№ 117
гр. Варна, 15.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Д. Д. Томова
като разгледа докладваното от Д. Д. Томова Въззивно търговско дело №
20233001000438 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби и на двете
страни - въззивна жалба вх. №1750/23.05.2023г. по описа на ТОС на ищеца „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник
адвокат Д. М., САК, и въззивна жалба вх. №1757/23.05.2023г. на ответника Д. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес в град **********, подадена чрез назначения му особен
представител адвокат К. П., ТАК, срещу постановеното по т.д. №104/2021г. на
Окръжен съд - ********** решение №34/11.04.2023г., с което ответницата Д. И. е
осъдена да заплати на ищеца „Юробанк България“ АД следните суми - 37 281,05 лв. -
главница, 169,50 лв. - такси до 13.10.2021г. и 84 лв. - разноски за уведомяване, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021г. до окончателното
изплащане, представляващи задължение по договор за банков кредит № НL 41823/
11.08.2008 г., обявен за предсрочно изискуем изцяло, а исковете в останалите им части
– за разликата над 37 281,05 лв. до пълния претендиран размер на главницата от 63
374,20 лв., съответно за сумите 190,50 лв. - такси, 45,73 лв. – застраховки, са
отхвърлени като неоснователни.
Проверка за редовността на въззивните жалби и допустимостта на въззивното
производство въззивният съд е извършил с определение №594 от 17.08.2023г. като със
същия съдебен акт въззивното производство е било спряно до произнасяне на Съда на
Европейския съюз по дело С-117/23г. на СЕС и по преюдициалното запитване,
отправено с определение № 1364/05.04.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско
1
отделение, постановено по в.гр.д. № 1215/2022г.
Понастоящем производствата пред СЕС по отправените преюдициални
запитвания са приключили. С оглед на това производството по настоящото дело следва
да бъде възобновено като съдът следва да се произнесе с определение по реда на чл.267
ГПК по всички предварителни въпроси, касаещи разглеждането по същество на
въззивните жалби.
С въззивната жалба на ищеца „Юробанк България“ АД първоинстанционното
решение се обжалва в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции за
главница над присъдените 37 281,05 лева до 63 374,20 лева, за такси над присъдените
169,50 до 190,50 лева и за застраховки в размер на 45,74 лева, като същото се оспорва в
тази му част като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по повод и във
връзка с предходен спор, воден по т.д. № 25/2018г. по описа на Окръжен съд –
**********, страните са водили преговори и на 15.05.2019г. са сключили
споразумение, което по своя характер е договор за извънсъдебна спогодба за
прекратяване на съществуващ спор със задължителен материалноправен ефект за
страните. В случая първоинстанционният съд е игнорирал в пълна степен уговореното
между страните, като не се е съобразил как същите са уредили отношенията си със
споразумението от 15.05.2019г., което е неправилно. Като акцентира на
установителното действие на спогодбата досежно съществуващото към момента на
сключването й и неизпълнено/непогасено задължение на ответника - длъжник към
кредитора „Юробанк България“ АД, съответно уговорената с нея промяна в
материалното правоотношение между страните, въззивникът настоява, че спогодбата е
задължителна както за страните, така и всички останали трети лица, и съдът е следвало
да зачете нейния материалноправен ефект и да реши делото съобразно с уговореното в
нея, което в процесния случай не е сторено.
Обосновани са и твърдения за неправилност на решението поради нерагледани и
обсъдени от първоинстанционния съд твърдения и възражения на ищеца относно
особеностите на ответника, изключващи прилагането на засилена потребителска
защита. Поддържа се в тази връзка, че ответницата е вписана като управител на
търговско дружество („Ривал“ ЕООД, ЕИК *********) осъществява и дейност като
едноличен търговец (ЕТ„РИВАЛ- 59-РАЙЧО ИВАНОВ - Д. И.“), с оглед на което
обосновано може да се предполага, че същата притежава много по-големи
икономически, професионални и други знания във връзка с търговски оборот - в това
число и промяната на валутния курс на различни парични валути, и поради това
клаузата на чл.143 от ЗЗП и като цяло всички разпоредби в този специален закон не
могат да намерят приложение в процесния случай. Наведени са и твърдения за
опровергаване на извода на първоинстанционния съд, че причината ответникът да не
може да носи риска от промяната на валутния курс се дължи на обстоятелството, че
2
банката не е разяснила, че може да има обезценяване на националната валута
(българският лев).
Подробно е обосновано и оплакване за неправилност на обжалваното решение в
частта относно приетото по отношение на приложимия лихвен процент, като се
твърди, че независимо че в случая е предвидена възможност банката да изменя
едностранно размера на базовия лихвен процент (БЛП), то в самия договор е предвиден
начинът, по който същият се формира, възможността за периодичната му актуализация
от банката, като са посочени условията, при настъпването на които банката може да
променя БЛП. В условие на евентуалност се твърди, че дори съдът да намери за
нищожна клауза от договор за банков кредит относно промяната на лихвения процент
по кредита, то същият следва да приложи размер на годишната лихва, уговорен в
последващо допълнително споразумение, в което е посочен точният размер и точната
стойността на всеки един от двата компонента, от които се формира приложимия
лихвен процент, позовавайки се в тази връзка на конкретно сочена съдебна практика.
При тези основни оплаквания и твърдения ищецът – въззивник „Юробанк
България“ АД моли за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на
исковите претенции в цялост.
