М
О Т И В И
към
присъда № 65 от 24.04.2019 година
по н.о.х.дело № 19 на Старозагорския районен
съд
по описа за 2019 година
Обвинението против
подсъдимия Д.Т.Й., ЕГН **********,
е за извършено престъпление по чл.150, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3
във връзка с чл.26, ал.1 от НК, изразяващо
се в това, че през
лятото на 2017 год. до 27.08.2018 год. в местността „Конската чешма“ на с.Колена и в центъра на с.Колена,
община Стара Загора, в условията на продължавано престъпление извършил действия
с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като
употребил за това сила и заплашване и макар непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както
следва:
на
неустановени дата и месец през лятото на 2017 год. в местността „Конската чеша“
в с.Колена, община Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление (опипване по гърдите, половия орган и задните седалищни
части) по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като употребил за това сила,
изразяваща се в удряне, блъскане, дърпане и стискане, и заплашване, изразяваща
се в отправяне на заплахи за изнасилване, и макар непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
на
неустановена дата в началото на м.август 2018 год. в центъра на с.Колена, община Стара Загора,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление (опипване по
половия орган и задните седалищни части) по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като
употребил за това сила, изразяваща се в дърпане и стискане, и макар
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си;
на
неустановена дата в средата на м.август 2018 год. в центъра на с.Колена, община
Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди полово желание, без
съвкупление (опипване по краката, гърдите, половия орган и задните седалищни
части) по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като употребил за това сила,
изразяваща се в удряне, блъскане, дърпане и стискане, и заплашване, изразяващо
се във вкарване на кола на багажник, и макар непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
на 27.08.2018 год. в центъра на с.Колена, община
Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление (опипване по гърдите,
половия орган и задните седалищни части) по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като
употребил за това сила, изразяваща се в удряне, блъскане,
дърпане, стискане и ритане, и макар непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия Д.Т.Й. да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено наказание към максималния размер след приложението на чл.63,
ал.1, т.3 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
Защитникът адв.В.Д.
оспорва обвинението против подзащитния му Д.Т.Й. и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимият Д.Т.Й. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, поддържа пледоарията на защитника си и моли да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхна съвкупност и обсъди доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият
Д.Т.Й. е роден на ***
***.
Св.Д.Д.С. е родена на ***
***, но през ваканциите и почивните дни на 2017 год. и 2018 год. пребивавала с
родителите си в къщата им в с.Колена, община Стара Загора.
Когато
пребивавала в с.Колена, община Стара Загора, св.Д.С. прекарвала свободното си
време в компания, в която бил и подсъдимият.
В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие преди прочитане на
дадените от нея показания пред органа на досъдебното производство – л.46 от
делото, св.Д.С. твърди, че от две-три години подсъдимият започнал да я обарва, да я тормози физически и да я заплашва, но излага
конкретни данни само за три подобни случая и то само от лятото на 2018 год.,
квалифицирани от нея като по-сериозни („Други по-сериозни случаи от тези, за
които разказах, не мога да си спомня“), като:
в
единия от случаите подсъдимият е извършил действия, насочени към физическата й
неприкосновеност, но не са налице действия от негова страна, насочени към
половата й неприкосновеност – тогава тя била облегната на стената в изоставена
къща в селото и подсъдимият й ударил главата в стената;
във
втория от случаите – в центъра на селото, където имало маси с пейки,
подсъдимият я вдигнал и я сложил на масата, вдигнал й краката и започнал да й
бърка в гащите;
в
третия случай подсъдимият тръгнал да я обарва (т.е.
не твърди той да я е обарал и ако я е обарал – по кои части на тялото й е станало това), след
което я заплашил, че ще я вкара и я вкарал в багажника на лек автомобил (т.е.
тези последващи действия на подсъдимия, свързани със
заплаха и употреба на сила, ако и да са се случили, не са били насочени към
осъществяване на предходните му действия – т.нар. „тръгна да ме обарва“).
