№ 11897
гр. София , 19.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110138557 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение против П.
СТ. К., ЕГН ********** за вземания в размер на 1428,11 лева главница по договор за
кредит №2032814 от 23.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя, ведно
със законната лихва, считано от 01.07.2021 г. до изплащане на вземането, 1571,45 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 423,49 лева –
възнаградителна лихва за периода 20.06.2019 г. до 20.09.2020 г., 267,78 лева – лихва за
забава по договора за кредит за периода 17.12.2020 г. до 30.06.2021 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва по договора за кредит, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се
отхвърли поради нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради
противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит №2032814 от
23.05.2019 г., сключен между „Кредисимо“ АД и П. СТ. К., обезпечен с поръчителство от
„Ай Тръст“ ЕООД, който поради неизпълнение на паричните задължения от страна на
длъжника е платил всички дължими суми по договора за кредит на заемателя, поради което
в негова полза е възникнало регресно вземане за платените суми срещу длъжника, което
вземане е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
17.12.2020 г. и подписано към него Приложение №1 от 17.12.2020 г., поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за поръчителство в
размер на 1571,45 лева с твърдения, че задълженията, произтичащи от договора за
потребителски кредит са заплатени от поръчителя, поради което последният упражнявайки
правата си по чл. 143 ЗЗД срещу основния длъжник по договора за потребителски кредит е
прехвърлил вземанията си на заявителя, съдът намира следното:
От изложените от заявителя фактически обстоятелства се установява, че в деня на
сключване на договора за кредит е сключен и договор за поръчителство със страни П. СТ. К.
и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който последният е поел задължение да обезпечи пред
ФИРМА задълженията на длъжника по договора за кредит №2032814 от 23.05.2019 г., а
длъжникът се е задължил да му заплати възнаграждение.
1
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър се
установява, че принципал на поръчителя ФИРМА (с предишна правноорганизационна
форма АД). Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ТЗ. Сключеният договор за поръчителство е с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора по договора за заем и което се явява свързано с него
лице, което налага извода, че на заемателя не е предоставено право на избор и възможност
за индивидуално договаряне, респ. сключването договора за поръчителство не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи при
неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване на
заетите средства, съответна на получените гаранции. Обвързването на възможността за
отпускане на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице,
на практика прехвърля върху кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се основава
на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла на чл.146, ал.1
ЗЗП. Със сключването на договор за поръчителство в хипотезата на свързани лица се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, според който годишният процент на разходите не може да
се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума. В случая е посочено, че ГПР по договора е в допустимия размер – 50 %, но
заедно с дължимото по договора за поръчителство възнаграждение от 123,44 лева на месец
съотнесено на годишна база очевидно води до надхвърляне на допустимия размер на ГПР.
Това води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в
него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4
ЗПК и липса на основание за дължимост на това вземане.
Предвид изложеното и на основание чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК заявлението следва да
бъде отхвърлено по отношение на претендираното вземане за възнаграждение за
поръчителство. Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №21434/01.07.2021 г. на ФИРМА против П. СТ. К., ЕГН
********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземане за сумата 1571,45 лева – възнаграждение по договор
за предоставяне на поръчителство.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2