Направил е и доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за установяване размера на задълженията при отчитане само и единствено
на признатия в допълнителното споразумение от 15.05.2019г. размер на задължението
и плащанията, направени след този момент, съответно при отчитане на приложим
лихвен процент съобразно измененията му с допълнителните споразумения към
договора за кредит.
Насрещната по тази жалба страна – ответницата Д. И. не е подала отговор по
реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
С втората въззивна жалба, подадена от назначения на ответника по делото
особен представител адвокат К. П., ТАК, се обжалва осъдителната част на решението
на първоинстационния Търговищки окръжен съд, с оплаквания за неговата
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост в тази част. Основното
несъгласие е с мотива на съда, че „отношенията между страните следва да бъдат
уредени на основание първоначално установените параметри по отношение на
шв.франк към лева и по отношение на определения базисен процент“ като се твърди,
че същият противоречи на установената неравноправност на оспорени клаузи от
договора, които всъщност са част от „първоначално установени параметри“. Иска се от
въззивния съд да отмени решението в осъдителната му част и по същество да отхвърли
исковете.
Ищецът „Юробанк България“ АД – въззиваема по тази въззивна жалба страна, е
3
подал отговор, в който обосновава становище за бланкетност, съответно
неоснователност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение.
При липсата на оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,
които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата
инстанция, делото следва да се насрочи за открито съдебно заседание, в което да се
изслушат становищата на страните.
Като се имат предвид оплакванията във въззивната жалба, насрещните
твърдения и доводи на страните, изискващи въззивният съд да обсъди всички
относими към спорното право факти и обстоятелства, съобразявайки и задължението
си служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител (в който смисъл са и разрешенията, дадени от СЕС в определение от
18.10.2023г. по дело С-117/23), съдът, в съответствие и с правомощията си по чл.267,
ал.2 от ГПК, намира, че в откритото заседание на въззивния съд следва да бъде
изслушано вещото лице М.П., дало заключения по възложената му съдебно-
счетоводна експертиза.
Доказателственото искане на въззивника „Юробанк България“ АД за допускане
на нова съдебно-счетоводна експертиза на този етап от процеса следва да бъде
оставено без уважение. От една страна, поставяните въпроси касаят счетоводните
записвания при банката по процесния кредитен договор, които не се оспорват. От
друга страна, тези въпроси са изследвани и установени чрез допуснатата в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
е прието от страните без възражения и оспорване, поради което не е налице
изключението по чл.266, ал.3 ГПК за допустимост на това доказателствено искане във
въззивното производство.
На назначения на ответника Д. И. особен представител съдът определя
възнаграждение за въззивното производство в размер на 3 500 лева. Задължен да внесе
тази сума е ищецът в първоинстанционното производство – чл.47, ал.6 от ГПК, за
което следва да се дадат конкретни указания.
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.т.д. №438/2023г. по описа на
Варненски апелативен съд, търговско отделение, на основание чл.230, ал.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №1757 от 23.05.2023г. на
ответника Д. Г. И., ЕГН **********, с адрес в град **********, подадена чрез
4
назначения му особен представител адвокат К. П., ТАК, срещу решение
№34/11.04.2023г. на Окръжен съд - **********, постановено по т.д. №104/2021г. по
описа на ТОС, в частта му, с която ответницата – настоящ жалбоподател е осъдена да
заплати на ищеца „Юробанк България“ АД следните суми - 37 281,05 лв. - главница,
169,50 лв. - такси до 13.10.2021г. и 84 лв. - разноски за уведомяване, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2021г. до окончателното
изплащане, представляващи задължение по договор за банков кредит № НL 41823/
11.08.2008 г., обявен за предсрочно изискуем изцяло, като са присъдени и разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на 4 922 лева.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №1750 от 23.05.2023г. по
описа на ТОС на ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощник адвокат Д. М., САК, срещу решение
№34/11.04.2023г. на Окръжен съд - **********, постановено по т.д. №104/2021г. по
описа на ТОС, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове за главница - за
разликата над 37 281,05 лв. до пълния претендиран размер от 63 374,20 лв., за дължими
такси по договора - за разликата над 169,50 лв. до 190,50 лв., съответно за сумата 45,73
лв. – застраховки.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за въззивното производство на назначения на
ответника Д. Г. И., ЕГН **********, особен представител адвокат К. С. П., АК-
**********, в размер на 3 500 лева, като
ЗАДЪЛЖАВА въззивника– ищец в първоинстанционното производство
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, в едноседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, ДА ВНЕСЕ така определената сума в размер на 3 500
лева по сметка на Апелативен съд – Варна, като своевременно представи по делото
доказателства за изпълнение на това задължение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, да се допусне във въззивното производство съдебно-счетоводна
експертиза за отговор на конкретно посочени във въззивната жалба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.03.2024г. от 14,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните на посочените по делото електронни/съдебни
адреси, чрез пълномощници.
За съдебното заседание да се призове и вещото лице М.П. за изслушването му
5
по дадените заключения по възложените му в първоинстанционното производство по
т.д. №104/2021г. на Търговищки окръжен съд съдебно-счетоводни експертизи (основно
и допълнително).
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
На страните да се връчат преписи от настоящото определение, като на
въззивника Д. И. да се изпрати и препис от подадения отговор на въззивната
му жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6