В
показанията си, дадени на досъдебното производство пред съдия – л.40-42 от ДП,
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.2,
предложение второ от НПК и поддържани от нея след прочитането им – л.46-47 от
делото, св.Д.С. описва няколко конкретни случая на извършени спрямо нея
действия на подсъдимия, насочени към половата й неприкосновеност, както следва:
1. през лятото на 2017 год. в местността
„Конската чешма“, т.е. деянието по пункт първи от повдигнатото на подсъдимия
обвинение, когато според нея подсъдимият, след която я вдигнал, докато била в
гръб, и стискайки я, докато я носи, я „завлякъл“ на една поляна във въпросната
местност, където й казал, че ще я изнасили и я съборил на земята, след което,
въпреки съпротивата й, тръгнал да я съблича – вдигнал блузата й и започнал да
разкопчава гащите й, но тя започнала да плаче и да вика, при което той си
тръгнал, оставяйки я там, а по-късно разказала за това на приятелките си М. и
Ангела;
2. през м.август 2018 год. пред магазина
в центъра на с.Колена, когато
подсъдимият я вдигнал, сложил я на една маса, вдигнал й краката и тръгнал да й
бърка отдолу през гащите, а тя се разревала и го ритнала, тогава дошла Ангела и
му ударила юмрук;
3. около седмица след предходния случай
в центъра на с.Колена, където бил магазина, на едни стълби срещу църквата подсъдимият
седнал до нея и взел да я бара по крака, тя му казала да се махне, но той не
спрял и я заплашил, че ще я вкара в колата на багажника на братовчед му, след
което я хванал и я вкарал в багажника, а когато тя с помощта на братовчед му излязла
от там и се опитала да избяга, подсъдимият я застигнал в гръб, хванал я,
вдигнал я и я обърнал, за да не си тръгне, при което тя се разревала и
направила втори опит да избяга, но подсъдимият я настигнал и я върнал, съборил
я зад колата на едно около 20-годишно момче, което също било там (вероятно св.Р.Г.,
тъй като той единствен измежду разпитаните свидетели отговаря на тази възраст и
описва случай с багажник на кола, при който са се „избъзикали“
според думите му със св.Д.С., че ще я вкарат в багажника, макар според него впоследствие
това да не е станало), и започнал да й бърка в гащите и да я обарва, при което присъстващите (освен братовчеда на
подсъдимия и споменатото около 20-годишно момче, св.Д.С. не конкретизира кои са
били останалите присъстващи на случая лица, като дори на тях двамата не
споменава имената), един от които взел да рита подсъдимия и да му вика да я
остави, я вдигнали, питали я как е, но тя нищо не им отговорила, отдалечила се,
а после се прибрала вкъщи сама;
4. случаят, след който били уведомени
органите на МВР, т.е. инкриминираното деяние по пункт четвърти на обвинителния
акт (извършеното на 27.08.2018 год.) – тогава след инцидент, при който
подсъдимият се опитал да я души, в центъра на селото тя си говорила с някого,
когато подсъдимият отишъл при тях, издърпал я назад и тя паднала на земята, той
я надкрачил и тръгнал да я обарва,
но някой я отървал от него или той сам я оставил, а после пред магазина отново
я обарвал, като я вдигнал и я сложил да една маса,
тръгнал да й вдига краката и й бръкнал отдолу, но М. му казала да я остави и
той я оставил, после обаче пак я хванал, вдигнал я и я завел пред вратата на
магазина, където я пуснал и я ритнал, а тя си ударила главата в плочките и се
разревала, подсъдимият, въпреки че останалите присъстващи (Р., Е. и М. са
единствените, които тя споменава поименно) му казвали да се маха, започнал да
смее, да я обижда и да иска да я целува,
за да й минело, но тя се прибрала и разказала на баща си.
В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие след прочитане на
показанията й от досъдебното производство пред съдия – л.46-47 от делото, св.Д.С.:
твърди
за случая в местността „Конската чешма“, че след като вдигнал й блузата
подсъдимият я обарвал с ръка по гърдите;
описва
още един случай на извършени спрямо нея действия на подсъдимия, насочени към
половата й неприкосновеност – до беседка в центъра на с.Колена през лятото на
2018 год. („може би м.юли“) подсъдимият я обарвал по
гърдите и тя го ритнала, а той я ударил с юмрук.
В
обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие – л.52 от делото,
подсъдимият твърди, че само един или два пъти е барвал св.Д.С. по дупето
(„барам и бягам“), защото всичките му приятели го правили и той не искал да
остане по-назад, както и че това се е случило през 2018 год. в центъра на
с.Колена, като отрича да я е удрял, да е ходил с нея на „Конската чешма“, да я
е събарял на земята, да е правил опити да й разкопчава панталона, да е оставял
с нея сам, да я е опипвал по гърдите и да й е бъркал в гащите.
При
проведената между подсъдимия и св.Д.С. очна ставка (л.52-53 от делото)
съществуващите между обясненията на първия и показанията на св.Д.С.
противоречия относно състовмерните факти не бяха
отстранени (всеки поддържа своята си версия), но все пак подсъдимият признава,
че е възможно да е обарвал по дупето св.Д.С. повече
от два пъти („само по дупето съм те обарвал два или
три пъти“.
Според
заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза № 58/2018 год. (л.88-93 от досъдебното производство), изслушано в
хода на съдебното следствие, неоспорено от страните и прието от съда, св.Д.С.
не страда на психично заболяване, разбирала е свойството и значението на
извършеното спрямо нея и е могла да ръководи постъпките си и е психически годна
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, свързани с
инкриминираните деяния, както и да дава достоверни обяснения за тях, като
според обясненията на психолога, участвал в експертизата, при изслушването й
(л.50 от делото) констатацията в предпоследния абзац на страница 10 от
заключението, че св.Д.С. е преживяла обида, срам и унижение, е въз основа на
нейните обяснения и реакцията й по време на освидетелстването й за това как
възприема разказаното и как го е преживяла, но заключението за преживяното от
нея не касае само един конкретен случай, а всичките разказани случаи.
