Определение по дело №165/2013 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          №    23.04.2013г., гр.Пазарджик

 

Пазарджишкият районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

 

разгледа докладваното гражданско дело № 165 по описа на съда за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по иск, предявен В.И.К. против Прокуратурата на Република България. В исковата молба, както и в допълнителна молба от 11.02.2013г. се твърди, че ищецът работи в системата на МВР от месец юни 2001г., като от месец септември 2009г. до задър­жането му на 15.06.2010г. изпълнявал длъжността ВНД „Началник група „Нар­котици и контратероризъм" в сектор „Борба с организираната престъпност" (ТЗ БОП) гр.Пазарджик. Твърди се, че на 15.06.2010г. около 9.20 ч. бил в кабинета на Началник сектора Георги Грозданов в ОДМВР гр.Пазарджик, когато влезли прокурор Кирил Димитров от СГП, следовател Радиана Абдулова от СГП-СО и 4 или 5 служители на Дирекция „Вътрешна сигурност" (ДВС). В този момент приключвала оперативката със със­тава и бил оставен на доклад. Твърди се, че прокурор Димитров се представил и заявил, че е добре, че са двамата, тъй като има постановление и разрешение от СГС за ли­чен обиск, претърсване и повдигане на обвинения на ищеца и Грозданов. Обявил, че им взема 72-часова мярка за неотклонение „задържане под стража" и ще им даде възможност да докажат своята невинност. Ищецът твърди, че за него бил съставен протокол, че в периода 9.25ч.-10.05ч. му е извър­шен личен обиск, като доброволно предал на прокурор Димитров 2 мобилни телефона, SIM-карти и документи. В исковата молба е посочено, че ищецът е бил ограничен да излиза от кабинета още от 9.20 ч. и му било ограничено правото на свободно придвижване. В 10.10 ч. му били повдигнати обвинения по чл.302, т.1, пр.5, т.2 и т.4, б."б" във вр.с чл.301,ал.3,пр.1,във вр.с ал.1,пр.1,алт.2 и чл.26,ал.1 НК и съответно на основание чл.64,ал.2 НПК му била взета мярка за процесуална принуда 72- часово прокурорско задържане. Мотив за тази мярка било „с цел да се по­пречи на обвиняемия да се укрие или извърши ново престъпление, като са взе­ти предвид степента на опасност на извършеното деяние, обвинителните дока­зателства, здравословното му състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му и поради необходимостта на основа­ние чл.56-59 и чл.63 НПК да се внесе в СГС-НО искане за неговото задържане под стража. Твърди се, че ищецът бил разпитан за времето от 10.15ч. до 10.23ч., като едва тогава му се дала възможност да потърси защитник. Останал задър­жан в сградата на ОД МВР гр.Пазарджик, като едва около обяд дошъл защит­никът му. Твърди се, че разследващите продължили да извършват процесуални действия, вкл. с допълнителни протоколи за доброволно предаване от дома му на лаптоп, от слу­жебния кабинет - ключове, документи, боеприпаси и др.

По неясни за ищеца причини, и според него противозаконно, в 15°°ч. прокурор Ди­митров, в присъствието на защитник, му предявил ново Постановление за 72- часово задържане на обвиняемо лице, „считано до 18.06.2010г., 15.00 часа, или до внасяне на искане от СГП в СГС-НО за неговото задържане под стража." Последвало принудителното му транспортиране до ареста в гр.София, ул. "М-р Георги Векилски" № 2. Твърди се, че доколкото на ищеца е известно, на 18.06.2010г. около 13.00ч.-14.00ч. СГП е напра­вила искане до некомпетентен съд (Софийски градски съд) за постоянна мярка „задържане под стража". С разпореждане от 18.06.2010г. по ч.н.д.№ С-459/10г. СГС прекратил производството и изпратил делото по компетентност на ПзОС. Междувременно ищецът продължавал да бъде задържан и воден с белезници от органите на съдебна охрана.

Известно му било, че малко след 15.00ч. на 18.06.2010г., защитникът му е депо­зирал писмена молба, с която е поискал незабавно да бъде освободен и транс­портиран от него до гр.Пазарджик, където Окръжния съд да разгледа искането на СГП за постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража". Твърди ищецът, че вместо да бъде освободен незабавно, заедно с Грозданов, бил транспор­тиран с белезници до гр.Пазарджик. Там останали с белезници до 19.00ч., кога­то започнало разглеждането на мярката по ч.н.д.№ 444/2010г. на ПзОС.

Твърди се, че ПзОС не уважил искането за постоянна мярка „задържане под стража" и взел най-леката мярка за неотклонение „подписка", като ищецът бил освобо­ден в 21.20ч. на 18.06.2010г. По протест на СГП, Пловдивски апелативен съд (ПАС) по в.ч.н.д.№ 291/2010г. изменил мярката за неотклонение от „подписка" в „домашен арест", която мярка продължила до 20.08.2010г., когато влязло в сила Определение от 17.08.2010г. по ч.н.д.№ 553/2010г. на ПзОС за изменението й в „подписка".

Ищецът счита, че фактическото му задържане в 9.20ч.; двукратното вземане на 72-часова прокурорска мярка за задържане (в 10.10ч. и 15°°ч.); задържането му от Прокуратурата след изтичане на всякакви срокове - след 9.20ч. на 18.06.2010г.; транспортиране под стража и с белезници след 9.20ч. на 18.06.2010г.; престоя­ването му с белезници до 19.00ч. и освобождаването ми едва в 21.20ч. на 18.06.2010г., внасянето на искане пред некомпетентен първоинстанционен съд, както и задържането му под стража от Прокуратурата за периода от 10.10ч. на 15.06. 2010г. до 10.10ч. на 18.06.2010г. са грубо нарушение на НПК от страна на Софий­ска градска прокуратура.

Твърди се, че СГП не е имала доказателства за извършени от ищеца престъпления, като го е задържала фактически по-рано и е постановила два пъти 72-часова мярка, за да има повече време да събира доказателства за неговата виновност, в нарушение на НПК.

В исковата молба е посочено също, че с постановление от 14.02.2012г. на прокурор Иван Тасков от СГП, наказа­телното производство срещу него е прекратено на основание чл.243, ал.1,т.1 и т.2 във връзка с чл.24,ал.1,т.1 НПК, влязло в сила на 17.07.2012г. по Опреде­ление № 143/17.04.2012г. по ч.н.д.№ 206/2012г. на ПзОС.

Твърди се, че с описаните нарушения на прокурора Кирил Димитров от СГП били огра­ничени конституционните му права по чл.30,ал.1; чл.31,ал.1; чл.34 и чл.35,ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) на лична свобода, неприкосно­веност, свободно придвижване на територията на страната и предаването в законния срок от Прокуратурата на съдебната власт. От една страна било налице незаконно задържане, което ангажира отговорността на Прокуратурата по чл.2, ал.1,т.1 от ЗОДОВ. От друга страна било налице незаконно образуване на наказа­телно производство, което ангажира отговорността на Прокуратурата по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че описаните незаконни действия на Прокуратурата му причинили неиму­ществени вреди- стрес, неудобство, накърняване на доброто име и авторитет в обществото, загуба на вяра в правосъдието, които ищецът оценява общо на 20 000лв., от които: 1/ 10000лв. за незаконното задържане от 10.10ч. на 15.06.2010г. до 10.10ч. на 18.06.2010г. по взета мярка 72-часово задържане от Прокуратурата и 2/ 10 000лв. за незаконно фактическо задържане от 9.20ч. до 10.10ч. на 15.06. 2010г.; повторно вземане на принудителна мярка 72-часово задържане от Про­куратурата в 15.00ч. на 15.06.2010г., с незаконно превишаване на законоустано­вения срок за предаване пред съдебната власт- пред Пазарджишки окръжен съд в 9.20ч. на 18.06.2010г.

Направено е искане за постановяване на решение, с което се осъди Прокуратурата на Република България да му заплати 10 000 лв. неимуществени вреди по чл.2/ал.1/т.1 ЗОДОВ, за не­законно задържане от 10.10ч. на 15.06.2010г. до 21.20ч. на 18.06.2010г. по взета мярка „72-часово задържане" от Прокуратурата с Постановление от 10.10ч. на 15.06.2010г., заедно със законната лихва от 18.06.2010г. до окончателното й из­плащане;

10 000 лв. неимуществени вреди (частично) по чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ, за незаконно фактическо задържане от 9.20ч. до 10.10ч. на 15.06.2010г.; повторно вземане на принудителна мярка 72-часово задържане от Прокуратурата с По­становление от 15.00ч. на 15.06.2010г., с незаконно превишаване на законоуста­новения срок за предаване пред съдебната власт (Пазарджишки окръжен съд) в 9.20ч. на 18.06.2010г., заедно със законната лихва от 18.06.2010г. до окончател­ното й изплащане. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, по опис. Направено е искане за изискване на справка от СГС в колко часа е направено искането на СГП за мярка на неотклонение или протокола за разпределение на съдия-докладчик по н.ч.д. № С-459/2010г. на VІІ състав на СГС, както и искане за изискване на препис от искането на адв.Р.П. от 18.06.2010г. – 15.05ч. за незабавно освобождаване на Грозданов и К.. Направено е и искане за изслушване на четирима свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата по исковата молба.

            В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Районна прокуратура – Пещера Момчил Найденов, със становище за допустимост на предявените искове. Изложени са съображения за необходимост от оставяне на исковата молба без движение. По същество исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се основанието на исковата претенция по чл.2, ал.1, т. 1 ЗОДОВ. Посочено е, че за да е налице това основание задържането под стража, вкл. задържането за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 НПК, следва да бъде отменено като незаконно, а според действащата към момента на твърдения правопораждащ факт материалноправна норма, същото задържане трябва да бъде отменено като незаконно, поради липса на правно основание. Според ответника в случая, с Определение на ПзОС от 18.06.2010г. по ЧНД № 444/2010г. се оставя без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража" спрямо К. и се взема мярка „подписка". С Определение от 24.06.2010г. по ВЧНД № 291/2010г. на Апелативен съд - Пловдив, същият съд отменил Определение на ПзОС от 18.06.2010г. по ЧНД № 444/2010г. и спрямо К. била взета мярка за неотклонение по чл.62, ал.1 НПК, във вр. с чл.58, т.3  НПК, ограничаваща свободата му на придвижване. Последната мярка се отличавала от „Задържане под стража" по смисъла на чл.63, ал.1 НПК, във вр. с чл.58, т.4 НПК, единствено по местоизпълнението си, като Апелативен съд - Пловдив преценил, че съществува реална опасност К. да извърши престъпление против правосъдието, или да попречи на събирането на доказателства. В този смисъл според ответника осъщественото спрямо В.К. задържане по реда на чл.64, ал.2 НПК никога не е било отменено като незаконно, още по-малко - поради липса на правно основание, каквото очевидно имало. Фактът на последващо оставяне без уважение на исканата мярка за неотклонение „Задържане под стража" не съставлявала „отмяна" на Постановлението по чл.64, ал.2 НПК и не можела да бъде основание за отговорност по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ.

Алтернативно се оспорвам исковата претенция по размер. В тежест на ищцовата страна било да докаже претърпените неимуществени вреди, техния размер и връзката им с незаконните действия, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД и утвърдената съдебна практика. В случая не били събрани доказателства за твърдените стрес, неудобство, накърняване на доброто име и авторитет в обществото и загуба на вяра в правосъдието. Следвало да се има предвид, че относително кратката продължителност на осъщественото задържане - 72 часа, както и цялостната икономическа обстановка в страната, съобразно с размера на минималната работна заплата, както към момента на задържането, така и понастоящем, водели до заключението, че претендираният размер на неимуществени вреди от 10 000 лева е очевидно прекомерен.

Оспорва се и основанието на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.

Твърдяното фактическо задържане, без прокурорски акт, за периода от 9:20 часа до

10:10 часа на 15.06.2010г. било недоказано. Според ответника прякото участие на едно физическо лице в процесуално следствени действия, включително личен обиск /претърсване на лице/ и изземване, не съставлявало фактическо задържане на лицето по смисъла на закона, включително и на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Според ответника Прокуратурата на Република България можела да носи отговорност за претърпени вреди от физическо лице от момента, в който същото лице бъде привлечено като обвиняем по досъдебно производство, а в случая това безспорно било сторено към 10:10 часа на 15.06.2010г., видно от Постановлението за привличане на обвиняем от 15.06.2010г.

