№ 884
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20213110203680 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на
санкционираното лице срещу наказателното постановление, с което му е наложено
административно наказание глоба.
С жалбата се сочи, че в АУАН не била посочена нарушената законова разпоредба в
съответната графа, а между редовете била посочена нормата на чл.139 от ЗДвП и чл.6 от
«неизвестен нормативен акт» с което било нарушено правото на защита.
Сочи, че в НП като нарушени норми били посочени чл.139 от ЗДвП във вр.чл.6… от
Наредба 11 на МРРБ като счита че такъв подзаконов акт не съществува. Изразява становище
ако АНО е имал предвид Наредба №11/03.07.2001г. за движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС издадена от Министъра на РРБ, че не била посочена коя от шестте и редакции е
имал предвид.
Счита че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.
Оспорва компетентността на АНО.
Моли съда да отмени НП.
В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество формулира алтернативно искане за прилагане разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.
Процесуален предстатвител на въззиваемата страна не се явява.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намери за установено от фактическа страна следното:
На 09.04.2021год. служители на РД АА-Варна – св.Т. и св.И. установили КПП на
пътен възел «Летище Варна», като извършвали проверки на автомобили, осъществяващи
движение по този пътен участък. Свидетелите спрели за проверка товарен автомобил,с три
оси, извършващ обществен превоз на товари по маршрут гр.Девня-гр.Варна, управляван от
въззивника Е..
При проверката автомобилът преминал през установената на КПП мобилна
1
електронна везна и тя отчела стойност, надвишаваща максимално допустимата по Наредба
№11/2001г. на МРРБ – 25т.
При допустима максимална маса 25 000 кг., съгласно чл.6 ал.1 т.6 б»б» от Наредба №
11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001 т. на МРРБ, автомобилът
управляван от въззивника бил с общо тегло 38 180кг. Горното било в нарушение
разпоредбите на чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДП.
След като констатирали горното, св. Т. съставил акт за установяване на
административно нарушение. Акта съставил срещу въззивника Е., вписвайки в
съдържанието му обстоятелствата на извършване на нарушението, като екземпляр от него
бил връчен на въззивника. В АУАН въззивникът вписал, че «поради дъждовете фракцията е
мокра и тежи повече от обикновено. Възражения не постъпили по преписката и в тридневен
срок.
Впоследствие , въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено наказателно постановление, с което на Е. било определено административно
наказание значително над минималния размер.
Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на целия събрано по
делото доказателствен материал – показанията на св. И. и св. Т., приложените по АНП пътен
лист, товарителница, кантарна бележка, разпечатка от мобилна електронна везна и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : по
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяане
на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно
нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства, при
липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗП и е дал правилна правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение. Въз основа на квалификацията на деянието правилно е бил определен
приложимият закон.
Съдът намери, че неправилно е бил определен размерът на административното наказание,
доколкото по преписката липсват събрани доказателства досежно отегчаващи отговорността
обстоятелства и в този смисъл като адекватен на тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществена опасност на нарушителя е минималния размер на наказанието,
предвиден в закона. В този смисъл съдът прецени възражението за завишен размер на
административното наказание за основателно.
Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление , наведени с
жалбата, съдът не сподели същите , предвид на следното:
С жалбата се сочи, че в АУАН не била посочена нарушената законова разпоредба в
съответната графа, а между редовете била посочена нормата на чл.139 от ЗДвП и чл.6 от
«неизвестен нормативен акт» с което било нарушено правото на защита.
Съдът не споделя възражението доколкото видно от приложеният по АНП АУАН в
съответната графа като нарушени разпоредби са били посочени чл. 139 ал.1 т.2 от ЗДП във
вр.чл.6 ал.1 т.6 б»б» от Наредба № 11 на МРРБ.
С жалбата се сочи, че в НП като нарушени норми били посочени чл.139 от ЗДвП във
вр.чл.6… от Наредба 11 на МРРБ като счита че такъв подзаконов акт не съществува.
Изразява становище ако АНО е имал предвид Наредба №11/03.07.2001г. за движението на
извънгабаритни и/или тежки ППС издадена от Министъра на РРБ, че не била посочена коя
от шестте и редакции е имал предвид. Счита че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от
ЗАНН.
Съдът не споделя и това възражение доколкото въззивникът сам е посочил пълното
наименование на подзаконовият акт, чиито разпоредби е нарушил. Досежно претенцията,
че не била посочена коя точно редакция на наредбата е имал хпредвид АНО, следва да се
2
отбележи , че същото не е и необходимо доколкото тези въпроси изчерпателно са уредени в
разпоредбите на чл.3 ал.1 и 2 на ЗАНН.
С жалбата се оспорва компетентността на АНО.
Съдът като взе предвид приложената по АНП Заповед №РД-08-30/24.01.2020г. на
МТИТС намиръ възражението за неоснователно.
По същество на делото защитата формулира алтернативно искане за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
хипотезата на чл.9 ал.2 от НК или чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в
този смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкционирано за
извършеното административно нарушение.
С оглед липсата на данни за други допуснати от въззивника нарушения съдът намери, че
съответно на тежестта на извършеното от жалбоподателя се явява административно
наказание, определено в неговия минимален и наказателното постановление следва да бъде
изменено в този смисъл.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление като намали
наложеното наказание.
Доколкото съдът измени обжабваното наказателно постановление не възложи
заплащането на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0001009/02.07.2021год. на Директора на Регионална Дирекция
«АА» Варна, с което на АНТ. С. ЕМ. е наложено административно наказание – ГЛОБА в
размер на 2500 лева на осн.чл.177 ал.3 т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание ГЛОБА от 2500 лева на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3