Според
заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза № 59/2018 год. (л.80-85 от досъдебното производство), изслушано в
хода на съдебното следствие, неоспорено от страните и прието от съда,
подсъдимият не страда на психично заболяване, разбирал е свойството и
значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си и е
психически годен правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, свързани
с инкриминираните деяния, както и да дава достоверни обяснения за тях, като
според обясненията на психолога, участвал в експертизата, при изслушването й
(л.50-51 от делото) в заключението, въпреки констатацията в последния абзац на
страница 10, продължаваща на страница 11, не са изразили изрично становище, че
поведението на подсъдимия е в резултат на лекомислие от психологическа гледна
точка, защото не им е бил поставен такъв въпрос, но от психологическа гледна
точка на неговата възраст поведението му действително се дължи лекомислие, на
психическа и социална незрялост, би могло да се разглежда като част от процеса
на съзряване и дори по-агресивните му действия за неговата възраст са
характерни и се дължат именно на незрялост.
В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие – л.48 от делото, св.Е.Д.Д. твърди, че само веднъж е виждал подсъдимият да обарва св.Д.С. – по задните части („беше я хванал за
дупето“), както и че това се е случило през лятото на 2018 год. пред магазин в
центъра на с.Колена, а в показанията си, дадени пред органа на досъдебното
производство (л.52-53 от ДП) и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, твърди, че подсъдимият е
започнал „да закача Деси“ от лятото на 2017 год. – да
я бара по дупето, да я носи, като я качва на раменете си или я хваща отзад през
гърдите, да я обарва през гърдите, но без да
конкретизира по място и време конкретните случки, както и че това е продължило
през лятото на 2018 год., като единственият случай от 2018 год., който
конкретизира като място и време, е от 27.08.2018 год. – пред магазин в центъра
на с.Колена, където се е случило и разказаното от него в съдебно заседание, но
за разлика от изнесените факти в хода на съдебното следствие не твърди
конкретни действия на подсъдимия, изразяващи се в опипване и др. подобни на св.Д.С.,
а само че подсъдимият я бил вдигнал на раменете си и я изтървал, при което тя
се ударила, при това без да е бил очевидец на тези му действия („…аз и ..се
отдалечихме. После разбрах, че Д. е вдигнал Деси на
раменете си и я изтървал и тя се е ударила“).
В показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие – л.48-49 от делото, св.В.М.А. твърди, че е виждала няколко пъти
подсъдимият да обарва св.Д.С. по задните части – през
лятото на „миналата и поминалата година“, т.е. 2017 год. и 2018 год., но без да
конкретизира по място и време конкретните случки, както и че св.Д.С. й е
разказвала за други подобни случаи, на които обаче тя не е била свидетел – казвала
й, че на „Конската чешма“ подсъдимият й вдигнал краката, опитал се да я обара по половия орган и тя го помолила да я пусне, но той
продължил, че веднъж на центъра подсъдимият я вдигнал на масата и й вдигнал
краката, че друг път подсъдимият я ударил по главата или че я обарвал по гърдите.
В показанията си, дадени в хода на съдебното
следствие – 51 от делото, св.А.Б.К. твърди, че само веднъж или два пъти през
лятото на 2018 год. е виждала подсъдимият да обарва
св.Д.С. – по задните части („по дупето“), както и че „Когато това се случи, тя
му казва да я остави и той се отдръпва от нея“, а в показанията си, дадени пред
органа на досъдебното производство (л.61-62 от ДП) и прочетени в хода на
съдебното следствие на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК,
твърди, че подсъдимият започнал „да закача Деси и да
я опипва“ от лятото на 2017 год. – да опипва по задника и по гърдите, като това
е продължило през лятото на 2018 год. – да я стиска по гърдите и да я бара по
дупето, да пъха ръката си под дънките й и да я
опипва, както и че това се е случвало на площада в центъра на селото, но
единственият случай на употребена сила извън обичайната за подобни род действия
(например „стискане“, употребата на каквото предполага „стискане“-то по
гърдите“, или необходимата за „пъхане“-то на ръката под дънките),
който св.К. описва, не е свързан с подобни действия на подсъдимия („През август
месец това лято – 2018 г., точен ден не мога да кажа, Д. удари Деси в главата. Бяхме на една пейка в центъра и изведнъж,
както седи, я удари по главата с ръка. Ударът беше силен и на нея й стана
лошо“). След прочитане обаче на показанията й, дадени пред органа на досъдебното
производство, св.К. заяви, че не ги поддържа в частта им, според която е
виждала подсъдимият да бърка в гащите на
св.Д.С. и да я обарва по гърдите, като обясни,
че е казала това, за да защити приятелката си, но не е била права – л.51 от
делото.
