ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260089/12.2.2021г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І–ви въззивен граждански състав, в закрито
заседание на 12.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
КАЛИНА
ПЕЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 31/2021г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София,
подадена от юриск.Т., против Решение
№260005 от 03.07.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 94/2020г.
по описа на ЕРС.
ЯОС намира, че въззивната жалба е редовна и
допустима - подадена е от надлежна страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ЯОС докладва
възивната жалба и отговора:
С въззивната жалба от ГД"Гранична
полиция" при МВР - гр.София се обжалва решение №260005 от 03.07.2020г. на
Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 94/2020г. по описа на ЕРС. С
атакуваното решение ЕРС е осъдил ГД"Гранична полиция" при МВР -
гр.София да заплати на ищеца Д.А.З., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес за връчване на съобщения и призовки – гр.Бургас, пл.“Пиротска“ №21, ет.1,
офис 2 чрез адв.В Ц и адв.В.Б.,***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.
187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от общо 1248.89 /хиляда двеста четиридесет и осем
лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.09.2016г. до
30.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1 146.00 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /пред РС-Бургас/ –
30.08.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 84.89 лева, считано
от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
сумата от 122.74 /сто двадесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1 146.00 лева, начислена за
периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими
до датата на подаване на иска в съда – 30.08.2019г.
Въззивникът обжалва решението като постановено при съществено нарушение на материалния закон, несъобразено с приложимите към изплащане на претендираното възнаграждение норми и немотивирано. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Въззивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
Въззивникът смята, че в случая КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители, работещи в МВР. Посочва, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, че за процесния период редът е регламентиран с Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г.. изм. и дои. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
Според въззивника тази нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ, касаеща само работници и служители по трудово правоотношение. За обосноваване на неприложимостта на НСОРЗ се сочи, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила чрез компенсиране на извънредния труд, почивки, отпуски и др. придобивки, по-благоприятни от тези на държавните служители по ЗДСл и на работещите по трудово правоотношение по КТ. Сочи се, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Системата за образуване на възнагражденията включва и заплащане на нощния труд, без да се начислява допълнително възнаграждение за него. Според въззивника за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, между които: продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, а в случая те не са налице - дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в производството искове бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Няма доказателствени искания.
В срока за отговор на въззивната жалба е депозиран писмен отговор от Д.А.З., чрез адв.В.Балабанова от АК-Бургас, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемата страна направените разноски пред въззивната инстанция.
Въззивният състав намира, че е налице основание за спиране на производството по делото, поради следното:
На настоящия състав на ЯОС е служебно известно обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция – РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, със страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.В. П. от АК-Плевен, и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната защита по чл. 12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г., IV г.о., ГК, разпоредбата на чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела /това висящо пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/ въпроси и след като е сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред себе си.
С оглед изложеното, ЯОС намира, че следва на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на Европейския съд по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
СПИРА на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по възз.гр.д.№ 31/2021 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
Делото да се докладва всеки месец, за проверка относно приключването на производството пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
Определението в частта му, с която се спира производството по делото, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.