Решение по дело №265/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 79/08.03.2024 г., постановено по АНД № 20232230201430/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 11-01-439/21.09.2023 г. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на Р. И. И., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 6 240 лева на основание чл. 250 от ЗОП, за нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3, б. „в“, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 182, ал. 1 от ЗОП и е осъдена Агенция за държавна финансова инспекция да заплати в полза на Р. И. И., разноските по делото в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за правна защита.

Горното решение е обжалвано от Директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени изискванията на ЗАНН. Твърди, че неправилно Районен съд – Сливен се е позовал на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Липсват основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията, в писмено становище заявява, че поддържа представения отговор, в който счита, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно. Твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на изискванията за съставянето им. Твърди, че не е посочена нарушената правна норма, както и датата на извършване на нарушението. Заявява, че нарушението било открито с публикуване в публичния регистър на обществените поръчки и не бил съставен АУАН в тримесечен срок от този момент. Твърди, че дори да имало извършено нарушение, то представлявало маловажен случай. Моли съда да потвърди решението на СлРС. Претендира за направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, , че са налице условия да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно..

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед № ФК-10-209/07.03.2023 г. на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция е възложена финансова инспекция на Община С.. Проверката била извършена от държавен финансов инспектори на АДФИ, който установил, че на 30.03.2022 г. в. Община Сливен ответника по касацията в к. си з. к. и у. д. л. съгл. заповед № РД-15-1138/25.08.2016 г. на кмета на общината, което да организира и/или да възлага обществени поръчки по смисъла на чл.7 ал.1 по закона за обществените поръчки, с Решение № РД -15-484/30.03.2022г. е нарушил ЗОП, като без да са налице условията в закона е провел процедура по чл.18 ал.1 т.13 за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне, с предмет: „Обществен превоз на деца и ученици по действаща транспортна схема по две направления: : [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] – [населено място] паланка – [населено място] бряг и [населено място] – [населено място] – [населено място] река – [населено място]- [населено място]- [населено място]-[населено място]- [населено място] – [населено място] р.с.З. – [населено място] – [населено място] – [населено място]. На 12.04.2022 г. от Община Сливен, в резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка „пряко договаряне“ бил сключен договор на стойност 104 000 лева без ДДС (124 800 лева с ДДС).

За описаното деяние на ответника по касацията бил съставен АУАН №11-01- 439/04.04.2023 г., с който деянието било квалифицирано по чл. 79 ал.1 т.3 б. „в“, вр. чл.18 ал.1 т.13, вр. чл.182 ал.1 от ЗОП. Актът бил предявен на И., който след като се запознал със съдържанието му не е написал възражение. В законоустановения срок е постъпило възражение с вх. № 11-01- 439/12.04.2023г., с което са оспорени направените в АУАН констатации. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 11-01-439/21.09.2023 г. от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция.

При горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като отговорността на И. е ангажирана за деяние, което съгласно действащите към момента законови разпоредби, не е административно нарушение. Във връзка с тези мотиви приел, че НП е незаконосъобразно, поради което го отменил.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспорения административен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

По делото безспорно е установено, че отговорността на И. е ангажирана за това, че в к. му на д. л. с Решение № РД-15-484/30.03.2022 г. е провел процедура по чл.18, ал.1, т.13 от ЗОП за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне, без да са налице условията, посочени в закона, като отговорността му е ангажирана на основание чл.250 от ЗОП, като е му е наложена глоба в размер на 6 240 лева.

Както обосновано е посочил СлРС към настоящия момент е изменен чл. 250 от ЗОП и е създаден нов чл. 250а от ЗОП. Съгласно новата редакция на чл. 250 (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) от ЗОП възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 – 7, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 20 000 лв. Съгласно чл. 250а (Нов – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) от ЗОП възложител, който сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 6 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 8 – 10, и не повече от 24 000 лв. за процедурите по чл. 18, ал. 1, т. 13.

Отговорността на И. е ангажирана за това, че е провел процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, за което деяние към настоящия момент не е предвидено административно наказание. Съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая за деянието на И. не е предвидена административно-наказателна отговорност, поради което правилно НП е отменено от въззивния съд. Правилно е преценено от СлРС, че не следва да прилага разпоредбата на чл.250а от ЗОП, тъй като отговорността на ответника по касацията не е ангажирана за деянието посочено в тази правна норма, а именно че е сключил договор за обществена поръчка в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13, без да са налице условията за прилагането й, посочени в закона.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Неоснователно е и искането на ответника по касацията за разноски, тъй като не са представени доказателства за такива.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 79/08.03.2024 г., постановено по АНД № 20232230201430/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.