№ 59
гр. П., 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.лав Ал. И.
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело №
20245200900087 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№5933/20.06.2024г. от Д. А. П., ЕГН
**********, адрес: Гр. П., бул. „К. М. Л." №** ,чрез адв.Г.Й. от САК против ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, : гр. София, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. с правно основание чл. 432 КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД и цена на иска 30 000 лв. (тридесег хиляди лева) - обезщетение за
неимуществени вреди.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На на 09.06.2023 г., в гр. П. е настъпил пътен инцидент, в който е пострадал доверителят му
Д. А. П..Инцидентът се е развил при следната фактическа обстановка: на 09.06.2023 г., около 09:40
часа, в гр. П., л.а. „Ф. Ф.“, с per. № ** **** **, управляван от Н. Т. се е движил по ул. „Л. Б.“, с
посока на движение ул. „С. С.“, когато пред магазин л+нвайки през пешеходна пътека тип „зебра“,
не пропуска пресичащия от ляво на дясно пешеходец - Д. П., в резултат на което същият бива
блъснат, от което му били нанесени телесни увреждания.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № УРИ
1006р-9213/12.06.2023 г., по описа на ОД-П., Сектор „Пътна полиция“. Съгласно протокола,
виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. „Ф. Ф.“, с per. № ** **** **, с чиито свои
виновни и противоправни действия е причинил процесния пътен инцидент. На виновния
причинител е съставен АУАН серия GA № 977729.
Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и от справка от интернет
страницата на Гаранционен фонд МПС-то, което е управлявал виновният водач има валидна
застраховката „Гражданска отговорност ', сключена със ЗД „БУЛ ИНС” АД по застрахователна
полица BG/02/122003563017, с период на покритие от 14.12.2022 г. до 13.12.2023 г.
Непосредствено след пътния инцидент доверителят ми е транспортиран от екип на бърза
помощ в „МБАЛ-П.“ АД, където е настанен в Хирургично отделение, със силни болки в областта
на гръдния кош, корема и дясното бедро.
По време на престоя в болничното заведение на Д. П. са му проведени консултативни
прегледи, както и са му извършени следните изследвания:-Лабораторни изследвания; - КТ на
корем; Рентгенография на таз; -Рентгенография на подбедрица;- Рентгенография на бедрена кост;-
Образна графия на корем
1
По време на болничния престой доверителят ми е приемал терапия с медикаменти. След
извършените интервенции и консултативни прегледи, пострадалият е диагностициран с
окончателна диагноза - Травма на други интраобдоминални органи, без открита рана в корема. При
доверителя ми са констатирани активен хематом в долната трета на гръдния кош; охлузвания в
областта на дясната мишница и лява подбедрица; множество кръвонасядания и синини по бедрата.
Доверителят му е изписан на 11.06.2023 г., като са му изписани терапия и препоръки за
ХДР, както и са му назначени 2 последващи контролни прегледа.
Тези обстоятелства са видни от Епикриза с ИЗ № 8762/2023 г., издадена от „МБАЛ-П.“ АД,
хирургично отделение.
В резултат на претърпинатата травма на гръдния кош, доверителят ми е изпитвал много
силни болки с невъзможност да си поеме въздух, поради което се е налагало да приема силни
болкоуспокоителни лекарства.
По време на болничния претой Д. П. е бил изцяло неподвижен и на легло, като за него са се
грижил*. неговите близки, които са му помагали да се обслужва.
След изписването на пострадалия от „МБАЛ-П.“ АД, същият е транспортиран до дома си за
продължаване на домашното си лечение. Придвижването на доверителят ми е било изключително
трудно, тъй като местата, на които е получил травматични увреждания са специфични и всяко едно
преминаване на автомобила през каквато и да е неравност или дупка му е причинявало
изключителна болка.
Домашното лечение на Д. П. продължило близо четири месеца. През този период той
продължавал да изпитва болки при дишане, задух и чувство на слабост, особено при промяна на
климатичните условия, както и при опит дори и за елементарно движение. Всичко това е водело до
безсъние нощем, поради което се налагало, пострадалият да приема сънотворни лекарства.
Преди настъпването на инцидента доверителят ми е бил здравословно добре и активен
човек, въпреки възрастта си, а впоследствие движенията му били ограничени, което дало
отражение върху психиката му. Към днешна дата той все още страда от понижено настроение,
тревожност, затруднена концентрация и страх от пътната обстановка. Често изпитва колебание при
излизане от вкъщи, особено когато се налага да бъде сам.
На 04.10.2023 г. претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на доверителя му
била надлежно заведена пред дружеството ответник съгласно чл. 380 КЗ, видно от молба с вх. №
ОИ-730818/04.10.2023 г. Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно
произнасяне по претенцията изтече, към настоящия момент от ответното дружество не са
заплатили дължимото се обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Предвид
гореизложеното за Д. А. П. е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП.
Моли да се осъди ЗД „БУЛ ИНС” АД, да заплати на Д. А. П. застрахователно обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 09.06.2023 г. в гр.
П. в размер на 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата
на завеждане на претенцията пред дружеството-ответник, съгласно чл. 380 КЗ, (04.10.2023 г.) до
окончателно изплащане на сумата инаправените по делото съдебни разноски при положение по
банкова сметка с IBAN: **********************, на която при осъждане на ответника, да бъде
преведено присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Сочи доказателства и
прави доказателствени искания.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба вх.
№8829/26.09.2024г. от ЗД”Бул Инс“АД гр.София,чрез чрез пълномощника адвокат М. И. Г. от САК
с който оспорва предявените обективно съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди
и за лихва за забава както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на ПТП, като считам,
че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП.
Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило по описания в исковата молба начин. Липсват
представени доказателства, които да установяват, че водачът на Ф. Ф., per. № ** **** ** е
извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Твърдим, че водачът на МПС е навлязъл на зелен
сигнал на светофарната уредба, като причина за ПТП са неправилните действия на пешеходеца Д.
2
П., който не се е съобразил с приближаващия го автомобил и е предприел пресичане на пътното
платно в момент, в който това не е било безопасно.Оспорва бланковия протокол за ПТП № 1747352
от 12.11.2022г. в частта: ОБСТОЯТЕЛСТВА. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ПТП.Лицето, което го е
съставило - Бенчо Крачов не е присъствало на твърдяното място на настъпване на ПТП, на
посочения ден и час. поради което не е възприело лично какво е станало. Ето защо в тази си част
протокола не се ползва с материална доказателствена сила.По делото не са налице данни за
образувано ДП за настъпилия пътен инцидент и няма акт, който да е задължителен за настоящата
съдебна инстанция съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК. Без да е установен механизма на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45
ал. 2 ЗЗД. Върху ищецът лежи доказателствената тежест за установяване на всички обективни
елементи от фактическия състав на деликта.Оспорва твърдението, че виновен за ПТП е водачът на
лекия автомобил Ф. Ф. Н. П. Т.. Оспорва да е причинена вреда, тъй като до настоящия момент не са
представени доказателства, които да я установяват по безспорен начин макар и същата да може да
се предполага. Оспорва искът за неимуществени вреди освен по основание и по размер.
Претендираната сума от 30 000 лева за описаните увреждания в ИМ - охлузвания на дясната
мишница и лява подбедрица намираме за завишена по размер и противоречаща на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД.
Твърди се, че на 09.06.2023 г. Д. А. П. е бил участник в ПТП като пешеходец, видно от
представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, издаден от ОД на МВР П., в който е
4
вписан като пострадало лице, с диагноза „охлузни рани и натъртвания по тялото'.
За удостоверяване на получени травматични увреждания вследствие на процесното ПТП,
на негово име е представен медицински документ: -Епикриза по ИЗ № 8762 от Хирургично
отделение при МБАЛ - П., за периода 09.06.23 г. - 11.06.23 г., с Окончателна диагноза: Контузио
торакоабдоминалис.
Данните от представеният медицински документ удостоверява, че на 09.06.23 г. Д. П. е бил
приет в болнично заведение с оплаквания от боли в гръдния кош, корема и дясно бедро. Отричал да
е удрял главата си, без загуба на съзнание, гадене или повръщане. Нормален неврологичен статус.
Направени са образни изследвания (скенер) на гръден кош и бял дроб, коремни органи, лумбални
органи и таз; рентгенография на бедрена кост и подбедрица.
От направените образни изследвания не са описани травматични изменения на
изследваните области. В представената Епикриза е описано единствено наличие“ на малък хематом
в долната трета на гръдната кост“ като наличие на повърхностнотно нараняване. Така е записано
при описване на „Обктивно съС.ие“ - описание на направения преглед при приемането „...Гръден
кош - Гръден кош двустарно активен(, !) наличие на малък хематом в долната трета на гръдната
кост, слабо болезнен (отнася се за гръдния кош !) с двустранно везикуларно дишане, без хрипова
находка...“. Това, че не е поставена запетая, където трябва е за сметка на писалия епикризата, но
между ..активен и наличие“ би трябвало да има запетая. Ето защо, твърди, че няма описание за
никакъв „активен хематом в долната трета на гръдния кош“, както е записано в Исковата молба. В
Молбата също е описано наличие на охлузвания в областта на дясната мишница и лява
подбедрица; множество кръвонасядания и синини по бедрата“ Такива повърхностни наранявания
може и да е имало, но те не са описани в представената медицинска документация (Епикризата).
Предвид на данните в представения медицински документи може да се направи извод, че
при Д. П. са констатирани „Повърхностни наранявания“, които са причинили временно
разстройство на здравето неопасно за живота - лека телесна повреда, по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК. Възстановителния период е до една седмица.
