РЕШЕНИЕ
№ 14991
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110138148 по описа за 2022 година
Поради техническа грешка с неустановен произход, вместо
мотивите на постановеното на 23.05.2023г. решение, в текста са
копирани елементи от диспозитив постановен в друго производство.
Съдът намира, че тази грешка може и следва да бъде поправена от
настоящата инстанция, за което
РЕШИ:
ИЗВЪРШВА ПОПРАВКА на техническа грешка допусната при
изготвяне мотивите на решение №8539/23.05.2023г. като заменя текста
както следва:
Ищецът М. М. Д. твърди, че на 01.03.2018г. между него и
ответното дружество „Профи кредит България" ЕООД е сключен
договор за потребителски кредит № **********, по силата на който
„Профи Кредит България" ЕООД му предоставил сума в размер на 3
700 лв., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) по заема
41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) 49, 89%. Срокът за
погасяване на заема бил 24 месеца, с месечна вноска по кредита в
размер на 228.74лв., или общото задължение по кредита е 5 489.76лв.
Част от договора бил пакет от допълнителни услуги, за
възползването от които се дължи сума в размер на 2 774.88лв., която
1
следва да се заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, а
именно допълнителна вноска в размер на 115.62 лв. По този начин
размера на общото задължение възлизало на 8 264.64 лева, а общия
размер на вноската - 344.36 лева.
Към датата на депозиране на исковата молба – 14.02.2022г. Д.
платил сума в общ размер на 4 734.00 лева.
Ищецът се позовава на недействителност на договора за кредит и
конкретно изначална нищожност и на това основание, счита, че сумата
която надплатил над чистата сума по предоставения кредит се явява
платена при начална липса на основание.
В исковата молба се излагат следните аргументи:
-/ Договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на
41,17% нарушавал добрите нрави и внасял неравноправност между
правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова
услуга. Договореният процент надвишавал трикратния размер на
законната лихва.
-/Твърди, че в конкретния случай реалният размер на дължимата
договорна лихва е по-голям от посочения в договора от 41,17%,
поради скритото увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез
включването на споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за паричен заем. Позовава се, че в
договора за допълнителни услуги е посочено, че цената на пакета по
допълнителни услуги е дължима от потребителя към момента на
сключване на допълнителното споразумение, дори и при предсрочно
погасяване на отпуснатия кредит, т. е. възнаграждението за
допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора.
-/ В случая възнаграждението, което следвало да заплати за
пакета от допълнителни услуги е в размер на 2 774.88лв., а кредита е в
размер на 3 700 лв. Заплащала се сума в размер близка до размера на
кредита, без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне
допълнителна сума за кредит или еквивалентна престация.
-/Допълнителните услуги се явяват и неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП, тъй като за да се възползва
кредитополучателят от всички допълнителни услуги по сключеното
споразумение се изисквало одобрение от кредитора, което означава,
че той следва да плати предварително за възможност, ползването от
която изцяло зависи от волята на кредитора.
-/ С пакета от допълнителни услуги се въвеждали допълнителни
2
разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя
и съответно годишния процент на разходите реално надхвърлял 49,89
%. При това положение размерът на ГПР се явявал по-голям от
законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С уговореното възнаграждение за
пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна
услуга, а прикрит разход по кредита.
Предвид това договорът за кредит се явявал недействителен на
основание чл. 22 във вр. с чл. 10а и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във
вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът се позовава на чл. 23 от ЗПК и счита, че дължи само
чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи
по кредита.
Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски
кредит № ********** и Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за кредит, сключен между него и
„Профи кредит България" ЕООД, поради противоречие с добрите
нрави, противоречие на закона и заобикаляне на закона на осн чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 10а и чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и
да осъди ответника да му върне недължимо платената сума в размер
на 1034.00 лева, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба.
В писмения си отговор ответното дружество оспорва иска със
следните аргументи:
-/ Договорът отговаря на всички формални законови изисквания.
-/ Излага подробни икономически и юридически съобржения в
покрепа на становището, че годишният лихвен процент в размер на
41,17 %, не противоречи на добрите нрави. В този смисъл посочва, че
в случая ГПР е в размер на 49,89 %, което е по-малко от предвидения
в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен размер.
-/ възразява, че при подписване на договора на
кредитополучателя му е било ясно какви са елементите на ГПР и при
това няма причина да се приеме, че е бил подведен, че т.нар.
допълнителен пакет е част от ГПР. Тоест дължимото по процесиите
допълнителни услуги възнаграждение се дължи от кредитополучателя
отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
3
-/ Позовава се на раздел V „Допълнителни възможности за
клиента“ съобразно който ищецът е избрал пакет от допълнителни
услуги, като изрично е посочено, че изборът и закупуването на пакет
от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на
потребителски кредит.
-/ В конкретния случай възнаграждението за избран и закупен
незадължителен пакет от допълнителни услуги, определено в клауза
VI от договор за потребителски кредит № **********, не би могло да
бъде отнесено към хипотеза на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В процесния
случай ищецът дължал възнаграждение на кредитора по сключеното
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги за това, че се е
възползвал от първата услуга от пакета - приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит. Всички предпоставки за
упражняването на закупените допълнителни услуги са ясно и точно
описани. Кредиторът не би могъл да откаже заявената от потребител
допълнителна услуга, ако са спазени предварително договорените
условия.
-/ Излага пространни съображения за характера на
предоставяните допълнителни услуги и посочва, че ищецът се е
ползвал от някои от тях.
Моли иска да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Фактите по делото не са спорни между страните.
Съдът, като обсъди становищата на страните и приетите
доказателства, намира съединените искове за основателни и доказани.
Съдът приема, че договорената възнаградителна лихва нарушава
добрите нрави. Действително, не съществува законово ограничение за
размера на този вид лихва, но съществена част от практиката приема,
че уговорка за възнаградителна лихва надвишаваща трикратния
размер на законната противоречи на добрите нрави.В разглеждания
случай посочената в договора лихва е 136 процента от законната.
Такава уговорка съдът намира за нищожна като противоречаща на
добрите нрави. Доколкото уговорката за размера на
възнаградителната лихва е съществен елемент на договора за кредит,
нейната нищожност в случая влече нищожност на целия договор.
Що се отнася до уговорката за заплащане на „допълнителни
услуги“ то съдът намира, че такава уговорка е допустима единствено в
случаите, когато услугите действително са предоставени.
В останалите случаи – какъвто е и настоящият – подобни
уговорки заобикалят закона, представляват скрита доходност за
4
кредитора, далеч надхвърляща законово допустимият размер на ГПР.
В случая единствената услуга, която ищецът е можел да ползва е
приоритетно разглеждане на искането за кредит.Ответникът не е
представил никакви доказателства, че в случая искането действително
е разгледано приоритетно.
Тази уговорка също е нищожна.
Договорът следва да се прогласи за нишожен, поради което
ищецът е дължал само брутния размер на кредита. Ответникът следва
да върне недължимо надплатените от М. Д. 1034лв.
„Профи Кредит България" ЕООД следва да понесе изцяло
разноските на ищеца в размер на 750лв., съставляващи заплатена
държавна такса и възнаграждение за един адвокат.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5