№ 118
гр. Варна, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000602 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от М. ХЮС. М., ЕГН
********** от с.Долна Кабла, действаща чрез своя баща и законен
представител ХЮС. ИБР. М., ЕГН ********** против решение №
260025/04.06.2021г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. №
30/2019г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане
на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, станало на
15.08.2018 г., причинено от Й С Й при управление на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „530Д“, с рег. № Т 11 13 МТ, застрахован за задължителна
застраховка ГО при ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД за разликата над
присъдените 12 500лв до размера от 30 000лв, предявен като частичен от
80 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2018г.
до окончателното изплащане на задължението и иска за имуществени вреди
за разликата над 500лв до размера от 1 000лв, ведно със законната лихва,
считано от 14.01.2019г. Въззивницата счита съдебния акт в обжалваната му
част за постановен в нарушение на процесуалните правила, материалния
1
закон и утвърдената съдебна практика. Според нея присъденото обезщетение
не отразява действителната тежест на причинения й противоправен резултат и
не съответства на степента на търпените от нея неимуществени вреди.
Неправилно ШОС е приел наличието на съпричиняване на вредите от нейна
страна. Още повече, че произнасянето досежно наличие на принос от нейна
страна е направено по непредявено възражение – че се е движела в лявата
пътна лента, в нарушение на чл.80 ал.1 т.2 от ЗДвП. Твърдението за
съпричиняване в отговора на исковата молба има за предмет други нейни
противоправни действия – внезапно изскачане между колите и пътуване без
предпазни средства : каска, наколенки и подлакътници. В условията на
евентуалност счита определения от съда процент на съпричиняване от 50 %
за неправилен. Неоснователно е занижено и присъденото в полза на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, което би следвало да е в размер на
40 000лв. Не са взети предвид броя на оперативните интервенции, времето,
през което увреденият крайник не е можел да бъде натоварван, остатъчните
белези, които според медицинския експерт ще имат пожизнен характер,
намират се на видими места и имат загрозяващ характер. Не е съобразена
социално-икономическата конюнктура в страната, нормативно установените в
КЗ нива на застрахователни обезщетения и присъжданите такива по сходни
случаи за предходен период. Иска се решението в обжалваната му част да
бъде отменено.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда
същата да бъде оставена без уважение.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу
същото решение, но в неговата осъдителна част, с изложени аргументи за
неправилност, незаконосъобразност и немотивираност. Според
застрахователя водачът на МПС няма вина за случилия се с детето инцидент,
наказателното производство срещу него е прекратено на осн.чл.343 ал.2 НК.
Неизяснен е останал механизма на ПТП. Не са налице всички елементи от ФС
на непозволеното увреждане. Неразпитан е останал извършителят на
произшествието. Иска се решението в обжалваната му част да бъде отменено
и вместо него-постановено друго, по съществото на спора, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. В условия на евентуалност се иска
присъденото обезщетение да бъде намалено поради по-голям процент
съпричиняване от страна на ищцата.
2
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Ищцата М. ХЮС. М., ЕГН ********** от с.Долна Кабла, действаща
чрез своя баща и законен представител ХЮС. ИБР. М., ЕГН **********
претендира от ответника ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София,
бул.Черни връх № 51 Д заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея в резултат на ПТП, станало на 15.08.2018 г., причинено от
Й С Й при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530Д“, с рег.
№ Т 11 13 МТ, застрахован задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в размер на 30 000лв, предявен като частичен от 80 000лв,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 000лв, ведно със законната лихва, считано
от 14.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Безспорно установено по делото е, че процесното ПТП е осъществено
на 15.08.2018 г. около 17.57 ч. в гр. Търговище на паркинга пред магазин
„Кауфланд, където при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „530Д“ с рег.
№ Т 11 13 МТ, водачът Й С Й на обособено кръстовище в паркинга, отнема
предимството и блъска идващата отдясно на него велосипедистка – ищцата
М. ХЮС. М.. В резултат на деянието на ищцата е причинена средна телесна
повреда – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК. По случая е образувано
ДП № 837/2018 г. по описа на РУ – Търговище, което с Постановление на РП
– Търговище от 25.06.2020 г. е прекратено на осн.чл.343 ал.2 НК. Въпреки
отсъствието на влязла в сила присъда на наказателния съд, установяваща
извършеното деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
предпоставящо и неприложимост на чл.300 ГПК, налице са всички елементи
от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за
обезвреда, а именно : валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск при застраховка
„Гражданска отговорност“, настъпили вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, вкл. обосноваване на техния размер, противоправност
3
на деянието и причинно- следствена връзка между деянието и вредите.
Налице е и необорена презумпция за вина на извършителя.
Страните не спорят, че към момента на извършване на ПТП от
15.08.2018г. отговорността на водача на лекия автомобил е била застрахована
при ответника по застрахователна полица № BG/22/118001134815, валидна от
15.04.2018г. до 14.04.2019г.
Не се спори, че в резултат на деянието ищцата е получила следните
травматични увреждания, установени както от представените по делото
писмени доказателства, така и от заключението на приетата пред първата
инстанция комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза :
контузия на крайниците- счупване на тялото на лявата бедрена кост в долната
й трета с разместване на фрагментите, охлузни рани по лявото рамо и дясната
колянна става, довели до трайно затруднение в движението на крайника за
срок по –голям от един месец. Проведено е оперативно лечение – кръвна
репозиция и метална остеосинтеза, последвано от имобилизация на крайника,
сваляне на имобилизацията, рехабилитация (раздвижване) на крайника и
втора операция по изваждане на металната остеосинтеза. Според
медицинския експерт и съобразно обективните данни по делото най-изразени
болки и страдания пострадалата е изпитвала през първия месец след
претърпяното ПТП, след което при липса на регистрирани усложнения би
следвало постепенно болките да са започнали да намаляват. Изпитвани са
още и неудобства, свързани с ограничените и болезнени движения в областта
на левия долен крайник, най-вече в колянната става. По делото отсъства
медицинска документация за регистрирани усложнения по време на
лечението. С оглед избрания метод на лечение и при благоприятно протичане,
възстановяването от фрактурата е приключило до 5–6 месеца, като след това
е извадена металната остеосинтеза, довело от своя страна до нови болки и
неудобства при ходене в рамките на 3-4 седмици, без да се изисква
използването на помощни средства. Получените в резултат на операциите
белези имат траен и постоянен характер, но не променят добрия анатомичен
вид на ставата, не я деформират, нито ограничават движенията й. В с.з.
експертът пояснява, че тези белези са свързани с поставянето и изваждането
на метала и не са пряко свързани със самото ПТП. Установено е още, че към
настоящия момент ищцата е клинично здрава в соматичен аспект. Закупеният
остеосинтезен материал, за който има приложена по делото фактура, е бил
4
необходим за извършената операция на фрактурата на бедрото.
Така получените травматични увреждания са причинили на ищцата
морални болки и страдания, установени с показанията на разпитаните по
делото свидетели Е Х А, нейна леля и К С Д. От същите се установява, че
след изписването от болницата ищцата била травмирана, не искала да говори
за катастрофата, левият й крак бил счупен, имало сложени шина и болтове,
не можела да ходи нормално в къщи, на ръце са я носили до тоалетната и в
парка, изпитвала болки, било я страх да стъпва на крака си. Това е
продължило около 2 – 3 месеца. През този период вземала обезболяващи
лекарства. След ПТП, ищцата изпитвала страх от коли и не искала да вижда
колело. Понастоящем леко накуцва, има леки болки, усеща студа и все още
има страх от коли.
Противоправността на действията на водача на лекия автомобил Й Й
съдът намира също за доказана по делото с оглед установения механизъм на
осъществяване на процесното ПТП. От заключението на съдебната експертиза
в нейната автотехническа част се установи, че на територията на паркинга,
където е осъществен сблъсъка с ищцата, важат общите правила за движение
по ЗДвП. Максималната скорост за движение на територията на паркинга е
ограничена до 10 км/ч. с пътен знак В26, поставен на входа на паркинга.
Водачът на автомобила се е движел със скорост 16 км./ч. или с 6 км./ч. над
разрешената, която не е съответствала на конкретните условия на движение,
поради което не е могъл да спре автомобила в опасната му зона за спиране.
Видимостта му в зоната на кръстообразното кръстовище по посока надясно
към велосипеда, управляван от М.М. е била ограничавана от паркиран бус. В
конкретно създалата се ситуация водачът на лекия автомобил е реагирал на
опасността на разстояние 5.33 метра от мястото на удара и не е имал
възможност да спре преди това място поради превишената си скорост, при
която опасната зона на спиране на автомобила е 6.73 м. При тази скорост
ударът е бил предотвратим само в случай, че ищцата се е движела в дясната
лента. Според експертното мнение водачът е имал възможност да
предотврати ПТП в случай, че се е движел с максимално разрешената скорост
от 10 км./ч. и по-ниска от нея, тъй като опасната зона при тази скорост е 3.87
км./ч. С поведението си на пътя водачът на автомобила е нарушил правилата
за движение, установени в чл.20 ал.2 от ЗДвП.
5
Съдът съобразява и това, че липсва влязъл в сила съдебен акт на
наказателния съд, установяващ липсата на вина у извършителя на деянието,
който би бил задължителен за гражданския съд. При това положение е налице
оборимата презумпция за наличието на такава по смисъла на чл.45 ал.2 ЗЗД. В
процесния случай тази презумпция за вина не е оборена. С това всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, осъществено от
водача на лекия автомобил Й С Й се явяват доказани. Поддържаните против
този извод оплаквания в жалбата на застрахователя се явяват неоснователни.
Основните спорни между страните въпроси, пренеси и пред настоящата
инстанция, касаят размера на дължимото застрахователно обезщетение и
основателността на релевираното от застрахователя възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца
М.М.. В тази връзка съдът съобрази следното :
По размера на обезщетението :
В т.2-ра на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по
приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили
актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога
обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства -
начинът на извършване на деликта, вида и характера на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за
увреденото лице, възраст на пострадалия, социално положение, които
решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната
съвкупност. /Така решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010
г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II
т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът
съобразява, че пострадалата е в изключително млада възраст, без данни за
сериозни физически или психически заболявания, претърпяла е три
оперативни интервенции, причинили й сериозен физически и психологически
дискомфорт, вкл. ограничаване на ежедневната й жизнена активност поради
изискването да не натоварва увредения крайник за период от 8-9 месеца след
травмата, както и трайния характер на оперативните белези. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че към настоящия момент ищцата е клинично
здрава и напълно възстановена, с изключение на остатъчните белези по крака,
6
страха от коли и нежеланието да кара колелото си.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Процесното ПТП е настъпило на 15.08.2018г., към която дата лимитът
на отговорността на застрахователя по застраховка ГО е 10 000 000лв, по
аргумент от чл.492 т.1 КЗ. За периода от 1997г. до 2018г. този лимит е
увеличен съответно от 25 000лв до 10 000 000лв. През 2010г. лимитът беше
700 000лв, през 2011г. – 1 000 000лв, през 2012г. беше увеличен двойно – до
2 000 000лв, а през 2016г. беше увеличен до сумата от 10 000 000лв.
Икономическата конюнктура в страната е неизменно свързана с нивата
на МРЗ, която през 2011г. е 240лв, през 2012г. – 270 - 290лв, през 2013г. –
310лв, през 2014г. – 340лв, през 2015г. – 360 – 380лв, през 2016г. – 420лв, през
2017г. – 460лв, през 2018г. – 510лв, през 2019г. – 560лв, през 2020г. – 610лв,
през 2021г. – 650лв.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че
обезщетение в размер на 25 000лв е адекватно и съобразено както с реално
претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната
инстанция.
По въпроса за съпричиняването :
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008
г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др., които
7
изцяло споделя, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да
бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да
води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат,
т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде
направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на
самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт,
изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на
вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2
от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на
увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ.
въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка
причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
Безспорно установено по делото е, че непосредствено преди сблъсъка
велосипедът на ищцата е приближил кръстовището от дясната страна на
автомобила и се е движел в лявата лента, в посока от входа на магазина към
кръстообразно кръстовище между паркоместата със скорост около 10 км/ч.
При скоростта, с която се е движел автомобила, ударът е бил предотвратим
само в случай, че ищцата се е движела в правилната за нея дясна лента. Т.е. –
ако поведението на ищцата беше съобразено с нормативно предписаното в
разпоредбата на чл.80 т.2 от ЗДвП да се движи в дясната пътна лента,
инцидентът не би настъпил, независимо от скоростта на автомобила. При това
положение съдът прави извод, че с поведението си ищцата пряко и
непосредствено е допринесла за настъпването на вредоносния резултат,
поради което е налице съпричиняване от нейна страна и то именно в
определените от първата инстанция 50 % принос.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че съдът се е
произнесъл по непревявено възражение за съпричиняване. Видно от отговора
на исковата молба застрахователят твърди, че „събитието е настъпило изцяло
по вина на М М. и във връзка с осъщественото от нея поведение като водач на
велосипед, който, в нарушение на чл.79 и сл. От ЗДВП, при движението си
по паркинга на магазин Кауфланд е осъществил движение между колите без
8
да е безопасно за останалите участници в движението, както и без родителски
контрол“. По-нататък, възразявайки срещу прекомерния размер на
предявената искова претенция, ответникът противопоставя възражението си
за съпричиняване, което съпричиняване вижда в „неспазване на вменените на
водача на велосипеда задължения по смисъла на ЗДВП“, каквото задължение
неминуемо е именно движението в дясна пътна лента.
Отчитайки степента на съпричиняване, настоящият състав намира, че
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер
на 12 500лв, а за имуществени такива – в размер на 500лв.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се
дължат разноски, както следва : На възизвницата М.М. се дължат разноски за
защита по жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД в размер на 150, 96лв, при направени
такива за държавна такса от 360лв. На Адвокатско дружество „Димов и Х.“
се дължат разноски по чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. за защита срещу същата жалба
в размер на 920лв, изчислени по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за
мин.размери на адв.възнаграждения.
За защита срещу неуважената жалба на М.М. на ЗК „Лев Инс“ АД се
дължат разноски в размер на 159,68лв за заплатената държавна такса от 275лв
за въззивно обжалване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025/04.06.2021г. на Шуменския
окръжен съд, постановено по т.д. № 30/2019г. във всички обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.Черни връх
№ 51 Д да заплати на М. ХЮС. М., ЕГН ********** от с.Долна Кабла,
действаща чрез своя баща и законен представител ХЮС. ИБР. М., ЕГН
********** разноски за настоящата инстанция в размер на 150, 96лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.Черни връх
№ 51 Д да заплати на Адвокатско дружество „Димов и Х.“, БУЛСТАТ
*********, гр.София, ул.Кадемлия № 1, ет.3 разноски за настоящата
9
инстанция в размер на 920лв, на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. ХЮС. М., ЕГН ********** от с.Долна Кабла, действаща
чрез своя баща и законен представител ХЮС. ИБР. М., ЕГН ********** да
заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул.Черни връх № 51
Д разноски за настоящата инстанция в размер на 159,68лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10