В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие – л.49 от делото, св.М.Б.Б. твърди, че подсъдимият закачал св.Д.С., обарвал я и я удрял, но без да става ясно кога, как и защо
я е удрял, и че многократно в подължение на
година-две е виждала подсъдимия да обарва св.Д.С. по
задните части („по дупето“), при което тя се разплаквала и в повечето случаи се
опитвала да си тръгне, но той не я пускал, без да става ясно как (държал ли я е
и т.н.) и продължавал да прави „каквото си иска“ (каквото и да означава това),
като не конкретизира нито един от случаите по място и време, а в показанията
си, дадени пред органа на досъдебното производство (л.56-57 от ДП) и прочетени
в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1
от НПК, поддържани от нея след прочитането им – л.49 от делото, твърди, че през
2017 год. и 2018 год. е виждала подсъдимият да опипва св.Д.С., да я вдига на
раменете си и „да бърка по дупето“ или да я хваща през раменете отпред и да я
бара по дупето, да я бара по гърдите, като същевременно:
когато
твърди, че е виждала подсъдимия да бара св.Д.С. по гърдите, св.Б. пояснява „стиска
гърдата и после бяга“;
единственият
случай, конкретизиран от нея по място и време, е случилият се на 27.08.2018
год. пред магазина в центъра на с.Колена, когато подсъдимият и св.Д.С. се
скарали, тя му казала да не я закача, а той я хванал отпред и след като я
пуснал, ритнал двата й крака и тя паднала и си ударила главата, т.е. в този
случай употребата на сила се изразява в хващане и ритане, но само хващането
предполага някаква полова насоченост, доколкото изразът „хвана Деси отпред“ би могло до означава хващане през, по или за
гърдите, докато ритането по краката, като последващо
действие, е лишено от подобна насоченост;
макар
в свободния си разказ св.Б. да твърди, че е виждала през 2017 год. подсъдимият
„да бърка по дупето“ на св.Д.С., както и че това е продължило през 2018 год.,
на зададения й от следователя конкретен въпрос „Имало ли е случаи Д. да бърка в
гащите на Деси и ако има такива случаи, кога са
станали те?“, тя изрично заявява, че само през 2017 год. е виждала подсъдимия и
то не да бърка в гащите на св.Д.С., а да прави опити за това, но тя се дърпала
и не му разрешавала;
макар
да заявява, че за разлика от другите момчета в компанията им, които опипвали
момичетата, подсъдимият бил брутален и използвал силата си, св.К. не уточнява
как точно подсъдимият използва силата си при тези му действия.
В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие – л.51 от делото, св.М.-Магдалена
Д.Г. твърди, че подсъдимият постоянно се дразнел със св.Д.С., обиждал я, обарвал я и я заплашвал, но без да излага конкретни данни
кога, как и защо я е заплашвал, а относно „обарването“
заявява, че само веднъж – пред магазина в центъра на с.Колена през лятото на
2017 год. е виждала подсъдимия да обарва св.Д.С. по
дупето и гърдите, но много пъти й били казвали, че го е правил, а в показанията
си, дадени пред органа на досъдебното производство (л.63 от ДП) и прочетени в
хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, твърди, че виждала подсъдимия да опипва св.Д.С. по дупето и гърдите през
2017 год., което продължило и през лятото на 2018 год., но че през 2018 год.
само веднъж е видяла това, което обстоятелство обаче (че е виждала подсъдимия
да опипва св.Д.С. по дупето и гърдите през 2018 год.) св.Г. отрича след
прочитане на показанията й, дадени пред органа на досъдебното производство, тъй
като през 2018 год. работела и много рядко си ходела на село, и обяснява
казаното от нея в тази насока с факта, че е била уморена при депозиране
показанията си, тъй като предната вечер е била нощна смяна на работа – л.52 от
делото.
В
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие – л.52 от делото, св.Р.А.Г.
твърди, че е виждал два-три пъти подсъдимия да бара св.Д.С. по дупето, като
излага конкретни данни само за един от случаите – пред магазина в с.Колена през
м.август 2018 год. (случаят от 27.08.2018 год., тъй като след него са били
сигнализирани органите на МВР, в каквато насока са и последващите
събития, разказани от св.Г.), когато
според него подсъдимият барнал св.Д.С. по задника и я вдигнал във въздуха, но
тя му казала да я остави и той се спрял.
Свидетелките
М.А.С. (майка на подсъдимия) и З.Т.С. (майка на св.Д.С.) не са били очевидци на
изнесените от тях факти за случилото се между сина на първата и дъщерята на
втората, а възпроизвеждат в тази им част това, което децата им са им казали
(л.47-48 от делото, л.50-51 от ДП), респективно – не биха могли да обусловят
безспорни изводи за съставомерните обстоятелства.