Оспорва твърдението за домашно лечение, което да е продължило 4 месеца, за безсъние,
причинено от ПТП, довело до прием на лекарства.Няма представени други медицински документи
по делото.
Оспорва и акцесорният иск за лихва, доколкото недоказан се явява главният иск.
При условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на ищеца.
Водачът на МПС се е движил на зелен сигнал на светофарната уредба, като причина за
ПТП са неправилните действия на пешеходеца Д. П., който не се е съобразил с приближаващия го
автомобил и е предприел пресичане на пътното платно в момент, в който това не е било безопасно.
За ищеца са съществували определени по закон задължения, които той не е изпълнил. Ето защо, са
3
налице основанията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното обезщетение.
Не възразява срещу приемане на представените към ИМ писмени доказателства.
Възразява срещу направените доказателствени искания от ищеца по реда на чл. 186 ГПК.
Съдът няма задължение да събира доказателства служебно за ищеца. Последния с оглед на
процесуалната си активност следва да попълни делото с необходимите доказателства
С оглед становището на ищеца по настоящият отговор и с оглед на разпределението на
доказателствената тежест ще ангажира доказателства по делото.
В съдебно заседание предявения иск се поддържа от ищеца,чрез пълномощника му адв.Г.Й.
от САК.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
Ответника,чрез адв.М.Г. оспорва така предявенте искове.Сочи доказателства и прави
доказателствени искания.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от
деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава, считано от 04.10.2023 г. до окончателното плащане на главницата, представлява последица
от евентуалното уважаване на главния иск за обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск
по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е провел
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение на 04.10.2023 г. претенция –
обстоятелство, по което не се спори между страните. Искът е предявен на 20.06.2024 г., т. е. след
изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.
Съдът приема от фактическа страна следното:
Съдът намира,че е безспорно обстоятелството, че между ответното дружество и Н.й
Николов е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна от
14.12.2022г. - 13.12.2023 г., т. е. към момента на процесното ПТП от 09.06.2023 г.; че ищеца е
отправил претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на
обезщетение от 10.04.2023г. досежно процесния инцидент на 09.06.2023 г. като застрахователят не
се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ,
По настоящото дело са приложени представените с исковата молба надлежно заверени по
реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства от страните по делото .
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № У РИ 1006р- 9213/12.06.2023 г., по описа на
ОД-П., Сектор „Пътна полиция“ - заверено копие; ,Епикриза с ИЗ № 8762/2023 г.» издадена от
„МБАЛ-П.“ АД, хирургично отделение - заверено копие; Молба за завеждане на претенция с вх. №
ОИ-730818/04.10.2023 г. - заверено копие.
По делото са изискани и приложени –НП№23-1006-001362/22.06.2023г. , Акт №Га977729-
копие,Докладна записка №1006р-9212/12.06.23г. –копие , План схема пр.№16копие-6листа,Снимков
Материал-6 листа. 7.Писмо№1006р-11190/03.08.2023г.копие.
По делото е допуснат и разпитан като свидетел А.П. за изясняване на обсдтоятелствата
относно причинените болки и страдания от пострадалия Д. П..
4
По делото е допусната и изслушана СМЕ от в.л. което е отговорило на въпросите относно
приччинените телесни увреждания получени от ищеца вследствие на процесното ПТП ,дали
описаните увреждания са в причминна връзка с процесното ПТП ,колко време е продължило
възстановяването на пострадалия и ще се възстанови ли той напълно ,какви болки и страдания
,като характер и интерзитет е претърпял ищецът и какви ще стърпи за в бъдеще.
Във връзка с установяване механизма на процесното ПТП,непосредствените причини
довели до настъпването на процесното ПТП и изготвяне на мащабна скица на произшествието е
допусната и изслушана САвТЕ.По делото е допусната и изслушана допълнителна САвТЕ което е
отговорило на въпроси от варианта в който ищецът се е намирал върху велосипеда ,за
предотвратимостта на удара в момента в който е навлезнал в платното за движение и при приетата
от него скорост/от 15-20км.ч. към момента на настъпване на контакта между ищеца и
автомобила,може лис някаква част на тялото на пешеходеца да се качи върху капака ,за да счупи
предното стъкло.Или такова счупване на предното стъкло може да се получи само ако е бил върху
велосипеда и го е управлявал и съответно той пада от по-високо и може ли да падне на капака на
автомобила и така да счупи предното панорамно стъкло. В съдебно заседание са поставени
допълнителни въпроси от адв.М. към в.л ,както и допълнителни такива от адв.Г.Й. които са
посочени в писмен вид.
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
В производството по този иск върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/
противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и
вреда; 4/ вина (същата се презумпира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение
между посочения делинквент и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и
при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от
28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о.
От изслушаната по делото първоначална автотехническата експертиза, неоспорена от
страните се установява, че на 09.06.2023 г. пешеходецът Д. П. се движил около средата по
пешеходната пътека на ул. „Л. Б.“, разположена в близост до входа на магазин „Била“,като същия се
движи в посока от североизток на югозапад. По време на пресичането на пътното платно,
пешеходецът бута велосипед. Д. П. се движи от лявата страна на велосипеда. Скоростта на
движение на пешеходеца по време на пресичането е в границите на 3 + 5 км/ч. По същото време по
ул. „Л. Б.“ водачът от Н. Т. управлява лек автомобил „Ф. Ф.“, с per. № ** **** ** в посока от
северозапад на югоизток (от бул. „Х. Б.“ към бул. „С. С.“). Автомобилът се движи в дясната лента
по посоката на движение.
По делото е допусната и изслушана допълнителна САВТЕ която съдът кредити като
компетентно изготвена от която се установи,че с оглед на определената опасна зона на автомобила
при приетите скорости на движение - 20 км/ч; 30 км/ч; 40 км/ч; и разгледаните два варианта на
движение на пострадалия като велосипедист - при поС.но равноускорително движение и при
ускорително движение ,като определя:1)При равно ускорително движение на велосипедиста със
скорост около 10 км/ч:
5
При движение със скорост от 20 км/ч. лекият автомобил се е намирал на отС.ие в
границите на около 11,7 метра. Опасната зона при тази скорост е 10 м.
При движение със скорост от 30 км/ч. лекият автомобил се е намирал на отС.ие в
границите на около 16,7. Опасната зона при тази скорост е 16,7м.
При движение със скорост от 40 км/ч. лекият автомобил се е намирал на отС.ие в
границите на около 20,3 метра. Опасната зона при тази скорост е 24,6м.
2)При ускорително движение на велосипедиста със скорост до около 10 км/ч:
При движение със скорост от 20 км/ч. лекият автомобил се е намирал на отС.ие в
границите на около 21,9 метра. Опасната зона при тази скорост е 10 м.
При движение със скорост от 30 км/ч. лекият автомобил се е намирал на отС.ие в
границите на около 31,7. Опасната зона при тази скорост е 16,7м.
При движение със скорост от 40 км/ч. лекият автомобил се е намирал на отС.ие в
границите на около 40,8 метра. Опасната зона при тази скорост е 24,6м.
При условие, велосипедиста се движи с равноускорително движение, инцидентът е бил
предотвратим от страна на водача на автомобила при скорост на движение - 20 км/ч. При
останалите два случая произшествието е не предотвратимо за водача на лекия автомобил.
При условие, велосипедиста се движи с ускорително движение до мястото на удара,
инцидентът е бил предотвратим от страна на водача на автомобила при всички приети скорости на
движение на лекия автомобил.
В съдебно заседание от 18.02.2025г. в.л. е допълнил,че oанните са на база на скицата, че
ударът е настъпил на средата на пешеходната пътека. Тя е с широчина 4 метра. На база на
фотодраматичен метод е определено, наслагва се мащабно разС.ие върху снимката и така
определяме приблизително какво е разС.ието, което е изминал автомобила и затова приемеме,
понеже автомобилът се намира под определен ъгъл, това се вижда и от другата снимка и затова
приемаме, че разС.ието е приблизително около 4 метра. Може да е 2,90, може да е 3,10 метра, но е
около 3 метра. На въпрос на Адв. М.: - дали има някъде оставено кърваво петно, но обективно е
възможно да е ударен в левия край на пешеходната пътека? В.л. Г. е отговорил - Няма фиксирани
находки в протокола, на база на който да се определи точно къде. Не може да е много точно, защото
тогава скоростта към момента на удара ще е много по-ниска.На въпрос на Адв. М.: - къде точно е
настъпил удара, липсват и свидетелски показания и дали е възможно да е в първия край, в началото
или в края на пешеходната пътека, просто скоростта да е била по-ниска? В.л. Г. е отговорил -
Възможно е скоростта да е била по-висока от тази, която е приета, но не е възможно да е по-ниска.
Реално във втората експертиза разглеждам местоположението когато пострадалият е велосипедист
и тогава в този случай той нямаше да достигне до това място върху автомобила. Цялото това нещо
се базира на щетите, които са нанесени по велосипеда, по автомобила и травмите по тялото на
пострадалия - съвкупно. Реално няма други обективни данни, няма разпити, няма точно
определение и това нещо е на база на това. Няма фиксирано къде е било колелото след удара, което
е също да потвърждава такава информация. На въпрос Адв. М.: - Снимка 2 на стр. 13 над
емблемата на лек автомобил „Ф.” леко вдясно се вижда едно хлътване, това от съприкосновение
между пострадалия и автомобила ли е и възможно ли е на такава височина да се получат ако същия
е бил пешеходец с оглед височината на този автомобил конкретно? В.л. Г. е отговорил -
Предполагам, че тази деформация е получена по време на удара. Забелязва се деформация на база
на фотоалбума, който е предоставен съм забелязал това. Има следа по регистрационния номер на
автомобила, следа по горната част на бронята, има деформация по предния капак, протриване не
силно забележимо по самия преден капак и повреда по челното стъкло на автомобила, долу в
ниската му част. В предната част на автомобила обикновено фаровете са разположени между 65 см
и 70 см от пътя и е възможно такава деформация да се получи дори, когато той е пешеходец.
