Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.02.2021г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                            КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

 

При секретаря Нина Кънчева, като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА въззивно гр.дело № 583 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от юриск.Х.,*** против решение № 705/17.07.2020 г. по гр.д. № 5407//2019г. на Сливенския районен съд, в частта с която на основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. чл.49 от ЗЗД въззвникът е осъден да заплати на въззиваемата страна – ЗД“Евроинс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 сумата от 316.20 лв., представляваща изплатено обезщетение по застраховка „пълно каско“ за щета причинена на трето лице в резултат на настъпило ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Решението е обжалвано и в частта за разноските, които въззивникът е осъден да заплати. В жалбата се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Решението било неправилно, тъй като с него се кредитирало заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза, а то не било обективно, безпристрастно и компетентно извършено. За да го изготви вещото лице се позовавало на литература от 2002 и 1994 г. Вещото лице се било съобразило единствено с представените от ищеца документи, не било извършило оглед на място на настъпване на ПТП и не е извършило експериментално изследване. На следващо място се посочва, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за съпричиняване, страната била представила доказателства, от които е видно, че поставените на мястото на ПТП гаражи са самоволно поставени и като присъжда обезщетение за претърпяно ПТП, съдът стимулира незаконосъобразните действия на собствениците на автомобили и гаражи. Освен това съдът не се бил съобразил си изискванията на чл. 62 т.3 от ЗДвП, която посочва, че паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места.Терена на който е настъпило ПТП представлявал частна общинска собственост и не бил част от пътната мрежа предназначена за движение на МПС. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено. Предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции, включително и юриск.възнаграждение. Страната няма направени доказателствени искания.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от юриск.Апостолова, пълномощник на ЗД“Евроинс“ АД, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Страната счита, че по делото по безспорен начин е установено настъпването на ПТП, причинените на застрахования автомобил увреждания, техния размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети. Това се установяло от писмените доказателства, както и изготвената по делото автотехническа експертиза. Експертът се бил съобразил с изготвения протокол за ПТП № 1678281/07.03.2018 г., който се ползвал с материално доказателствена сила. В тази посока и били гласни доказателства на свид.в.. Страната посочва, че едва с въззивната жалба въззивникът твърди, че не носи отговорност за поддръжката на процесния път, но първоинстанционния съд правилно е приел, че се касае за нерегламентиран път, по който се движат пешеходци и пътни превозни средства, поради което общината следва да го поддържа в изправно състояние. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се юриск.възнаграждение. Страната не е направила доказателствени искания.

         В с.з.въззивната страна редовно призована се представлява от ст.юриск.Стойчева, която моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемата страна редовно призован не се представлява. В писмено становище процесуалният й представител – юриск.Апостолова заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Пред Районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.410 ал.1 от КЗ във вр.с чл. 49 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.410 ал.1 от КЗ предвижда, че с плащането на застрахованото обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение по обичайните разноски. Чл.49 от ЗЗД предвижда , че този който е възложил на друга лице някаква работа, отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна. В случая Община Сливен отговаря за действията на своите служители, които следва да поддържат пътищата в общината в изправност.

Съдът намира, че приложение следва да намери и разпоредбата на § 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, който предвижда , че „ Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Не може да се говори за разширено тълкуване на тази разпоредба от РС, тъй като определението е ясно, то е приложено от РС, а сега се прилага и от Окръжния съд буквално. Установено е по делото, че мястото, на което е настъпило ПТП представлява заравнен и трамбован насип, който по плана за регулация на кв.“К.“ е предвиден за бъдеща и все още нереализирана улица. Установено е също така, че този терен се ползва, както от пешеходци, така и от пътни превозни средства за придвижване. По този начин изцяло се изпълва хипотезата на на § 6 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В случая не може да намери място разпоредбата на чл. 62 т.3 от ЗДвП, която посочва, че паркирането в жилищната зона е разрешено само на специално обозначените места, тъй като тя е неотносима към спора. Тази разпоредба би намерила приложение ако се касае за санкциониране на неправилно паркиран автомобил. Спорът в случая е за настъпили щети от ПТП, което е съвсем различна хипотеза.

Съдът намира, че изцяло следва да се кредитира представеното експертно заключение от в.л. Узунов, за да изготви същото той се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Въззивната страна макар формално да е оспорила заключението, не е поискала събиране на други доказателства в тази насока, чрез изготвянето на повторна експертиза. Съдът не се съмнява в знанията и безпристрастността на вещото лице, което отношение е формирано от многогодишни наблюдения върху работата на вещото лице. От заключението на вещото лице безспорно е установено, че наличието на несигнализирана неравност на платното за движение е технически неправилно и е създало опасност за водача на автомобила. Налице е причинно-следствена връзка между нанесената щета и механизма на възникване на произшествието. Скоростта, при които е било възможно да настъпят щетите е минимално от около 20 км в час и водачът на автомобила е нямал техническата възможност да предотврати ПТП.

Както посочих по-горе отговорността по чл. 49 от ЗЗД е безвиновна, това е отговорност на възложителя, в случая община – Сливен отговаря за бездействието на своите служители, които следва да поддържат пътищата в община Сливен в състояние, което е безопасно за преминаващите пешеходци и пътни превозни средства, дупката, която е причинила щетите по застрахования автомобил не е била обозначена и никой не е могъл да се съобрази с местонахождението й.

В случая не може да се говори за съпричиняване от страна на управляващия автомобила, тъй като видно от експертното заключение, същият е управлявал с минимална скорост и не е бил в състояние да предотврати настъпването на ПТП. Въпросът дали автомобила е ползвал нерегламентиран гараж или не, е неотносим към спора.  Община Сливен следва да отговаря на настъпилите по застрахования автомобил щети. Щетите са дължими от датата на предявяване на исковата молба – 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Тъй като правните изводи на настоящия съдебен състав съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 100.00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №705/17.07.2020 г. по гр.д. № 5407//2019г.  на Сливенския районен съд.

 

        

 

ОСЪЖДА Община Сливен, гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ № 1 да заплати на ЗД“Евроинс“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 деловодни разноски  за въззивна инстанция в размер на 100.00 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.