РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Добрич, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230102141 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от Ш. А. Х., ЕГН **********,
гр. Д., ул. „***” №*, чрез адв. Г.П. от ДАК срещу „ Водоснабдяване и
канализация Д.” АД, ЕИК ********, представлявано от изп. директор инж.
Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”***” №**. Исковете са
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за постановяване
на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумите от: 3604.14 лева, представляваща главница по
неплатено задължение за предоставени ВиК услуги за обект, находящ се в гр.
Д., ул. „***” №*, кл. №***** за периода от 19.09.2005г. до 26.03.2019г., за
което са издадени 138 фактури от ответното дружество, както и сумата от
3434.10 лв., представляващи начислени обезщетения за забава върху
главните парични задължения, изчислени в размер на законната лихва, за
периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня, следващ 30-
тия ден на плащане на фактурирането на задължението, до датата на подаване
на исковата молба – 02.07.2021г.
Ищецът навежда твърдения, че е абонат на ответното дружество. От
2015г. той и семейството му живеят в Германия. През 2019г. се е върнал в
България за кратко и е отишъл в ответното дружество, за да подаде молба, че
имотът е необитаем. След депозирането на молбата, представител на
ответника пристигнал в дома на ищеца и отрязъл тръбата, като по този начин
1
било прекъснато водоподаването в жилището му.
Наскоро /2021г./ Ш.А. се върнал от Германия и отишъл във ВиК Д., за
да му пуснат водата. Без служител на ответното дружество да направи
проверка и да посети имота на потребителя, му било написано предписание
да си постави водомер, но вода нямало да му пуснат, защото не си е плащал
водата и имал натрупани стари сметки.
Ищецът поискал да му бъде направена справка, за какъв период дължи
пари на ответника, но му било отказано издаването на справка. Тогава А. се
регистрирал в сайта на водното дружество и от там видял, че претендираната
сума от 3604.14 лв. – главница е за начислявани служебно кубици вода за
периода от 19.09.2005г. до 26.03.2019г. Х. отказва да плати, защото твърди, че
не е консумирал процесното количество вода, а и вземането на ответника
било погасено по давност.
Така, към момента е прекъснато водоснабдяването в дома на ищеца.
Задължението на А. вече възлизало на 7038.24 лева общо /главница – 3604.14
лв. и обезщетение за забава в размер на 3434.10 лв./.
С разпореждане от 07.07.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било
получено от юрисконсулта на ответното дружество К. К. на 12.07.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като сочи допустимост на
исковите претенции, но ги оспорват по основание и размер, моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Излага, че възражението за изтекла погасителна давност на вземането,
съгл. чл.11, б. „в” от ЗЗД е неоснователно, тъй като, съгласно чл.120 от
Закона за задълженията и договорите давността не се прилага служебно; не
били изпълнени дадените от дружеството предписания от 02.05.2019 г. за
промяна на името на партидата, за изграждане на шахта и за монтирането на
водомер, че ищецът за периода от 2015 до 2019г. не е подал заявление до
ответното дружество, че имотът е необитаем. Това той е сторил на един по-
късен етап, едва на 02.05.2019г. и тогава е преустановено водоподаването в
дома му, като същевременно му е било издадено предписание от 02.05.2019г.,
с което му се указва да плати досегашните си задължения към ответника на
стойност 6339.62 лв., да промени името по партида с кл. №***** за обект в
гр.Д., ул. „***” №* като представи документи за собственост и да изгради
шахта до 2 м от оградата на имота и да монтира водомер. Протоколът и
предписанието от 02.05.2019г. са подписани от ищеца без възражения.
На 19.07.2021г. служители на ответното дружество са посетили имота
на Ш.А. и са констатирали, че същият е водоснабден, вследстие на
неправомерни физически действия от страна на Х., което е наказуемо деяние
по разпоредбата на чл.234в от НК.
Ответникът сочи, че служебно е била начислявана вода на ищеца,
поради липса на водомер, съгл. чл.25, ал.8 от ОУ.
2
Към датата на подаване на отговор по исковата молба, ищецът не е
изплатил задълженията си към ответника.
С отговора по ИМ, ответникът е представил писмени доказателства и е
направил относими и своевременни доказателствени искания. Претендират се
сторените съдебни разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на
процесните суми. Същият е процесуално допустим, доколкото правният
интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи
служебно. В настоящия случай допустимостта на предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца
съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от
установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника
сочените суми. Правният интерес от предявените искове се определя и с
оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-
широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което
същите се явяват процесуално допустими. С оглед, характера на иска в тежест
на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на
ищеца – е да докаже твърдяните от него правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест
на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД е да докаже, че в действителност
процесните услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води през посочения период са доставени в процесния обект на ищците.
Налице е облигационно правоотношение между страните при публично
известни общи условия, за предоставяне на ВиК услуги, т.е., регулирано от
Закона за водите, Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги,
одобрени от ДЕКВР с решение от ОУ-09/11.08.2014г. В цитираната Наредба
са посочени санкциите при неизпълнението на приетите изисквания, като
видът, границите на гражданската отговорност и елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност в частност са законово определени и в
наредбата те не са променени. Според разпоредбата на чл. 11, т. 1 от Закона
за водите водата в Република България е публична държавна собственост, а
водностопанските системи и съоръжения на територията на общините са
собственост на търговските дружества, когато са включени в тяхното
имущество – чл. 19, т. 4 от същия закон. Услугите водоснабдяване и/или
канализация се предоставят на потребителите от търговски дружества с
предмет на дейност водоснабдяване, канализация и/или пречистване на води,
наричани за краткост „оператори”. В обсъжданата хипотеза не се спори по
делото, че ответното дружество е оператор по смисъла на подзаконовия
нормативен акт. В това свое качество то поддържа и експлоатира
3
водопроводната и канализационна системи на територията на Област – гр. Д.
Съгласно чл. 5, т. 9 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите на „В и К“ ЕООД гр. Д., понастоящем АД, потребителите са
длъжни да изпълняват направените в съответствие със закона предписания за
подмяна на индивидуален водомер съобразно техническите изисквания.
Според чл. 5, т. 6 от същите ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги, съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ. В случаите, при които
липсват реални показания на водомера за консумация на питейна вода,
каквато безспорно е и настоящата хипотеза на „липсващ” водомер в
процесния обект, съгласно цитираните по-горе ОУ, месечното количество
изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м. – при нетоплофицираните
жилища за всеки обитател. Предвид изложеното, настоящият състав намира,
че ищцовото дружество е приложило правилно разпоредбите на ОУ,
съобразно конкретната хипотеза.
По делото са събрани доказателства, че ищецът е адресно регистриран
на обекта на водоподаване – гр.Д., ул. „***“ №* от 2002г., видно от
представените на л.277-278 справки за постоянен и настоящ адрес на лицето.
Съпругата му З. И. Х. /л.263, л.275-276/ е регистрирана на адреса от 1997г.,
както и още едно трето лице - Ш. Н. Д., рег. през 1997г. /л.279-280/. И трите
лица непрекъснато, без промяна и до сега са адресно регистрирани с
постоянен и настоящ адрес на горепосочения адрес.
Ищецът е титуляр на партида с кл. №***** за обект с адрес: гр.Д., ул.
„***“ №*. На 02.05.2019г. Ш.А. /с предишни имена Ш. А. Р./ е подал
заявление до ответното дружество за временно преустановяване ползването
на ВиК услуги, като на същия ден е било спряна водата в имота на ищеца и е
му било издадено Предписание №**** /232/, в което ответникът му е дал 3-
дн. срок да: изплати задълженията си към ответното дружество в размер на
6339.62 лв., да промени името по партидата с кл. №***** за обект с адрес:
гр.Д., ул. „***“ №*, като представи документ за собственост на имота, или
удостоверения за идентичност на имената и да изгради шахта до 2 м от
оградата и да монтира водомер.
Пак на същата дата – 02.05.2019г. ответникът е съставил в присъствие
на ищеца КП №**** /л. 266/, подписан от последния, без възражения, с което
е удостоверено прекъсване на водоподаването в обекта.
На 19.07.2021г. служители на ответното дружество са извършили
проверка на процесния обект /в присъствие на ищеца/, за което е бил съставен
КП №****** и Предписание №****** /л.47-48/, с които е установено, че в
имота на Ш.Х. има водоподаване, вследствие неправомерни физически
действия от страна на лицето-потребител /а именно: незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи/.
Тъй-като исковете на ищеца са оспорени от ответника по основание и
размер, съдът е назначил ССчЕ, като от заключението на вещото лице по нея
/л.293-310/ се установява следното: счетоводството на ответното дружество е
водено редовно. Процесните 138 броя фактури са осчетоводени от ответника
за процесния период от 19.09.2005г. до 26.03.2019г. Осчетоводените
4
задължения на Ш. Х. към „Водоснабдяване и канализация Д.” АД за
предоставените ВиК услуги за обекта на ищеца в гр. Д., ул. „***“ №* с кл.
№***** за горепосочения период са в размер на общо 3694.56 лв., за отчетена
служебна консумация от 1652 куб.м вода, подробно описани по количества и
времеви период в констативната част на заключението. За периода от
19.08.2014г. до 23.06.2016г. няма никакво отчитане на вода в обекта, съгласно
представените на вещото лице карнети.
Ищецът е извършил плащания в размер на общо 114.40 лв., от които: 20
лв. на 07.07.2018г., осчетоводени за частично погасяване на задължение по
фактура с №****/****г., 40 лв. на ****г., осчетоводени за частично
погасяване на задължение по фактура с №****/****г., 40 лв. на ****г.,
осчетоводени за частично погасяване на задължение по фактура с
№****/****г. и 14.40 лв. на ****г., осчетоводени за частично погасяване на
задължение по фактура с №****/****г.
Обезщетението за забава в изплащането на главното задължение, до
датата на подаване на исковата молба – 02.07.2021г. е в размер на общо
3002.02 лв., а за всяко едно задължение е посочено в приложение от 1 до 138
към заключението в таблица 3.
От ищеца имало плащания на акцесорни вземания на ****г. в размер на
20 лв., с които са били погасени частично лихви за забава по документ за
неустойка с обезщетителен характер №****/****г., от които: 0.24 лв. по
фактура извън процесния период и 19.76 лв. по фактури за процесния период,
подробно описани в таблица 2.
Ответното дружество е издало предписание с №****/****г., с което са
дадени указания, да се изгради шахта до 2 м от оградата и да се монтира
водомер в обекта на ищеца.
До 26.03.2019г. няма подадено заявление /молба от ищеца, с което да
уведомява ответника, че обектът, находящ се в гр.Д., ул. „***“ №* е
необитаем.
Такова е регистрирано едва на ****г.
По партидата на Ш.А. с кл. №****, първата фактура е издадена на
****г. На вещото лице не са били предоставени от ответника документи за
регистрацията на ищеца като титуляр на партида, тъй-като книжата за градски
район са изгорели при възникнал пожар на ****г. в архива на ответното
дружество. В счетоводния му регистър в сметка „411-клиенти-население“
фигурира името на ищеца, освен, е то присъства и на издаваните фактури.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, пълно и
неоспорено от страните.
Установената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме,
че изтъкнатите от ищеца възражения, относно недължимостта на оспорените
суми, поради необитаемостта на жилището на адреса, на което е регистриран
обект с клиентски №****, нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха
могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този
5
смисъл, възражението на ищцовата страна, че ответникът е нарушил
задължението си по цитираните ОУ са неоснователни. Така, съгл. чл.25, ал.8,
т.1 от ОУ на ответното дружество, при липса на индивидуален водомер в
обекта, месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5
куб.м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател / в случая/. По делото
не се спори, че в обекта в процесния период е нямало поставен водомер и, че
жилището е нетоплофицирано.
За акуратност следва да се отбележи, че в периода от ***. до ***. няма
никакво отчитане на вода в обекта, съгласно представените на вещото лице
карнети.
От направената справка в ОД на МВР-Д. за задграничните пътувания на
ищеца /л.286/ е видно, че същият в периода от ****г. д май ***г. е имал по 1-
2 излизания от страната за недълги периоди от време, което не може да бъде
индиция в подкрепа на твърдението на А., че от 2015-до 2019г. той и
семейството му трайно са се установили да живеят в чужбина.
По повод възражението на ищеца за недължимост на процесните суми,
поради погасяването по давност на задълженията, съдът намира същото за
основателно, при следните събражения: Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го
упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от
закона срок, което води до погасяване на искането за принудително
осъществяване. Или, погасителната давност е юридически факт с погасителни
последици. Съдържанието на този юридически факт е определено
квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на
субективно гражданско право, бездействие да упражни това право или да
поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен
период от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който
поражда действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност
не заличава самото съществуване на субективните граждански права, а
погасява само искането за тяхното принудително осъществяване. Затова,
искът, поради изтичане на давността за принудителното осъществяване на
претенцията ще бъде неоснователен, а не недопустим. В този смисъл,
погасителната давност е период от време, определен по продължителност от
закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го
упражнява, това право се погасява. Действието на погасителната давност е
такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се погасява правото на
иск или правото на принудително изпълнение и втори път правото на иск не
може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични
плащания. В обсъжданата хипотеза, след като се касае за вземане на
водоснабдително дружество, приложение следва да намира именно
цитираното по-горе правило за тригодишен давностен срок. В тази връзка са
6
и указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК. Всички вземания до
****г. са погасени по давност /предвид датата на подаване на исковата молба
в съда -****г./. Вземанията след тази дата до **** г., когато е бил падежът на
последната от процесните суми, също са погасени по давност, предвид
изтекли 3 години до датата на даването на ход на устните състезания
(12.05.2022 г.), т.е. всички процесни суми са погасени с изтичането на
кратката тригодишна давност. Ответникът не е представил никакви
доказателства за прекъсването или спирането на давността на основание на
чл.116 и чл.115 от Закона за задълженията и договорите.
Поради недължимост на главното задължение, също и акцесорната
претенция се явява недължима.
Затова, предявените отрицателни установителни искове са изцяло
основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
трябва да бъдат присъдени сторените по делото и поискани с исковата молба
и в съдебното заседание съдебни разноски в общ размер на 1281.53 лева, от
които: 1000.00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 281.53 лева -
внесена държавна такса).
Водим от горното и на основание на чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че Ш. А. Х., ЕГН **********, гр. Д., ул. „ ****” №* не дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.” АД с ЕИК ********, седалище и
адрес на управление: град Д., бул.”****” №**представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г.,
сумите от: 3604.14 лв. /три хиляди шестотин и четири лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща главница по неплатено задължение за предоставени ВиК услуги /т.е. стойността
на служебно начислена питейна вода/ за обект, находящ се в гр. Д., ул. „****” №*, кл. №***** за
периода от ****г. до ****г., за което са издадени 138 фактури от ответното дружество, както и
сумата от 3434.10 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и четири лева и десет стоники/,
представляващи начислени обезщетения за забава върху главните парични задължения, изчислени
в размер на законната лихва, за периода на забавата на всяко едно задължение, считано от деня,
следващ 30-тия ден на плащане на фактурирането на задължението, до датата на подаване на
исковата молба – 02.07.2021г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Д.”АД с
ЕИК*********, седалище и адрес на управление гр. Д., бул.”****” №**,
представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г., да заплати на Ш. А. Х., ЕГН
**********, гр. Д., ул. „****” №* сумата от 1281.53 лева (хиляда двеста осемдесет и един лева и
петдесет и три стотинки), представляваща направените съдебни разноски по гр. дело №2141/2021
г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8