Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.30, ал.3 от Закон за закрила на детето. С Решение №644 от 05.12.2012 година, постановено по ГР.Д.№2023 по описа за 2012 година на Горнооряховски районен съд, е оставена без уважение молбата на АСП - Дирекция „С. подпомагане”, община С., с която на основание чл.30, във връзка с чл.29, т. 6 от ЗЗДетето е направено искане за прекратяване на определената мярка за закрила по отношение на непълнолетното дете М. С. А. - настаняване в семейството на нейната баба по майчина линия С. А. Ш., като неоснователна. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от Дирекция „С. подпомагане” - гр. С.. Обжалва се решението в неговата цялост и са изложени твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението, както и доводи във връзка с тези твърдения. Направено е искане да бъде отменено решението и да бъде решено делото по същество, като съдът има предвид, че предприетата мярка спрямо непълнолетното дете А. е неприложима. В съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция „С. подпомагане” – В. Т., заема становище, че „предприетата спрямо нÕпълнолетната мярка за закрила към момента се явява неприложима и не проявява необходимия свой ефект. Установеното съпружеско съжителство с пълнолетно лице представлява промяна на обстоятелствата, свързани с детето, и е основание за прекратяване на настаняването по смисъла на чл.29, ал.1, т.9 от ЗЗДетето. Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от процесуалния представител на непълнолетното дете адв. Д.. Заето е становище, че решението е правилно и законосъобразно. Направено е искане да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Изложени са доводи във връзка със заетото становище. Непълнолетното дете изразява нежелание да живее с баба си. Майката на непълнолетното дете и бабата по майчина линия, при която е настанено непълнолетното дете да живее, изразяват нежелание непълнолетното дете да живее при тях. Социалният работник заема становище, че бабата не полага адекватни грижи. Поради което следва да бъде прекратено настаняването и майката да си поеме грижа за детето си. Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура заема становище, че жалбата на Дирекция „С. подпомагане” – гр. С., следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, и решението следва да бъде потвърдено, като правилно. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Искането е подадено от процесуално легитимирана институция и пред родово и местно компетентния съд, същото е надлежно упражнено и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с молбата. Преценявайки решението по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство е направено по реда на чл.30, ал.1 от ЗЗДетето от Дирекция ”С. подпомагане”-С., искане за прекратяване на мярка за закрила „настаняване извън семейството”. В. ГР.Д.№1548/2012 г. ВТОС Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във второинстанционното производство не са събирани доказателства. Постъпил е актуализиран социален доклад. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивният съд след преценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също приема за установени, и от данните в постъпилия актуализиран социален доклад въззивният съд прави следните правни изводи: Касае се за лице, което не е навършило пълнолетие и се намира под закрилата на ЗЗДетето. Аргумент чл.2 от ЗЗДетето. Спрямо детето по реда на ЗЗДетето е осъществена мярка за закрила, визирана в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДетето - „настаняване в семейство на роднини или близки”, като по съдебен ред детето е настанено да живее в семейството на баба си, по майчина линия, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на настаняването извън семейството. Законните основанията, при наличието на които може да бъде прекратено настаняването извън семейството, са регламентирани с разпоредбата на чл.29, ал.1 от т.1 да т.11 от ЗЗДетето, като т.6 препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗЗДетето. В настоящия казус не е налице нито едно от основанията, визирани с разпоредбата на чл.29, ал.1 от т.1 да т.11 от ЗЗДетето, включително и разпоредбата на чл.25, ал.1, от т.1 до т.6 от ЗЗДетето. Във въззивната жалба се поддържа становището, изложено и в искането, подадено по реда на чл.30, ал.1 от ЗЗДетето, че е налице основанието, визирано с разпоредбата на чл.29, ал.1, т.6 от ЗЗДетето. Твърди се, че необходимостта от прекратяване на мярката се обосновава с неприложимостта й. В съдебно заседание процесуалният представител на Дирекция „С. подпомагане” – В. Т., заема становище, че установеното съпружеско съжителство с пълнолетно лице представлява промяна на обстоятелствата, свързани с детето, и е основание за прекратяване на настаняването по смисъла на чл.29, ал.1, т.9 от ЗЗДетето. Факта, че „предприетата спрямо непълнолетната мярка за закрила към момента се явява неприложима и неосъществима и не проявява необходимия свой ефект”, не попада в нито една от хипотезите, визирани с посочените правни норми, като основания за прекратяване на настаняването извън семейството. „Посоченото и установено съпружеско съжителство с пълнолетно лице представлява промяна на обстоятелствата свързани с детето” но, не е основание за прекратяване на настаняването по смисъла на чл.29, ал.1, т.9 от ЗЗДетето. Това е така защото, за да е налице визираното в чл.29, ал.1, т.9 от ЗЗДетето основание, е необходимо прекратяването да е в интерес на детето. Да се твърди, че такъв интерес е налице в настоящия казус е абсурдно. Интерес от прекратяването ще е налице единствено и само, ако едновременно с прекратяване на съществуващата мярка се определи нова мярка за закрила. Дирекцията е институцията, която не само има право, но е и задължена на проучи възможностите и да предприеме необходимите мерки за замяна на сега съществуващата мярка с адекватна мярка за закрила. С оглед на изложеното всички наведени факти във въззивната жалбата съдът счита, че не могат да опровергаят основния извод: към настоящият момент интересите на непълнолетната налагат да бъде оставено без уважение направеното искане за прекратяване на настаняването извън семейството. Освен изложените по-горе изводисъдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПКпрепраща към мотивите на първоинстанционния съд,чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, също изцяло приема за свои. Установените по делото факти, които районният съд е обсъдил обстойно в мотивите си, обосновават извод, за неоснователност на искането, поради това, че не са налице законови основания за прекратяване на съществуващата мярка и прекратяване на съществуващата мярка за закрила по съдебен ред може да бъде осъществено единствено с едновременното определяне /вземане/ на нова мярка за закрила. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи този му краен извод. По изложените съображения искането за прекратяване на настаняването извън семейството следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. С оглед фактическите и правни изводи на настоящия състав обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е В. ГР.Д.№1548/2012 г. ВТОС неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Водим от горното по реда на чл.30, ал.3 от ЗЗДетето и на основание чл.29, ал.1 от ЗЗДетето във вр. с чл.25, ал.1 от ЗЗДетето Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №644 от 05.12.2012 година, постановено по ГР.Д.№2023 по описа за 2012 година на Горнооряховски районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ДА СЕ ИЗПРАТЯТ заверени преписи от настоящото решение на Дирекция ”С. подпомагане”- С. и на Дирекция ”С. подпомагане”- В. Т.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: _____________ ЧЛЕНОВЕ: 1. ________________ 2. ________________ |