№ 454
гр. Габрово, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Агенция за събиране на вземания ЕООД
против Разпореждане №1140/02.06.2022г. по ч.гр.д.№947/2022г. на РС Габрово, в частта, в
която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 4489,75лв. -договорна лихва за периода 20.06.2017г.-
18.05.2022г. и сумата от 312,57лв.-лихва за забава от 21.06.2017г. до 26.05.2022г. В
останалата част разпореждането не е обжалвано.
Жалбоподателят твърди, че ЗПК позволявал на кредитора да събира от потребителя
такси и комисионно за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
Не можело да бъде споделена тезата на заповедния съд, че посредством договора за
застраховка се целяло увеличаване размера на кредита. В ДР на ЗПК била дадена легална
дефиниция на понятието ГПР, който включвал всички разходи по кредита, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати и по-специално застрахователните премии, в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В
процесия случай тъй като сключването на застрахователния договор не е предпоставка за
отпускане на кредита размерът на застрахователната премия не следва ад бъде включван в
размера на ГПР и така кредита не се оскъпявал. Потребителското кредитиране и
застрахователното дело имали различен и специфичен предмет та дейност, поради което за
тяхното свързване били въведени редица нормативни изисквания и ограничения.
Кредиторът не можел да влияе на условията по договора за застраховка и поради това не
можело да бъде прието, че допълнително се оскъпява кредита. В настоящият случай не
можело да се направи извод за нарушаване правата на потребителя по смисъла на ЗЗП. Моли
съда да отмени разпореждането на заповедния съд в обжалваната чу част и да бъде уважено
искането за издаване на заповед за изпълнение и за отхвърлените суми. Претендира и за
сторените разноски.
Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано
лице и против акт подлежащ на обжалване, поради което същата е допустима.
Габровският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от Агенция за събиране на вземания ЕООД против
Р. Т. П. за сумата от 7956,57лв.-главница, сумата от 4489,75лв. -договорна лихва за периода
20.06.2017г.-18.05.2022г. и сумата от 312,57лв.-лихва за забава от 21.06.2017г. до
26.05.2022г. В заявлението изрично е посочено, че за периода 13.03.2020г.-14.07.2020г., на
осн. чл.6 ЗМДВИПОРНС не е начислявана лихва за забава или неустойка.
С Разпореждане №1140/02.06.2022г. по ч.гр.д.№947/2022г. на РС Габрово съдът приел,
че на осн. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
1
ГПР и общата сума, дължима от потребителя - сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите
предвид допускания. Това изискване било спазено отчасти - посочен е ГПР и общата
стойност на кредита, но се установявало, че сключването на договор за застраховка на
плащанията е условие за сключване на потребителския договор, поради което ГПР следвало
да отчита и предвидените плащания за дължимата застрахователна премия, които са
включени в месечната погасителна вноска. В настоящото производство съдът не бил в
състояние да посочи какъв би бил ГПР, ако се отчитат и задължителните плащания за
застраховка. Очевидно било, че така посочения годишен процент на разходите, не отчита
цялата финансова тежест за длъжника, за да се приеме, че е налице яснота у потребителя да
прецени обхвата на цялото свое задължение, поради което и стойностното изражение на
посочения процент на ГПР не покрива изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и
преценка на равновесие между правата на потребителя и задълженията на търговеца.
Липсвало посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на ЗПК. В договора бил
посочен ГПР, но единствено като абсолютна процентна стойност, както и лихвен процент,
но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води
и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. За клаузи в
договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни
услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за
кредит, в т. ч. застрахователни премии, съществувала обоснована вероятност, че са
неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл.19,
чл.10а, чл.22 и чл.33 ЗПК. Съдът приел, че съществува значителен риск за увреждане
правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на
потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания
заповед за изпълнение не следва да се издава. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. Като не е включил разноските за "Застрахователна премия" при
изчисляване на процесния ГПР, кредиторът е заобиколил изискванията на закона. Само на
това основание процесният договор се явявал недействителен, поради което кредиторът
следвало да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение, поради което
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по него.
Въззивният съд намира следното :
В чл.4.1 от Общите условия за застраховка "Защита на плащанията" на
кредитополучателите на "Привилегия" (представено по делото в размазано и трудно четимо
копие) е посочено, че кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на
договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат
общите условия, като декларацията за приемане на застраховането и общите условия е
включена в застрахователен сертификат, който е неразделна част от всеки договор за кредит.
В чл.2, раздел Условия по договора по Договор от процесния договор за потребителски
паричен кредит гласи " размерът на предоставения с годи договор заем е равен на сумата,
посочена в поле" Общ размер на кредита". Размерът на кредита да покупка на застраховка
"Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент "Директ
сървисис" ЕАД. Посочената сума в поле "Застрахователна премия" е разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой погасителни вноски" и
е част от всяка месечна вноска..."кредитополучателя заплаща и такса ангажимент, посочена
в съответното поле, срещу което кредитора фиксира лихвения процент за срока на
договора..."
От анализа на посочените по-горе клаузи е видно, че като правилно е приел заповедния
съд сключването на застраховка е условие за предоставяне на потребителя на кредита. Нещо
повече, в договора за кредит изрично е посочено, че е предоставен и кредит за покупка на
застраховка, какъвто не е посочен в общата информация по договора. Застрахователната
премия е включена в месечните погасителни вноски, без това изрично да е посочено в
договора за кредит. По този начин финансовата тежест за кредитополучателя се увеличава
значително, без това да е отразено в посочения в договора ГПР.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че макар договорения ГПР да съответства
на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер, а го
2
надвишава. Безспорно в настоящото производство съдът няма възможност да изчисли дали
ако към договорения ГПР бъде включена и застраховката би се надвишил определения в
закона максимален размер. Съдът обаче счита, че предвид очевидното невключване в ГПР
на застрахователната премия, която е условия за при положение, че сключването на
застрахователен договор е условия за сключване на договор за кредит, то е налице
нарушение на чл.10 ЗПК, чието императивно изискване е договорите да бъдат сключени по
ясен и разбираем начин. Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче
потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително
затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще
понесе сключвайки договора. Вписването на по-нисък от действителния ГПР въвежда в
заблуждение кредитополучателя и го мотивира за сключване на договор, който при
обявяване на всички условия същият едва ли би сключил. Правилен е извода на заповедния
съд, че с тези си действия кредитора се опитва да заобиколи императивни изисквания на
закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл.21, ал.1
ЗПК, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.
Включването на такса ангажимент също е нарушение на императивните изисквания на
чл.10А, ал.2 ЗПК, тъй като заплащането й е свързано с поемането на ангажимент от страна
на кредитора да фиксира лихвения процент за срока на договора, което само по себе си е
действие по управление на кредита и води до недействителност на договора.
Поради изложеното по-горе и съвпадението в изводите на двете инстанции
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1140/02.06.2022г. по ч.гр.д.№947/2022г. на РС
Габрово, в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3