Определение по дело №29237/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 41095
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110129237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41095
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110129237 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирана е молба с вх. № 224678/09.07.2024 г. от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Илияна Маноилова, с която е заявено искане по
чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 12598 от 25.06.2024 г. в
частта за разноските. Моли бъде намален размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника В. К. под
законноустановения минимум, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото
и минималния размер на предявените срещу ответника претенции от общо 127,70 лв. по
всички четири обективно съединени искове, доколкото присъдения от съда размер от 400 лв.
за оказаната безплатна помощ и съдействие на ответника в производството, се явява явно
несправедлив.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не е изразил становище.
Съдът, като се запозна с искането на ищеца обективирано в молбата от
224678/09.07.2024 г. , намира молбата по чл. 248 ГПК за подадена в срока по чл. 248, ал.
1 ГПК от легитимирана страна, поради което същата е процесуално допустима, като по
същество съдът я намира и за основателна по следните съображения:
С решението по настоящото дело съдът е присъдил разноски за предоставена на
ответника В. К. безплатна правна помощ в минимален размер съгласно Наредба № 1 МРАВ,
като е определил на адв. Ч. 400 лв. адвокатско възнаграждение, колкото е претендирано от
нея и уговорено със сключения между страните ДПЗС от 31.10.2022 г. Дължимото
възнаграждение е било редуцирано до 372,94 лв., с оглед отхвърлената част от исковете.
В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото
основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да
се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ
се предоставя при условията на чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение
№ 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017
г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то
ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. №
2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.
1
По принцип поемането на процесуално представителство по реда на чл. 38, ЗАдв. не
означава, че адвокатът ще реализира икономическа облага. Адвокатското възнаграждение за
предоставената безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. се определя от съда, като
последния не е обвързан от определените в НМРАВ, минимални размери.
Определеното обаче възнаграждение от съда следва да бъде съобразено от една страна
с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, а от друга страна с
осъществените от адвоката процесуални действия по защита на представляваната страна,
което възнаграждение да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в
производството.
Намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му под минимума
определен с НМРАВ е допустимо, съгласно най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, като
съдът намира, че за да се падне под определения от Наредбата минимум, следва да са налице
такива обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на
минималния адвокатски хонорар.
В настоящия случай, съдът като съобрази ниския материален интерес на предявените
срещу ответника искове /общо 127, 70 лв./, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, както и осъществените процесуални действия от адвоката, представлявал ответника
В. К. в производството /подаден е само отговор по чл.131 от ГПК, но адв. Ч. не се е явила
в нито едно от проведените четири о.с.з./ по вътрешната преценка и убеждение, и
прилагайки принципа на справедливостта, намира, че следва да намали присъденото на адв.
Ч. адвокатско възнаграждение наполовина /от 200 лв./, което с оглед отхвърлената част на
исковете, ще следва да редуцира до 186,45 лв.
По изложените съображения съдът счете, че по делото са налице основания да не се
съобрази и да не приложи определения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимум на дължимото адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лв.
С оглед горното, съдът намира молбата по чл.248 от ГПК, подадена от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД за основателна и като такава следва да я уважи.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното по гр.д. № 29237/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав,
Решение № 12598/25.06.2024 г., в частта по разноските, като НАМАЛЯВА присъденото в
полза на адв. Дияна .мер от 186,45 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2