Реално колата не е толкова висока, за да кажем, че на база това нещо да се определи дали 100 % е
бил велосипедист или пешеходец. На въпрос на Адв. М.: - Ще задам по друг начин въпроса - вашето
експертно становище, запознавайки се с щетите, които са получени върху автомобила,
уврежданията така, както се виждат много добре върху снимка № 2 на стр. 13 той бутал ли е
велосипеда или се е придвижвал върху него? В.л. Г. е отговорило: - За мен по-вероятно е да е карал
велосипеда, защото протриването върху предния капак има значение положението на пешеходеца в
момента на удара. Аз съм го написал това нещо, че в 80 % от случаите, че при удар с тази скорост,
когато е пешеходец няма да достигне до предния прозорец. Тази скорост е относително ниска за
достигане на определена част от тялото до стъклото. Когато е велосипедист самият център на
тежестта или масата е по-високо и е възможно, когато го ударят да се получи това достигане до
6
предното стъкло на автомобила. По-вероятно да е бил върху велосипеда. Аз го твърдя това нещо на
база протриването по предния капак и достигането до челното стъкло. На въпрос на Адв. М.: - И аз
така мисля като вас, но не е записано изрично Последно, което искам да попитам казали сте, че
той е тръгнал от разделителния остров. Защо според вас е спрял на разделителния остров, не е ли
по-възможно да е изминал цялото разС.ие без да спира? В.л. Г. е отговорил - Аз съм разгледал
двата случая, че той се движи с поС.на скорост, когато навлиза през острова в тази част на платното
и при условие, че е спрял на разделителния остров и оттам е потегли като велосипедист с
ускорително движение и той изминава около 5,2 ускорително движение и след това вече поддържа
тази скорост, която е достигнал. Скоростта към момента на удара на велосипедиста е една и съща,
просто времето за движение в единия случай е значително по-малко, мисля, че беше около 2,1
секунди, а другото е по-голямо реално. Към момента на удара скоростта е една и съща, но времето е
различно. Адв. М.: - Има ли в делото някакви данни дали той е пресякъл целия път или от острова е
тръгнал? В.л. Г. e отговорил- Няма как да е тръгнал от острова, защото той трябва да е достигнал по
някакъв начин до острова. Няма категорични данни дали е тръгнал от разделителния остров
В.л. е отговорило е на поставени от пълномощника на ищ. въпроси досежно преминаване
на платното за движение от ищеца като пешеходец.По трети въпрос: Бил ли е предотвратим удара
за водача на лекия автомобил, в момента в който ищецът е започнал да преминава през
пешеходната пътека, стъпвайки на платното за движение в двата варианта, на бутане и управление
на велосипеда? В.л. Г. е отговорил При тези скорости, които са изчислени в експертизата – при 20,
при 30, при 40 км/час и при двата варианта е бил предотвратим удара, защото времето за движение
е значително по-голямо от изминаване на пълния спирачен път на автомобила и съответното
отС.ие. И в двата варианта на преминаване на пострадалия по пешеходната пътека ударът е бил
предотвратим за водача на лекия автомобил, поради причината, че времето за движение на
пострадалия е значително по-голямо от времето за изминаване на пълния спирачен път или
опасната зона на автомобила. По четвърти въпрос: С оглед на характеристиката на платното за
движение, където се. намира пешеходната пътека и разделителният остров, възможно ли е
безаварийно преминаване с управление на велосипеда през разделителния остров, без да се налага
слизане и бутане на същия, като се вземе предвид и възрастта на ищеца? В.л. Г. е отговорил - Вече
казахме какво е разС.ието на самите платна. Пешеходната пътека е разположена перпендикулярно,
на 90 градуса спрямо оста на платното за движение. Велосипедист на възраст на пострадалия би
трудно преминал през разделителния остров с поС.на скорост, найвероятно би намали или би спрял
за момент, дори би слезнал от велосипеда при преминаването през този остров, все пак той е на 90
години. Това е моето мнение, не е от техническа компетентност.
На зададен от Адв. М. въпрос - Дадохте някакво мнение, защо според вас не би могъл? В.л.
Г.: е отговорил - Много по-лесно ще загуби равновесие. Скоростта му, с която се движи е много
податлива на всякакви видове изменения спрямо релефа. На въпрос на Адв. М.: - А какво му пречи,
бордюрът на острова е висок, така ли? В.л. Г. е отговорил - Бордюрът на разделителния остров е
висок от 5 см. Възможно е да се наложи да спре. Ако се движи с по-висока скорост със сигурност
ще премине и няма да се наложи да спира, защото самите центробежни сили при въртенето на
велосипеда ще стабилизират системата. Тази скорост, която е приета, велосипедистът е много
възрастен и реално скоростта на придвижване е в най-ниските граници, тя е много ниска до
скоростта, при която може да падне. Всяка една малка дестабилизирана система ще доведе
наистина до падане. На въпрос на Адв. М.: - Колко е висок е този разделителен остров? В.л. Г. е
отговорил : - Бордюрът е висок около 5 см над асфалта на пешеходната пътека. Точно, където е
пешеходната пътека бордюрът е занижен, но има една пролука между самия асфалт и самия остров,
който найвероятно е направен за оттичане на водата. Моето лично мнение, че е възможно да е
слязъл. Не мога да кажа категорично на 100 %, че е слязъл или не е слязъл. По делото няма данни.
По отношение на заявеното оспорване на бланковия протокол за ПТП №1747352 от
12.11.2023г. в частта –обстоятелства,причини и условия за ПТП съдът прави разграничение на
официалната удостоверителна част и неофициалната такава на това писмено доказателство – а
именно официалната удостоверителна сила е само досежно обстоятелствата, констатирани от
длъжностните лица към момента на пристигане на местопроизшествието /т. е. – възприети и
удостоверени от тези лица/. Досежно тази част от документа, притежаващ правните
характеристики на частен документ – а именно, механизмът на ПТП или причините за настъпване
на ПТП "Участник № 1 упрлавлявайки МПС-то в гр.П.,по ул.“Л. Б.“ посока ,ул.“С. К.“ пред
магазин „Била“ преминава през пешеходна пътека тип зебра ,като не пропуска пресичащия от ляво
7
на дясно пешеходец….“ ", окръжният съд само извършва правилна съпоставка с останалите
доказателства по делото, но не е придал на посоченото удостоверяване официална доказателствена
сила и изводите за липса на противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил,
които се споделят изцяло от въззивния съд, не са изградени единствено на база на Констативния
протокол, а са вследствие на прецизна преценка и правилен анализ на всички доказателства по
делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка. По делото е установено
нарушение от страна на водача на МПС дори на общоважимите правила за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – да не е контролирал правилно пътното превозно
средство, да не се е движел със скорост, съобразена с пътните условия, както и да не е предприел
действия по своевременно намаление на скоростта и спиране; на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да не се е
движел с подходяща и разрешена скорост; на чл. 116 от ЗДвП – да не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходците; на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП – не е създал пречки за
движението и опасност за другите участници в движението, нито пък е бил непредпазлив към
уязвими участници в движението.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения от деликвента са в пряка
причинна връзка с настъпилите травми на ищеца. Поради това съдът приема, че деянието на водача
на лекия автомобил осъществява всички признаци на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, като
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява
всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве,
душевност и психическо съС.ие на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение,
накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както
имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания,
изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства, съдът прие, че всички предпоставки за възникване
отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при съответно
авторство , противоправност, вина, неимуществени вреди (следва да се има предвид, че не е в
тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, тъй като доказани ли са
увреждащите действия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 от
ГПК – вж. Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о.) и причинна
връзка между деяниято и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ.
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
По възражението за съпричиняванезаявено при условията на евентуалност.
Възражението за съпричиняване се основава на това, че водача на МПС се е движил на
зелен сигнал на светофарната уредба ,като причина за ПТП са неправилните действия на
пешеходеца Д. П.,който не се е съобразил с приближаващия автомобил и е предприел пресичане на
8
пътното платно в момент ,в който не е било безопасно ,с което е направено искане за намаляване
размера на претенциите по делото на осн.чл.51,ал.2 от ЗДвП.
В трайната практика на ВКС се приема, че само по себе си нарушението на установените в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т. е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за
настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен – да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем (в този смисъл Решение
№ 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т. о.).
Макар и да остана недоказано твърдяното обстоятелство,че водъчът на МПС се е движил на
зелен сигнал на светофарната уредба и причина за ПТП са както неправилните действия на водача
на МПС ,така и неправилните действия на велосипедиста Д. П. ,който не се е съобразил с
приближаващия автомобил и е предприел пресичане на пътното платно в момент в който това не е
било безопасно. Твърдените обстоятелства могат да обосноват съпричиняване на пострадалия, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако поведението му е в причинна връзка с вредоносния резултат
(така и Решение № 78 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1982/2013 г., I т. о.).В тази насока от
заключението на в.л. по ислушаната допълнителна САвТЕ се установи ,че велосипедист на възраст
на пострадалия би трудно преминал през разделителния остров с поС.на скорост, найвероятно би
намали или би спрял за момент, дори би слезнал от велосипеда при преминаването през този
остров, все пак той е на 90 години т.е пострадзалия е нарушил само разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т.
1 ЗДвП – пресякъл е платното за движение по пешеходната пътека тип "зебра" като не се е
съобразил с приближаващия се лек автомобил.
Отделно от горното, съдът съобрази, че според доказателствата по делото, че във връзка
с процесното ПТП, на водача на л. а.Н. Т. е наложено адм. наказания глоба за нарушение на чл. 119,
ал. 1 от ЗДП – не пропуска преминаващи по пешеходна пътека пешеходци, като същият не е
възразил при съставяне на АУАН, както и при връчване на наказателното постановление.
Съгласно, чл. 119, ал. 5 ЗДП, "При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена
пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие.
Съпоставяйки поведението и действията на всички участници в съответното ПТП и
отчитайки тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за причиняване на съответното
ПТП и вредоносните последици на всеки един от участниците и в размер, както следва: за
делинквента /водача на лекия автомобил/ Н. Т. – 3/4; за пострадалия – 1/4.
Ето защо, възражението за съпричиняване се явява основателно.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът на дължимото
9
обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания
– това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че пострадалият Д. П. (на г. към
датата на инцидента) е получил следните травматични увреждания –контузия на гръдния кош и
корема , травма на други антраабдуминални органи,без открита рана в корема ,охлузвания в
областта на дясната мишница и лява подбедрица. Лечението и възстановяването на пострадалия
ищец Д. А. П., съобразено е възрастта му е продължило около 23 - 28 дни от датата на
травмата.Охлузванията са изчезнали за около 12-16 дни от датата на травмата.Болката и
страданията от травмата на гръдния кош и корема са преминали за около 23 - 28 дни от датата на
травмата.
Болките и страданията, които е търпял пострадалия ищец Д. А. П. са били най-силни, с
най-изявен интензитет непосредствен но след травмата от ПТП-то. Постепенно те са намалявали
по сила до пълното им преминаване в край на възстановителния период.
След преминаване на възстановителния период пострадалият не би трябвало на търпи болки
страдания за в бъдеще.
В кориците на делото не са представени други медицински документи, които да говорят за
настъпили усложнение от травмите от процесното ПТП.
Както се изложи вече, когато ищецът претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от деликт, при доказани увреждащи действия (както е в случая), искът е
установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват
винаги в резултат от увреждащото действие. В този случай размерът на обезщетението следва да се
определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато обаче ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение над
или под обичайния размер (в т.см. Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г.,
IV г. о.).
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице единствено
обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди. за период от около 3
месеца ищеца е имал затруднения при справяне с ежедневните дейности и са се нуждаели от
асистенция на близките им.
От изслушаната по делото СМЕ се установи ,че по отношение на ищеца не е налице
забавено възстановяване от травмите. Освен това от приложените мед.документи не се откриват
такива които да говорят за невъзстановени телесни увреждания на ищеца , а също така към
момента на прегледа не се провежда лечение спрямо понесените травми и техни усложнения. Т.е в
случая не се установяват настъпили усложнения и др.фактори,които удължават нормалното
протичане на оздравителния процес.Това е така доколкото твърденията на ищцеца ,че към днешна
дата „страда от понижено настроение,тревожност,затруднена концентрация,страх от пътната
обстановка останаха недоказани в пълна степен– ищците са са поискали свидетелски показания за
10
доказване на тези обстоятелства, но от анализа на събраните доказателства не се установяват
такива над обичайните. Не се доказа наличието на „невъзстановени телесни увреждания на
ищците“ ,доколкото от заключението на в.л. съдебен лекар се установи,че След преминаване на
възстановителния период пострадалият не би трябвало на търпи болки страдания за в бъдеще.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на справедливост, а е в
дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по–голямо от
необходимото за обезщетяване на претърпените вреди,съобразявайки обстоятелствата,че не са
установени настъпили усложнения и др.фактори,които да удължат нормалното протичане на
оздравителния процес а при прегледа не са установени остатъчни последици и загрозяващи белези
при ищеца от претърпените травми в следствие на процесното ПТП.
С оглед изложеното разбиране, съдът следва да приеме, че са налице единствено
обичайните за претърпяното телесно увреждане неимуществени вреди. Тоест в доказания период
на лечение и възстановяване ищецът е изпитвал болки и страдания с обичайните за травмата
характеристики и интензитет търпимите неудобства за същите не са били по-големи от
обичайните.
