РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1459/13.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател : Стоил Ботев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор К.Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1370/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Т.Г.Ш.,*** обжалва Решение № 260410
от 25.03.2021г., постановено по АНД № 6558 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-3389-000266/10.07.2020г.,
изд. от Началник на 6-то РУ към ОД МВР – Пловдив, за наложено му
административно наказание : глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл.6 т.1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДв.П и
са отнети общо 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Касационният жалбоподател счита решението
за незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон и
допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поискано е
решението да бъде отменено с отмяна на НП. Поддържа се, че свидетелските
показания не са обсъдени безпристрастно и аргументирано поотделно и в
съвкупност – кредитирани са свидетелските показания на св.С. и св.Ш. като
обективни, логични, последователни и кореспондиращи с доказателствения материал
по делото, но тези показания са противоположни по основния спорен въпрос –
установил ли е по безспорен начин актосъставителя, че Ш. е извършил твърдяното
в НП административно нарушение, изразяващо се в преминаване на червена светлина
на светофарната уредба. Св.С. твърди, че е имал „пряк поглед“ към секцията на
светофара на бул.Марица, докато св.Ш. е заявил, че „от мястото, на което бяхме
нямахме пряк визуален контакт към светофарната уредба, която контролираше
движението по бул.Марица“. Посочено е, че в разрез с процесуалните норми съдът
е игнорирал свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя, тъй като
същите са последователни и вътрешно непротиворечиви, като св.М.Ш. е
единственият свидетел по делото, който е имал пряк непосредствен поглед по
отношение на движението и светлинния сигнал на светофара, при който е преминал
жалбоподателя кръстовището. Показанията на св.Ш. съответстват на показанията на
св.Ш.. Поддържа се, че актосъставителят се е намирал след процесното кръстовище
и без видимост към светофарната уредба, поради което не е доказано извършване
на нарушението.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя – адв.М. поддържа съображенията от жалбата и изтъква
противоположните твърдения на актосъставителя и св.Ш.. Същите не са имали
непосредствена пряка видимост към светофарната уредба, която е регулирала движението
на жалбоподателя. Светофарът е на 3 м. навътре в посока запад, който факт е
неглижиран, както и свидетелските показания на св.Ш., която се е движила в кола
2 м. преди оспорващото лице.
Ответникът Шесто РУ при ОД
МВР-Пловдив не е представен отговор по касационната жалба и не се представлява
пред АС – Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Димитров предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила поради
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна част от
съдебно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е
приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.8/. Същата е приета по
делото и отразена в НП. АУАН с фабр.номер АА324450/12.06.2020г. е съставен от Св.С.,
на длъжност „КО“ при Шесто РУ-Пловдив. В АУАН за свидетел – очевидец е отразено
лицето Д.Ш. – служител в МВР.
В АУАН, съдържащ се в преписката –
оригинал, е вписано възражение на жалбоподателя, заявил, че написаното в акта
не отговаря на истината, като светофара при преминаването е бил на режим
зелено-жълто. Според обстоятелствената част на НП : На 12.06.2020г., около
18:25ч. в гр.Пловдив, на кръстовище на бул.Марица и ул.Владая – посока юг, като
водач на ВАЗ с рег.№ ***- Т.Ш. : 1. Навлиза и преминава на забранен /червен/
светофар, при работеща в нормален режим трисекционна светофарна уредба, при
което : Не съобразява поведението си със светлинните сигнали.
Описаното деяние е квалифицирано за
нарушение по чл.6 т.1 ЗДв.П, установяващ задължение : „Участниците в
движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.”, като
нарушената норма е отразена в НП и текстово. Приложена е санкция по чл.183 ал.5
т.1 ЗДв.П : „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: 1. преминава при сигнал
на светофара, който не разрешава преминаването;“.
2. В съдебното производство пред ПРС е
разпитан в качество на свидетел актосъставителят Св.С. /съдебно заседание от
15.12.2020г./, който заявил, че поддържа акта и преди да започнат работа, с
колегата си проверили дали светофарите са синхронизирани направо и надясно. Относно
конкретния случай е посочено, че са преминавали два автомобила, като първият
бил пропуснат, защото минал на жълто, а вторият, който бил управляван от
жалбоподателя – лада с бял цвят, много бързо карал, при което С. пристъпил към
спиране на автомобила и обяснил, че нарушението е преминаване на червен сигнал
на светофара. Св. е поддържал, че от мястото, където са се намирали с колегата
му, имали пряк поглед към светофарната уредба, която е от страната на
бул.Марица. Актосъставителят твърдял, че лично е видял извършването на
нарушението.
Св.В.познава жалбоподателя и е
заявила, че в конкретния случай пътувала със съпругата на Ш. и били „предна
кола“, а той карал след тях. Като завивали на светофара не видели да има
полицаи.
Св. Ш. заявила, че с нея се е возила
св.В.и помни, че на кръстовището имало доста коли. След като светнал зелен
светофар, тя минала, а съпругът й се движил на 2-3 метра разстояние от нея.
След завой надясно, св. не видяла полицаите, защото пътят има лека чупка, после
видяла двойка катаджии.
Св.Ш. /съдебно заседание от
22.01.2021г./ заявил, че господинът бил спрян на бул.Марица с ул.Владая,
отсечката, която свързва новото колело на бул.Шести септември с бул.Марица от
източната страна на магазин Бриколаж. При десен завой навлезнал на червен
сигнал и затова бил спрян от колегата и съставен АУАН. След като завил били на
около 30-40м. от неговия автомобил и имали видимост. След това св.Ш. заявил, че
от мястото, на което са били застанали, не са имали пряк визуален контакт към
светофарната уредба, която контролирала движението по бул.Марица – секцията, в
която бил господинът за десен завой. „На мястото, на което бяхме застанали
директен визуален контакт към въпросната секция, през която мина жалбоподателят,
ние нямахме.“. Посочено е още, че са имали такъв контакт към другата секция,
като отсреща има и друг светофар, който се вижда, вкл. – „След като светне
червеното на светофара, през който минава жалбоподателят, 4 или 5 секунди
по-късно светва зеленото на другия светофар, който е на отсечката между
колелото на бул.Шести септември и бул.Марица юг. През цялото време, когато
свети зеленото на единия светофар, свети червеното на другия.”.
ПРС приел, че показанията на
свидетелите С. и Ш. са обективни, логични и последователни, като от показанията
на св.С. се установява, че от мястото, на което се е намирал е имал пряк поглед
към светофарната уредба от страната на бул.Марица, при което е възприел
преминаването на управлявания от жалбоподателя автомобил на червен сигнал на
светофара. РС – Пловдив посочил, че действително св.Ш. е заявил, че от мястото,
на което са били с колегата си, не са имали директен визуален контакт към
светофарната уредба, която е контролирала движението от бул.Марица – секцията,
през която е преминавал жалбоподателя преди да направи десен завой на червен
сигнал на светофара, но е отчел, че същевременно св.Ш. е посочил, че
светофарната уредба, към която са имали видимост, е светвала със зелен сигнал
4-5 секунди след като е светвала с червен сигнал тази, в която се е движил
жалбоподателят, като през цялото време, докато свети зеленото на единия
светофар, свети червеното на другия, доколкото двете уредби няма как да светят
с един и същи сигнал. РС – Пловдив възприема показанията на св.С. за
достоверни. За показанията на св.Ш. ПРС е приел, че същата е заинтересована от
изхода на делото като съпруга, но е посочил, че нейните сведения не
опровергават информацията на св.С. и св.Ш. – тя не е видяла на какъв сигнал на
светофарната уредба е преминал завоя съпругът й. ПРС се е позовал на
доказателствената сила на акта по см. на чл.189 ал.2 ЗДв.П и е приел, че нарушение
на чл.6 т.1 ЗДв.П е извършено от обективна и субективна страна.
3. По отношение презумптивната
доказателствена сила на АУАН, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П се съобрази,
че се преценява във всеки конкретен случай – същата в случая е разколебана,
предвид несъответствието между показанията на актосъставителя и свидетеля – вписан
като очевидец в АУАН. Според данните, изнесените от св.Ш. : от мястото, на
което са били застанали, не са имали пряк визуален контакт към светофарната
уредба, която контролирала движението по бул.Марица – секцията, в която бил
жалбоподателят за десен завой. Посоченото противоречи на заявеното от
актосъставителя за мястото, където са се намирали с колегата му - имали пряк
поглед към светофарната уредба, която е от страната на бул.Марица. Несъответствието
между показанията за конкретния факт в достатъчна степен разколебава
твърдението на актосъставителя за това, че лично е видял извършването на
нарушението. Действително, св.Ш. е пояснил, че са имали пряк контакт към
другата секция, вкл. е уточнил действието на двата светофара, но отсъства безсъмнено
потвърждение за пряко възприемане на твърдяното нарушение. Отразеният очевидец
в АУАН би следвало да представи като свидетел свои непосредствени възприятия, а
не изводи, произтичащи от друг факт, различен от факта на нарушението.
Посочване на очевидци на нарушението цели разкриване на обективната истина /т.
10 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на Върховния съд: "При
наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото
следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на
обективната истина"/.
В случая не се установява безсъмнено
твърдяното нарушение при доказателствена тежест за административно-наказващият
орган. Действително, при нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
поведението на участник в движението със светлинните сигнали, не съставлява
съществено процесуално нарушение непосочването на скоростта на движение във вр.
със заявеното от актосъставителя за бързо движение на жалбоподателя, тъй като
тя не е елемент от състава на нарушението и не се включва в предмета на
доказване. От друга страна, при бързо движение, съпоставено със заявеното от
св.Ш. - за движение на автомобила на съпруга й на разстояние 2-3 метра от нея,
и след като актосъставителят е заявил, че първият автомобил бил пропуснат,
защото минал на жълто, следва извод, че в конкретиката на фактите за доказване
на твърдяното нарушение е от значение непосредственото възприятие на
актосъставителя и/или на очевидеца. Както бе посочено, показанията на св.Ш.
противоречат на показанията на актосъставителя по отношение заявеното от него
лично възприето нарушение. Пряка видимост не е имало и към светофарната уредба,
която контролирала движението по бул.Марица – секцията, в която бил
жалбоподателят за десен завой. При тези данни и при съпоставка с информацията
за движението на автомобила на жалбоподателя след този на съпругата му, която е
преминала на жълт сигнал, а той се е движил бързо, следва извод за недоказано
безсъмнено нарушение.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 260410 от
25.03.2021г., постановено по АНД № 6558 по описа за 2020г. на Районен съд –
Пловдив.
Отменя Наказателно постановление №
20-3389-000266/10.07.2020г., изд. от Началник на 6-то РУ към ОД МВР – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :