Решение по дело №3903/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260074
Дата: 28 април 2023 г.
Съдия: Татяна Иванова Маслинкова
Дело: 20205330103903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер         260 074               28.04.2023   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  3903                                                   по описа за   2020 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 от СК.

 

Производството е първоначално образувано по искова молба на И.С. против М.Н. с правно основание чл.59 СК. Бащата твърди, че сина му се отглежда от б. п. м. л. и излага съображения, че следва да упражнява родителските права. С насрещен иск от 16.11.2020г. е предявена претенция за увеличение на присъдената на детето на страните Г. С. на 300 лева месечно. Размерът на претендираната издръжка е увеличен, като е допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 3.02.2023г. Първоначалния иск е оттеглен и производството по него е прекратено.

В становище от 18.02.2021г. С. е заявил, че искът за издръжка е частично основателен с оглед на увеличението на минималната издръжка през годините.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установява следното:

Г. С. е син на И.С.. С решение по гр. д. 17448/2012г. на Районен съд – Пловдив е определена издръжка за детето в размер на 130 лева месечно. С решение по гр. д. 58444/2015г. на Софийски Районен съд в сила на 22.11.2016г. е определена издръжка за детето в размер на 105 лева месечно. Ищецът е към настоящия момент на *** години. Потребностите на момчето са нараснали с възрастта му. От постановяване на предходното решение относно издръжката на Г. са изминали повече от 6 години.

От показанията на с. Н., б. н. д., се установява, че детето е в *** клас. С. к.. Предстои му да посещава ч. у., необходими за подготовката му з. п. в г.. Г. ходел на лагер, на почивка. Ответникът единствено бил закупил на сина си плейстейшън. Имало период, в който бащата бил преустановил заплащането на издръжка, но сега превеждал по 100 лв. редовно. Не полагал непосредствени грижи.

Съдът дава вяра на показанията на с.. Изнесените факти са в съответствие с писмените доказателства по делото.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка. Такава промяна е налице. Присъдената издръжка е под минималната и не отговоря на нуждите на момче на *** години. Потребностите на детето са нараснали, тъй като самият Г. е пораснал. Непосредствените грижи за здравето, възпитанието, емоционалното и физическо развитие са основно поети от майката. Издръжката, която бащата заплаща в момента, е според съда недостатъчна с оглед на всички разходи, които са необходими месечно за детето. Относно доходите на страните се установи, че майката няма регистриран трудов доход, като помага в семейния бизнес. Ответникът работи във В. като в исковата молба декларира доход от *** б. л. г.. М. и. о. е. д. н. *** годишна възраст. По-висок размер на издръжката от една страна би бил по-справедлив като осигури разпределението на финансовата тежест по отглеждане на детето между двамата родители. От друга страна би дал стабилност на детето, като ще може да разчита и на двамата си родители по – съществено и по-специално на финансова подкрепа от баща си, когато майката е в затруднение. Присъдената преди време издръжка е вече недостатъчна като размер. Увеличили са се и нуждите на момчето. Като взе предвид средствата необходими за ищеца месечно за храна, облекло, отопление, здравеопазване, образование, спорт съдът приема, че месечно за детето са нужни около 650 лв. От тях бащата следва да поеме 400 лв. Увеличението в размера на издръжката е със сума, която според съда, бащата може да си позволи. Съдът взе предвид и обстоятелството, че бащата има по-висок доход от средния за България, както и основните грижи за детето са поети от майката. Минималната издръжка за страната в момента е около 200 лева. Претендираният за Г. размер от 400 лева е разумен с оглед на направените до момента разходи за момчето и предстоящите такива. Сумата е във възможностите на бащата с оглед на установените по делото факти.

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, като същите са в размер на 1225 лева и следва да се възложат върху ответника с оглед пълното уважаване на иска. Ответникът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 388 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката. От посочената държавна такса страните са внесли по делото 350 лева, които следва да бъдат приспаднати.

На  основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на  издръжка следва да бъде постановено предварително  изпълнение на  решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. 17448/2012г. на Районен съд – Пловдив и по гр. д. 58444/2015г. на Софийски Районен съд месечна издръжка, дължима от И.Н.С., ЕГН ********** на Г.И.С., ЕГН: **********, роден на ***г. чрез неговата майка и законен представител М.И.Н., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 130 лв. на 400 лв. /четиристотин лева/, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2020г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 38 лева /тридесет и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ОСЪЖДА И.Н.С., ЕГН ********** да заплати на а. М.И.Н., ЕГН ********** сумата от 1225,00 лева /хиляда двеста двадесет и пет лева/, представляващи разноски.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Т. Маслинкова

 

 

Вярно с оригинала.

С.А.