ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 12.03.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №1069 по описа на съда за 2019
година, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е образувано по жалба
на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.Г.Б., против чл.20, ал.1,
т.10, в частта „1,91 лв.“ от Вътрешни правила за предоставяне на достъп до
обществена информация в Община Брегово, област Видин, утвърдени със Заповед
№72/30.04.2018 г. на Кмета на общината.
В жалбата се сочи, че Вътрешни правила за
предоставяне на достъп до обществена информация в Община Брегово (по-нататък
само Вътрешните правила) били публикувани на сайта на Община Брегово. Съгласно
оспорената част, с Разписка от 27.08.2019 г. жалбоподателят внесъл сумата от
2,30 лева с ДДС (или 1,91 лева плюс ДДС), по негово Заявление до Кмета на
Община Брегово за предоставяне достъп до обществена информация на основание
чл.24, ал.2 от ЗДОИ.
Въпреки че
оспорената разпоредба била издадена въз основа на законовата делегация на чл.21
от ЗДОИ, оспорващият считал, че тя не била подзаконов, общ или индивидуален
нормативен акт, а била вътрешнослужебен акт, който съгласно чл.2, ал.2, т.3 и
чл.127, ал.2 от АПК подлежал на обжалване без ограничение във времето на
основание преките и непосредствени разпоредби на чл.56 и чл.120 от Конституцията на Република България, според които гражданите можели да обжалват
всеки акт, който ги засяга, а в настоящия случай жалбоподателят бил засегнат от
оспорената част, заплащайки цената от 1,08 лева, а щял да бъде застрашен и за в
бъдещето.
Твърди се, че
ответникът недопустимо бил определил размера – 1,91 лева без ДДС на услугата,
тъй като в Заповед №ЗМФ-1472/29.11.2011 г. на Министъра на финансите, за същата
услуга бил определен размер 1,59 лева (без ДДС), а не 1,91 лева (без ДДС).
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДОИ, компетентен да определя размера на разходите за
предоставяне на обществена информация бил Министърът на финансите, тоест
оспорената част била нищожна и незаконосъобразна – отменителни пороци по
чл.146, т.1 и т.4 от АПК.
Претендира се
разпоредбата на чл.20, ал.1, т.10, в частта „1,91 лв.“ от Вътрешните правила да
бъде отменена.
С Определение
№16480/04.12.2019 г. на ВАС – Петчленен състав на II
колегия, постановено по адм.дело №12720/2019 г., е прието, че компетентен да
разгледа и се произнесе по жалбата е Административен съд – Хасково.
В мотивите на
определението са изложени съображения, че процесните Вътрешни правила за
предоставяне на достъп до обществена информация в Община Брегово, утвърдени от Кмета
на общината, имат характер на вътрешноведомствен акт и не съдържат белезите на
подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75 от АПК.
Прието е също,
че „нормата на чл.20, ал.2 ЗДОИ възлага на министъра на финансите да определи
нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация.
Актът на министъра на финансите по приложението на този текст на закона е този,
който следва да съдържа административноправни норми, отнасящи се до неопределен
и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. В този смисъл
кметът на общината е длъжен съгласно чл.3, ал.3 ЗДОИ да предостави информация
относно тези нормативи. Задължението му е законоустановено и произтича от
разпоредбата на чл.21 ЗДОИ, съгласно която субектите по чл.3 от същия закон са
длъжни да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми
за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и
начините за заплащането им. След като субектът по чл.3 ЗДОИ има задължение само
да обяви дължимите разходи за предоставяне на обществена информация, то актът,
посредством който се изпълнява това задължение, касае организацията на
дейността на администрацията на общината и по своя характер е вътрешноведомствен.“
С придружително
писмо вх.№416/17.01.2020 г. от Кмета на Община Брегово по делото са постъпили
документи във връзка с обжалвания акт и е депозирано писмено Становище, с което
се претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.
В Становището се
сочи, че жалбоподателят П.Т.З. не е следвало да заплати предварително такса за
предоставяне на обществена информация по постъпилото от него на 30.08.2019 г. в
Община Брегово заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация
(ЗДОИ) – Заявление с вх.№1752/30.08.2019 г., тъй като такава не е била
изискуема съгласно разпоредбата на чл.25 от ЗДОИ към момента на подаване на
заявлението. Към този момент жалбоподателят не би могъл да знае какъв ще е
определеният размер на дължимата такса, тъй като съгласно разпоредбата на чл.34
от ЗДОИ разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация
се посочват в Решението по чл.28, ал.2.
Сочи се също, че
при разглеждане на заявление вх.№1752/30.08.2019 г. действително било
констатирано допуснато несъответствие в разпоредбата на чл.20 от Вътрешните
правила, като правилно била цитирана Заповед №ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г. на
Министъра на финансите, за определяне на нормативи за разходите при
предоставяне на обществена информация по ЗДОИ, но при изписване на единичните
цени била допусната грешка, като същите били посочени съгласно Заповед №10 на
МФ от 10.01.2001 г.
След
констатиране на несъответствието, Кметът на Община Брегово предприел действия
по отстраняване на същото, като със Заповед №141/11.09.2019 г. отменил своя
Заповед №43/17.02.2010 г., а със Заповед №142/11.09.2019 г. направил
съответните изменения в чл.20 от Вътрешните правила, привеждайки същите в
съответствие с разпоредбите на ЗДОИ и Заповед №ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г.
на Министъра на финансите. След направените изменения, Вътрешните правила и
цитираните заповеди били публикувани на интернет страницата на община Брегово и
публично достъпни на посочен адрес.
По делото е
постъпило и Становище вх.№817/03.02.2020 г., с което жалбоподателят заявява, че
моли производството по делото да бъде прекратено, тъй като видно от постъпилия
отговор вх.№416/17.01.2020 г. от Кмета на Община Брегово, същият след
образуване на делото бил отменил оспорената част, поради което били налице
хипотезите на чл.156, ал.1, чл.159, т.3 и чл.143, ал.2 от АПК за прекратяване
на съдебното производство и за присъждане в полза на жалбоподателя на сторените
разноски.
Административен
съд – Хасково, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед
№72/30.04.2018 г. на Кмета на Община Брегово, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.15а, ал.2 от ЗДОИ са утвърдени Вътрешни правила за
достъп до обществена информация.
Съгласно чл.1,
ал.1 от тези Вътрешни правила, с тях се уреждат организацията и редът по
изпълнение на ЗДОИ от служителите в Община Брегово.
Част от същите
Вътрешни правила е и обжалвания текст на чл.20, ал.1, т.10, който гласи: „За
предоставяне на обществена информация се заплаща сума, съгласно Заповед
№ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г. на Министъра на финансите за определяне
нормативи за разходите при предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според
вида на носителя, както следва: … т.10 писмена справка – 1 страница /А4/ - 1,91
лв.“
На 27.08.2019 г.
11:08 ч. жалбоподателят П.Т.З. е подал по електронната поща на Община Брегово
Заявление, адресирано до Кмета на Община Брегово, с което на основание чл.4 и
чл.24, ал.2 от ЗДОИ моли да му бъде предоставена информация, която да му бъде
изпратена като справка на хартиен носител.
В заявлението е
вписано, че с Разписка 27.08.2019 г. подателят е превел сумата от 2,30 лева (с
ДДС), съгласно чл.20, ал.1, т.9 от Вътрешни правила за ПДОИО Брегово, по
банкова сметка ***, като считал, че информацията няма да надхвърли 1 страница
по 1,91 лева, плюс ДДС, общо 2,30 лева. По делото е приложена Разписка за
заплащането на посочената сума по банков път на получател Община Брегово.
С Решение
№10/03.09.2019 г. на Кмета на Община Брегово, на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ
е разрешено предоставянето на достъп до обществена информация, съхранявана в
Община Брегово, на П.Т.З., по подаденото от него Заявление с
вх.№1752/30.08.2019 г., като предоставената информация му е изпратена на
хартиен носител с писмо изх.№1752/03.09.2019 г. на Кмета на Община Брегово,
получено срещу подпис на 09.09.2019 г., видно от Известие за доставяне. На
09.09.2019 г. е подписан и Протокол по чл.35, ал.2 от ЗДОИ.
Процесната жалба
е постъпила в съда на 28.08.2019 г.
Със Заповед
№142/11.09.2019 г. на Кмета на Община Брегово, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във връзка със Заповед №ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. на Министъра на
финансите за определяне на нормативи за разходите при предоставяне на
обществена информация, се изменят Вътрешни правила за предоставяне на достъп до
обществена информация, утвърдени със Заповед №72/30.04.2018 г. на Кмет на
община Брегово, като текстът на чл.20 се заличава и се създава нов текст, в
който ал.1 има само точки от 1 до 9, а в т.9 е посочено „писмена справка – 1
страница /А4/ - 1,59 лв.“
В хода на
проверката относно валидността на упражненото право на оспорване, настоящия
състав на съда установи следното:
На съдебен контрол по реда на АПК подлежат индивидуалните, общите и нормативните административни актове, както и изрично посочените в чл.128, ал.1 от АПК актове, действия и бездействия на администрацията.
