Р Е Ш Е Н И Е №
260023
гр. Хасково, 15.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Хасково, ГО, 7–ми граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Жисова
при участието на секретаря Елена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Жисова гр. д. № 428 по описа за 2021г. на Районен съд - Хасково, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС от В.Н.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против Г.И.Г., ЕГН ********** и К.И.Г., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са собственици на УПИ VI-93 с площ от 1175 кв.м., в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково,обл.Хасково, одобрен със Заповед № 2166/1936 год., ведно с построените в имота жилищна сграда и две стопански сгради, при граници на целия имот: улица, УПИ с №№II,V,III и VII, по силата на договор за покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 30, Том XVI, дело № 3578/19.10.2004 год. на Службата по вписванията - Хасково, нотариус Хр.К., с рег. № ***, с район на действие – района на РС гр.Хасково. Ответниците им били съседи от запад, в качеството си на собственици на УПИ VII-94, в същия квартал на с.К.. Парцелната граница между двата урегулирани имота, определяща обема на собствеността им, не съответствала на изпълнената между двата имота граница, частично минаваща в посока юг-север по стената на изградена постройка и преминаваща през изпълнена ограда с мрежа и циментови колове до северния край. Регулацията между двата имота била проведена преди много години чрез заплащане от тяхна страна на придаваемите места от имота на ответниците към техния имот. Ищците направили опит доброволно да изместят имотната граница между тяхната и тази на ответниците по парцелната такава чрез геодезическо маркиране, но последните не желаели тази промяна да бъде извършена. Това обосновавало правния им интерес от завеждане на иск, тъй като възникнал спор за материално право /право на собственост/ във връзка с грешка в кадастралното нанасяне на границата между двата урегулирани поземлени имота. В последствие с допълнителна молба твърденията за наличие на грешка в кадастралното нанасяне на границите между УПИ-У1-93, и УПИ-УП-94 са оттеглени. Ищците твърдят, че дворищната регулация между двата УПИ е била приложена чрез заплащане на придаваемите части от ПИ-94 към ПИ-93 от праводателите им на праводателите на ответниците през 1996 год., но фактически владението, като едно от правомощията на правото на собственост, е останало в рамките на ПИ-93, а не са били завзети придаваемите части, за да бъде реализирано владението в границите на УПИ-VI- 93. В този смисъл владението по имотни граници не съответствало на обема на правото на собственост, което било придобито по регулационни граници, заплатените придаваеми части не се владеели от ицщите, а от ответниците. Накърненият от ответниците обем на собственост бил около 60 кв.м. и бил заключен между парцелната и имотна граница в южния край-от лицата на парцелите-до средата на изградената на парцелната граница сграда, обозначена на приложената скица (л.14) с буквите „об", както и в заключеното пространство между имотна и парцелна граница в посока юг-север между двата имота, с начало североизточен ъгъл на сградата, построена в УПИ VII- 94 и обозначена на скицата с буквите „об" до пресечната точка от междупарцелната граница между имотите, получаваща се от пресичането на парцелната граница и мисленото продължение на изток на северната стена на плевнята, построена в УПИ VII-94, т.е., парцелната граница между двата урегулирани имота, определяща обема на собствеността им, не съответствала на изпълнената между двата имота граница, като по този начин ответниците продължавали да владеят описаната по-горе част от имота на ицщите, без да имат правно основание за това.
В този смисъл коректният петитум на описаната фактическа обстановка бил с правно основание чл.108 от ЗС като се претендира установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на УПИ VI-93 с площ от 1175 кв. м, в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково, обл.Хасково, одобрен със Заповед №2166/1936 год., при граници на целия имот: улица, УПИ с № № II, V, III и VII, както и осъждане на ответниците да им предадат владението върху частта от техния имот с площ около 60 кв.м., заключена между парцелната и имотна граница в южния край - от лицата на парцелите - до средата на изградената на парцелната граница сграда, обозначена на скицата с буквите „об“ както и в заключеното пространство между имотна и парцелна граница в посока юг-север между двата имота, с начало североизточен ъгъл на сградата, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „об“ до пресечната точка, лежаща на междупарцелната граница между имотите, получаваща се от пресичането на парцелната граница и мисленото продължение на изток на северната стена на плевнята, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „пл“.
С трето уточнение ищците са редуцирали петитума си до частта, в която претендират установяване собствеността и предаване на владението от ответниците на частта от техния имот с площ около 60 кв.м., заключена между парцелната и имотна граница в южния край - от лицата на парцелите - до средата на изградената на парцелната граница сграда, обозначена на скицата с буквите „об“, както и в заключеното пространство между имотна и парцелна граница в посока юг - север между двата имота, с начало североизточен ъгъл на сградата, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „об“ до пресечната точка, лежаща на междупарцелната граница между имотите, получаваща се от пресичането на парцелната граница и мисленото продължение на изток на северната стена на плевнята, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „пл“, като им се присъдят и направените по делото разноски. Претендират се и разноските по делото.
Ответниците
представят отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок. Считат предявения иск за допустим, но за неоснователен. Не
било спорно по делото, че с одобрения през 1936 г. регулационен и кадастрален
план на с. К., било предвидено придаване на част от имот пл. № 94 - собствен на
ответниците към УПИ VI - собствен на ищците; че придаваемите части не били заети от ищците, а били във
владение на ответниците; че вътрешната регулационна
линия между УПИ VII и УПИ VI, не съвпадала с имотната граница между имотите -
94 и 93, в частта предмет на исковата претенция. В исковата молба се твърдяло,
че регулацията между двата имота била проведена преди много години, чрез
заплащане от страна на ицщите на придаваемите
места от имота на ответниците към имота на ищците. Ответниците оспорват това твърдение и заявяват, че
регулационния план от 1936 г. не бил приложен, тъй като придаваемите
части не били заети от ищците и нямало съвпадение на регулационната и имотната
граница между двата парцела, респ. имота. С оглед на това, с изтичане на
сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, правото на собственост върху парцела
се било трансформирало в право на
собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел, а придаваемите части се били върнали в патримониума на собственика на имота, от който са били
отчуждени (имота на ответниците). Оспорват и
твърдението в исковата молба, че придаваемите с плана
от 1936 г. части от имот пл. № 94 били заплатени на собственика на имота.
Заявяват, че праводателят на ответниците
(декларатор по представената декларация) не бил получавал суми като обезщетение
за придадените в полза на ищците части от собствения му имот. В тази връзка
заявяват, че представената към исковата молба декларация с нотариална заверка
на подписа peг. №
19/05.07.1996 г. не установявала плащане на суми, защото тази декларация нямала
характер на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД. Декларацията, представена по
делото била дадена от праводателя на ответниците, за могат ищците (респ. техния праводател) да получат разрешение за строеж на търговски
обект в собствения си УПИ VI-93.
Ответниците заявяват, че не била проведена процедурата
за отчуждения и обезщетения по дворищнорегулационни
планове, уредена в ЗПИНМ, ППЗПИНМ, ЗТСУ и ППЗТСУ. Не била създавана комисия,
която да даде оценка на придаваемите места. Не било
подавано общо заявление от двамата собственика, че придаваемитие
места са заплатени, което заявление било основание за издаване на нот.акт за собственост по реда на чл. 134 от ЗТСУ. Ищецът
не твърдял, да се е снабдявал с нотариален акт по регулация, което било
основание да се приеме, че процедура по прилагането на плана не е била
извършвана, поради което ищецът не е могъл да се снабди с нотариален акт по
регулация за придаваемите места. След като не била
приложена регулацията за придаваемите места (предмет
на исковата претенция), то по силата на §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, след изтичане
на предвидените срокове, отчуждителното действие било
отпаднало автоматично, по силата на закона. В този см. се сочи и TP №
3/28.03.2011 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2010 г., ОСГК,
съгласно което с изтичане на сроковете на §6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ правото на
собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота,
за който е бил отреден дворищно-регулационния парцел, а придаваемите
части се връщат в патримониума на собственика на
имота, от който са били отчуждени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че с одобрен през 1936 г. регулационен и кадастрален план на с. К., е предвидено придаване на част от имот пл. № 94 - собствен на ответниците към УПИ VI - собствен на ищците; че придаваемите части не са заети от ищците, а са във владение на ответниците; че вътрешната регулационна линия между УПИ VII и УПИ VI, не съвпада с имотната граница между имотите - 94 и 93, в частта предмет на исковата претенция.
Видно от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1246, том VII, рег. № 4717, дело № 924 от 19.10.2004г. на Нотариус рег. № *** Хр. К., вписан в служба по вписванията гр.Хасково, акт № **, том ***, дело № ****/2004г., вх. рег. № **** от 19.04.2004г., ищците В.Н.Д. и А.Н.Д. са придобили УПИ VI-93 с площ от 1175 кв.м., в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково,обл.Хасково, одобрен със Заповед № 2166/1936 год., ведно с построените в имота жилищна сграда и две стопански сгради, при граници на целия имот: улица, УПИ с № № II, V, III и VII.
В представените по делото Скица № 1869/18.10.2018 г. на урегулиран поземлен имот VI 93 в кв. 31 по действащия кадастрален, регулационен и застроителен план на с. К., общ. Хасково, издадена от Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” към Община Хасково и Скица № 439/23.02.2021 г. на урегулиран поземлен имот VI 93 кв. 31 по действащия кадастрален, регулационен и застроителен план на с. К., общ. Хасково, издадена от Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции” към Община Хасково, е отбелязано, че са приложени както уличната, така и дворищната регулации като на скицата в син цвят са отразени парцелните граници между имотите. Освен това е посочено, че регулационният план на село К., общ.Хасково, обл.Хасково е одобрен със заповед № 2166/1936г.
По делото, по искане на ищеца е приложена и Декларация, подписана от И. Г. Г., № 19/05.02.1996 г. с нотариална заверка на подписите от 05.02.1996 г. пред Н.К. – секретар на Кметство с. К., в която е записано, че декларира, че местата придаващи се по регулация от имот пл. № 94 към парцел IV-93 в кв.31 по плана на село К., обл. Хасковска са уредени и изплатени, както и писмо от Община Хасково до ответниците Г.И.Г., К.И.Г. с копие до: Н.М.Д. и Т.А. Д. с рег. индекс: 94 Г-3590-3#1 от 06.03.2019г., с което Дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ при Община Хасково уведомяват, че за да се продължи ремонта на строеж „Реконструкция на стопанска постройка и навес“, находящи се в УПИ VII-94, кв.31 по РП на с. К., общ.Хасково е необходимо да се извърши проверка на регулационната линия между УПИ VII-94 и кв.31 по РП на с. К., общ.Хасково и да се издаде протокол от правоспособно лице от част „Геодезия“; ако има разминаване на регулационната линия между двата имота, съществуващата ограда да бъде изместена на посоченото място според дадения протокол от правоспособно лице по част „Геодезия“; за да се продължи ремонта на покрива, който трябва да се реконструира от четирискатен на трискатен /на калкан/ с УПИ VI-93 е необходимо да се представи конструктивно становище за тази реконструкция, изготвено от инженер-конструктор и да се издаде разрешение за строеж, съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ.
По искане и на двете страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Г.Т.Д. и Н.М.Д., посочени от ищците и И. Г. Г., посочен от ответниците.
Св. Г.Д. е на 82 години, като е живяла в имота на ищците до 1959г. с майка си и баща си – Т.М.Т. и З.Т.. През 1960г. починал баща и, след което имотът бил бил закупен от праводателите на ищците. В другия имот бил И.Г.И. и Й., те се падали прадядо и прабаба на ответниците. Още към момента на напускането си на процесния имот имало спор за вътрешната граница помежду им. Споровете били за място, за имота, за границата между съседите, като имало една вътрешна граница и плет в едната й част.
Св. Н. Д. е 54 – годишен, баща на ищците по делото. Той посочва, че в собствения на дъщерите му имот са от 1972г. Тогава имотът бил закупен от бащата на съпругата му. През 1990г., когато свидетелят отишъл в селото, решили да си върнат границите, за да направят магазин и започнала процедура, а в последствие бабата и дядото на ищците им прехвърлили имота. Твърди, че съществувал спор между съседите относно процесните реални части от имотите им още към онзи момент като през 1994г.-1996г., когато установил действителните размери на парцела и поискал да уредят отношенията си със съседите си, поради молба от тяхна страна да не се влошава здравословното състояние на ползващите съседния парцел възрастни хора, извършил разрешеното му строителство в собствения му парцел в намален обем. Бащата на И.Г. /баща на ответниците/ - Г.Г.Г., му обещавал, че ще уредят отношенията си във връзка с границите на имота, но това не се случило. Разказва и за инциденти във връзка със спорната граница, както и за противопоставяне от страна на св. И.Г. да бъде извършено геоздезическо заснемане и маркиране на границите между спорните имоти. Сочи, че от 1972г. до сега границата е такава, каквато я заварил през 1972г. и не е премествана, а в задната част, която ищците считат за своя, св. И.Г. направил оранжерия. Заявява, че от 1994г. - 1996г. не са престанали претенциите му към ответниците и баща им да си оправят границите като той обещавал, но не пристъпвал към реални действия.
Св.И. Г. Г. е 63 – годишен, баща на ответниците по делото. Посочва, че е наследник на имота в село К., собственици, кореняци на този имот били неговите деди. Познавал имота от около 1963г. – 1964г. Въпреки, че имотът бил прехвърлен на ответниците, той го посещавал редовно. Сочи, че от 1963г. – 1964г. до сега нямало промяна в границата между техния имот и този на съседите им - ищците, който бил от запад. Никаква промяна по никакъв повод не била правена на границата между двата имота. Относно декларацията, пописана от негова страна твърди, че съседът му Н. Д., който се занимавал с търговия, като млад зет решил да направи магазин, съответно и къща в техния имот, но нямало отстояние като за да му бъде издадено разрешително за строеж, се налагало св. Г. да подпише представената по делото декларация във връзка със строителството на магазина. Магазинът бил построен в самото начало на парцела и имота му, до улицата и ставало въпрос за отстояние до общата им граница. Свидетелят заявява, че е липсвала користна цел в действията му, а единствената му такава била да помогне на съседа си. Твърди, че не е получавал пари за придаваемите места, а такива не са му и били предлагани. Отрича да са се водили разговори за местене на границата Имотът се водел на прадядо му, той го прехвърлил на дядо ми, а дядо му го прехвърлил на него, като никога в годините не било ставало въпрос, че е имало от тяхна страна нарушаване на границите. Посочва, че между ответниците или техните наследодатели никога не е имало претенции или някакъв спор за мястото на тази имотна граница. През 1996г., когато съседите им строили къщата, не били идвали служители от общината, които чрез замерване да ограждат или да поставят колчета във връзка с даване на строителна линия, нямал спомен да са идвали, нямал спомен да е подписвал някакъв документ. През 2020г. св.Н. Д. довел няколко екипа геодезисти, но не знаел какво са правили. Понастоящем отношенията между съседите били влошени като отрича св. Д. да е правил опити да уредят доброволно отношенията си.
За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищците се назначи и изслуша съдебно - техническа експертиза, което заключение съдът приема, като компетентно и безпристрастно дадено.
Вещото лице – инженер- геодезист е извършил проучвания, оглед в това число и на место, вкл. и контролни геодезически измервания като е установил, че констатираното като местоположение на имотните граници на дворните места и на двете страни, респ. на двата парцела които са отредени за едното и за другото дворно място, кореспондира в пълна степен на това, което е заварил на терен. Категоричен е, че е налице придаваемо място по дворищна регулация от дворното място на ответниците към парцела на ищците. Вещото лице посочва, че действащия кадастрален и регулационен план /КиРП/ на село К., община Хасково е одобрен със Заповед № 2166/1936г. Същият се съхранява в Дирекция „АГСИ“ на Община Хасково – за района на процесните имоти като няма нови кадастрални и регулационни планове. Със специализиран софтуер, на основата на предоставената информация от Община Хасково, от АГКК София и контролните измервания, изработил комбинирана скица с нанесени имоти и регулационни линии на процесните имоти – приложение 1 към експертизата (л.70). На КиРП са нанесени: дворно място с пл. № 93, за което бил отреден един урегулиран поземлен имот (парцел) № VI - 93 в квартал 31; дворно място с пл. № 94, за което били отредени два урегулирани поземлени имота (парцели): № VII – 94 и № X-94 в квартал 31. Извадката от КиРП на село К., вкл. дворищната (вътрешна) регулационна линия между УПИ (парцел) № VI – 93 и УПИ (парцел) № VII – 94 в квартал 31, са нанесени по координати в координатна система „1970 година“ в приложената към експертизата комбинирана скица. На место вещото лице е определило местоположението на границата между двете УПИ (междупарцелната граница). На КиРП от 1936г. за дворно място с планоснимачен номер 94 е бил отреден един УПИ (парцел) № VII – 94 в квартал 31. В последствие същият е бил разделен на два нови УПИ (парцела): № VII – 94 и № X-94 в квартал 31, също нанесени в приложената комбинирана скица. Според вещото лице, общата площ на двете части придаваеми места по дворищна регулация от дворно място с планоснимачен номер 94 към УПИ (парцел) № VI – 93 в квартал 31 е 44 кв. метра (северен участък с площ 33 кв. метра и южен участък с площ 11 кв. метра) като на приложената скица частите са оцветени с жълт цвят. Отстоянията от строежа (сградата) от 1996г. до съответните граници са нанесени също в комбинираната скица като ситуирането на строежа е съобразно уличната и дворищните регулационни линии на УПИ (парцел) № VI – 93.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл.108 ЗС е допустим, доколкото ищците претендират установяване собствеността и предаване на владението от ответниците на реална част от техния имот (УПИ VI-93, в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково,обл.Хасково, одобрен със Заповед № 2166/1936 год.) с площ около 60 кв.м., заключена между парцелната и имотна граница в южния край - от лицата на парцелите - до средата на изградената на парцелната граница сграда, обозначена на скицата с буквите „об“, както и в заключеното пространство между имотна и парцелна граница в посока юг - север между двата имота, с начало североизточен ъгъл на сградата, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „об“ до пресечната точка, лежаща на междупарцелната граница между имотите, получаваща се от пресичането на парцелната граница и мисленото продължение на изток на северната стена на плевнята, построена в УПИ VII-94 и обозначена на скицата с буквите „пл“, по отношение на които твърдения ответниците заявяват, че придаваемите части не са заети от ищците, а били във владение на ответниците; че вътрешната регулационна линия между УПИ VII и УПИ VI, не съвпада с имотната граница между имотите - 94 и 93, в частта предмет на исковата претенция. Тези твърдения предопределят както правния им интерес от водене на иск по чл. 108 от ЗС, така и надлежните страни в процеса от процесуална гледна точка, тъй като твърденията в исковата молба сочат като страни по спорното материално правоотношение ищците и ответниците.
Предявеният иск се явява и частично основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа на правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението. Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването му е необходимо да са налице три предпоставки: Да се установи, че ищецът е собственик на процесния имот, т.е. че е придобил собствеността на твърдения от него способ към момента на предявяване на иска; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответника, т.е. че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от ответника върху вещта е без правно основание. Като под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да има вещноправен или облигационен характер.
Не е спорно по делото, че с одобрен през 1936 г. регулационен и кадастрален план на с. К., е предвидено придаване на част от имот пл. № 94 - собствен на ответниците към УПИ VI - собствен на ищците; че придаваемите части не са заети от ищците, а са във владение на ответниците; че вътрешната регулационна линия между УПИ VII и УПИ VI, не съвпада с имотната граница между имотите - 94 и 93, в частта предмет на исковата претенция, които факти се потвърждават и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Установено бе и от същата експертиза, че общата площ на двете части придаваеми места по дворищна регулация от дворно място с планоснимачен номер 94 към УПИ (парцел) № VI – 93 в квартал 31 е 44 кв. метра (северен участък с площ 33 кв. метра и южен участък с площ 11 кв. метра), оцветени в жълт цвят на приложената към заключението скица.
Основният според въпрос по делото е дали относимият регулационния план от 1936 г. е приложен, съобразно твърденията на ответниците, че придаваемите части не са заети от ищците и няма съвпадение на регулационната и имотната граница между двата парцела, респ. имота, факт, потвърден и от заключението на съдебно-техническата експертиза.
Според настоящият съдебен
състав и във връзка с ответните оспорвания следва да се посочи, че Тълкувателно
решение № 3 от 1993г. на ОСГК е постановено при действието на ЗТСУ/отм./ и в
действителност приема, че дворищно регулационния план се счита приложен в
момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни при
хипотезите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./, като понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането
на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените
части и владението им, продължило повече от десет години, след което не е
допустимо изменянето на плана на това основание. В този смисъл са и
разрешенията, дадени в Решение 1419 от 14.12.1971г. по гр.д. № 898/71г., ІІІ г.о.
на ВКС, Решение № 1 от 26.02.2009г. по гр.д. № 4227/2007г., ІVг.о.;
Решение № 780 от 13.11.2009г. по гр.д. № 3024/2008г. на III г.о. В обжалваното
решение обаче е възприето друго схващане, а именно, че правото на собственост
върху придадените части е придобито по силата на закона в момента на влизане в
сила на дворищнорегулационния план и затова при
изработване на следващия кадастрален и регулационен план регулационната граница
се заснема като имотна, понеже планът е приложен. Настоящият състав намира за
правилна практиката в ТРОСГК № 3/1993г. /същото като постановено на основание
чл. 52 ЗУС/отм./ служи за ръководство на съдилищата, но няма задължителен
характер/ и в цитираните по-горе Решения №№ 1491/1971г. и 1091/2009г., както и
възприема разрешението в Решение № 780/2009г.
В случая обаче, съобразявайки сигурното установяване, че по отношение на процесната реална част от имота на ищците е приложим кадастрален и регулационен план на село К., община Хасково, одобрен със Заповед № 2166/1936г. при липса на данни за нови кадастрални и регулационни планове, то съобразно действащата към момента на влизането му в сила нормативна уредба, а именно Закон за благоустройството на населените места в Княжество България от 22.01.1905г., публ. в ДВ бр. 67 от 1905г., действал от 1905г. до 1941г., според който регулацията има пряко отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищно-регулационния план, тези имоти се считат отчуждени по силата на самия регулационен план. В този случай заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на собствеността, а понятията
С оглед на гореизложеното
ответните възражения, касаещи изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на
ЗУТ, съответно трансформиране на правото на собственост върху парцела в право
на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния
парцел, както и връщане на придаваемите части в патримониума на собственика на имота, от който са били
отчуждени, вкл. оспорванията на разписката, че придаваемите с плана от 1936 г. части от имот пл. № 94 били
заплатени на собственика на имота, се явяват неоснователни, тъй като
изясняването им е неотносимо за разрешаване на
правния спор.
Така предявеният иск следва да бъде уважен като се признае за установено, че спрямо ответниците, ищците са собственици на реална част от дворно място с обща площ от 44 кв. метра (северен участък с площ 33 кв. метра и южен участък с площ 11 кв. метра), представляващ придаваемо място по дворищна регулация от дворно място с планоснимачен номер 94 (УПИ № VII – 94) към УПИ VI-93, целият с площ от 1175 кв.м., в кв.31 по плана на с.К., общ.Хасково,обл.Хасково, одобрен със Заповед № 2166/1936 год., при граници на целия имот: улица, УПИ с № № II, V, III и VII., а също така ответниците следва да бъдат осъдени да предадат владението на ищците на описаната реална част с обща площ 44 кв. метра, оцветени в жълт цвят на приложената към заключението скица, която скица на л.70 от делото, приподписана от съдебния състав, ще следва да се счита за неразделна част от настоящото решение. Искът в останалата му част до пълния предявен размер от претендираните от ищците 60 кв. метра, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан предвид кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза.
При това положение, ще следва да бъде разгледано и предявеното в условията на евентуалност възражение на ответниците относно придобиването на процесната реална част от дворното място по давност. Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения: По давност реални части от урегулиран поземлен имот могат да бъдат придобивани само ако отговарят на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот и то ако и оставащата част отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран поземлен имот. Поради наличието на законови изисквания е недопустимо първо да бъде придобито правото на собственост върху реална част от УПИ и след това да се извършва промяна на плана за регулация, която да отрази вече настъпилата промяна в принадлежността на правото на собственост. В този смисъл изрично е предвидено, че когато имотите са урегулирани, кметът на общината одобрява изменението на плана за регулация преди издаването на нотариалния акт, включително и при придобиване правото на собственост по давност. За да бъде придобито по давност правото на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот следователно е необходимо след изтичането на предвидения в закона срок по искане на упражняващото фактическата власт лице по административен ред да бъде одобрена промяната на подробния устройствен план с цел обособяване на отговарящата на изискванията за площ и лице реална част в самостоятелен УПИ. Едва след това може да бъде издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. От гореизложеното следва, че реална част от имот, която не отговаря на изискванията за площ и лице може да бъде присъединена към съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ само ако и двата имота не са урегулирани. Присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията за площ и лице, може да се извърши само чрез правна сделка и след одобрение по административен ред на исканата промяна в плана за регулация. Доказателства в описания аспект не са представени.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноските,
съгласно приложения списък по реда на чл. 80 ГПК.
Така направените от тях са 100 лева – за държавна такса, 300 лева – за
експертиза, общо 20 лева – за съдебни удостоверения и вписване на исковата
молба и 700 лева – възнаграждение за адвокат или общо 1120 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.Г., ЕГН ********** и К.И.Г.,
ЕГН **********, двете с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. М.Г. ***, че В.Н.Д.,
ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, двете с адрес: ***, съдебен адрес:***,
адв. И.П. АК-гр.Хасково, са собственици на следния недвижим имот, а именно:
реална част с обща площ от 44 кв. метра (северен участък с площ 33 кв. метра и
южен участък с площ 11 кв. метра), представляващ придаваемо
място по дворищна регулация от дворно място с планоснимачен
номер 94 (УПИ № VII – 94) към УПИ VI-93, целият с площ от 1175 кв.м., в кв.31
по плана на с.К., общ.Хасково,обл.Хасково, одобрен
със Заповед № 2166/1936 год., при граници на целия имот: улица, УПИ с № № II,
V, III и VII., оцветени в жълт цвят на скицата от вещото лице, неразделна част
от настоящото решение – л.70 от делото, като ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН **********
и К.И.Г., ЕГН **********, двете с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. М.Г. ***,
да предадат владението на реалната част от имота на В.Н.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д.,
ЕГН ********** двете с адрес: ***, съдебен адрес:***, адв. И.П. АК Хасково, а искът
в останалата му част за признаване на установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици на реална част с обща площ от 60 кв. метра, респ.
осъждане на ответниците да им предадат владението, за
разликата над 44 кв. метра до предявената претенция от 60 кв. метра, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.И.Г., ЕГН ********** и К.И.Г., ЕГН **********, двете с адрес: ***, да заплатят на В.Н.Д., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, двете с адрес: *** сумата от 1120 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
(п) не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.