№ 454
гр. Враца, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.12.2021 г.
/седми декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия КОЦЕВА КАН дело № 569 по описа
на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Е.Н.Т., депозирана чрез процесуалния му представител * Д.Д.
***, против РЕШЕНИЕ № 260220 от 27.07.2021 г., постановено по АНД № 412 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено издаденото против него от Началник група към
ОДМВР Враца, Сектор „Пътна полиция“ Враца, НП № 21-0967-000491/06.04.2021 г. за
налагане на административно наказание „ глоба“ в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП. В
касационната жалба са изложени твърдения за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че съдът неправилно е
установил фактическата обстановка, като не е отчел обстоятелството, че са
съставени два АУАН от различни дати за едно и също нарушение и неправилно е
формирал изводите си за доказаност на административното нарушение единствено върху
показанията на актосъставителя, игнорирайки свидетелските показания на
посочените от жалбоподателя свидетели и без да са представени доказателства за
техническата изправност на дрегера. Иска
се отмяна на решението от настоящата инстанция и постановяване на друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление. Претендират
се направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът
– Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, редовно призован не се представлява
в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение за допустимост и основателност на
касационната жалба, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Въззивният съд не е обсъдил наличието на два АУАН от различни дати за
едно и също нарушение и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В
касационното производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по
делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на делото е Решение № 260220 от
27.07.2021 г., постановено по АНД № 412 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Враца, с което е потвърдено издаденото от Началник група към ОДМВР Враца, Сектор „Пътна полиция“ Враца,
НП № 21-0967-000491/06.04.2021г., с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на Е.Н.Т. е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, за извършено нарушение на чл.
5, ал. 3, т.1 ЗДвП.
За
да потвърди НП районният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57 ЗАНН.
Нарушението е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата, час и място на
извършване, изчерпателно е описано нарушението от фактическа страна, посочена е
нарушената законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която
е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени
са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във
вина на нарушителя административно нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съдът обстойно е обсъдил показанията
на свидетелите и е изложил мотиви защо кредитира едни и не дава вяра на други -
тези на св.Б.Г. и св. Е.Й., които определя, като противоречиви и
нелогични, подлагайки на критична оценка дадените от Й., предвид обстоятелството,
че същата е * на касатора и евентуалната й заинтересованост от изхода на
делото. Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства е безспорно
установено и категорично доказано, че на 14.03.2021 г., около 22:10 часа, в ***, жалбоподателят
и настоящ касатор е управлявал лек автомобил „Форд Галакси“ с рег.
№ **********, след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му,
установено с Алкотест Дрегер 7510, който отчел 1,05 промила алкохол в издишания
въздух.
Решението
е правилно.
Съдът
е проявил процесуална активност, като е събрал и обсъдил всички относими към
спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, въз основа но тях и в
съответствие с доказателствената им стойност правилно е установил фактическата
обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. В
мотивите на оспореното решение е посочено защо съдът кредитира показанията на
едни и не приема за изцяло достоверни показанията на други свидетели и тези
изводи напълно се споделят от касационната инстанция, а възраженията на
касатора в тази насока са неоснователни. Съдът е обсъдил и възражението за
двойно съставения АУАН, като от разпита в с.з. на актосъставителят и свидетелят
при съставяне на акта е установено, че системата автоматично генерира номер и
дата на издаване на акта, като веднъж издаден не може да се променя. Така два
пъти е генерирано името на актосъставителя, вместо това на присъствалия свидетел,
което наложило двамата да посетят адреса на жалбоподателя и да поправят с
химикал грешката върху трите екземпляра от АУАН, за което се подписали. В
случая става въпрос за техническа грешка, а не за съществено процесуално
нарушение, тъй като от това по никакъв начин не е ограничено правото на защита
на наказаното лице. Вярно е посочена датата, часа и мястото на визираното
нарушение – 14.03.2021 г., около 22:10 часа, в ***. АУАН е с № GA
369893, като НП е издадено именно въз основа на него и е вписана същата
фактическа обстановка.
За
пълнота следва да се посочи, че за разлика от индивидуалния административен
акт, актът по смисъла на чл.36, ал.1 ЗАНН не подлежи на самостоятелно оспорване
нито по административен, нито по съдебен ред. Проверката за законосъобразността
на съставения акт, е дейност на администрацията в лицето на сезирания да се
произнесе по преписката наказващ орган, извършвана при условията на оперативна
самостоятелност и в този смисъл предоставена на свободната му преценка,
основана на фактите по преписката и закона, в какъв обем да бъде извършена тази
проверка. От друга страна във всеки един момент до приключване на съдебното
следствие пред районния съд, нарушителят, а по-късно – и наказаното лице, е
свободен да сочи и иска събиране на оправдателни доказателства, а до момента на
приключване на съдебното следствие пред касационната инстанция – и да излага
аргументи в своя защита.
Бранейки
се предимно с бланкетни доводи за процесуална незаконосъобразност, нито пред
въззивната инстанция, нито пред касационната инстанция жалбоподателят не е
посочил и представил каквито и да било доказателства, които да опровергават
отразените в АУАН факти и обстоятелства. След като презумптивната
доказателствена сила на АУАН, законодателно закрепена в чл.189, ал.2 ЗДвП не е оборена в производството пред съда,
следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са
установени от полицейските органи в хода на административнонаказателното
производство. По този начин законодателят изрично е разпределил
доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта доказването на факти,
които оборват установеното в него. В случай, че оспорващият не приема резултата
от Акотест Дрегера, каквито доводи навежда и в касационната жалба, следваше да
се възползва от издадения му талон № 070902 за медицинско изследване /л. 5 от
АНД № 412/2021 г./ и след лабораторен анализ на кръвната проба да опровергае установените
от техническото средство 1,05 промила алкохол в издишания въздух по време на
проверката от контролния орган.
Правилно
и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е приел, че
касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава
на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а именно
управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност на основание чл.174, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Правилен
се явява и изводът на въззивната инстанция, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл.28 ЗАНН за маловажност на административното нарушение, тъй като
конкретното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните нарушения от същия вид, а от друга страна накърнените обществени
отношения са с особена важност, касаеща живота и здравето на участниците в
движението.
Тъй
като предвиденото в закона административно наказание е с фиксиран размер, не е
необходимо да се обсъжда дали същото е справедливо.
При
служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон на основания извън посочените в касационната
жалба, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното
решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и
на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.
Предвид
изложените съображения, обжалваното решение се явява материално и процесуално
законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде
оставено в сила, а жалбата против него да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебно-деловони
разноски, макар и своевременно предявена, се явява неоснователна.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 218 АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260220
от 27.07.2021 г., постановено по АНД № 412 по описа за 2021 г. на Районен
съд Враца, с което е потвърдено НП № 21-0967-000491/06.04.2021
г. на Началник група към ОДМВР Враца, Сектор „Пътна полиция“ - Враца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.