С оглед посоченото в исковата молба за претърпени неимуществени вреди поради задържането с второ постановление, ответникът сочи, че независимо колко на брой основания за задържане на едно лице съществуват, то фактът на задържането остава един, поради което нямало как да се твърди, че едновременно, за едно лице, за един и същи период от време и по практически едно задържане за срок от 72 часа, на основание чл.64, ал.2 НПК, за Прокуратурата на Република България възниква както отговорност по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, на основание „законосъобразно" Постановление от 15.06.2010г., 10:10 часа, така и по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, на основание „незаконосъобразно" Постановление от 15.06.2010г., 15:00 часа. Това според ответника би имало смисъл единствено ако се твърди, че В.И.К. търпи неимуществени вреди не от факта на задържане за срок от 72 часа, а от обстоятелството, че в правния мир съществуват две постановления по реда на чл.64, ал.2 НПК за същото, което било несъстоятелно.

Алтернативно се оспорва исковата претенция по размер, по изложените вече съображения. Посочено е, че твърдяното фактическо задържане за периода от 9:20 часа до 10:10 на 15.06.2010г., както и това след изтичане на предвидените в чл.64, ал.2 НПК 72 часа, са с изключително кратка продължителност.

Възразява се и срещу началния момент, от който се твърди право на законна лихва, както на иска с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ 18.06.2010г. така и на този по чл.2, ал. 1, т.2 ЗОДОВ - отново 18.06.2010г. Посочено е, че лихвата, като акцесорно вземане следва основното такова, включително и по момент на изискуемост, поради което по исковата претенция с основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, лихва не може да се претендира преди датата на влизане в сила на Определение по ВЧНД № 291/2010г. на Апелативен съд - Пловдив, а именно - 24.06.2010г. При уважаване на исковата претенция с посочено правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, лихва според ответника следва да се дължи от момента на влизане в сила на Постановление за прекратяване на наказателното производство срещу В.И.К. - 17.07.2012г.

Изразено е с отговора на исковата молба становище по доказателствените искания на ищеца, като е посочено, че искането за допускане на четирима свидетели е недопустимо, тъй като липсва конкретизация на същите свидетели. Направено е искане за изискване и прилагане на цялата преписка по досъдебно производство № 13-П/2010г. на СО-СГП, пр.№ 4-1452/2010г. на СГП.

            Предявените искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД. Исковете са допустими, като в тежест на ищцовата страна е да докаже основанието на исковете, настъпването на вредите и причинната връзка между незаконосъобразните актове/действия, както и размера на неимуществените вреди. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията по писмения си отговор.

            Съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, по опис. Следва да се изиска справка от СГС в колко часа е направено искането на СГП за мярка за неотклонение или протокола за разпределение на съдия-докладчик по н.ч.д. № С-459/2010г. на VІІ състав на СГС, както и да се изиска от СГП препис от искането на адв.Р.П. от 18.06.2010г. – 15.05ч. за незабавно освобождаване на Грозданов и К.. Следва да се даде възможност на ищцовата страна да доведе четирима свидетели, за изясняване на посочените в исковата молба обстоятелства, като по допускането им съдът ще се произнесе в първото по делото заседание, тъй като не са посочени имената им. Съдът намира, че не е необходимо прилагане на цялата преписка по ДП № 13-П/2010г. на СО-СГП, пр.№ 4-1452/2010г. на СГП, поради което следва да се даде възможност на ответната страна да посочи кои относими документи от нея иска да бъдат приложени по настоящето исково производство.

            На основание чл.140 ГПК съдът

 

 

                                 О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА приложените към исковата молба /по опис/ писмени доказателства.

            УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест по предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД да докаже основанието на исковете, настъпването на вредите и причинната връзка между незаконосъобразните актове/действия, както и размера на неимуществените вреди се носи от ищцовата страна, а в тежест на ответната страна е да докаже възраженията по писмения си отговор.

            ДА СЕ ИЗИСКА справка от СГС в колко часа е направено искането на СГП за мярка за неотклонение или протокола за разпределение на съдия-докладчик по н.ч.д. № С-459/2010г. на VІІ състав на СГС.

            ДА СЕ ИЗИСКА от СГП препис от искането на адв.Р.П. от 18.06.2010г. – 15.05ч. за незабавно освобождаване на Грозданов и К..

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна да доведе четирима свидетели за изясняване на посочените в исковата молба обстоятелства.

            ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да посочи кои относими документи от преписка по ДП № 13-П/2010г. на СО-СГП, пр.№ 4-1452/2010г. на СГП иска да бъдат приложени по настоящето исково производство.

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.06.2013г. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.

 

            На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от  постъпилия по делото отговор на ответната страна.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: