№ 5774
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110119426 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. С. З. срещу
ответниците Ч. П. П., М. В. П., Г. Я. Д. и В., с която е поискано да бъде
признато за установено, че ответниците са осъществили по отношение на
ищеца акт на дискриминация въз основа на признак „лично положение“,
изразяващ се в неблагоприятно третиране спрямо други адвокати, след като
ищецът е депозирал във Висшия адвокатски съвет молба с искане за отлагане
на дисциплинарно дело № 22/2023г. по описа на Висшия адвокатски съвет,
поради приемане в болнично заведение, но ответниците не приели
медицинското удостоверение и дали ход на делото, въпреки наличието и на
други жалбоподатели - адвокати, подавали същото искане в десетгодишен
период, по отношение на които исканията за отлагане разглеждането в открито
заседание на дисциплинарните дела били уважавани. Отправено е искане и
ответникът да бъде осъден да преустановени нарушението, да се възстанови
положението от преди нарушението и да се въздържа вбъдеще от нарушения.
В исковата молба и уточненията към нея ищецът твърди, че с решение на
Софийска адвокатска колегия /САК/ му е наложено дисциплинарно наказание
„лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от шест
месеца“. Посочва, че обжалвал решението пред Висшия дисциплинарен съд
към Висшия адвокатски съвет, във връзка с което е постановено окончателно
решение от 16.02.2024г. на Висшия дисциплинарен съд към Висшия
адвокатски съвет по образуваното дисциплинарно производство по
дисциплинарно дело № 22/2023г., като със същото било потвърдено
решението на САК. Посочва, че преди провеждането на откритото заседание
от 16.02.2024г. на Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет,
депозирал искане за отлагане на дисциплинарно дело № 22/2023г. и към
искането представил доказателство, че е приет в болнично заведение, като
въпреки представеното доказателство, делото не било отложено и с
постановеното решение било потвърдено наложеното на ищеца
дисциплинарно наказание на основание чл. 133, ал. 1, т. 5 ЗАдв.- „лишаване от
право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 6 месеца. Твърди, че
ответниците Ч. П. П., М. В. П. и Г. Я. Д. били членове на състава на Висшия
1
дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет и разгледали делото на
ищеца в проведеното открито съдебно заседания. Поддържа, че посочените
членове на дисциплинарния състав, респ. организацията, на която същите
били членове, с действията си по неотлагане на разглеждането на жалбата на
ищеца, въпреки уважаването на идентични искания на други адвокати за
отлагане разглеждането в открито заседание на дисциплинарни дела в рамките
на десетгодишен минал период, за които било приложимо същото основание
за дисциплинарно наказание, извършили спрямо ищеца акт на
дискриминация, тъй като бил третиран неблагоприятно по признака „лично
положение“ спрямо други жалбоподатели в сходно на ищеца положение, с
което бил нарушен и принципът за равенство на гражданите пред закона по чл.
6, ал. 2 Конституцията. Обосновава искането си да се възстанови положението
преди извършване на нарушението с това да се възстанови висящността на
дисциплинарното производство, за да упражни правото си на участие в него.
Поддържа, че правото за защита от дискриминация може да се реализира по
съдебен ред по чл. 71-чл. 75 от ЗЗДискр чрез предявяване на иск пред
районния съд за установяване нарушение на права, свързани с равенство в
третирането по ЗЗД и други закони.
В хода на производството с молба с вх. № 128788/18.04.2024г. ищецът е
направил изявление за оттегляне на предявения иск за преустановяване на
нарушението.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Ч. П. П.. Излага
съображения, че с исковата молба ищецът цели възстановяване на
висящността на дисциплинарно производство след произнасяне на Висшия
дисциплинарен съд, което намира за недопустимо. Изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника М. В. П.. Навежда
възражения, че искането на ищеца цели недопустимо възстановяване на
висящността на дисциплинарно производство след произнасяне на Висшия
дисциплинарен съд. Излага доводи за неоснователност на исковата претенция.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Г. Я. Д.. Намира
предявените искове за недопустими, доколкото е налице окончателен акт на
Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет в образуваното
дисциплинарно производство. Навежда съображение за неоснователност на
исковата претенция.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника В., в който се
поддържа, че исковата молба е недопустима в частта, в която се иска да се
отмени решението на Висшия дисциплинарен съд и да се възстанови
висящността на дисциплинарното производство пред Висшия дисциплинарен
съд към Висшия адвокатски съвет. Изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
Съдът намира следното:
Предвид направеното оттегляне с молба с вх. № 128788/18.04.2024г.,
производството в частта по иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2, предл.
2
първо от ЗЗДискр за преустановяване на нарушението следва да бъде
прекратено, като съгласие на ответниците не е необходимо, доколкото делото
не е насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание. Но извън това, от
депозираните от ответниците отговори може да се изгради извод, че същите не
възразяват.
Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране
на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени
в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 от закона следва да се преценява в сравнение с
начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго
лице при сравними сходни обстоятелства. От значение при установяването на
дискриминация е обективно съществуващия недопустим правен резултат при
упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за защита от
дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания.
От представеното в настоящото производство решение от 16.02.2024г. по
дисциплинарно дело № 22/2023г. на Висш дисциплинарен съда, постановено в
открито съдебно заседание на 16.02.2024г., в следния състав: председател Ч.
П. П. и членове Г. Янев Д. и М. В. П., се установява, че със същото е
потвърдено решението от 12.12.2023г. по дисциплинарно дело № 92/2023г. на
Дисциплинарния съд при САК, с което на ищеца Б. С. З. на основание чл. 133,
ал. 1, т. 5 от ЗА е наложено наказание „лишаване от право да упражнява
адвокатска професия за срок от 6 /шест месеца/“ за допуснати дисциплинарни
нарушения на чл. 2, ал. 2 от Закона за адвокатурата, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 11, ал. 4 от Етичния кодекс на адвоката и чл. 23 от
Етичния кодекс на адвоката.
Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България,
адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, като съобразно
ал. 2, организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със
закон. В чл. 88, ал. 4 и 5 от ЗАдв. е предвидено, че адвокатският съвет се
произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия, като
решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в 14-дневен срок от
деня на заседанието по реда на чл. 7 от ЗА. Според чл. 97 от ЗАдв. на
дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните
дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия. Съобразно
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗАдв., Висшият дисциплинарен съд
разглежда като втора инстанция жалбите срещу решенията на
дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии. В разпоредбата на чл.
130, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 7 от ЗАдв. е предвидена възможност за сезиране на
ВКС, което е приложима по отношение на решенията, постановени като първа
инстанция от Висшия дисциплинарен съд при хипотезата на чл. 129, ал. 1 от
ЗАдв. – по дисциплинарните дела, образувани срещу членове на адвокатските
съвети, на контролните съвети и дисциплинарните съдилища на колегиите, на
3
Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия
дисциплинарен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗАдв.,
решенията на Висшия дисциплинарен съд като първа инстанция подлежат на
обжалване чрез Висшия дисциплинарен съд до Върховния касационен съд в
14-дневен срок от постановяването им по реда на чл. 7, ал. 7. В чл. 141, ал. 1 от
ЗА е предвидено, че решението на дисциплинарния съд може да се обжалва от
страните в 14-дневен срок от обявяването му чрез дисциплинарния съд до
Висшия дисциплинарен съд.
В настоящия случай, по делото е безспорно установено, че
производството, проведено пред Дисциплинарния съд пред САК и Висшия
дисциплинарен съд, съставлява дисциплинарно производство. Производството
е образувано след решение на Адвокатския съвет на САК по внесено
обвинение на дисциплинарен обвинител срещу ищеца за дисциплинарни
нарушения. Дисциплинарното производство се е развило на две инстанции,
като дисциплинарното дело по повдигнатото обвинение е разгледано от
Дисциплинарния съд на САК като първа инстанция и от Висшия
дисциплинарен съд като втора инстанция.
Следва да се посочи, че в решението по дело Николов срещу България,
жалби № 13777/18 и 49090/18, Европейският съд по правата на човека (трето
отделение), заседание на 10 декември 2024г., е приел, че общите принципи
относно правото на достъп до съд са изложени в Grzęda с/у Полша ([ГК], №
43572/18, §§ 342-43, 15 март 2022 г.), а тези относно правото на „съд, създаден
със закон“ в Guðmundur Andri Ástráðsson с/у Исландия ([ГК], № 26374/18, §§
218-34, 1 декември 2020 г.). В решението си по делото Николов срещу
България ЕСПЧ постановява, че Висшите дисциплинарни съдилища са
независими от изпълнителната власт, тъй като Правителството нито назначава
членовете им, нито ги освобождава от длъжност. Съществуват гаранции, че
членовете им са независими и от другите органи на адвокатурата, тъй като те
се избират пряко с тайно гласуване от Общото събрание на регистрираните
адвокати (чл. 99, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от Закона) и не са подчинени или
подвластни на указания от някой от органите на адвокатурата (са разлика от
Срамек с/у Австрия, № 8790/79, § 42, 22 октомври 1984 г.). Съществува
процедура за отвода им (чл. 139, ал. 3 от Закона) с доста широки основания
(чл. 137, ал. 3 от Закона) - още една гаранция за безпристрастност. Прието е, че
Висшите дисциплинарни съдилища, които са разгледали делата на
жалбоподателите, не са били лишени от структурна или лична независимост
или безпристрастност, както и че те са отговаряли на изискванията за „съд“,
той е имал достъп до съд и не е имало нарушение на член 6 § 1 от
Конвенцията. В решението по делото Николов срещу България се изяснява
още, че приложените в случая на жалбоподателя разпоредби по Закона и
Етичния кодекс на адвоката принадлежат към сферата на дисциплинарното
право (сравни Мюлер-Хартбург, цитирано по-горе, § 43, и Биаджиоли с/у Сан
Марино (РД), № 64735/14, § 53, 13 септември 2016 г.). Приложимите правила в
дисциплинарните производства не са от общ характер, а са насочени към
конкретна професионална група, както и че санкцията отписване на
жалбоподателя от регистъра на адвокатите като временно отнемане на
4
правото да упражнява професията е типична дисциплинарна санкция, която
няма траен ефект и не прави обвиненията „наказателни“ по своя характер.
Нейната цел е да възстанови доверието на обществеността в случаи на
сериозни професионални нарушения (вж. дело Биаджиоли, § 56).
Настоящият съдебен състав приема, че изложените от ищеца твърдения
касаят правилността на влязъл в сила акт на дисциплинарен съд по
дисциплинарно производство, който не може да бъде пререшаван от
гражданския съд. Както се посочи, в Закона за адвокатурата, раздел II
„Дициплинарнo производствo“, е предвидена процедура за основанията за
образуване и провеждане на дисциплинарно производство, при спазване на
изискванията за публичност, срочност и правото на участие и защита на
дисциплинарно обвинения адвокат в рамките на двуинстанционно
производство, както и е предвидена възможност дисциплинарно обвинения
адвокат да направи искане за отвод, когато последният има основателни
съмнения в безпристрастността на председателя на дисциплинарния състав
или в неговите членове. Недопустимо е по пътя на исковото производство
гражданският съд да проверява дали в хода на приключило с окончателен акт
на дисциплинарен съд по ЗАдв. е било допуснато нарушение на правата на
ищеца да участва лично в проведеното открито заседание на 16.02.2024г. по
това производство, както и допуснато ли е нарушение на изискването за
безпристрастност от членовете състава, разгледали дисциплинарното дело,
които са се произнесли с краен акт по дисциплинарното дело. Следва да се има
предвид, че ищецът изразява принципно недоволство от произнасянето на
дисциплинарния съд. Исковете по ЗЗДискр. не могат да се използват за
пререшаване на извод на друг орган, на който са придадени
правораздавателни правомощия в рамките на определена гилдия
(адвокатурата). Евентуално положително решение за ищеца по настоящото
дело не би могло да доведе до възобновяване на дисциплинарното
производство, тъй като липсва такава процесуална възможност.
Подобен случай е разгледан от ВКС в Решение № 53 от 7.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 80/2012 г., I т. о., ТК. При него е поискано възобновяване на
производството поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 142 от
ГПК с изложени голословни твърдения, че съдът неоснователно е дал ход на
делото без да се сочат твърдения и да се ангажират доказателства какви права
на страната от участието в процеса са засегнати от разглеждането на делото в
нейно отсъствие. ВКС е разгледал това искане през призмата на чл. 3 от ГПК /
задължение за участващите в съдебното производство лица и техните
представители да бъдат добросъвестни/ и третира молбата за отмяна като
злоупотреба с процесуално право. Наличието на правен интерес е
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а при липсата й,
производството подлежи на прекратяване. Така настоящият състав намира, че
с предявяването на настоящия иск ищецът Б. С. З. не преследва легитимен
интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57,
ал.1 от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от Конвенцията/ и
само на това основание искът се явява недопустим. Принципно предявяването
на един иск за цели, различни от разрешаването на гражданскоправен спор със
сила на пресъдено нещо, следва да бъде третирано като недобросъвестно
упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват, Директива
(ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага индикации за
5
производства, с които се злоупотребява, като поведението на Б. С. З. съдържа
такива индикации - недобросъвестното използване на процесуални тактики с
цел осуетяване на решение, с което той е лишен от адвокатски права.
Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се/ чл. 134, ал. 1
КРБ/, като приетите от нейните органи решения са задължителни за членовете
на съсловната организация.
Във връзка с релевираните от ищеца твърдения за нарушение на принципа
за равно третиране на гражданите пред закона, с оглед позоваването му и на
чл. 6 от Конституцията, следва да се посочи, че съобразно приетото в решение
на Конституционния съд № 10 от 26.07.2022 г. по к.д. № 21/2021г., така и
според трайната практика на Конституционни съд, равенството пред закона се
изразява в две основни форми – задължение за равно третиране и забрана за
произволно такова. Последователно е схващането на Конституционни съд, че
равенството пред закона следва да се разглежда като относителна, а на
абсолютна равнопоставеност, като водеща следва да бъде обективната
преценка за това дали правните субекти се намират в една и съща или в сходна
ситуация. За постановените решения на дисциплинарните съдилища при
адвокатските колегии е предвидена законоустановена възможност за
обжалването им пред Висшият дисциплинарен съд, който разглежда като
втора инстанция жалбите срещу решенията на дисциплинарните съдилища
при адвокатските колегии. Предвидена е и възможност за сезиране на ВКС
относно актовете на Висшия дисциплинарен съд, постановени като първа
инстанция по реда на чл. 130, ал. 2 от ЗА. В решение № 50151 от 10.07.2023 г.
на ВКС по н. д. № 594/2022 г., III н. о., НК, се приема, че законодателно
регламентираната диференцираност води до възможност за
двуинстанционно разглеждане на делата и в двете хипотези, което
обезпечава в пълен обем възможността на дисциплинарно обвинението
лице на защита, както и че въпросът за обжалването не може да се разглежда
самостоятелно и изолирано от всички правила, установени в ЗА. Този извод
съответства и на възприетото от ЕСПЧ в горецитираното съдебно решение,
касаещо сходен случай.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ако приеме за разглеждане
настоящия иск, би се стигнало до хипотеза, при която гражданският съд да
преценява по същество дали постановеният от Висшия дисциплинарен съд
окончателен акт е бил правилен и законосъобразен, какъвто законов ред не е
предвиден по отношение на тези актове. Ето защо, предявените искове се
явяват недопустими съгласно чл. 130 ГПК и производството подлежи на
прекратяване.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на предявен
иск и като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
в 1- седмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7