Решение по дело №308/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Г. Ф. Я., чрез пълномощник, срещу Решение № 39/20.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 928/ 2024 г. по описа на РС – Кърджали.

Твърди се, че обжалваното решение противоречи на доказателствата по делото и на установеното от тях действително положение. Нарушен е материалния закон. Посочено е, че съдът е длъжен да извърши и служебна проверка на обжалваното НП за неговата правилност, обоснованост и съответствие с процесуалните правила, което не е направил, като изявленията за това в мотивите са чисто формални и неконкретни.

Посочва се също, че изводите на съда противоречат на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствата и на събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил доказателствата според техния точен смисъл и значение като е направил превратно тълкуване на доказателствата, а направената интерпретацията не съответства на закона. Допуснати са многобройни нарушения на закона, които не са взети предвид и не са обсъдени от съда, който не е изпълнил задължението си да извърши пълен служебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП. Съдът е нарушил процесуалните си задължения, прозтичащи от чл. 107 и чл. 14 НПК. Не е обсъдил и не е изложил мотиви по многобройни нарушения при издаване на АУАН и на НП, като не е обсъдил всички оплаквания, твърдения и доводи, направени в жалбата, в писмената защита и в хода по същество, и не е изложил подробни и обосновани мотиви защо не ги приема. Изводите, че НП е правилно и обосновано не намират опора в закона и доказателствата по административнонаказателната преписка. Искането е да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. В писмено становище пълномощник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът – Началник-сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване ход на делото, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 928/2024 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е небл[отделение]приятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

С оспореното решение РС-Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 24-1300-002469 от 06.11.2024 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Г. Ф. Я. от [населено място], [улица], с [ЕГН] са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено, на 28.09.2024 г., в [населено място] административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Присъдено е юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Кърджали.

РС-Кърджали е установил, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 28.09.2024 г. в [населено място] при управление на лек автомобил „[марка] [модел]” с peг. № [рег. номер] е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. В решението е посочено, че цитираната норма забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. РС-Кърджали е приел, че на процесната дата и място Г. Ф. Я. като водач на автомобила „[марка] [модел]” с рег.№ [рег. номер] е идвършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той се е движил с наказуема скорост от 106 км/ч., което е над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч. Посочената в акта и наказателното постановление скорост е намалена с 3 %, тъй като е отчетена възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 050-СГ-ИСИС/15.04.2024 г. РС-Кърджали е приел, че обосновано и правилно е санкциониран Г. Ф. Я. за извършеното административно нарушение в качеството му на водач на моторното превозно средство. Именно жалбоподателят следва да отговаря за извършеното деяние, доколкото е собственик, на когото е регистрирано моторното превозно средство и не е декларирал по установения ред друго лице да е извършило нарушението. При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 18 точки.

В обжалваното решение са изложени мотиви, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Видно от атакуваното постановление нарушението на жалбоподателя по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 28.09.2024 г. в [часа], като водач на лек автомобил „[марка] [модел]” с рег.№ [рег. номер], в [населено място], до ***, в посока от [населено място] към [населено място], управлява моторното превозно средство със скорост 106 км/ч. при ограничение на скоростта за населено място 50 км/ч. Посочено е също, че е приспаднат толеранс от 3%, както и че нарушението е установено с ATCC ARH CAM SI, [номер]. Прието е, че това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната такава по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като не е налице твърдяното от жалбоподателя противоречие.

При извършената служебна проверка на оспореното решение касационния състав на АС – Кърджали приема, че същото е валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:

От събраните в производството пред РС-Кърджали доказателства се установява, че нарушението е извършено на 28.09.2024 г. в [часа]. Съгласно показанията на свидетеля при съставяне на АУАН И. Г. санкционираното лице, при явяване за съставяне и връчване на АУАН, заявило че бързало за болница. В същия смисъл са и обясненията на актосъставителя Й. Х. – „Мисля, че каза, че ***“.

От Епикриза, изготвена на 03.10.2024 г. в [отделение] в *** АД, [населено място] се установява, че на 28.09.2024 г. Г. Ф. Я. ***. В епикризата е записано, че Г. Я. *****

*****

*****

*****. Приложено е и Удостоверение ***, от което е видно, че на [дата] е родена Г. Г. Я., с майка Г. Ф. Я. и баща Г. Ф. Я..

При тези доказателства настоящият състав на АС-Кърджали приема, че установеното нарушение представлява маловажен случай.

Легално определение за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Според нея "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката за "маловажност" на конкретното деяние следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В случая е установено, че касаторът Г. Я. на 28.09.2024 г. е транспортирал Г. Ф. Я. до [отделение] на *** АД, [населено място]. От епикриза, издадена от [отделение] в *** АД, [населено място] се установява, че Г. Я. е приета в [отделение] ***. По делото се установява, че Ф. и Г. Я. са с адрес в [населено място], в което няма филиал на Център за спешна медицинска помощ. Най-близкият филиал е в [населено място], като обаждането до ЕЕН 112 и пристигането на линейка, която да транспортира Г. Я. би отнело повече време, отколкото ако тя бъде закарана в [отделение] в *** АД, което е направено от Ф. Я.. Видно от епикриза от [отделение] ****

*****

*****. Именно това е наложило транспортирането на Г. Я. на 28.09.2024 г. в ранните часове на денонощието. Нарушението е установено в [часа] на посочената дата, когато движението в този участък от пътя не е така интензивно както през деня, което намалява риска за останалите участници в движението от извършеното от касатора нарушение на скоростта. От справка за нарушител се установява, че срещу Г. Я. от 2005 г. до 22.11.2024 г., когато е изготвена справката, са издадени 8 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП, като само едно е за нарушение на скоростта. Съответно – съставен е само един фиш за нарушение на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е наложена глоба в размер на 50 лв. Горните обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид и водят до извод за маловажност на случая на административно нарушение. Предвид Решение № 4/ 30.04.2025 г. по к.д. № 29/ 2024 г., с което КС е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл.199з от ЗДвП в частта „чл.28 и“, от което следва, че и за нарушения по Закона за движението по пътищата намира приложение институтът „маловажен случай“ по чл.28 от ЗАНН, и нормата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, следва да се отмени оспореното решение на РС-Кърджали и да се постанови решение по същество на спора, с което да се отмени наказателно постановление, издадено от началник-сектор „ПП“ в ОДМВР-Кърджали.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски и за двете съдебни инстанции. Доказани са направени разходи общо в размер на 800 лв., представляващи реално заплатени адвокатски възнаграждения по ДПЗС с дата 11.11.2024 г. и ДПЗС с дата 31.03.2025 г. Последните са под размера посочен в чл.18, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид и обстоятелството, че в производството пред РС-Кърджали, в проведените съдебни заседания, се е явил упълномощения адвокат, като е направил доказателствени искания. В настоящото производство е представил молба с изложени съображения за неправилност на оспореното решение. Т.е. осъществил е защитата, за която е бил упълномощен.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.2-ро от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Решение № 39/ 20.03.2025 г., постановено по а.н.д. № 928/2024 г. по описа на РС – Кърджали, вместо което постановява:

Отменя Наказателно постановление № 24-1300-002469 от 06.11.2024 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Г. Ф. Я. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], са наложени административни наказания „глоба” в размер на 750 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено на 28.09.2024 г. в [населено място] административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Осъжда Областна дирекция на МВР – Кърджали да заплати на Г. Ф. Я. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 800 лв. (осемстотин лева).

Решението е окончателно.