Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на двадесет и
втори март две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Таня Г., като
разгледа докладваното от съдия Кехайова
ВНЧД № 524 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ
от НПК.
С
протоколно определение от 10.09.2020 г., постановено по НЧХД № 18900/19 г. по
описа на СРС, НО, 121 състав, съдът е прекратил наказателното производство по
делото на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК поради неявяване на тъжителя П. А.
М. в откритото съдебно заседание, за което е бил редовно уведомен, без да сочи
уважителни причини за отсъствието си.
Срещу това определение е постъпила въззивна жалба от П. А. М.. В жалбата се излагат аргументи за
обективна невъзможност за явяване на проведеното на 10.09.2020 г. съдебно
заседание поради влошено здравословно състояние, за което се представя
амбулаторен лист от 14.09.2020 г. Твърди се, че не е налице дезинтересиране
от воденото наказателно дело от частен характер срещу Рузие
Р., поради което и не са били налице основанията на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК
за прекратяване на наказателното производство по образуваното НЧХД № 18900/19
г. по описа на СРС, НО, 121 състав. Отправя се искане за отмяна на обжалваното
разпореждане и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия. В жалбата не се сочи необходимост от събиране на доказателства.
В разпоредително
заседание на 09.02.2021 г., въззивният съд, след като
се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане и с приложените материали по
делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не са
направени доказателствени искания и не е необходимо
събирането на нови гласни и писмени доказателства и изслушването на съдебни
експертизи. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощията
по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд, частният тъжител не се явява, като за него
се явява адв. И., който поддържа жалбата и моли тя да
бъде уважена по изложените в нея съображения.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените
доводи и служебно провери изцяло правилността и законосъобразността на процесното определение съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Частната жалба е депозирана в
срока съгласно чл. 319, ал. 1 от НПК, от надлежно легитимирана страна, имаща
интерес от подаването ѝ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството по НЧХД №
18900/2019 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, е било образувано по повод
депозирана частна тъжба от П.А.М. срещу Рузие Рушанова Р. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. с
чл. 147 от НК.
В първото съдебно заседание по
делото, проведено на 08.07.2020 г., същото е отложено за 10.09.2020 г., тъй
като подсъдимата Р. не е била намерена на посочения от тъжителя адрес за пР.ване, поради което пред съда е
била налице процесуална пречка за даване ход на делото. В това съдебно
заседание, съдът е указал на частния тъжител М. възможността да поиска издаване
на съдебно удостоверение за установяване на постоянен и настоящ адрес на подсъдимата
Р..
Междувременно на 04.09.2020 г.
частният тъжител е депозирал пред СРС молба с искане за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ГД „ГРАО“ при МРРБ, от където да се
снабди с удостоверение относно постоянния и настоящия адрес на подсъдимата Р. Р..
На 08.09.2020 г. съдът е допуснал
издаването на поисканото съдебно удостоверение, което не било получено от
частния тъжител. Същото не е получено и към настоящия момент.
За насроченото на 10.09.2020 г. съдебно
заседание, частният тъжител П.М. бил редовно уведомен от предходното съдебно
заседание проведено на 08.07.2020 г. Въпреки това обаче, на поименното
повикване в 13:09 часа и в 13.12 часа същият не се е явил в съдебно заседание.
Не се явил и неговият повереник – адв.
Г.. До приключване на съдебното заседание на същата дата в 13:20 часа не е
постъпила молба, нито е представено доказателство за наличието на уважителна
причина за неявяването на частния тъжител. В резултат на горното първоинстанционният съд не е дал ход на делото като е счел,
че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, доколкото е констатирал, че частният
тъжител не се явява в съдебно заседание без да сочи уважителна причина за това,
както и че в съдебно заседание не се явява и надлежно упълномощен повереник на частния тъжител.
При така установените факти по
делото настоящият съдебен състав намира, че атакуваното протоколно определение
на съда от 10.09.2020 г. се явява правилно и законосъобразно.
Правилно първоинстанционният съд е прекратил наказателното
производство по делото, като е счел, че неявяването на частния тъжител е по
неуважителни причини. Неоснователни са наведените в жалбата от частния тъжител
и пледирани в съдебно заседание пред настоящата инстанция, доводи, че
неявяването му в съдебно заседание пред СРС е по уважителни причини, а именно
заболяването му, което не му е позволявало да се яви пред съда. Представеният с
въззивната жалба амбулаторен лист № 1629 от
14.09.2020 г., издаден от д-р П. С., установяващ
наличие на издаден болничен лист по отношение на частния тъжител М. за периода 14.09.2020 г. –
16.09.2020 г., поради констатирана желязонедоимъчна анемия, не удостоверява
наличието на уважителна причина за отсъствието му. Това е така, тъй като от
една страна амбулаторния лист, на който се позовава тъжителят е изготвен на
дата следваща тази на съдебното заседание пред СРС – 14.09.2020 г., а от друга
страна не са налице категорични данни, че здравословното състояние на тъжителя е
било влошено към датата на насроченото съдебно заседание на 10.09.2020 г. В
представения от частния тъжител медицински документ никъде не е отбелязано от
кога датират въпросните оплаквания, били ли са те налични към 10.09.2020 г., не
е посочено изрично и дали така констатираната при тъжителя желязонедоимъчна анемия обективно не му е
позволявала да се яви в насроченото пред СРС съдебното заседание. В този смисъл
твърдението на тъжителя, че влошеното му здравословно състояние го е поставило
в обективна невъзможност да се яви пред СРС, не е подкрепено със становище на
лекуващия му лекар в смисъл, способен да оправдае отсъствието му за насроченото
съдебно заседание. Твърдението на частния тъжител, че не е имал физическа
възможност да посети болница или лекуващия си лекар по- рано, също не може да
бъде прието за основателно. Настоящият съдебен състав намира, че ако частният
тъжител е бил с визирания здравословен проблем, той е имал възможност да
уведоми първоинстанционния съд (включително по
телефон или факс /които са достъпни на сайта на СРС/ или чрез друг електронен
път) преди датата на съдебното заседание, че за него съществува пречка да
участва в него поради заболяване, макар и да не представи своевременно документ
в тази връзка. Позоваването на епидемичната обстановка в страната, наличието и
на други заболявания у тъжителя като диабет, констатираната при последния с
решение на ТЕЛК 80% нетрудоспособност, не променят факт, че той е разполагал с
възможността, ако желае ефективно провеждане на наказателното производство и не
може да присъства лично в съдебно заседание, да изпрати своевременно своя
процесуален представител – адв. Г.. В този смисъл следва
да се подчертае, че няма законово изискване, което да задължава непременно
частния тъжител да се яви в съдебно заседание, тъй като той би могъл да
упълномощи повереник, който да го представлява и
поддържа обвинението вместо него, каквато е ситуацията и в процесния
случай. До 10.09.2020 г.
жалбоподателят е разполагал с достатъчно време, за да организира надлежно
представителството си във връзка със заявените с тъжбата претенции. Всички тези
обстоятелства, въззивният съд намира за достатъчни,
за да направи извод, че неявяването на частния тъжител в съдебно заседание на
10.09.2020 г. е по неуважителни причини, поради което изводът на първостепенния съд за наличие предпоставките на
чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК е правилен и законосъобразен.
По изложените съображения, въззивният
съд намира жалбата срещу определението на районния съд за неоснователна, а
атакувания с нея съдебен акт следва
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Така мотивиран и на основание чл.
289, ал. 4, вр. чл. 334, т. 6 вр.
чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.09.2020 г., постановено по НЧХД № 18900/2019
г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, с което наказателното производство по
делото е прекратено.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.