О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 431
гр. Плевен, 28.01.2022г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и осми януари 2022г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 927/2021г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на С.Т. ***
срещу мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България по заявление за
достъп до обществена информация по ЗДОИ от 23.04.2020г., приложено към жалбата.
Жалбоподателят е декларирал, че не разполага с доходи
и имущество и моли да бъде освободен от внасянето на д.т. От изисканите служебни
справки е видно, че жалбоподателят не разполага със средства и на осн. чл. 83
ал.2 ГПК следва да бъде освободен от внасянето на д.т.
Ответникът – Главния прокурор на Р България, чрез юрк.
Станоева е изпратил административната преписка. Изразява становище за
нередовност, недопустимост и неоснователност на жалбата. Счита, че не е
формулирано искане за отмяна на отказа, а за налагане на глоба каквато
възможност не е предвидена в ЗДОИ и в АПК като санкция за непроизнасяне, не е посочено
в какво се състои незаконосъобразността на отказа. Възразява, че жалбата е
просрочена с повече от година и половина и респективно недопустима. По същество
излага аргументи, че търсената информация не е обществена по смисъла на чл.2
ал.1 ЗДОИ, тъй като не касае данни за обществения живот в Р България, свързани
с дейността на прокуратурата и не подлежи на предоставяне по реда на този
закон, а представлява защитена лична информация относно здравето на магистрати
и на осн. чл. 6 ал.1 т.5 ЗДОИ предоставянето й е недопустимо съгласно изричната
разпоредба на чл. 5 ЗДОИ. По т.2 от заявлението счита, че не е длъжен да
изготвя/съставя нарочен списък за целите на конкретни искания по зададени от
заявителя критерии, а и подобна информация не е свързана с обществения живот.
Отмяната на прокурорските постановления се осъществява по реда на НПК, поради
което искането по т.3 е извън обхвата на ЗДОИ. По-късно са постъпили още няколко
писма от 25.10.2021г., 16.12.2021г. и 30.12.2021г. със съдържание „повтарям
искане по заявление по ЗДОИ“, които нямат характер на заявление и в тях не е
формулирано ново искане. По отношение на оспорен мълчалив отказ по подадено
заявление от 23.04.2020г. за достъп до информация, което е приложено към
жалбата, е било образувано АД № 580/2020г. по описа на АдмС – Плевен, което е
прекратено с определение, с което жалбата като нередовна е оставена без
разглеждане и същото е влязло в сила. Доколкото въпросът за законосъобразността
на атакувания отказ вече е бил предмет на съдебна проверка, счита за
недопустимо същият въпрос да се преразглежда отново от съда.
Предмет на оспорване в настоящото производство е мълчалив
отказ на Главния прокурор на Република България по заявление за достъп до
обществена информация по ЗДОИ от 23.04.2020г., приложено към жалбата.
Жалбоподателят сочи, че е незаконосъобразен, тъй като законът ЗДОИ не допуска
мълчалив отказ и иска налагане на глоба за ответника. Съдът приема, че
съдържанието на жалбата отговаря на минималните изисквания за редовност на
жалбата.
Подаденото заявление е от 23.04.2020г., с което се
иска информация за посочени поименно прокурори от ВКП, АП – В. Търново, ОП –
Плевен и РП – Плевен относно това кога за последно са представяли документ за
психическа годност / вкл. и начална такава по ЗСВ 162/6/; списък на всички
писма, които е подавал до ПРБ и отговори по тях – на електронен носител; иска
се отмяна на прокурорски постановления – също приложени.
Впоследствие жалбоподателят е подавал напомнителни
писма с искане за отговор по подаденото вече заявление от 23.04.2020г., не е
формулирал ново искане, затова те не новират срока за произнасяне, респективно
срока за обжалване на мълчаливия отказ. Липсва отговор по така подаденото
заявление от органа, до когото е насочено или лицето, на което са делегирани
правомощия по чл. 28 ал.2 ЗДОИ.
Мълчаливият отказ е бил предмет на съдебно оспорване,
но жалбата като нередовна е оставена без разглеждане, не е бил постановен
съдебен акт по съществото на спора, който да се ползва със силата на присъдено
нещо. Ето защо не е налице стабилен съдебен акт, който да е пречка за
допустимост на оспорването и то ще е допустимо, стига да не е изтекъл
преклузивният срок за обжалването съгласно чл. 149 АПК и да не са налице други
процесуални пречки за разглеждането му.
Съгласно чл. 149 ал.2 АПК мълчаливият отказ може да се
оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е бил длъжен да се произнесе. Срокът за произнасяне по подаденото
заявление от 23.04.2020г. /приложено със жалбата/ съгласно чл. 28 ал.1 ЗДОИ е
14-дневен и изтича на 07.05.2020г., респективно едномесечният срок за обжалване
на формирания мълчалив отказ изтича на 08.06.2020г.
Жалбата е подадена на 01.12.2021г. значително по-късно
след изтичането този срок, поради което на осн. чл. 159 т.5 АПК следва да се
остави без разглеждане като недопустима поради просрочие, а образуваното
съдебно производство – да се прекрати.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСВОБОЖДАВА С.Т. *** от внасянето на държавна такса за съдебното
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Т. *** срещу
мълчалив отказ на Главния прокурор на Република България по заявление за достъп
до обществена информация по ЗДОИ от 23.04.2020г., приложено към жалбата.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД
№ 927/2021г. по описа на Административен съд – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на оспорване с частна жалба пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/П/