Касае се за лека телесна повреда, която е предизвикала болеви усещания у зрял мъж за
период от около 3 месеца, като същественото е, че липсват данни за настъпили усложнения по
отношение на физическото му здраве, при отчитане на настъпилите психологически негативи.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите общественоикономически
условия на живот към момента на увреждането –юни 2023 г. и създаденият от съдебната практика
ориентир (вж. решение № № 347 от 9.10.2024 г. на ПАС по в. т. д. № 277/2024г.
увреждания-навяхване на дясната глезенна става;малки разкъсно - контузни рани – на лявото рамо
и попредната повърхност на лявото коляно, по външната повърхност на десния
глезенкръвонасядания, травматични отоци и охлузване по лицето,тялото и крайниците с различни
размери, но всичките повърхностни - в лява челна област, горна лява гръдна част, лява странична
поясна област, лява странична коремна област, по предно-горната повърхност на лявото рамо, на
лявата длан и палеца на същата ръка, по дясната предмишница от средната трета до гривнената
става, по страничната повърхност на дясното бедро, по цялата предна повърхност от средната трета
на дясната подбедрица, включително до глезена, пръстите и стъпалото и установено
посттравматично стресово разстройство с умерена тежест, което е довело до значително психично
страдание, както и трудова неспособност - обезщетение - 18 000лв. ,както и №Решение № 69 от
5.03.2025 г. на ПАС по в. т. д. № 18/2025 г.на ПАС – увреждания-счупване на девето дясно ребро по
мишнична линия; травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, които са
наложили болничен престой от два дни и прием на медикаменти, като постепенно за период от
около 20-25 дни болките са овладяни, с изключение на болевия синдром, вследствие счупеното
дясно ребро, който според експерта е с продължителност 30-35 дни-обезщетение -15 000лв. /
Настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените от ищеца доказани
обичайни неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000 лева. ,който следва да бъде намален с
приетите 1/4 съпричиняване от пострадалия, от което следва, че искът за неимуществени вреди по
отношение на ищеца се явява основателен за сумата от 8 500 лева ,а до претендирания размера на
сумата от 30 000лв.,ведно с дължимата законна блихва върху претенздирана главница иска следва
11
да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на законната лихва.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред
увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на застрахования по ал.
2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се
възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищецът е отправил претенция пред застрахователя на
04.10.2023 г. за заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП от 09.06.2023 г.,. Ето защо,
единственият установен момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие е 04.10.2023 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече
и законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и по отношение на която следва да се
уважи претенцията.
По разноските:
Ищецът е освободен от такса и разноски – чл. 83, ал. 2 от ГПК. Претендира адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално затруднено
лице. Съдът определя адв. възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за мин.
адвокатски възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска съгл. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
размер на 400 лева , което следва да се възложи върху ответника за заплащане на адвоката.
Ответникът претендира разноски съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК в р-р на
3720лв. представляващи адв.възнаграждение на аадв.М.Г. от САК.С оглед изхода на делото при
заявени осъдителни претенции по чл.432 КЗ и по чл. 86 от ЗЗД общо в размер на 30 000 лв. и
уважени такива общо в размер на 10 000лв.,при обсъдено възражение за прекомерност на
уговореното адв.възнаграждение дължимите в полза на ответника разноски възлизат на 2 300лв. ,
които ищеца следва да бъде осъден да заплати.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски.
Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съдебната практика приема,
че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (в т.см. Решение № 311/08.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Определение № 201/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5961/2015 г., ІІІ г. о.; Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и сумата от 340лв.
12
+366,67лв.разноски за производството /такса и депозити/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********. със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С П. и К.К. -
изпълнителени директори, да заплати на Д. А. П., ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр.П.,бул.“К. М.
Л." №**, чрез адв.Г. Й. от САК сума в размер на 9 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 09.06.2013 г., ведно със законната лихва
за забава от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
по банковата сметка на ищеца , ********************** , като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 8 500 лева ,ведно със законната лихва за
забава от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, до претендираните 30 000 лв, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК“ Бул Инс“ АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С. П. и К.К. -
изпълнителени директори, да заплати на адв.Г. Й. от АК – София, сумата от 400 лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. , съразмерно на уважената
част от иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗК Бул Инс“ АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: гр.
София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С. П. и К.К. -
изпълнителени директори, , да заплати по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 706,67 лева
-разноски за производството /Д.Т -340лв. и депозити за в.л.366,67лв. /, съразмерно на уважената
част от иска на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лв – за служебно издаване на изпълнителен
лист при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
ОСЪЖДА Д. А. П., ЕГН:**********, с поС.ен адрес: гр.П., бул.“К. М. Л." №**, чрез адв.Г.
Й. от САК да заплати на ЗК“ Бул Инс“ АД, ЕИК *********. със седалище и адрес на управление:
гр. София 1407, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С. П. и К.К. -
изпълнителени директори съдебно-деловодни разноски в р-р на 2 300лв. представляващи
адв.възнаграждение на аадв.М.Г. от САК съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
13