ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260270 26.01.2021г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет
и шести януари две хиляди двадесет и първа година:
Председател:Минка Трънджиева
Членове:Венцислав Маратилов Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№59 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
Същото е образувано по повод на
постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
представлявано от Д.Б.Б., чрез юриск.Б.Р.
срещу Определение №384/24.11.2020г., постановено по гр.д.№496/2020г. по описа
на РС- П., с което е прекратено производството по делото, поради
некомпетентност на този съд да разгледа спора между „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД-гр.С. и Г.П.Г., с ЕГН ********** по чл.422 от ГПК за установяване съществуване парично вземане
по договор за потребителски кредит и е обезсилена издадената заповед за изпълнение №623 от
12.12.2019г. по ч.гр.д.№1000/2019г. по описа на РС- П..
Твърди се в същата, че изводите
на съда са необосновани, а разпоредбите
на които се позовава и съдебната практика са неотносими към предмета на спора.
Визира се, че съдът не обсъдил алинея Втора на чл.62 от
Регламент 1215/2012г. и е следвало да изложи съображения водещи до обоснован и
категоричен извод, че ответникът има местожителство в друга държава-членка. Освен това сведенията на майката на ответника не били
достатъчни за извода на съда.
Налице е позоваване на
разпоредбата на чл.25, ал.1 от посочения Регламент във връзка с уговорките в
сключения между страните договор записани в чл.15 от условията на процесния
договор.
Излагат се оплаквания във
връзка разпоредбите на чл.7 и чл.19 от Регламента.
Твърди се, че правата на
потребителя в производството са гарантирани предвид назначаването му на особен
представител, който да го представлява и защитава и изпращането и връчването на
книжа по делото и на извършената цесията, с както и извършените от съда
служебно справки за адреса му и за трудовата му ангажираност, като съдът е
положил необходимото грижа за уведомяването му за образуваното срещу него дело.
Искането е да се отмени обжалваното
определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане.
Претендират се разноски в това
производство.
Няма постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
Пазарджишкият окръжен съд след като прецени доказателствата по делото
и взе в предвид доводите на страните, прие от фактическа страна за установено
следното:
По инициирано от заявителя и
настоящ частен жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.С.,
заповедно производство пред РС- П.- /образувано ч.гр.д.№1000/2019г./ и против
длъжника Г.П.Г. по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №623 на 12.12.2019г.
Установено е в същото, че
заповедта на длъжника не му е връчена лично, като е направено отбелязване от
връчителя, че лицето живее и работи
в Англия. Връчването е извършено по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление по регистрирания му в Р
България постоянен и настоящ адрес, след
което са дадени указания на дружеството- заявител за възможността да предяви иск в едномесечен срок за установяване на
вземането си.
В изпълнение на тези указания
„Агенцията за събиране на вземанията“ ЕАД е предявил в срок иска си по който е
образувано гр.д.№496/2020г. по описа на РС- П..
Установява се по делото, че връчване
на преписи от исковата молба и от приложенията не е извършено на ответника Г.Г.
поради налични данни, че лицето не е в страната.
От Справка НБД- л.43 се
установява, че постоянния и настоящ адрес на лицето е именно адреса, на който е
извършено връчването- гр.П., ж.к.“Оптикоелектрон II“, блок 10, вх.“б“, ет.2,
ап.6.
Видно от обжалваното
Определение №384/24.11.2020г., първоинстанционният съд е прогласил, че не е
компетентен да разгледа и реши спора между „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД и Г.П.Г. за установено съществуване на парично вземане на ищцовото дружество
по силата на потребителски кредит CREX-14641041 от 25.03.2017г., сключен
между ответника и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Франция чрез клон „БНБ
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение. Прекратено е производството по гр.д.№496/20г. по описа
на РС- П., поради неподведомственост на спора на съдилищата в РБългария.
Обезсилена е Заповед за изпълнение №623 от 12.12.2019г. по ч.д.№1000/2019г. по
описа на РС- П..
При тези данни от фактическа страна, съдът от правна приема следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото си,
същата е неоснователна.
В конкретният казус следва да
се посочи, че Общата норма на чл.4, ал.1 от Регламент (ЕС) №1215/2012
предвижда, че исковете срещу лица, които имат местоживеене в държава- членка,
независимо от тяхното гражданство се предявяват пред съдилищата на тази държава-
членка.
Съгласно правилата на чл.17,
ал.1, б.„б“ от Регламента по отношение на дела във връзка с договор, сключен от
лице- потребител за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска
дейност или професия, компетентността се определя като специална, когато се
отнася до договор за заем, изплатим на вноски или за всяка друга форма на
кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки.
Договорът за потребителски
кредит от 25.03.2017г., по който страна е ответника, попада в регламентацията
на посочения специален текст. Правилата за определяне на компетентността по
такъв спор съгласно следващия текст на чл.18, ал.2 от Регламента предвиждат, че
другата страна по договора, тоест ищеца може да заведе иск само в съдилищата на
държавата- членка, където има местоживеене потребителят.
Според разпоредбата на чл.62 от
Регламента при изследване на въпроса дали страната- ответник има местоживеене в
държава- членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съответната съдебна
инстанция прилага вътрешното си право- в случая българският закон, който обаче
не използва легално понятието „местоживеене“.
Разпоредбата на чл.47,
ал.8 от Кодекса на международното частно
право /КМЧП/ използва релевантния термин „обичайно местопребиваване“- това е
мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или
установяване, като за определяне на това място трябва да бъдат специално
съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки.
В случая, приложение намират и
разпоредбите на чл.93 и следващите от закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Съдебната практика,
обективирана в Определение №543/16.06.2016г. по гр.д. №1754/2016г. на ВКС, ІV
г.о., приема еднозначно, че под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕС) №1215/2012
в Република България, съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото,
където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и административна
регистрация.
Позоваването на частния
жалбоподател на нормата на чл.7, ал.1 от Регламента е неоснователно.
В чл.7 от Регламент 1215/2012г.
е предвидена специална компетентност, съгласно която срещу лице, което има
местоживеене в държава- членка, може да се предяви иск в друга държава- членка
по дела, свързани с договор и пред съда по мястото на изпълнение на
задължението.
Специална компетентност обаче е
предвидена и съгласно нормата на чл.17, ал.1 от Регламент 1215/2012г. по
отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице- потребител за цел,
която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия. В
преамбюла на Регламент (ЕС) №1215/2012, европейският законодател изрично е
предвидил по- висока степен на защита в полза на икономически по- слабата
страна, която в случая се явява потребителят и която поради същата причина се
нуждае от по- голяма закрила, в това число като се осигури нормативна гаранция,
че производствата по исковете срещу тази категория ответници ще бъдат
предявявани пред съдилищата по тяхното местоживеене на територията на която и
да е държава-членка, тоест ще се създадат всички предпоставки за възможността
им реално да участват в процеса.
Изключение от това правило е
пророгацията на компетентност /чл.25 и следващите от Регламент (ЕС) №1215/2012/.
Съгласно чл.26 извън
компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент,
компетентен е този съд на държава членка, пред който се яви ответникът. Това
правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността
на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член
24. Пророгацията е приложима и по делата по раздел 4- относно потребителски
договори /в/ж и чл.26, пар.2/ и се осъществява чрез явяване на ответника за
участие в процеса без да оспорва компетентността на съда- чл.26, пар.1.
В практиката си по чл.290 от ГПК, ВКС на РБ приема, че „явяване“ по
смисъла на чл.24 от Регламент (ЕО) №44/2001
/чл.26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012/ представлява подаването на отговор
на исковата молба, което е така нареченото „първо защитно действие“ /съгласно
практиката на СЕО- така решение на СЕО от 20.05.2010г. по дело С-111/09 и решение
на СЕО от 27.02.2014 г. по дело С 1/13/.
В Определение №18 от 13.01.2017г.
по ч.т.д. №1734/16г. на ВКС на РБ, ТК се приема, че ответникът може да оспори
компетентността на българския съд да разгледа делото, позовавайки се на чл.16
§2 от Регламент (ЕО) №44/2001 с отговора си на исковата молба. При липса на
такова оспорване, изрично подадения отговор представлява приемане на
легитимността на юрисдикцията и непротивопоставяне български съд да разгледа
делото.
В конкретният случай няма
постъпил писмен отговор от ответника, както и няма назначен особен представител
на първия /както се твърди в жалбата/, който изрично да е оспорил
компетентността на българския съд.
За пълнота следва да се посочи,
че явяването на особен представител на ответника не е равностойно на явяването
пред съд на ответника по смисъла на чл. 24 от Регламент 44/2001, съответен
съобразно приложение III на Регламент (ЕО) 1215/2012г. на нормата на чл. 26, §
1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 г. (в този смисъл решение А, С-112/13,
EU:С:214:2194 по искане на Obester Gerichtshof и решение А, С-215/2015,
ECLI:EU:C:2015:710 от 21.10.2015г. по запитване на ВКС на РБ). Явяването чрез
особен представител по чл.47 ал.5 от ГПК чл. 47 ГП не формира международна
компетентност на съдилищата.
По време на сключване на
договора за кредит, според данните по делото
и двете страни са имали местоживеене в страната- /стр.1 и следващите от
ДПК-CREX-14641041 от 25.03.2017г.- приложен към исковата молба/ .
В чл.15, изречение последно, от
Условията по договора, подписани и от двете страни е уговорено, че при
невъзможност от постигане на споразумение, то спора ще бъде разрешен от
компетентния български съд. Тази недвусмислена уговорка поставя въпроса, налице
ли са условията на чл.19 ал.3 от Регламента и отговорът е отрицателен, тъй
като, за да намери приложение този текст споразумението следва да е сключено
след възникване на спора.
При тези данни не могат да се
приемат за основателни възраженията на ищеца в производството пред първата
инстанция- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.С. изложени в качеството
му на жалбоподател в подадената от него въззивна частна жалба.
По изложените съображения,
въззивният съдът намира, че частната жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно
се потвърди.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№384 от 24.11.2020г., постановено по гр.д.№496/2020г. по описа на РС- П., с
което е прекратено производството по делото, поради некомпетентност на този съд
за разгледа спора между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********,
гр.С. и Г.П.Г., с ЕГН ********** за установяване съществуването на парично вземане на ищцовото дружество, по
силата на договор за потребителски кредит
CREX- 14641041 от 25.03.2017г.
сключен между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ „С.А. Франция чрез клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и е
обезсилена издадената заповед за
изпълнение №623 от 12.12.2019г. по ч.гр.д.№1000/2019г. по описа на РС- П..
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.