Оспореният в настоящото производство текст: „1,91 лв.“, като част от чл.20, ал.1, т.10 от Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Брегово, утвърдени със Заповед №72/30.04.2018 г. на Кмета на Община Брегово, не попада в нито една от цитираните лимитативно изброени категории актове на държавните органи.
Същият не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, съобразно която дефиниция административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Властническият характер на волеизявлението произтича от това, че то едностранно поражда права и/или задължения за трети лица, независимо от тяхната воля, както и подлежи на непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда.
Обжалваният текст не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно, пряко и непосредствено да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДОИ, разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето, като чл.21 от същия закон вменява на субектите по чл.3 задължение да обявяват на мястото, където се подават заявленията, възможните форми за предоставяне на достъп до обществена информация, дължимите разходи и начините за заплащането им.
Предвид цитираните разпоредби, включването на текста „1,91 лв.“ като дължим разход за предоставянето на обществена информация под формата на писмена справка от 1 страница при формат А4 във Вътрешните правила на Община Брегово, не представлява определянето на този норматив за разход, а е направено в изпълнение задължението за обявяване на такъв, вече определен от Министъра на финансите с публично достъпната Заповед №ЗМФ-1472 от 29 ноември 2011 г.
В обжалваната част от Вътрешните правила липсва разпоредителна част, която директно да задължава оспорващия да се съобрази с дадени му предписания за поведение, т.е. в случая не става въпрос нито за издаден неблагоприятен за адресата индивидуален административен акт, нито за отказ от издаването на такъв.
Обжалваният текст няма характер и на подзаконов нормативен акт, както е приел съставът на ВАС в Определение №16480/04.12.2019 г. по адм.дело №12720/2019 г., с което делото е изпратено на настоящия съд. Обжалваният акт е преценен като такъв с вътрешнослужебен характер, който не съдържа административноправни норми с многократно правно действие и отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати.
Липсата на годен за обжалване административен акт е основание, предвидено в чл.159, т.1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Настоящият съдебен състав не възприема съображенията на оспорващия, че конкретният вътрешнослужебен акт подлежи на обжалване пред съд на основание чл.120, ал.2 от Конституцията на Р.България.
В процесния случай обжалваният текст не нарушава, нито застрашава права или законни интереси на жалбоподателя. Правният интерес на същия не е бил накърнен или застрашен само от посочването на сумата „1,91 лв.“ във Вътрешните правила на Община Брегово.
Видно е, че оспорващият сам е преценил и решил да внесе сума, съобразена с тези Вътрешни правила, към момента на подаване по електронен път на Заявлението му за достъп до обществена информация, без разходите по предоставянето на достъп до исканата обществена информация да са му били определени по реда на чл.34, ал.1, т.5 от ЗДОИ. Едва в последния случай евентуалното неправилно определяне на дължимата сума за разходи по предоставянето на обществената информация би се отразило по някакъв начин върху интересите на задълженото за плащането ѝ лице. Доброволното внасяне на сумата от страна на жалбоподателя не обуславя негов законен интерес от обжалване на вътрешнослужебния акт, а липсата на правен интерес от оспорването също е предпоставка по чл.159, т.4 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.
Освен изложените дотук съображения, за оспорващият липсва правен интерес и поради обстоятелството, че след издаване на Заповед №142/11.09.2019 г. на Кмета на Община Брегово, обжалваният текст вече не съществува в разпоредбата на чл.20, ал.1, т.10, от Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Брегово, както и не съществува т.10, която да бъде отменена в оспорената ѝ част.
Изложеното налага извода, че в случая липсва годен за обжалване пред съд административен акт и се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което изключва произнасяне по същество.
Подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото жалбата е изначално подадена като недопустима, не са налице предпоставките на чл.143, ал.2 от АПК и подателят на жалбата няма право на направените по делото разноски при прекратяване на производството.
С оглед изложеното на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. ***, против чл.20, ал.1, т.10, в частта „1,91 лв.“ от Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация в Община Брегово.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.дело №1069/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: