Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 20.12.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №14378 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г.Б.Л. срещу ЗАД „ОЗК- З.“ АД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 70000лв., частичен иск от обща сума в размер на 100000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 16,04,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 19,09,2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 16,04,2017г. в гр. София, кв. Орландовци, около 20:25 часа, лек автомобил, с марка „БМВ 318 ТДС“, рег. № *****, с неустановен водач, се е движил по ул. „Мара Бунева“ от ул. „Железопътна“ към ул. „Пощенска“, като в района на № 41 самокатастрофира и е реализиран удар в крайпътно дърво. Твърди се ищцата като пътник в автомобила да е претърпяла травматични увреждания вследствие на настъпилото произшествие, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Поддържа процесното пътнотранспортно произшествие да е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил правилата за движение по пътищата. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество, като пред него е заведена претенция за извънсъдебно уреждане на спора на 25,05,2017год. като е определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000лв., което ищцата счита за недостатъчно и неотговарящо на принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-ЗАД“ОЗК З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди да не е осъществен фактическият състав на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Оспорва механизма на процесното ПТП, като излага, че представеният по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се ползва с материална доказателствена сила. Твърди по делото да не се доказва вината на водача на процесния автомобил, доколкото няма влязла в сила присъда на наказателен съд в тази насока. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е пътувала без поставен предпазен колан. Оспорва наличието на причинна връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и твърдените от ищцата вреди. Твърди, че ищцата да е със съпътстващи и придружаващи заболявания, които са допринесли за получаването на телесните увреждания. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва началния момент, от който се дължи законна лихва за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на застрахователно
събитие-пътнотранспортно произшествие на 16.04.2017год., видно и от констативен
протокол №К-250/16,04,2017год. на СДВР, Отдел ПП, от който е видно реализиране
на ПТП на 16,04,2017год., с участието на лек автомобил, с марка БМВ 318 ТДС, с
рег.№*****, който е самокатастрофирал. При произшествието е пострадала
ищцата Г.Б.Л..
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност за водача
на лек автомобил БМВ 318 с ответното
дружество за релевирания период- определение от 20,08,2018год., постановено в
закрито съдебно заседание по реда на чл.146 от ГПК, видно и от справка от база
данни на ИЦ към ГФ на база подадени данни от застрахователните компании за
застраховка ГО на автомобилистите.
От заключението
на изслушаната по делото съдебна
автотехническа експертиза, което като обективно изготвено следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, механизмът на
пътнотранспортното произшествие, а именно: Процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило в гр. София, на ул. „Мара Бунева”, на
прав пътен участък преди кръстовището с ул. „Подем”. Улица „Мара Бунева” се
състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите,
като за всяка посока има по една пътна лента. Произшествието е настъпило в
тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Лек автомобил „БМВ” се е движил
по ул. „Мара Бунева” в дясната пътна лента с посока от ул. Железопътна“ към ул.
„Пощенска“ със скорост на движение от 95 км/ч. Приближавайки към мястото на
настъпване на процесното ПТП, водачът на автомобила, по неустановени причини, е
отклонил управлявания от него автомобил в дясно, като е напуснал платното за
движение в дясно. Водачът на автомобила е изгубил контрол над МПС, което се е
завъртяло надясно на 45° и е продължило да се плъзга странично. Излизайки от
платното за движение с предната си част автомобилът се е ударил в крайпътно
дърво. Вследствие на удара, автомобилът е придобил допълнително завъртане около
оста си и е продължил движението си успоредно на пътя и под малък ъгъл надясно.
В следващия момент автомобилът се е движил напред с лявата си част и се е
ударил във второ дърво с предната си лява част в зоната на предна лява врата.
След втория удар автомобилът се е завъртял допълнително наляво, като се е
установил от ляво на второто дърво за посоката му на движение и с предната му
част, сочеща посоката от която е пристигнал.
Изложено е
становище причина за настъпване на ПТП
да са субективните действия на водача на
лекия автомобил със системите за
управление на автомобила, който е отклонил управлявания автомобил в
дясно, което е довело до напускане на
платното за движение и реализиране на удар с крайпътни дървета. Скоростта
на движение на автомобила преди произшествието е 95км.ч., а непосредствено
преди удара около 77км.ч., като максималната разрешена скорост за движение на
автомобилите в района е 50км.ч. Лек автомобил БМВ е бил оборудван фабрично
с предпазни колани за всички
места на пътниците, включително на задна
седалка
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
-Политравма. Контузия на лява гръдна половина.
Фрактура на 3,4,5,6,7 ребра в ляво по скапуларна линия и 4,5,6 ребра в ляво и
по средна аксиларна линия. Посттравматичен плеврален излив в ляво. Контузия на
долния дял на левия бял дроб. Минимален върхов пневмоторакс в ляво до
медиастинума. Контузия на главата и гръдния отдел на гръбначия стълб. Характерът
на получените увреждания е травматичен. Гръдната травма с контузия на левия бял
дроб, плеврален излив вляво, минимален върхов пневмоторакс са причинили на
пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на
ребрата в ляво са причинили на пострадалата трайно затруднение на снагата за
срок по- дълъг от 30 дни. Контузията на главата и гръдния отдел на гръбначния
стълб са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Констатираните травматични увреждания отговарят на механизма на ПТП, поради
което е прието същите да са в причинна връзка с процесното произшествие-вътреавтомобилна
травма. Болките и страданията, вследствие
на телесните увреждания са били най-интензивни непосредствено след травмата, в
първите 7-8 дни от произшествието, в началото на дихателната и двигателна
рехабилитация.
По спешност непосредствено след ПТП пострадалата
е хоспитализирана в увредено общо състояние, контактна адекватна. Проведени са
консултации и е диагностицирана като на 20,04,2017год. е предложена планова
торакостомия с оглед евакуация на плевралния излив, която е отказана от
пациентката. Проведена е терапия с вливания на водно солеви разтвори, обезболяващи с направление за
активна дихателна рехабилитация. Предвид
механизма на ПТП, констатираните травматичните увреждания е изложено
становище пострадалата да е била без
поставен предпазен колан. Поддържа се
при наличието на предпазен колан ищцата да би получила по-ниска степен на
уврежданията, въпреки по-ниската ефективност на колана при подобен механизъм на
увреждане. В съдебно заседание е посочено, че възстановителния период при
конкретната травма е около 3-4 месеца, при обичаен такъв от 2 месеца. Придружаващото
заболяване на ищцата-бета
таласемия/генно обусловена анемия/
не е решаващо и обусловило липсата на
оперативна интервенция, тъй като в случай, че такава е била необходима
заболяването не е препятстващ фактор.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св.Янка Д. Николова, чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват
неимуществени вреди за ищцата.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства/
заключение на съдебна автотехническа експертиза/,
настоящия състав намира, че е налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил БМВ 318, който нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДВП/ред.към датата на събитието/, съгласно който на водачите на пътни превозни средства е забранено при избиране на скоростта на движение
да превишават разрешената скорост, която в конкретния пътен участък е 50км.ч. Видно
от заключението на СТЕ водачът на МПС е
управлявал автомобила със скорост от 95км.ч., което обстоятелство е довело до
загуба на управление и реализиране на ПТП.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, поради
което застрахователят е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото З.ължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и
затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат
обезщетени в размер на 40000.00лв. При определяне на същите
съдът съобрази характера на причинените физически увреждания-гръдна травма
с контузия на ляв бял дроб, с
плеврален излив и минимален върхов пневмоторакс, серийна фрактура на ребра на 3,4,5,6,7
в ляво и 4,5,6 в ляво по средна аксиларна линия, контузия на главата и гръдния
отдел на гръбначния стълб, причинили на пострадалата разстройство
на здравето, временно опасно за живота и затруднения в движението на снагата за
период от около 2 месеца. Съобрази се възрастта на пострадалото лице/19години към датата на произшествието, благоприятстващ
възстановяването фактор/, обстоятелството, че възстановителния период от общо
3-4 месеца е приключил, без данни за настъпили усложнения или инвалидизация,
както и фактът, че най-интензивни болки и страдания ищцата е търпяла
непосредствено след ПТП, в първите 7-8 дни
и в началото на дихателната рехабилитация. Видно от ангажираните гласни
доказателства пострадалата се е нуждаела от непосредствени грижи в ежедневието
си за период от около два месеца. Следва да бъде отчетено и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения- при всички случай претърпян инцидент от ПТП
оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалия, което се
установява и от събраните гласни доказателства, ищцата изпитвала страх от
пътуване с автомобил, имала панически пристъпи в ситуационни преживявания
напомнящи й инцидента. При определяне на
обезщетението съдът съобрази икономическата конюнктура в страната към датата на
настъпване на застрахователното събитие и лимитите на застрахователно
обезщетение.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. За установено съдът
намира извършено нарушение от пострадалата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Установи се съгласно СМЕ/ становище на експерт
заявено в съдебно заседание проведено на 03,12,2018год./, че ищцата би получила
по-леки фрактури на ребрата в случай, че е била с поставен предпазен колан, с
оглед механизма на ПТП- удар в крайпътни дървета. Така установеното съпричиняване, съдът
определя в размер на 20%, тъй като приносът на делинквента е значителен спрямо
поведението на пострадалото лице допринесло за увеличаване тежестта на
уврежданията, което следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение
или същото се следва в размер на 32000лв., в който размер следва да бъде
уважен предявения иск и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 70000лв. като неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ се следва от изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ-три месеца
от предявяване на претенцията пред застрахователя. В процесната хипотеза видно
от молба вх.№ЦУ 15-4661/25,05,2017год. застрахователят е уведомен от ищеца на 25,05,2017год.
или законна лихва за забава е дължима от 26,08,2017год. до изплащане на вземането, поради което претенцията за
присъждането й от 19,09,2017год. е основателна.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в размер от 1280,00лв.-д.т.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора
на ищеца се дължат разноски, които
съдът намира за доказани в размер на 90,00лв. от общо 200,00лв.-вещи лица.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК съобразно
отхвърлената част от иска се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 248,40лв., от общо 460,00лв., от които 360,00лв.-в.л.,
100,00лв.-юрк.възнаграждение.
На адв.Я.Д. на осн. чл.38, ал.2 от З.в. и
съобразно уважената част от исковата претенция се дължи адв.хонорар в размер на 1183,50лв. от общо 2630,00лв.,
определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.“О.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** да заплати на Г.Б. Л., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 32000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 16,04,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва върху тази сума от 19,09,2017год. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 32000лв.
до пълния предявен размер от 70000,00лв., частично от 100000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З.“О.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** да заплати на Г.Б. Л., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума
в размер на 90,00лв.-разноски по
делото.
ОСЪЖДА З.“О.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 1280,00лв. –държавна такса.
ОСЪЖДА Г.Б. Л., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
да заплати на ЗАД“О.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 248,40лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД“О.“АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес *** да заплати на адв.Я.Д.Д. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер
на 1183,50лв. –адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: