Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, 26.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, седми състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при
секретаря.......................Петя Маринова……….............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 816 по описа за
Производство
с правно основание чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Галина
Стойчева-Кръстева, срещу Е.А.М. ***, по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в общ размер на 2683.56 лева
по Договор за потребителски кредит № **********/27.03.2017 г., формирана от
следните суми: 1000.00 лева – главница, 483.68 лева – договорно възнаграждение
и 1199.88 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в изпълнение на
Разпореждане на Районен съд - гр. Ловеч по ч.гр.д. № 393/2018 г., получено от
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 12.04.2018 г., предявяват настоящия иск с
правно основание чл. 415 ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
124 ал. 2 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу длъжника Е.А.М. по Договор за потребителски кредит № **********/27.03.2017 г.
Посочва се, че на
24.03.2017 г. ответницата подала до ищеца попълнено и подписано искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Ищецът одобрил
отпускането на заем и на 27.03.2017 г. сключил с ответницата горепосочения
договор за потребителски кредит, като одобрил и закупуване на поискания от
ответницата Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който тя подписала
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Ответницата
получила и Стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна
информация за потребителски кредит, на който се твърди, че е положила имената и
подписа си.
Изтъква се, че
договорът за потребителски кредит е сключен при следните параметри: сума на кредита: 1000.00 лева; срок на кредита: 24 месеца;
размер на месечната вноска по кредита: 61.82 лева; дата на погасяване на вноска
по време на изплащането на заема: 25-то число на месеца; годишен процент на
разходите /ГПР/ - 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на
ден: 0.11%; общо дължима сума по кредита: 1483.68 лева; възнаграждение по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: 1200.48 лева; размер на вноската
по закупен пакет от допълнителни услуги: 50.02 лева, или общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: 2684.16 лева и общ размер на
месечната вноска: 111.84 лева.
Ищецът посочва, че е
изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като извършил превод на
паричната сума в размер на 1000.00 лева по посочената от ответницата банкова
сметка, *** нареждане от дата 27.03.2017 година.
От своя страна
ответницата поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни
вноски в размер и в срокове, според погасителния план, неразделна част от
договора за кредит. Договорът и Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги били подписани при Общи
условия, неразделна част от тях, предадени били на ответницата - клиент при
подписването им и тя декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.
Твърди се, че
ответницата не е изпълнила задължението си, което е поела по договора, а е
направила само едно плащане в размер на 0.60 лв., което било отразено като
частично плащане по вноската за закупен Пакет от допълнителни услуги.
Посочва се, че
предвид обстоятелството, че ответницата не е изпълнявала поетите договорни
задължения и изпаднала в забава, договорът бил прекратен и задълженията по него
обявени за предсрочно изискуеми на 01.08.2017 г., на основание чл. 12.3 от
Общите условия към договора /в случай на просрочие на една месечна вноска с
повече от 30 календарни дни/, за което ответницата била уведомена чрез
уведомително писмо на посочения от нея адрес в договора.
Ищецът пояснява, че в
настоящото исково производство се отказва да търси лихвите за просрочие в
размер на 6.93 лева, както и таксата за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 20.00 лева, поради липса на материален интерес, като претендира само
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
С оглед на
изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде осъдена
ответницата да им заплати сумата в общ размер на 2683.56 лева, включваща
остатъчно неизплатено задължение по отпусната главница в размер на 1000.00
лева; неизплатено задължение за договорно възнаграждение, разсрочено на вноски
в рамките на погасителния план – 483.68 лева и неизплатено задължение за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което е разсрочено във
времето и се погасява от клиента като част от погасителните вноски и в рамките
на погасителния план - 1199.88 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, респективно иска до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и
на направените разноски в заповедното и исковото производство.
С протоколно
определение от 02.10.2018 г. са приети като доказателства по делото
представените с исковата молба заверени копия
от: Искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********/24.03.2017 г.; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
24.03.2017; Допълнителна преддоговорна информация от
24.03.2017 г.; Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № **********/27.03.2017 г.; Декларации;
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.03.2017 г.;
Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към Договор за потребителски
кредит - Версия 08/27.01.2017г.; Погасителен план към Договор за потребителски
кредит № **********; Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити от
27.03.2017; Допълнителна преддоговорна информация от
27.03.2017 г.; Преводно нареждане от 27.03.2017 г.; Извлечение по сметка към
Договор за потребителски кредит № **********;
Уведомително писмо до Е.А.М.; Удостоверение за актуално състояние на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД.
Приложено
е и ч.гр.дело № 393/2018 г. на РС-Ловеч, образувано по повод заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх.№ 2239 от 02.03.2018
г., подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против Е.А.М. за същото вземане,
произтичащо от същите обстоятелства. С Разпореждане № 945/30.03.2018 г.
заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение и указал на
заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за
вземането си.
С оглед на това и в указания срок е
предявен настоящият осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован,
не изпраща представител. В писмена молба, постъпила на 02.10.2018 г.,
пълномощникът на ищеца – юрисконсулт Радина Иванова заявява, че поддържа
исковата молба и моли да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице предпоставките за
това. Поддържа и искането за присъждане на разноските в двете производства
съгласно представен списък.
Ответницата
Е.А.М. не е представила в законоустановения едномесечен срок писмен отговор на
исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призована, но не се
явява и не изпраща представител, както и не е направила искане за разглеждане
на делото в нейно отсъствие.
Следователно,
налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за допустимост на искането
за постановяване на неприсъствено решение.
Налице
са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено решение,
регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като на ответницата са
указани последиците от неспазването на срока за размяна на книжа и от
неявяването й в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че искът е вероятно
основателен, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна
да обоснове основателност на исковата претенция.
По
изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 238
ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено
решение срещу ответницата като предявения осъдителен иск следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
/02.03.2018 г./ до изплащане на вземането.
Съгласно
чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
При този изход на процеса и
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото производство, а именно сума в размер
на 95.79 лева - държавна такса, и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
съобразяване на чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ,
бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, или общо разноски: 195.79 лева. Искането на
ищеца в частта на разноските за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран
размер от 300.00 лева за исковото производство следва да се отхвърли.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски
по заповедното производство, а именно: 54.21 лева – внесена държавна такса, и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
или общо разноски: 104.21 лева. Искането на ищеца в частта на разноските за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
над сумата 50.00 лева до пълния претендиран размер от
150.00 лева за заповедното производство следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Е.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 415 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 124 ал. 2 от ГПК,
да заплати на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България” 49,
бл. 53Е, вх. “В”, сумата в общ размер на 2683.56
лв. /две хиляди шестстотин осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки/,
дължима по Договор за потребителски кредит №
**********/27.03.2017 г. и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, която се формира от
следните суми: 1000.00 лева – остатъчно неизплатено задължение по отпусната
главница; 483.68 лева – неизплатено задължение за договорно възнаграждение,
разсрочено на вноски в рамките на погасителния план, и 1199.88 лева –
неизплатено задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
/02.03.2018 г./ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е.А.М., с горните данни, да заплати на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с горните данни, сумата 195.79 лв. /сто деветдесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща разноски по настоящото
исково производство, като ОТХВЪРЛЯ
искането на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД в ЧАСТТА на разноските за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство в размер над сумата 100.00 лева до пълния претендиран размер от 300.00 лева.
ОСЪЖДА Е.А.М., с горните данни, да заплати на “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с горните данни, сумата 104.21 лв. /сто и четири лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
разноски по заповедното производство, като ОТХВЪРЛЯ
искането на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
в ЧАСТТА на разноските за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер над сумата 50.00 лева до
пълния претендиран размер от 150.00 лева.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца “ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД:
IBAN: ***: BUINBGSF
„Алианц Банк България“ АД.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на ответницата.
Препис от решението да се приложи по
ч.гр.дело № 393/2018 г. на ЛРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: