РЕШЕНИЕ
Номер 57403.11.2020 г.Град гр.Петрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПетричТрети наказателен състав
На 29.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Андроника И. Ризова Ръжданова
Секретар:Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника И. Ризова Ръжданова
Административно наказателно дело № 20201230200535 по описа за 2020
година
Производството е с правно основание чл. 59 от ЗАНН, във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето и е образувано по жалба на Н. В. Н. от гр. П., ул. „П.“ *, ЕГН: ********** срещу
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 244а-709/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР
Благоевград.
В жалбата се изразява становище за неправилност на издаденото наказателно
постановление,поради липса на извършено нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление № 244а-709/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР Благоевград.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и дава обяснения по случая.
Представлява се и от упълномощен процесуален представител адв.Ангелова, която
поддържа жалбата, представя писмени бележки. По искане на защитата са събрани и гласни
доказателства – разпитан е свидетел - очевидец. Иска НП да бъде отменено. Прилага
договор за правна защита и съдействие, прави искане за присъждане на направените по
делото разноски.
За ответника по жалбата – ОДМВР - Благоевград, редовно призовани, представител не се
явява.По делото са приложени писмени бележки от В. Н. Я., в качеството й на главен
юрисконсулт в ОДМВР Благоевград. Иска от съда да отхвърли жалбата и потвърди НП №
244а-709/05.05.2020 г. на Директора на ОДМВР Благоевград като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Освен това прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
За РП-Петрич,в качеството й на заинтересована страна, представител не се явява.
По делото са събрани писмените доказателства. Разпитани са свидетелите полицейски
1
служители М. И. Г. и К. Н. Н. . По искане на процесуалния представител на жалбоподателя,
е допуснат и разпитан свидетел-очевидец – Й. Н.
Въз основа на събраните доказателства и след тяхната преценка, съдът установи от
фактическа страна следното :
На 13.04.2020 г., М. И. Г., на длъжност ст.полицай в РУ-Петрич в присъствие на свидетеля
К. Н. Н. /също полицейски служител/, съставил АУАН на Н. В. Н. , за това, че на същата
дата - 13.04.2020 г. около 10.15 часа в гр. Петрич, ул. „Ел Тепе“, установено да се намира на
обществено място, не изпълнява въведените с т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка като не е поставил защитна маска за лице,представляващо
нарушение на чл.209а,ал.1,във вр. с чл.63,ал.1 от Закона за здравето.Актът е съставен на
място и връчен лично на нарушителя.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното НП № 244а-709/05.05.2020 г. на
Директора на ОДМВР Благоевград, в което е отразена същата фактическа обстановка,
посочена в АУАН, а именно на 13.04.2020 г. около 10.15 часа в гр. Петрич, на ул. „Ел Тепе“,
лицето Н. В. Н. е установено да се намира на обществено място, а именно в гр. Петрич, на
ул. „Ел Тепе“, като не е поставил защитна маска за лице, с което е нарушил въведените с т. 9
от Заповеди № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице …“, с което нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2, във вр. с чл.209а, ал.1 от
ЗЗ на Н. В. Н. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лев.
От разпита на свидетелите полицейски служители, макар и да не си спомнят детайлно
случая, се установи идентична с отразената в АУАН фактическа обстановка. Последните
установили жалбоподателя на обществено място-на улица „Ел Тепе“ в гр. Петрич, като
същият не е носел предпазна маска.
В хода на съдебното следствие предвид на оспорването, проведено от процесуалния
представител на жалбоподателя за липса на извършено нарушение се разпита майката на
жалбоподателя – Й. Д. Н.. От показанията на свидетелката се установи, че същата била със
силно главоболие /мигрена/ и изпратила синът си /жалбоподателя/ до близката аптека в
района, където живеят, за да й закупи лекарство. Същият на врата си носел маска, тип – шал,
тъй като предпочитал този вид маска, намирал я за по-удобна, но било топло и маската
вероятно била на врата му, съответно не покривала носа и устата.
Жалбоподателят се изслуша в съдебно заседание, даде обяснения по случая, като от
неговите обяснения се установи, че маската му била на врата, но не и на устата. Маската е
тип „шал“. Бил спрян от полицейските служители за проверка, при която бил съставен акт за
не носене на предпазна маска.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното
:
Жалбата е подадена от надлежно лице (спрямо което е издадено Наказателното
постановление) и в законоустановения 7-дневен срок. НП е получено на 17.08.2020г., а
жалба е получена на 21.08.2020 г. в Районен съд-гр. Петрич.
Поради това жалбата е допустима.
Жалбата е и основателна.
2
Жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено
на 13.04.2020 г. в гр. Петрич, около 10.30 ч. на ул. „Ел Тепе“, на открито обществено място,
нарушение на чл.209а, ал.1 ЗЗ, за това, че не изпълнява въведената с т.9 от Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка като не е поставил защитна маска за лице.
В посочената като нарушена разпоредба на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето е предвидено
налагане на наказание глоба от 300 до 1000 лв. на лице,което наруши или не изпълни
въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63,ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление.Такива противоепидемични мерки са въведени с цитираните в АУАН и в НП
заповеди на министъра на здравеопазването №РД-01-124/13.03.2020 г. и №РД-01-
197/11.04.2020 г.
Една от въведените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка е установената с т. 9 на заповед №РД-01-197/11.04.2020 г., която е носенето на
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал и др. / от всички лица, които се намират в
закрити или на открити обществени места /в т. ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и
др. /. За целите на мярката е посочено, че са обществени и местата, и пространствата, които
са свободно достъпни и/или са предназначени за обществено ползване /в т. ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги/.
Впоследствие, със заповед №РД-01-247/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, т. 9
на заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването е била изменена,
като думите "или на открити" и думите "паркове" и "улици, автобусни спирки" са заличени.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, заповедите на министъра на здравеопазването, с
които се въвеждат временни противоепидемични мерки, макар да могат да бъдат обжалвани,
подлежат на предварително изпълнение.Така цитираната заповед №РД-01-197/11.04.2020 г е
изцяло отменена със Заповед №РД-01-263/14.05.2020г. , в която описаната по-горе
противоепидемична мярка изобщо не е предвидена.
При това положение е видно, че към датата на издаване на обжалваното наказателно
постановление – на 18.05.2020 г., деянието, за което е санкциониран жалбоподателя, вече не
съставлява административно нарушение. Считано от датата на издаване на заповед №РД-01-
247/01.05.2020 г. носенето на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата по улиците и парковете/място на което се е намирал жалбоподателя/, не е измежду
въведените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки.
Налице е хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази
от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая, за жалбоподателя е по-
благоприятно установеното със заповед №РД-01-247/01.05.2020 г., тъй като според нея
деянието му не е административно нарушение и за него не следва да се носи
административно наказателна отговорност.
Поради изложените по-горе съображения съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а ал. 4 пр. 2 ,вр. чл. 209а ал. 1
от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300, 00 лв. - за нарушение на чл. 209а ал.
1 от Закона за здравето, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи, че с оглед на
събраните по делото доказателства /гласни такива/ се установи, че жалбоподателят Н. В. Н.
на 13.04.2020г в 10.15 ч на открито обществено място в гр. Петрич, на ул. „Ел Тепе“ не е
бил поставил защитна маска за лице, покриваща устата и носа му, а същата под формата на
3
шал, била на врата му.Този факт не се оспорва от жалбоподателя. Неговите обяснения,
подкрепени с показанията на свидетелката Н. съдът не възприе като несъответстващи на
обективната действителност. Установи се, че жалбоподателят е имал маска под формата на
шал и същата е била на врата му, но така описаното поведение на жалбоподателя, обаче не
може да бъде извинително, още по-малко невиновно.
Въпреки безспорната установеност на административното нарушение, поради изложените
по-горе съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление,
същото следва да бъде отменено.
Освен това, съдът намира, че в случая АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, тъй като разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, по която е
квалифицирано нарушението, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните
неизпълнение или нарушение трябва да са във връзка с разпоредби на този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и заповеди, основани на тях. В тази
разпоредба е посочена санкцията, която се налага за извършване на съответното нарушение.
Посочените по-горе императивни разпоредби на ЗАНН изискват в АУАН и в НП да бъдат
посочени точно нарушените законови разпоредби. В конкретният случай в текстовото
описание на нарушението е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка по чл. 63, ал.
1 от Закона за здравето, а както вече бе посочено, за да е съставомерно нарушението, то
мярката следва да е по чл. 63, ал. 3 от ЗЗ. Предвид бланкетната норма следва да се посочи с
какъв акт е въведена противоепидемичната мярка. Посочване на правната квалификация на
нарушението и на актовете и заповедите, към които тя препраща, е от съществено значение с
оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е
наложено административно наказание.
Съдът споделя и становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че
извършеното от него деяние представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на деяние от този вид. Извършеното от Н. нарушение е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Следва да се има
предвид, че въведената противоепидемична мярка със т. 9 от Заповед № РД-01-
197/11.04.2020 г., е започнала да действа от 12.04.2020 г. - един ден преди на жалбоподателя
Н. да бъде съставен АУАН за нарушението по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Нарушителят е млад
човек, излязъл е от вкъщи, за да закупи лекарства за мигрената на майка си, същевременно
никой от семейството му не е имал симптоми на заразно заболяване. Актосъставителят е
следвало да вземе предвид това обстоятелството, бил е длъжен, на първо място, да провери
дали не са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това,
ако не са налице, да издаде съответното НП и наложи административно наказание на
нарушителя. В конкретния случай тази последователност не е спазена. Съдът счита, че
административнонаказващият оран е следвало да съобрази, че се касае до маловажен случай
на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди устно или
писмено нарушителя, че при ново нарушение ще бъде санкциониран.
С оглед изхода от спора и настъпилата законодателна промяна - добавената нова ал. 3 на чл.
63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, според която в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ.
4
Налице е възражение от насрещната страна-процесуалният представител на Директора на
ОДМВР Благоевград-юрисконсулт Янева за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, което възражение е обективирано както в молба, докладвана в с.з от
29.10.2020г, така и в писмени бележки, приложени в с.з на 23.09.2020г., поради което
намира, че възражението е депозирано своевременно. Жалбоподателят е доказал заплащане
на 300 лева за адвокатски хонорар,за което прилага договор за правна защита и съдействие,
в който е посочено плащането в брой на сумата от 300 лева. На жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева-
сума, представляваща минимално предвидения размер за процесуално представителство,
определен на основание правилата, регламентирани в чл.18, ал.4 от Наредба №1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 244а-709/05.05.2020 г. на Директора
на ОДМВР Благоевград, с което на Н. В. Н. , от гр. П., ул. „Пирин“ 45, ЕГН: **********, за
нарушение на чл.209а, ал.1 Закона за здравето, на основание чл.209а,ал.4, пр.2, във вр. с
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание “Глоба”
в размер на 300 /триста / лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Н. от гр. П., ул. „П." *, ЕГН:
********** направените разноски по делото в размер на 300/триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК, пред
Административен съд-Благоевград, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5