Свидетелите
Д.М.Н. и М.Н.К. (л.80-81 от делото) са били в една компания със св.Д.С. и
подсъдимия, но са приятели на последния, като и двамата твърдят, че на са били
свидетели на извършени от подсъдимия действия, насочени към половата
неприкосновеност на св.Д.С. (т.е. показанията им не биха могли да обусловят
безспорни изводи за съставомерните обстоятелства, тъй
като не изключват възможността подобни действия да са били извършени в тяхно
отсъствие), както и че след сигнализирането на органите на МВР за случилото се
те са били уговаряни от св.Д.С. да свидетелстват в нейна полза.
Що
се отнася до разпитания в хода на досъдебното производство св.Л.Н.М., въпреки
положените от съда усилия, същият не беше намерен, за да бъде призован и
разпитан, и тъй като не е дал показания пред съдия, а подсъдимият и защитникът
му не се съгласиха да бъдат прочетени показанията му, дадени пред органа на
досъдебното производство, последните не бяха приобщени към доказателствения
материал по делото, поради липсата на правна възможност за това, респективно –
не биха могли да бъдат ползвани от съда.
Анализът
на събраните и цитирани по-горе гласни доказателства обуславя следните изводи:
от
трите конкретни случаи, описани от св.Д.С. в показанията й в хода на съдебното
следствие преди прочитане на дадените от нея показания пред органа на
досъдебното производство, единствено този, при който според думите й тя е била
заплашена от подсъдимия и впоследствие вкарана от него в багажника на лек
автомобил, би могло с оглед на това му описание, дадено от нея, да се
предположи, че е третото описано в обвинителния акт деяние на подсъдимия
(извършеното на неустановена в началото на м.август 2018 год. в центъра на
с.Колена), но в случая единственото общо между тях (описаното от св.Д.С. и
описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт) се състои в твърдението
за отправена от подсъдимия заплаха, че ще вкара св.Д.С. в багажника на лек
автомобил;
от
четирите конкретни случаи, описани от св.Д.С. в показанията й на досъдебното
производство пред съдия, само три от тях с оглед на дадените им от нея описания
могат да се свържат с описаните в обвинителния акт деяния, предмет на първи,
трети и четвърти пункт от обвинението (извършените на неустановена дата и месец
през лятото на 2017 год. в местността „Конската чешма“ на с.Колена, на
неустановена дата в средата на м.август 2018 год. в центъра на с.Колена и на
27.08.2018 год. в центъра на с.Колена);
в
показанията си в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство пред
съдия св.Д.С. не излага данни за конкретен случай, който според дадените му от
нея описание да съответства на описаното в обвинителния акт деяние, предмет на
втория пункт от обвинението (извършеното в началото на м.август 2018 год. в
центъра на с.Колена);
в
обясненията си подсъдимият, ако и да признава, че е „барвал по дупето“ св.Д.С.
един или два пъти, а в очната ставка между тях – два или три пъти, не излага за
конкретните случаи други данни, освен че това е станало в центъра на с.Колена
през 2018 год., щото да би могло те да се свържат с някое от описаните в
обвинителния акт деяния, предмет на повдигнатите му обвинения;
в
показанията си останалите свидетели, ако и да излагат данни за различни случаи,
на които са били очевидци и при които подсъдимият е извършвал действия,
насочени към половата неприкосновеност на св.Д.С., не конкретизират същите по
време и място в степен, позволяваща да се направи връзка между описаното от тях
и описаните в обвинителния акт деяния, предмет на първи, втори и трети пунктове на обвинението, т.е. такива данни са
налице само за деянието, предмет на четвъртия пункт на обвинението (извършеното
на 27.08.2018 год.).
При
тези данни, доколкото за описаното в обвинителния акт деяние, предмет на втория
пункт от обвинението против подсъдимия – извършеното на неустановена дата в
началото на м.август 2018 год. в центъра на с.Колена, изобщо не се събраха
доказателства (изложени от свидетелите, в това число и от св.Д.С., и/или от
подсъдимия конкретни факти, позволяващи да се направи по категоричен извод, че
те се отнасят именно за деянието, предмет на втория пункт от обвинението),
съдът намира, че повдигнатото против подсъдимия
обвинение в тази му част не беше доказано по несъмнен и безспорен начин.
Относно
деянието, предмет на първия пункт от обвинението – извършеното на неустановена
дата и месец през лятото на 2017 год. в местността „Конската чешма“ на
с.Колена, видно от показанията на св.Д.С.,
последната сама твърди, че не е имало свидетели, а подсъдимият, както вече беше
отбелязано, отрича в обясненията си да го е извършил. При това са налице
съществени противоречия: 1. между
показанията на св.Д.С. на досъдебното производство пред съдия и показанията й в
хода на съдебното следствие преди прочитането на показанията й от досъдебното
производство – в последните (дадените в хода на съдебното следствие) тя не
излага факти за конкретното деяние, а същевременно твърди, че разказаните от
нея случаи според думите й са „по-сериозните“ на извършени от подсъдимия
действия, насочени срещу половата й неприкосновеност, но имайки предвид в какво
се изразява конкретното деяние според описанието му в обвинителния акт, а и
според описанието му от св.Д.С. на досъдебното производство пред съдия, този
случай няма как да се бъде преценен като „по-несериозен“ в сравнение с
останалите, разказани от св.Д.С., т.е. липсва логично и правдоподобно обяснение
за това защо последната не си го спомня и не разказва нищо за него в
показанията си в хода на съдебното следствие преди прочитането на показанията й
от досъдебното производство, а след прочитане на показанията й от досъдебното
производство заявява изрично, че ги поддържа в тази им част; 2.
между показанията на св.Д.С. на досъдебното производство пред съдия, според
които подсъдимият, след която я вдигнал, докато била в гръб, и стискайки я,
докато я носи, я „завлякъл“ на една поляна във въпросната местност, където й
казал, че ще я изнасили и я съборил на земята, след което, въпреки съпротивата
й, тръгнал да я съблича – вдигнал блузата й и започнал да разкопчава гащите й,
но тя започнала да плаче и да вика, при което той си тръгнал, оставяйки я там, и
показанията й в хода на съдебното следствие след прочитане на показанията й от досъдебното
производство пред съдия, според които подсъдимият, след като вдигнал блузата й,
я обарвал с ръка по гърдите й, т.е. в показанията си
на досъдебното производство пред съдия тя, ако и да излага данни за отправена й
заплаха за изнасилване и употребена от подсъдимия сила с цел осъществяване на
действия, насочени към половата й неприкосновеност, не твърди спрямо нея реално
да са били извършени подобни (блудствени по
естеството им) действия, каквито в показанията си в хода на съдебното следствие
след прочитането на дадените от нея пред съдия на досъдебното производство
твърди, че подсъдимият е извършил – опипвал я по гърдите, като за това противоречие
няма логическо обяснение (неправдоподобно би било в по-късните си показания
свидетелката да спомня факти, които са й убягнали от паметта в по-ранните й
показания). От друга страна в показанията си на досъдебното производство пред
съдия св.Д.С. твърди, че след този случай е споделила за него само с
приятелките си М. и Ангела, като по делото име две свидетелки с името М. – М.Б.
и М.-Магдалена Г., и няма свидетелка с името Ангела – вероятно се касае за
печатна грешка и става въпрос за св.А.К., но никоя от тях (в това число и св.А.К.)
не излагат данни в тази насока, каквито действително се съдържат, но в
показанията на св.В.А., на която обаче св.Д.С. не твърди да й е споделяла за този
случай. На дори да се приеме, че св.Д.С.
не помни да е разказвала за случая на св.В.А., то, доколкото няма данни това да
е станало непосредствено или скоро след случилото се, показанията на последната
в тази им част не почиват на лични нейни възприятия и не установяват по
несъмнен начин достоверността на твърдяното от св.Д.С.. По аналогичен начин
следва да бъдат възприемани и бяха възприети от съда в тази им част и
показанията на св.З.Т.С. – майка на св.Д.С., която е разбрала от дъщеря си и то
след последното инкриминирано деяние – извършеното на 27.08.2018 год., че
предната година в местността „Конската чешма“ подсъдимият се опитвал да съблече
блузата й, при това – дори тогава и на нея св.Д.С. не е споделила, че при този
случай подсъдимият я е опипвал по гърдите, както твърди в показанията си в хода
на съдебното следствие след прочитането на дадените от нея пред съдия в хода на
досъдебното производство. Ето защо съдът намира, че и по първия му пункт, касаещ деянието, извършено на неустановени дата и месец
през лятото на 2017 год. в местността „Конската чешма“ на с.Колена, община
Стара Загора, обвинението също не беше доказано по несъмнен и безспорен начин.
Относно
деянието, предмет на третия пункт от обвинението – извършеното на неустановена дата в средата на
м.август 2018 год. в центъра на с.Колена, в обясненията на подсъдимия и
показанията на разпитаните свидетели, с изключение на депозираните от св.Д.С., не се съдържат
конкретни факти, от които по недвусмислен начин да би могло да се направи
извод, че се отнасят именно за това деяние, а в тази им част между показанията
на св.Д.С. в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство пред
съдия отново са налице съществени противоречия – в показанията си в хода на
съдебното следствие преди прочитане на показанията й на досъдебното
производство пред съдия тя твърди само, че подсъдимият тръгнал да я обарва, каквото и да означава това, а описаните от нея последващи негови действия, изразяващи се в заплаха, че ще
я вкара в багажника на лек автомобил, и вкарването й в такъв, не са били
насочени към осъществяване на предходните му действия (т.нар. „тръгна да ме обарва“), нито пък към други подобни, извършени
впоследствие (след изкарването/излизането й от багажника, каквито тя изобщо не
сочи да са били извършени за разлика от показанията й на досъдебното
производство пред съдия). При това като присъствали при извършване на
конкретното деяние лица в показанията си на досъдебното производство пред съдия
св.Д.С. посочва само двама и то без да им споменава имената – братовчед на
подсъдимия, за който обаче в показанията си след прочитане на показанията й от
досъдебното производство твърди, че не бил негов братовчед, а бил брат му, и
около 20-годишно момче, което вероятно е св.Р.Г., доколкото единствено неговото
име съвпада с имената на присъствалите на случая, посочени в показанията й в
хода на съдебното следствие – преди прочитане на показанията й на досъдебното
производство пред съдия, и единствено той измежду свидетелите описва случай с
багажник на автомобил, но пък от своя страна в показанията си той не излага
данни за извършени при този случай каквито и да било действия от подсъдимия,
насочени към половата неприкосновеност на
св.Д.С., и също така отрича тя да е била вкарана от подсъдимия в
багажник на автомобил. При тези данни съдът намира, че и по третия му пункт, касаещ деянието, извършено на неустановена дата в средата
на м.август 2018 год. в центъра на с.Колена, обвинението не беше доказано по
несъмнен и безспорен начин.
Относно
деянието, предмет на четвъртия пункт от обвинението – извършеното на 27.08.2018 год. в центъра на
с.Колена, конкретни факти, от които по недвусмислен начин да би могло да се
направи извод, че се отнасят именно за това деяние с оглед на описанието му в
обвинителния акт, се съдържат в показанията на св.Д.С. и свидетелите Е.Д., М.Б.
и Р.Г. (последните трима са и единствените, които св.Д.С. в показанията си на
досъдебното производство пред съдия споменава поименно като присъствали на
случая), но между тях също са налице съществени противоречия. В показанията си (на
досъдебното производство пред съдия) св.Д.С. излага данни за множество
извършени спрямо нея действия на подсъдимия при този случай, насочени към
половата й неприкосновеност, свързани с различен вид употребена от него за
целта сила (твърди, че тогава след инцидент, при който подсъдимият се опитал да
я души, в центъра на селото тя си говорила с някого, когато подсъдимият отишъл
при тях, издърпал я назад и тя паднала на земята, той я надкрачил
и тръгнал да я обарва, но някой я отървал от него или
той сам я оставил, а после пред магазина отново я обарвал,
като я вдигнал и я сложил да една маса, тръгнал да й вдига краката и й бръкнал
отдолу, но М. му казала да я остави и той я оставил, после обаче пак я хванал,
вдигнал я и я завел пред вратата на магазина, където я пуснал и я ритнал, а тя
си ударила главата в плочките и се разревала, след което подсъдимият, въпреки
че останалите присъстващи му казвали да се маха, започнал да смее, да я обижда
и да иска да я целува, за да й минело,
но тя се прибрала и разказала за случилото се на баща си), докато в показанията
си (пред органа на досъдебното производство) св.Б. не излага данни за конкретни
действия на подсъдимия, насочени недвусмислено към половата неприкосновеност на
св.Д.С., поради което от данните, които излага за употребена при този случай
сила от страна на подсъдимия, не може да се направи недвусмислен извод, че тази
сила е била употребена с подобна цел (св.Б. твърди, че тогава подсъдимият и св.Д.С.
се скарали, последната му казала да не я закача, той я хванал отпред и след
като я пуснал, ритнал двата й крака и тя паднала и си ударила главата, т.е. в
този случай употребата на сила се изразява в хващане и ритане, но само
хващането предполага някаква и то хипотетична полова насоченост, доколкото
изразът „хвана Деси отпред“ би могло до означава
хващане през, по или за гърдите, докато ритането по краката, като последващо действие, изцяло е лишено от подобна, макар и
хипотетична насоченост). От друга страна в показанията си в хода на съдебното
следствие св.Е.Д. твърди, че само веднъж е виждал подсъдимият да обарва св.Д.С. – по задните части („беше я хванал за
дупето“), както и че това се е случило през лятото на 2018 год. пред магазин в
центъра на с.Колена, поради което и тъй като в показанията си пред органа на
досъдебното производство единственият случай от 2018 год., който той
конкретизира като място и време, съвпадащи с посочените от него в съдебно заседание,
е от 27.08.2018 год., би могло да се приеме, че става въпрос за разглежданото
деяние, за което пред органа на досъдебното производство (макар да не е посочил
изрично конкретни действия на подсъдимия, извършени в този случай и насочени
към половата неприкосновеност на св.Д.С.) е разказал още, че тогава подсъдимият
бил вдигнал св.Д.С. на раменете си и я изтървал, при което тя се ударила, при
това – без да е бил очевидец на тези му действия („…После разбрах, че Д. е
вдигнал Деси на раменете си и я изтървал и тя се е
ударила“), т.е. би могло да се приеме, че в тази им част показанията на св.Е.Д.
в хода на съдебното следствие и пред органа на досъдебното производство взаимно
се допълват, като сочат две действия на подсъдимия – хващане на св.Д.С. за дупето
(т.е. насочено към половата й неприкосновеност, но без употреба на сила извън
обичайната за т.нар. „хващане“, която с оглед на еднократния акт на извършеното
не би могла да се приеме за употребена с цел удовлетворяване на полово желание)
и вдигането й на раменете му (т.е. употреба на сила, но без полова насоченост и
след извършване на първия акт – т.нар. „хващане по дупето“, респективно нямаща
за цел удовлетворяване на полово желание), в каквато насока са и показанията на
св.Р.Г., според когото тогава подсъдимият барнал св.Д.С. по задника и я вдигнал
във въздуха, но тя му казала да я остави и той се спрял. При тези противоречиви
данни съдът намира за установено по несъмнен начин единствено и само, че в
разглеждания случай подсъдимият действително е хванал (барнал) св.Д.С. по
дупето и евентуално по гърдите, но действията му, свързани с употребата на сила
– вдигането й (евентуално изпускането й и ритането по краката й след това), се
явяват последващи първите и следователно не са
извършени с цел удовлетворяване на полово желание, каквато цел междувпрочем съдът намира, че не е била налице и при
действията му, засягащи полова неприкосновеност на св.Д.С., с оглед на
механизма и начина на извършването им и цялостната обстановка, при която са
били извършени, а и обясненията в съдебно заседание на психолога, участвал в
изготвянето на комплексната съдебна психолого-психиатрична
експертиза № 59/2018 год., според когото от психологическа гледна точка
поведението на подсъдимия се дължи на психическа и социална незрялост и би
могло да се разглежда като част от процеса на съзряване, включително
по-агресивните му действия, характерни за неговата възраст и дължащи се именно
на незрялост. В заключение следва да бъде добавено, че всичко разказано от св.Д.С.
в повече от това, което съдът намира за установено по конкретния случай, не
намира подкрепа в показанията на свидетелите-очевидци на случая, поради което в
тази им част показанията не могат да бъдат кредитирани с доверие. Ето защо,
макар да се установиха някои от инкриминираните по този пункт на обвинението
действия на подсъдимия, насочени към половата неприкосновеност на св.Д.С. –
опипване (при това еднократно) по задните седалищни части и евентуално по
гърдите, доколкото не се доказа същите да са били извършени с цел възбуждане на
полово желание и за извършването им да е била употребена сила, съдът намира, че
в разглеждания случай извършеното в действителност деяние на подсъдимия не е съставомерно, а в останалата му част по този (четвърти)
пункт обвинението, касаещо описаното в обвинителния
акт деянието, извършено на 27.08.2018 год. в центъра на с.Колена, не беше
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Предвид
изложените съображения съдът призна подсъдимия Д.Т.Й. за невинен и го оправда изцяло по
обвинението за извършено престъпление по чл.150, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1,
т.3 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, изразяващо
се в това, че през
лятото на 2017 год. до 27.08.2018 год. в местността „Конската чешма“ на с.Колена и в центъра на с.Колена,
община Стара Загора, в условията на продължавано престъпление извършил действия
с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като
употребил за това сила и заплашване и макар непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както
следва:
на
неустановени дата и месец през лятото на 2017 год. в местността „Конската чеша“
в с.Колена, община Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление (опипване по гърдите, половия орган и задните седалищни
части) по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като употребил за това сила,
изразяваща се в удряне, блъскане, дърпане и стискане, и заплашване, изразяваща
се в отправяне на заплахи за изнасилване, и макар непълнолетен е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
на
неустановена дата в началото на м.август 2018 год. в центъра на с.Колена, община Стара Загора,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление (опипване по
половия орган и задните седалищни части) по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като
употребил за това сила, изразяваща се в дърпане и стискане, и макар
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си;
на
неустановена дата в средата на м.август 2018 год. в центъра на с.Колена, община
Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди полово желание, без
съвкупление (опипване по краката, гърдите, половия орган и задните седалищни
части) по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като употребил за това сила,
изразяваща се в удряне, блъскане, дърпане и стискане, и заплашване, изразяващо се
във вкарване на кола на багажник, и макар непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
на 27.08.2018 год. в центъра на с.Колена, община
Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление (опипване по гърдите,
половия орган и задните седалищни части) по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст – Д.Д.С., родена на *** год., като
употребил за това сила, изразяваща се в удряне, блъскане,
дърпане, стискане и ритане, и макар непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.
Отделен е въпросът, че показанията на разпитаните свидетели-очевидци
обуславят извод за множество случаи на действия от страна на подсъдимия,
насочени към половата или физическа неприкосновеност на св.Д.С., извършвани през продължителен период от време, които,
доколкото не са конкретизирани по време и място и поради това да не могат да
обосноват наказателно преследване, е следвало да бъдат отнесени към МКБППМН за
налагане на подходяща възпитателна мярка по реда на ЗБППМН, по който начин е
следвало да се подходи и за случая, предмет на пункт четвърти от повдигнатото
против подсъдимия обвинение, изхождайки от несъставомерността
му с оглед на изложеното по-горе.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: