РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Русе, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Търговско дело №
20244500900040 по описа за 2024 година
Предявен е иск за реално изпълнение на договорно задължение с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.240 от с.з.
Ищецът Н. Б. Н. твърди, че бил едноличен собственик и управител на „Н.
ОЙЛ“ ЕООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бялa
ул.„С.С.“ №42 от създаването на дружеството до 17.05.2023 г., когато дарил
притежаваните от него дружествени дялове на сина си Б. Н. Н.. Бил освободен
и като управител на дружеството. B началото на 2018 г. дружеството имало
остра нужда от оборотни средства, но банките отказали да отпуснат кредит,
тъй като имало вече теглен такъв. Това напожило като физическо лице да
изтегли ипотечен кредит в размер на 200 000 лв. Предоставил на ответното
дружество в заем сумата от 100 000 лв. съгласно сключен между него и
дружеството писмен договор за паричен заем oт 28.02.2018 г. Сумата превел
по банков път пo сметка на ответника на дата 28.02.2018 г. „Н. ОЙЛ“ EOOД се
задължило да върне заемната сума в срок дo 31.12.2023г. съгласно чл.2, ал.3 oт
договора за паричен заем. Ha 15.02.2024 г. чрез нотариус Д..Ж.- рег. №*** нa
НК поканил с нотариална покана ответното дружество да му върне заетата
сума в срок дo 26.02.2024 г. Поканата била връчена на 19.02.2024 г. B отговор
получил покана от управителя на „Н. ОЙЛ“ EOOД Б. Н. Н. за сключване на
1
споразумение помежду им, с което не бил съгласен. По негово искане
Окръжен съд - Русе с определение №32 от 01.02.2024 г. пo ч.т.д.№23 по описа
за 2024 г.. дoпycнал oбeзпeчeниe на бъдeщ ocъдитeлeн иcк срещу „Н. ОЙЛ“
чрез налагане на запор върху банновите сметки на дружеството в „Уникредит
Булбанк“ AД и „Банка ДСК“ AД до сумата в общ размер на 100000 лв. и след
внасянето на определената гаранция от 1000 лв. била издадена обезпечителна
заповед. Образувал изп. дело №103 по описа на ЧCИ Bacил Hикoлoв, който
наложил посочените в обезпечителната заповед запори. До настоящия момент
ответното дружество не изпълнило задължението си по договора за заем и не
му върнало заемната сума от 100000 лв.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди „Н. ОЙЛ“
ЕООД, EИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „С.С.“
№42, представлявано от Б. Н. Н. да му заплати сумата от 100000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем oт 28.02.2018 г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано oт завеждане на иска до
окончателното и изплащане. Претендира и направените разноски за
производството, вкл. и разноските за обезпечителното производство.
Ответникът „Н. ОЙЛ“ ЕООД, EИК ********* със седалище гр.Б.,
представлявано от управителя Б. Н. счита предявеният иск за допустим. По
същество оспорва основателността му с доводи, че не дължи връщане на
процесната сума. Възразява срещу твърдението, че Н. Б. Н. е предоставил в
заем на дружеството посочената сума.
Твърди, че през 2021 г., докато ищецът бил едноличен собственик на
капитала и управител на „Н. ОЙЛ“ ЕООД, на дружеството била извършена
данъчна ревизия с обхват- задължения на дружеството за корпоративен данък
за периода от 01.01.2016 г. дo 31.12.2019 г. Производството пред данъчните
власти завършило с Ревизионен акт № P***************/08.11.2021 г., който
не бил обжалван и влязъл в сила. В акта била обсъдена финасовата 2018 г.,
както и процесните 100 000 лв. като било установено следното: През
ревизирания период дружествого е отразило разчетите със собственика в
счетоводна сметка 493 „Разчети със собственик“; която за 2018 г. била с
начално caлдo в размер на 450050.00 лв. и с крайно салдо - 300050.00 лв. По
вpeмe на ревизията с електронно съобщение от 23.09.2021г. бил представен
Протокол- решение на Общото събрание на дружеството от 28.02.2018 г., с
2
което било взето решение едноличния собственик Н. Б. Н. да възстанови нa
дружеството сумата от 100000.00 лв. по банков път. Сумата била възстановена
на 28.02.2018 г. по фирмена банкова смегка с IВAN BG****************
BGN в банка ДСК АД. От тази констатация на НАП, базираща се на
документи, предоставени им от ищеца в качеството му на управител и
едноличен собственик на дружеството тогава, се установяло, че
претендираната от него сума не била дадена в заем от него към дружеството, а
била върната/възстановена сума, която мy била предоставена в заем от
дружеството в предходни периоди.
На посочената дата ищецът върнал дължима на дружеството сума, а не
била предоставена в заем от негова страна. Твърди се също, че договорите за
заем, съгласно които дружеството предоставило суми на ищеца, били описани
в Ревизионния акт като договори за временна финансова помощ. Именно тези
договори били визирани от Н. Н. при посочване на основанието за връщане на
сумата.
Твърди, че представения пo делото договор за паричен заем от 28.02.2018
г. бил с невярно сьдържание и съставен за целите на делото, поради което
оспорва верността му. Оспора и твърдението, че през 2018 г. дружеството
имало нужда oт средства. Иска предявеният иск да се отхвърли. Претендира и
направените разноски за производството.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че до 17.05.2023 г. Н. Б. Н. е бил едноличен
собственик на капитала и управител на ТД „Н. ойл“ ЕООД- гр.Б., което се
установява и от извършената справка в ТР.
Видно от договор за паричен заем на 28.02.2018 г. Н. Б. Н. в качеството му
на заемодател и „Н. ойл“ ЕООД- гр.Б. в качеството на заемополучател са
сключили договор, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на
ответното дружество в заем сумата от 100 000 лв. в срок до 28.02.2018 г., а
дружеството се задължило да му върне сумата в срок до 31.12.2023 г.
На 28.02.2018 г. Н. е превел по банковата сметка на дружеството сумата
от 100 000 лв., което обстоятелство не се оспорва и се установява с
представеното банково извлечение.
3
Представеният по делото договор за паричен заем, е двустранно
подписан- от ищеца като заемодател и от него в качеството му на законен
представител на ответното дружество.
Договорът като частен документ се ползва с регламентираната в чл.180 от
ГПК доказателствена сила. Ответникът е оспорил договора с доводи, че между
ищеца и дружеството не е сключван договор за заем на процесната сума.
За установяване на възраженията си ответното дружество е представило
официално заверен препис на РА № P03001821001870-091-001/08.11.2021 г.
Във връзка с оспорването е приета и съдебно- счетоводна експертиза.
Със заключението на приетата ССЕ се установява, че суми, предоставени
oт собственика, биха могли да се осчетоводят пo сметка от група 15
„Получени заеми“ или пo сметка 493 „Разчети със собственика“. Съгласно
счетоводните документи през 2018 г. пo сметките oт група 15 не е установено
осчетоводяване на кредит в размер на 100 000 лв. с кредитор Н. Б. Н.. При
анализа на сметка 493 - ,,Разчети със собственици“ с партида Н. Н. е
установено, че за 2018 г. същият има натрупано задължение към TД „Н. oйл“
ЕООД в размер на 450 050 лв. През годината oт собственика са възстановени
oбщo 150 000 лв., , дължими oт собственика Н. Б. Н. към дружеството като от
тази сума 100 000 лв. са с Протокол-решение на Oбщoтo събрание на „Н.
ОЙЛ“ EOOД oт 28.02.2018 г. съгласно документите на TД на НАП към
ревизия oт 2021 г. и 50 000 лв. при условията и сроковете на Дoroвop за
временна финансова пoмoщ oт 01.09.2017 г.
Съгласно Ревизионен акт № Р-**************-091-001/08.11.21г., по
отношение на предоставените парични средства oт ревизираното лице „Н.
ОЙЛ“ EOOД на управителя Н. Б. Н., формиращи салдото на счетоводна
сметка 493 - „Разчети със собственик“ за 2016 г., 2017, 2018 и 2019 г. се дължи
законна лихва oт Н. Б. Н.. За тези гoдини, със сумата на изчислените лихви
при ревизията, е коригиран прихода, съответно финансовият резултат на
дружеството и от там дължимите данъци. Ревизионният акт е приет oт „Н.
ОЙЛ“ EOOД без забележки и не е обжалван, а дължимите преизчислени
данъци и задължения, възникнали с РА са платени oт дружеството на
03.12.2021 г. B анализираните счетоводни документи през 2018 г. в
cчeтoвoдcтвoтo на дружеството няма отразен получен кредит с кредитор Н. Б.
Н. в размер на 100 000 лева. С експертизата се установява също, че в
4
предоставените от дружеството счетоводни документи и наличните такива в
TД на НАП към Ревизионен акт № Р-03001821001870-091-001/08.11.21 г. не са
установени счетоводни записвания през 2018 г. за предоставяне на кредит от
страна на едноличния собственик Н. Б. Н. към „Н. ойл“ ЕООД и съответно не
са установени счетоводни записвания за извършени плащания пo договор за
заем. В заключението е посочено, че през 2018 г. сума oт 100 000 лв. е
осчетоводена като е кредитирана сметка 493 - ,,Разчети със собственик“ и
дебитирана сметка 503/4- Разплащателна сметка в Банка ДСК, т.е. намалено е
задължението на собственика към дружеството със сумата от 100 000 лв.,
постъпила от сметка на собственика пo разплащателната сметка на
дружеството. Ha 28.02.2018 г. пo фирмената сметка на дружеството е
постъпила oт сметка c титуляр Н. Б. Н. сумата от 100 000 лв., с основание ,,по
договор, но с тази сума е намалено натрупаното задължение на ищеца към
дружеството- през 2018 г. счетоводна сметка 493 - ,,Разчети със собственици“,
партида „ H. Н." е с начално дебитно салдо в размер на 450 050,00 лв. и с
крайно дебитно салдо - 300 050,00 лв. През годината oт собственика са
възстановени общо 150 000 лв.- 100 000 лева пo банков път, преведени на
28.02.2018 г. и съгласно Протокол-решение на Общото събрание на „Н. ОЙЛ“
EOOД oт 28.02.2018 г. и 50 000 лв., внесени в касата на дружеството с ПКO oт
Н. Б. Н., както следва: с ПKO № 1/14.12.2018 сумата от 9999 лв.; с ПКO №
2/17.12.2018 сумата oт 9999 лв.; c ПКO № 3/18.12.2018 г. сумата oт 9999 лв.; c
ПКO № 4/19.12.2018 г. сумата от 9999 лв.; c ПКO № 5/20.12.2018 сумата от
5000 лв.; c ПКO № 6/20.12.2018 сумата от 5004 лв. и съгласно изпълнение на
Договор за временна финансова пoмoщ oт 01.09.2017 г./. Вещото лице е
посочило, че в главната книга и оборотната ведомост на счетоводното
записване съответства осчетоводеното пo сметки 493 - ,,Разчети със
собственици“, партида Н. Н. и сметка 503/4 -Разплащателна сметка в Банка
ДСК. B Баланса на дружеството към 31.12.2018 г., в Актива в ,,други
вземания“ са отразени вземанията oт собственика, осчетоводени в сметка 493 -
,,Разчети със собственици“. He ca установени счетоводни записвания през
2018 г. за предоставяне на кредит от страна на едноличния собственик Н. Б. Н.
към „Н. ОЙЛ“ ЕООД. В заключението е посочено, че в счетоводните
записвания, със сума от 100 000 лв. е намалено задължение на собственика
към дружеството.
С експертизата се установява още, че съгласно счетоводните книги,
5
оборотна ведомост и дневник на сметка 493 - ,,Разчети със собственици“ в
началото на 2016 г. собственика е имал задължение към дружеството в размер
на 200 000 лв. През 2016 г. размерът се е увеличил на 400 000 лв., a през 2017 г.
задължението е станало 450 050 лв. B края на 2016 г. годината задължението
от 200 000 лв. е нараснало на 400 000 лева - сумите са осчетоводени като е
дебитирана сметка 493 и е кредитирана сметка 501 Каса. От сметка 501 каса с
РКО, подробно описани в констативно-съобразителната част, са предоставени
на Н. Б. Н. суми с основание „временна финансова помощ“. Сумите са
увеличили дебитното салдо на сметка 493 „Разчети със собственици“ и
средствата са предоставени на основание договор за временна финансова
помощ от 05.01.2016 г., сключен между „Н. ойл“ EOOД— заемодател и Н. Б.
Н., EГH ********** — заемател за сумата от 200 000 лв. за срок от 10 год.
През 2017 г. задължението на собственика е нараснало с още 50 050 лв.
съгласно договор за временна финансова помощ от 01.09.2017 г., сключен
между „Н. ойл“ EOOД — заемодател и Н. Б. Н.— заемател за сумата от 50 050
лв. за срок от 1 год. От сметка 501 каса с РКО, подробно описани в
констативносъобразителната част, са предоставени на Н. Б. Н. суми с
основание „финансова помощ". Срока на договора е спазен и сума в размер на
50 000 е върната от собственика на дружеството през 2018 г. с ПKO в брой,
осчетоводено пo сметка Каса, подробно описани в т. 4 на Констативно-
съобразителната част. Към 31.12.2017 г. общото задължение на собственика е
в размер на 450 050 лв. Тази сума е формирала и началното салдо за 2018 г. пo
сметка 493 „Разчети със собственици“.
Съдът възприема изцяло заключението като обосновано и компетентно
дадено и кореспондиращо с констатациите на органа по приходите, отразени в
приетия по делото РА. Последният не е обжалван и е влязъл в сила.
Констатациите на органа по приходите не са оспорени от страна на ищеца в
качеството му на законен представител на дружеството.
С покана, връчена на 19.02.2024 г. ищецът поканил дружеството да му
върне заемната сума от 100 000 лв. в срок до 26.02.2024 г. В отговор на
поканата дружеството е заявило готовност за цялостно уреждане на
имуществените отношения с ищеца с очертани параментри на споразумение.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
6
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, на която ищецът е основал
исковата си претенция, при неизпълнение на договорно задължение за
кредитора възниква субективното право да претендира реалното му
изпълнение от длъжника.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответното дружество
на заявеното основание, в процеса следва да се установи кумулативното
осъществяване на елементите от фактическия състав на цитираната правна
норма, а именно: сключен между страните по делото договор за заем и
неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума.
В чл.8 от ЗЗД е дадена легална дефиниция за договора. Съгласно
цитираната правна норма договорът е съглашение между две лица за
създаването на една правна връзка между тях, както и за нейното
преуреждане. Това означава, че за да бъде сключен договор, следва да са
налице насрещни волеизявления.
Договорът за заем е едностранен, реален договор, регламентиран в чл.240
и сл. от ЗЗД, по отношение на който намират приложение и общите
разпоредби на закона относно изменение, изпълнение, както и относно
последиците от неизпълнението. Предвид характера на договора като реален
за сключването му е необходимо и предаването на сумата- предмет на
договора.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на
сключването на договора, на който основава претенцията си.
За установяване на факта на сключване на договор за заем на сумата от
100 000 лв. ищецът е представил договор в писмена форма и извлечение от
банковата си сметка.
Договорът е оспорен от страна на ответника с доводи, че такъв договор не
е сключван, а преведената от ищеца по сметка на дружеството сума от 100 000
лв. на 28.02.2018 г. не е предоставена в заем, а за погасяване на съществуващи
задължения на ищеца към дружеството.
Приетият по делото договор за паричен заем е частен документ и като
такъв се ползва с формална доказателствена сила. Същият обаче не съставлява
доказателство за сключването на договор за заем с предмет- процесната сума.
При подписването на договора ищецът е действал лично и в качеството си
7
на законен представител на търговското дружество- ответник.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗЗД, представляваният може да даде
съгласие представителят да договаря от негово име със себе си. Управителят
на търговско дружество, в качеството си на негов представляващ и по решение
на общото събрание, може да договоря със себе си като физическо лице за
предоставяне заем на дружеството.
В настоящият случай договорът, на който ищецът е основал исковата си
претенция е сключен от него в качеството на законен представител на
ответното дружество и в личното си качество. За осъщественото договаряне
няма твърдения и съответно доказателства за взето решение на ОС на
дружеството за изразено съгласие за договаряне на ищеца като негов
представител със себе си като физическо лице.
Фактът на сключването на договора, от който ищецът черпи права, не
може да се установи само с представения писмен договор, който съгласно
чл.180 от ГПК може да ползва с доказателствена сила само, когато
удостоверява неизгодни за издателя факти. В настоящият случай с документа
се цели установяване на изгоден за ищеца факт, поради което същият не се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила.
Сключването на договор и предаването на заемната сума, както и
получаването й от дружеството следва да се установи в процеса с надлежни
доказателства, каквито са внасянето по банкова сметка или в касата на
дружеството, но съпроводено и със съответните счетоводни записвания.
Редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като
доказателство, но и те не се ползват със задължителна доказателствена сила.
Вписванията в тях следва да бъдат ценени с оглед всички доказателства по
делото – чл.182 от ГПК и чл.55 от ТЗ, в т. ч. с представени по делото първични
счетоводни документи, заключения на икономически експертизи, вкл. и по
въпроса за редовността на воденето на счетоводните книги.
В настоящият случай с приетата по делото ССЕ се установи по
категоричен начин, че договор за заем на сума в размер на 100 000 лв.,
сключен на 28.02.2018 г. със заемодател Н. Н. не е осчетоводен. През 2018 г. не
са установени счетоводни записвания за предоставяне на заем от страна на
едноличния собственик на капитала Н. Б. Н. на дружеството и съответно не са
установени счетоводни записвания за извършени плащания пo такъв договор
8
за заем. Преведената от ищеца сума на 28.02.2018 г. в размер на 100 000 лв. е
осчетоводена като е кредитирана сметка 493 - ,,Разчети със собственик“ и
дебитирана сметка 503/4- Разплащателна сметка в Банка ДСК- т.е. намалено е
задължението на собственика към дружеството със сумата от 100 000 лв.,
постъпила от сметка на собственика пo разплащателната сметка на
дружеството. Със постъпилата сума от 100 000 лв., с основание ,,по договор е
намалено натрупаното задължение на ищеца към дружеството- през 2018 г.
счетоводна сметка 493 - ,,Разчети със собственици“, партида „H. Н.“ е с
начално дебитно салдо в размер на 450 050,00 лв. и с крайно дебитно салдо -
300 050,00 лв.
В този смисъл са и констатациите, съдържащи се в РА, който не е
обжалван и е приет без възражения.
Въз основа на приетата по делото ССЕ, счетоводните записвания на
ответното дружество, както и РА, съдът приема, че по делото е успешно
проведено направеното оспорване на представения договор за заем, на който
ищецът основава претенцията си. С оглед на това съдът счита, че страните по
делото не са сключили договор за заем на сумата от 100 000 лв., поради което
за ответното дружество не е възникнало задължение за връщането й.
Преведената от ищеца сума по сметката на дружеството в размер на
100 000 лв. не е дадена като заем, а с тази сума ищецът е погасил личните си
задължения към дружеството, породени от сключвани договори за финансова
помощ в предходни години и които договори са надлежно осчетоводени.
Предявеният иск е неоснователен, поради което следва да се отхвърли
изцяло.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за производството са в тежест на
ищеца. Същият следва да заплати на насрещната страна направените
разноски. За производството ответното дружество е направило разноски в
размер на 300 лв.- платено възнаграждение за експерта, както и 8000 лв.- адв.
възнаграждение.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното адв.
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
9
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА.
Цитираната правна норма сочи, че съдът може да редуцира заплатеното
адв. възнаграждение само по искане на насрещната страна, каквото
своевременно е направено. В случая са налице визираните в закона
предпоставки за редуциране на платеното адв. възнаграждение.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като не са
събирани множество доказателства, не е значително по обем, а оспорването от
страна на ответника е направено на база констатациите на органа по
приходите, съдържащите в приетия по делото заверен препис на РА.
Предвид вида и обема на извършената работа, действителната
фактическа и правна сложност на делото и цената на иска, платеното адв.
възнаграждение в размер на 8000 лв. се явява прекомерен, поради което следва
да се намали до размер на 5000 лв. При определяне на размера на
възнаграждението, което насрещната страна следва да заплати като разноски,
съдът съобразява и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 от
ДФЕС определените с Наредба №1/2024 г. минимални размери на адв.
възнаграждения не са задължителни и не обвързват съда.
С оглед на изложеното ищецът следва да заплати на ответника разноски в
общ размер на 5300 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. Б. Н., ЕГН ********** против „Н. ОЙЛ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ст. С.“
№** иск за заплащане на сумата от 100 000 лв. по договор за заем от
28.02.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН ********** да заплати на „Н. ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК
10
********** със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Ст. С.“ №**сумата
в размер на 5300 лв. разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
11