№ 9370
гр. С., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110162099 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу С. М. Л. и
В. С. Л., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Т.“, бл. 50, вх. Б, ет. 3 , ап. № 27, аб. № 6****. Поддържа, че съгласно тези ОУ
е доставял на до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от
двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: 233,64 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 42,44 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г., сума в размер на 16,09 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 3,81 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за
главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2020 г. до
23.10.2023 г.
1
Ответникът С. М. Л. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за местна
подсъдност, основано на съображението, че постоянният и настоящият му адрес са в
Смолян. Твърди, че е собственик на 1/3 идеална част от процесния имот, както и че К.
М. не е притежавала право на собственост върху процесния имот, поради което и
нейните наследници не се легитимират като съсобственици. Иска делото да бъде
прекратено поради неотстранени нередовности на исковата молба, като недопустимо,
както и до приключване на производството по гр.д. № 44985/2022 г. по описа на СРС,
76 състав.
Ответникът В. С. Л. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Прави искане за прекратяване на делото и изпращането му по
подсъдност на РС – Смолян, както и за спиране на делото до произнасяне на Съда на
Европейския съюз по дела с преюдициално значение.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу ответника С. Л. са основателни, а срещу ответника В. Л. – неоснователни.
Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
2
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
неустановено спрямо ответниците първото правнорелевантно обстоятелство –
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника С. Л..
Видно от представено по делото бракоразводно решение от 12.02.1996 г. е
прекратен бракът между К. Е. М. – Л.а и С. М. Л., който бил сключен на 14.05.1977 г.
Съгласно Заповед № Д-35-366/29.01.1981 г. за обезщетение на отчуждения
собственик Х. С. Л.а, на С. М. Л. е определен апартамент № 27, находящ се на адрес
3
гр. С., в бл. 29, който е предвиден за построяване в отчуждения имот с пл. № 405, в кв.
56, м. „Н. – Т.“. По силата на Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториалното и селищно устройство № 147, том I, нот. д. № 147 от 12.01.1984 г.
ответникът С. М. Л. е признат за собственик на апартамент № 27, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Н. – Република“, бл. 29, ет. 3. Общата цена на имота е посочена на стойност
17 969 лв., от които припадащи се срещу отчуждения имот и собствени средства в общ
размер на 6039 лв., и 11 930 лв. отпуснат заем от ДСК.
Съгласно т. 3 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г. па Пленума на Върховния
съд, представляващо задължителна практика, придобитите през време на брака
недвижими и движими вещи и права върху вещи не принадлежат общо на двамата
съпрузи, ако са придобити със средства, получени срещу вещи, индивидуална
собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или е получил след
сключването му по наследство или дарение. Ако срещу индивидуален имот на единия
съпруг, отчужден по реда на чл. 55 „в“ ЗПИНМ, бъде отстъпен друг имот и стойността
на двата имота е равна или тази на отчуждения имот е по-голяма от тази на
отстъпения, ще е налице пълна трансформация, поради което съпругът собственик на
отстъпения имот, запазва индивидуалното си право на собственост върху придобития
по този начин нов имот, макар това да е станало през време на брака. Когато срещу
отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна разлика и това стане през
време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността на отстъпения имот
(жилище) се включва в съпружеската имуществена общност, макар отстъпеният имот
да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се обезщетява по
реда на чл. 55 „в“ ЗПИНМ.
Видно от представения по делото нотариален акт имотът е придобит като
обезщетение срещу отчужден имот, но от стойността на имота само 6039 лв. са
равностойността на отчуждения имот и лични средства, а остатъкът от 11 930 лв.
заплатен със средства, получени от заем.
Ето защо при данни, че имотът е придобит по време на брака, то намира
приложение правилото на чл. 13, ал. 1 СК (1968 г., отм.), на основание на което частта
от имота съответстваща на 11 930 лв. е придобита от в режим на съпружеска
имуществена общност. Следователно в режим на СИО са придобити 0,66 ид. ч., а лична
собственост на С. Л. са 0,34 ид.ч. Изводът, че и двамата съпрузи са били съсобственици
се подкрепя и от писмо на К. М. до „Т. С.“ ЕАД /л. 21 и л. 58/, като данни за
притежаваните от страните идеални части не се съдържат нито в това писмено
доказателство, нито в приложеното бракоразводно решение. За целите на настоящото
производство съдът е овластен по реда на чл. 162 ГПК да определи същите, относими
към размера на доказаната по основание част от исковете срещу всеки от ответниците.
С прекратяване на брака поради развод през 1996 г. СИО също е прекратена, като
собственост на С. Л. са станали 0,67 ид.ч., а на К. М. – 0,33 ид.ч., придобити по
наследство от ответника В. Л. съгласно удостоверение за наследници на К. Е. М. /л.
95/.
По делото е представено удостоверение за идентичност на адреси /л. 25/, съгласно
което адрес ж.к. „Т. 2“, бл. 29 е идентичен с адрес ж.к. „Лев Т.“ бл. 50.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
4
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Т. С.“ ЕООД. Наличието на договорно правоотношение ищеца и
третото лице помагач по отношение на сградата, в която се намира процесният имот и
за процесния период, се установява и от представените от третото лице писмени
доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово
разпределение, че през процесния период в имота на ответниците не е имало
монтирани отоплителни тела и топлоразпределители, но има щранг лира за отопление
на банята, за която се начислява служебно топлинна енергия съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. В имота се ползва топла вода и има монтирани 2 бр. водомери за
топла вода. В процесния период по време на отчетите са попълнение документи за
главен отчет, подписани от потребител.
Според вещото лице стойността на начислената топлинна енергия за целия
период възлиза на сумата от 460,94 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което предвид
установените квоти в съсобствеността обуславя основателност на исковите претенции
за главница за доставена топлинна енергия за сумата от 152,01 лв. за ответника В. Л. и
308,83 лв. за ответника С. Л.. С оглед диспозитивното начало искът срещу ответника С.
Л. следва да бъде уважен изцяло, а срещу ответника В. Л. – за сумата от 152,01 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер – да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото ищецът претендира от всеки от ответниците и вземане за
възнаграждение за дялово разпределение.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът срещу
5
всеки от ответниците е основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От
таблица № 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
начислената сума за услугата дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. –
30.04.2022 г. е в размер на 32,19 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане.
Предвид гореизложените изводи относно квотите в съсобствеността и с оглед
диспозитивното начало, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи изцяло срещу ответника С. Л. и за сумата от 10,62
лв. срещу ответника В. Л., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер,
да се отхвърли като неоснователен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва съдът взе предвид, че в този
период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД
на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на сумата от 85,38 лв.
за целия имот. Следователно искът срещу ответника С. Л. следва да се уважи за пълния
предявен размер, а срещу ответника В. Л. – за сумата от 28,18 лв., като за разликата до
пълния предявен размер – да бъде отхвърлен като неоснователен.
Исковете за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърлят като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
6
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат ищецът и ответниците.
Ищецът е претендирал разноски в общ размер от 660 лв. (50 лв. държавна такса,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, по 250 лв. депозити за съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза и 10 лв. такса за издаване на съдебни удостоверения),
от които съразмерно на уважената част от иска С. Л. следва да плати 438,47 лв., а В. Л.
– 140,40 лв.
С оглед отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника В. Л. сумата от 213,21 лв. разноски за производството.
Ответникът С. Л. не е претендирал и доказал извършване на такива, поради
което не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. Л., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Я.“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 233,64 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сума в размер на 16,09
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,44 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Т.“, бл. 50, вх.
Б, ет. 3, ап. № 27, аб. № 6****.
ОСЪЖДА В. С. Л., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 152,01 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
7
01.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за сумата от 10,62 лв.,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 13.11.2023 г. до изплащане на
вземането,
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 28,18 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 23.10.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Т.“, бл. 50, вх.
Б, ет. 3, ап. № 27, аб. № 6****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
С. М. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,81
лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата
дялово разпределение, начислена за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023 г ., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
В. С. Л., ЕГН **********, искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 152,01 лв. до пълния предявен размер от 308,83 лв. за главницата за реално
доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. – 30.04.2022 г.,, като
неоснователен,
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 10,62 лв. до пълния предявен размер от 16,09 лв. за главницата за дялово
разпределение , като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 20,18 лв. до
пълния предявен размер от 42,44 лв., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3,81 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за главница за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 15.11.2020 г. до 23.10.2023 г., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Т.“, бл. 50, вх.
Б, ет. 3, ап. № 27, аб. № 6****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. Л., ЕГН **********, да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 438,47 лв., представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. Л., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 140,40 лв., представляваща разноски за
производството.
8
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да
заплати на В. С. Л., ЕГН ********** сумата от 213,21 лв., представляваща разноски за
производството.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9