Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,22.12.2020 год., гр.П.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на двадесет и четвърти ноември двехиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №835
по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „Н. С.“ ЕАД, ЕИК ..., гр.С., бул.“Ц. Б. ІІІ“ №136, представлявано от
ИД С. Д. Д., чрез юрисконсулт Р.В. - „НС“ ЕАД клон Тополница с ЕИК ...0108, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.“П.“ №3 против Н.З.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че през 2015
година, ответникът по делото стопанисвал в землището на с.Крали Марко, 12.100
декара земеделски култури - пипер. Твърди, че за нормалното отглеждане на
засетите площи е използвана вода за напояване, така се стигнало до създаването
на взаимоотношения между страните. От една страна „Н. С." ЕАД, като
доставчик на вода за напояване, а от друга Н.Н., като водоползвател. Твърди, че
доставеното общо количество вода е 3388 куб.м. в землището на с.Крали Марко от
Напоителен канал „7-С-2", при поливна норма 70 куб.м. вода за декар засята
площ, за което са съставени два акта за доставка на вода за напояване на
селскостопански култури. Акт №12994 от дата 24.07.2015г. за използвани
количества в размер на 1694 куб.м. вода за напояване, в който е отразено, че на
дата 02.06.2015г. е извършена първата поливка и са използвани 847 куб.м. водни
маси и на дата 10.07.2015г. е извършена втора поливка и е използвано същото
количество вода, който е на стойност 264,26 лева. Акт №14197 от дата
07.09.2015г. за използвани количества от 1694 куб.м. вода за напояване, трета
поливка, извършена на дата 17.08.2015г. и четвърта извършена на дата
04.09.2015г., който също е на стойност 264.26 лева. Твърди, че и двата акта са
съставени от длъжностно лице служител на „Н. С." ЕАД и са надлежно връчени
и подписани от водоползвателя без възражения. Двата акта са на обща стойност от
528.52 лева, при цени за 1 поливодекар вода за напояване от 10.92 лв. към
2015г.
Твърди, че самият водоползвател е
признал задължението си, тъй като е платил част от дълга си през 2015г. в
размер на 100 лева.
Твърди, че през изминалите години
длъжникът многократно е търсен от служители на Н. С. на адрес в с.Крали Марко и
е канен многократно да заплати задължението си по издадените актове, но към
настоящия момент, няма данни контрагентът да е извършил плащане по
горецитираните актове.
Сочи, че са предявили заявление
по чл.410 от ГПК с идеята да направят по-малко разходи, така било образувано
заповедно производство ЧГД №200/2020г. по описа на Районен съд - П., но
ответникът възразил срещу връчената Заповед за изпълнение, което наложило
предявяването на настоящия установителен иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да приеме за установено, че по отношение на ответника съществува вземане
на ищеца в размер на 428.52 лева.
Моли да им бъдат присъдени
сторените разноски в настоящия процес в размер на 25,00 лева довнасяне на
държавна такса, като на основание чл.78 ал.8 от ГПК - да уважи 100 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
Към исковата молба са приложени
писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който потвърждава писменото становище, подадено по заповедното производство, като
отново заявява, че не се занимава със зеленчукопроизводство от 2006г. Твърди,
че през 2015г. не е обработвал и поливал 4 пъти 48.400 дка земеделска площ
/сега в установителния иск намален на 12.100 дка/. Заявява, че не е използвал
3388 куб.м. вода, не са му връчвали през 2015г. двата приложени акта за
доставка на водни маси - Акт №012994/24.07.2015г. и Акт №014197/07.09.2015г., а
подписите, положени от водоползвателя, за който са вписани неговите имена не са
негови. Заявява, че това не е неговият подпис и той не се подписва така.
В случай, че ищецът
желае да се ползва от тези писмени доказателства, на основание чл.193 от ГПК ги
оспорва като неистински и моли съда да открие производство по тяхното оспорване
като назначи почеркова експертиза с вещо лице – графолог, с поставени задачи.
Прави искане за събиране на гласни доказателства.
В проведените по
делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Излага подробни
съображения по съществото в представените по делото писмени бележки.
Ответникът,
чрез пълномощника си, оспорва иска и моли съда да го отхвърли като недоказан и
неоснователен. Претендира разноските по делото по представения списък по чл.80
от ГПК. Доводи по същество са изложени в приложените писмени бележки. Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в
исковата молба и възраженията на ответника в писмения отговор и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищцовото
дружество „Н. С.“ ЕАД е подало на 22.01.2020 г. Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Н.З.Н., в качеството му
на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №200/2020 год. по описа
на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е
издал Заповед №88 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 29.01.2020
год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор следните суми: сумата
от 428,52 лв. – главница, както и сумата от 25,00 лв. - разноски по делото за
държавна такса и сумата от 50,00 лв. - за юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Паричното задължение за доставка на вода за напояване за поливен сезон 2015г.,
обективирано в два броя Акта – Акт №12994/24.07.2015г. и Акт
№14197/07.09.2015г. за водни маси за напояване на селскостопански култури и
други нужди с държавни води. В заявлението е посочено, че паричното задължение е за доставка на вода за
напояване, за поливането на 48,400 дка земеделска площ, използвани общо 3388,00
куб. метра вода в землището на с.Крали Марко от напоителен канал „7-С-2“.
Срещу така издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК е постъпило писмено възражение от
длъжника в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, с което е възразил, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Възразил е, че не
се занимава със зеленчукопроизводство от 2006г., че през 2015г. не е обработвал
и поливал 48.400 дка земеделска площ и не е използвал 3388 куб. м. вода.
С оглед постъпилото възражение,
на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
В исковата си молба, ищецът
твърди, че през 2015 година между него като доставчик на вода за напояване и ответникът
по делото като водоползвател са били създадени взаимоотношения във връзка
с използвана вода за напояване. Ищецът не
се позовава и не представя сключен между страните писмен договор за доставка на
вода за напояване и конкретно договорени условия за това.
В конкретния случай ищецът се
позовава на съставени от негов служител два акта за доставка на водни маси за
напояване на селскостопански култури – съответно Акт №012994 от дата
24.07.2015г. и Акт №014197 от дата 07.09.2015г. Двата акта са представени по
делото. Въз основа на отразеното в тях, ищецът твърди, че на датата 02.06.2015г.
/в самия акт е посочена само датата 02.06., без годината/ е извършена първата
поливка на пипер и че са използвани 847 куб.м. водни маси. Твърди, че на датата
10.07.2015г. /при положение, че в акта е посочена само датата - 10.07., без
годината/ е извършена втора поливка и е използвано същото количество вода – 847
куб.м. Третата поливка е на датата 17.08.2015г. /тук отново в акта е посочена
само датата, без годината/ и за нея са използвани 847 куб.м. водни маси. Четвъртата
поливка е извършена на датата 04.09.2015г. /в акта отново не е посочена
годината/ с използвани 847 куб.м. водни маси. В исковата молба ищецът твърди,
че и двата акта са надлежно връчени и подписани от ответника Н.Н., като водоползвател,
без възражения. Сочи, че двата акта са на обща стойност от 528.52 лева /в
актовете липсва посочването на каквато и да е парична стойност/, при цени за 1
поливодекар вода за напояване от 10.92 лв. към 2015г. Във връзка с това представя
ценоразпис за определяне цените на водата за гравитачно доставяне на водата за
2014г. за сезона /при положение, че твърденията му касаят 2015г./.
Съставените от ищеца и цитирани
по-горе два акта за доставка на водни маси за напояване на селскостопански култури
гравитачно водоподаване - Акт №012994 от дата 24.07.2015г. и Акт №014197 от
дата 07.09.2015г. са оспорени от ответника, своевременно с отговора на исковата
молба, с твърдението, че същите не са му били връчвани и че подписите за водоползвател
с посочено неговото име, не са положени от него. Ответникът
оспорва да е използвал 3388
куб.м. вода през
2015г.
Във връзка с оспорването на
ответника, с протоколно определение от 06.10.2020г. на основание чл.193 ал.1 от ГПК е открито производство по оспорване истинността на приложените към исковата
молба два броя акта за доставка на водни маси - Акт №012994 от 24.07.2015г. и Акт
№014197 от 07.09.2015г. и е допуснато
изслушването на съдебно-почеркова експертиза.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на извършената съдебно-почеркова експертиза
се установява, че подписите за „водоползвател“ в Акт №012994/24.07.2015г. и Акт
№014197/07.09.2015г. не са положени от ответника Н.З.Н..
При тези данни, настоящият
съдебен състав приема, че оспорването на двата документа е доказано. Съответно
те не установяват наличието на сочената от ищеца в исковата молба връзка и
възникнали между страните взаимоотношения по повод на същите и с параметрите,
отразени в тях.
Разпитаният по делото свидетел на
ищцовата страна също не установи възникването на договорни или други
взаимоотношения между ищеца и ответника на процесните четири дати, посочени в
исковата молба и за доставени от ищеца и съответно използвани от ответника на
същите дати количества водни маси на посочената стойност. Свидетелят Т. М.,
който е бивш служител на ищцовото дружество заяви, че познава ответника и че го
е виждал да полива, както и че е отглеждал пипер, но не е сигурен за годината –
мисли, че е било 2015г. Освен това същият не дава конкретни показания за
отделни поливки и за използвани количества вода за същите.
В исковата молба ищецът твърди,
че самият водоползвател е признал задължението си, тъй като е платил част от
дълга си през 2015г. в размер на 100 лева. Във връзка с това представя Касова
бележка №003911 от 29.05.2015г., в която е отразено авансово внасяне на сумата
от 100 лева за напояване на култура пипер с вносител Н. Н. и получател Т. М.. В
тази касова бележка липсват подписите на лицата вносител и получател. В нея няма каквото и да е отразяване, че внесената
авансово сума от 100 лева е за предстоящо поливане, още по-малко, че касае някоя
от твърдяните процесните четири поливки. Въпреки това свидетелят Т. М. отчасти си
спомни за плащане на сума от сто лева от страна на ответника, но не успя да уточни
детайлите по същото, с оглед изминалия период от време и наличието на други
идентични случаи. В показанията си свидетелката И. Н. – съпруга на ответника, заяви, че сумата от
100 лева е заплатена за необходимата им вода при саденето на пипера през
2015г., който впоследствие зарязали и не обработвали, тъй като се разболял.
При тези данни, съдът приема, че
ищецът, в чиято тежаст бе, не проведе пълно и главно доказване в настоящето
производство. Не установи наличието на твърдяните от него взаимоотношения с
ответника, възникнали на процесните дати – 02.06.2015 г., 10.07.2015 г.,
17.08.2015 г. и 04.09.2015 г. за доставени от ищеца и съответно използвани от
ответника водни маси за напояване, в посочените количеста от по 847 куб. метра на
всяка дата и равняващи се на посочените стойности в общ размер на 528,52 лева.
С оглед на това счита, че искът е
недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли изцяло за претендирания
размер на вземането от 428,52 лева.
При този изход на делото, ищецът
дължи на ответника направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещото лице-графолог в размер общо на 435
лева, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените
разходни документи.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от
„Н. С.“ ЕАД, ЕИК ..., гр.С., бул.“Ц. Б. ІІІ“ № 136, представлявано от Изпълнителния
директор С. Д. Д., чрез юрисконсулт Р.В. против Н.З.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: за приемане за установено,
че по отношение на
ответника Н.З.Н., с ЕГН ********** съществува вземане на ищеца „Н. С.“ ЕАД, ЕИК
... в размер на 428,52 лева, за което е издадена Заповед № 88 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2020г. по ч.гр.дело №200/2020г. по
описа на Районен съд-П. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Н. С.“ ЕАД, ЕИК ..., гр.С.,
бул.“Ц. Б. ІІІ“ №136, представлявано от Изпълнителния директор С. Д. Д. да
заплати на Н.З.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер общо на 435 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: