№ 282
гр. С.З., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело
№ 20225501000299 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 369/16.05.2022г., постановено по гр.д
№2680/2021г. на Районен съд – С.З., с което е признато за установено по
отношение на М. К. Р. съществуването на вземането на „В.” ЕООД за сумата 4
500 лв., представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от
28.04.2020 г., и законна лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК № 260799/30.11.2020 г. по ч.гр.д.№
4786/2020 г. по описа на С. районен съд и М. К. Р. е осъдена да заплати на
„В.” ЕООД сумата 480 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 640 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Въззивницата М. К. Р. излага съображения за неговата неправилност и
необоснованост с искане да бъде отменено и предявените искове изцяло
отхвърлени. Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се
разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия „В.”
ЕООД, в който се взема становище по направените оплаквания с искане
1
обжалваното решение да бъде потвърдено. Няма искания за събиране на
доказателства. Претендира разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно чл. 415, ал. 1, т.
1 от ГПК.
Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че длъжникът М. К. Р. му дължи сумите както следва:
4 500 лв. главница по запис на заповед, издаден на 28.04.2020 г., без протест и
без претенции за разноски, платим на предявяване и предявен за плащане на
13.10.2020 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на
входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда - 19.11.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми са издадени
изпълнителен лист от 30.11.2020г. и заповед № 260799/27.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
4786/2020г. по описа на PC - С.З.. Моли да му бъдат присъдени всички
разноски, направени в хода на заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск, като излага подробни
съображения. Претендира разноски.
Безспорно е установено, че на 28.04.2020 г. М. К. Р. е издала запис на
заповед, с който безусловно се е задължила да заплати на „В.” ЕООД сума в
размер на 4 500 лв., платим на предявяване в срок до 28.04.2021 г. Записът на
заповед е предявен за плащане на неговия издател на 13.10.2020 г.
По делото е представен договор за поръчка от 22.04.2020 г., сключен
между М. К. Р. и „В.” ЕООД, съгласно който ищецът се е задължил да
предостави на ответницата посочени в чл.1 /1/ консултантски услуги, срещу
заплащане на възнаграждение в размер на 4 500 лв. По делото е представен
протокол за извършена консултация от 28.04.2020 г., подписан от двете
страни по договора, с който ответницата е удостоверила, че е приела изцяло и
без забележки консултациите по чл.1 от договор за поръчка от 22.04.2020 г. В
чл. 1, т. 1.7 от договора от 22.04.2020 г. е посочено, че предметът му включва
и посредничество при подаване на искания за отпускане на кредити.
2
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4786/2020 г. по описа на С. районен съд,
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК № 260799/30.11.2020 г. за сумата 4 500 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед от 28.04.2020 г.
и законна лихва от 19.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока
по чл. 415, ал.1 от ГПК е предявен настоящият установителен иск.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай, основанието за издаване на заповедта за изпълнение
по чл. 417 ГПК /вземането по която е предмет на настоящия установителен
иск/ е издадения от М. К. Р. запис на заповед от 28.04.2020 г. Поради това
съдът следва да извърши проверка дали записа на заповед от 28.04.2020 г. е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжника.
В разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните
реквизити, които следва да се съдържат в записа на заповед. Записът на
заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно
основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на
поемателя.
В представената ценна книга се съдържа наименованието "запис на
заповед", както в заглавието на документа, така и в текста на същата,
съгласно чл. 535, т. 1 от ТЗ. Налице е безусловно задължение за заплащане на
определена парична сума от 4 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1
от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535,
не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4. От
правилото на чл. 536, ал. 1 от ТЗ е допуснато изключение за три от
реквизитите на чл. 535 от ТЗ - падеж, място на издаване и място на плащане.
В процесния запис на заповед, действително не е посочено "място на
издаване" и "място на плащане", но липсата на тези реквизити може да бъде
преодоляна с помощта на установените в чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ
презумпции. Съгласно чл. 536, ал. 4 от ТЗ запис на заповед, в който не е
посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до
името на издателя. В случая до името на издателя М. К. Р. е посочен пълен
3
неин адрес в гр. С.З. и по силата на горепосочената норма същият следва да се
приеме за място на издаване. В процесния запис на заповед е посочено, че
плащането следва да бъде осъществено по посочената банкова сметка, поради
което правилно първоинстанционният съд е приел, че при така определения
от издателя способ на плащане, адресът няма значение за точното изпълнение
на менителничното задължение. Ето защо следва да се приеме, че
непълнотата на реквизити по чл. 535, т. 4 и т. 6 от ТЗ в процесния запис на
заповед е преодоляна по правилата на чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ.
В настоящия случай записа на заповед е предявен на 13.10.2020 г. до М.
К. Р.. Ето защо съдът намира, че процесният запис на заповед е надлежно
предявен, поради което вземането по него е станало изискуемо. В този смисъл
настоящата съдебна инстанция намира, че процесният запис на заповед
съдържа всички необходими реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, което е
условие за неговата действителност, редовен е от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу М. К. Р..
Съдебната практика приема, че записът на заповед макар и абстрактна
сделка се издава във връзка и заради конкретно отношение възникнало
между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане
на определена сума. С въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод
или във връзка, с което е издаден редовен запис на заповед, се разкрива
основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер
на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи каузалното
правоотношение. По правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест всяка от страните следва да докаже фактите, на
които основава твърденията и възраженията си. /в този смисъл т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Безспорно е установено, че между страните е сключен договор за
поръчка от 22.04.2020 г. по силата на който „В.” ЕООД, се е задължил да
предостави на ответницата посочени в чл.1, ал. 1 консултантски услуги,
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4 500 лв. Така сключения
договор има правната характеристика на договор за изработка по смисъла на
чл. 258 и сл. от ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните
може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя
4
страна е изпълнила задължението си точно. Съгласно разпоредбата на чл. 264,
ал. 2 от ЗЗД, за възложителя съществува задължение да прегледа работата и
да направи всички възражения. Ако възложителят не е направил възражения
следва да се приеме, че работата е приета съгласно необоримата презумпция
на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. В настоящия случай, изпълнението на задълженията
по чл. 1 от договора от страна на ищеца се установява с двустранно
подписания протокол от 28.04.2020 г., в който е посочено, че ответницата е
приела изцяло и без забележки консултациите по чл.1 от договор за поръчка
от 22.04.2020 г. Поради това следва да се приеме, че изпълнителят е извършил
възложената му работа, тъй като в чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че
изпълнението на задълженията на ищеца се установява с подписан от
страните протокол за извършена консултация. Следователно за ответницата
М. Р. е възникнало задължението да заплати уговореното в чл. 2, ал. 1 от
договора възнаграждение в размер на 4 500 лв., за което не са представени
доказателства. Поради това въззивният съд намира, че е налице неизпълнено
задължение на М. Р. към “В.” ЕООД по договор за поръчка от 22.04.2020 г. за
обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед от 28.04.2020 г.
Ето защо предявеният установителен иск от „В.” ЕООД против М. Р. за
заплащане на сумата от 4 500 лв. по запис на заповед от 28.04.2020 г. е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото М. К. Р. следва да заплати на „В.” ЕООД
направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 395 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 369/16.05.2022г., постановено по гр.д №
2680/2021г. на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА М. К. Р. с ЕГН ********** от гр. С.З., *** да заплати на „В.”
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В.** направените
в настоящото въззивно производство разноски за адвокатско възнаграждение
5
в размер на 395 лв./триста деветдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6