РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 15.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 19 май през двехиляди, двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5127 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл.26, ал.1 и ал.2, пр.4 и пр.5 от ЗЗД. В условията
на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД, вр. с чл.88, ал.1, вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищците търдят, че след смъртта си В.М.А.не
е оставил съпруга, възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или
техни низходящи, поради което те се явяват единствени негови наследници по
закон, на основание чл.8, ал.4 от ЗН, а също и наследници на първоначалните
праводатели и наследодатели - М.Н.А.и Д.Н.А.(родители на В.М.А.).
Твърдят,
че с покойният наследодател - В.А., като първи братовчеди и негови единствени
близки роднини, винаги са поддържали изключително близки взаимоотношения и са
имали редовни контакти и срещи.
Твърди се, че
ищците Р.Й. и Д.Й. винаги са гостували в България по веднъж или два пъти
годишно със семействата си за периоди от около две, три седмици, като са
отсядали в жилището на В.А., а ищецът К.Й. заедно с В.А., от своя страна
посещавали братовчедите си в Германия.
Твърдят, че през есента на 2018г. В.А., споделил на фамилна среща
пред първия ищец и негови близки, че има сериозен здравословен проблем и ще му
се наложи да се подложи на сърдечна операция, за което ще са му необходими
значителни средства. Поддържат, че през периода от есента на 2018г. до
месец ноември 2019г. В.А. имал редовни контакти с ищеца К.Й. и семейството му,
като им гостувал два - три пъти всеки месец за вечери, чували се по телефона,
комуникирали и през интернет с другите двама ищци.
Твърди
се, че през месец декември 2019г. ищецът К.Й. и съпругата му търсили А. по
телефона, но установили, че няма връзка с него. През месец януари 2020г съпругата
на К.Й. посетила дома на А. и останала стресната от състоянието, в което го
заварила.
Твърди
се, че А. бил в неугледен вид, видимо отслабнал, с пораснала коса и брада,
домът му който до преди бил винаги блестящ от чистота и подреден - бил
занемарен, разхвърлян, нямало включено отопление, било студено. Твърди се, че
съпругата на първия ищец предложила помощ на А. но той отказал. В Периода на
извънредното положение от 13.03.2020г. Й. не посещавала А.. Развити са
твърдения за посещения на Й. при А. в периода след отпадане на извънредното
положение.
Твърди
се, че на 01.09.2020г., привечер, Й. отново посетила дома на А.. Като го
видяла, била шокирана от вида и състоянието му - той не бил „същия човек",
който тя познавала - бил с дълги разрешени, мръсни и сплъстени коса и брада,
ужасно слаб - като „скелет облечен в мръсен анцуг", с изпито лице и
хлътнали очи. Тя много се разтревожила и направо силно се изплашила от този му
вид. В дома му царял хаос, безпорядък и мизерия. При разговора им, А. й
споделил, че не е ял от седмици, че няма никаква храна, никакви пари и е
доведен до безпомощно състояние. Споделил, че е бил излъган и измамен; повтарял
многократно „излъгаха ме, излъгаха ме, измамиха ме". Показал и дал на Й.
копие от горепосочения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, сключен с ответниците на 28.12.2018г.
Твърди
се, че ответниците му обещали да му дадат и солидна парична сума, за да може
той да се погрижи за здравословното си състояние, но освен, че не изпълнили
обещанието си, те не изпълнявали и поетите с въпросния договор задължения - не
му давали необходимата му, дори и минимална издръжка, не го посещавали, не му
носели храна, не се интересували от състоянието му - здравословно, психическо и
физическо, въпреки, че много пъти ги молел за това, както и да си изпълнят
обещанието да му дадат паричната сума за равностойността на апартамента му,
както му били обещали преди сделката, но не били направили това и до настоящи
момент. Твърди се, че А. казал на Й., че иска да развали този договор, „…дето са
го излъгали да подпише…".
Твърди се, че на 10.09.2020г. съседи на А. се обадили на
ищеца К.Й. и съобщили, че В.А. е бил запален, видели го в пламъци и обгорял,
като бил откаран в болницата, а на място била полиция. Съпругата на първия ищец
- Й., като негов пълномощник и член на семейството, незабавно отишла до
жилището на А.. Заварила полицейски екипи. Полицейските служители и съседи й
казали, че А. е бил запален в мазата, викал е горейки „Изгорях! Изгорях!".
Молят
съда да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1 и ал.2, пр.4 и пр.5
от ЗЗД, да прогласи нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 168, том
III, рег.№ 12925, дело № 388 от 28.12.2018г. по описа на Нотариус - Стефан
Варамезов, с район на действие Русенски Районен съд и с Рег.№ 632 в Регистъра
на Нотариалната камара/ НА с вх.Рег.№ 17303 от 28.12.2018г., Акт № 108, том 43,
дело 8925/2018г., Имотна партида № двр16961 при Служба по вписванията при АВ -
Русе, като противоречащ на закона и/или заобикалящ закона, както и като
накърняващ добрите нрави, а също и при липса на основание, както и като
представляващ по същността си привиден договор, съобразно наследствените квоти
на ищците - по 1/3 идеални части за всеки един от ищците и притежаваните от
ответниците идеални части - по 1/2 идеални части за всеки един от ответниците.
В
условията на евентуалност, молят съда на основание чл.87. ал.З от ЗЗД, вр. с
чл.88 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.55 ал.1,пр.3 от ЗЗД, да постанови разваляне на
сключения алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка № 168, том III, рег.№ 12925, дело №
388 от 28.12.2018г. по описа на
Нотариус - Стефан Варамезов, с район на действие Русенски Районен съд и с Рег.№
632 в Регистъра на Нотариалната камара/ НА с Вх.Рег.№ 17303 от 28.12.2018г.,
Акт № 108, том 43, дело 8925/20 18г., Имотна партида № двр 16961 при Служба по
вписванията при АВ – Русе, поради виновно неизпълнение от страна на ответниците
до размера на целия имот, формиран от по 1/3 ид.ч. за всеки един от ищците,
съобразно наследствените им квоти, по отношение на притежаваните по 1/2 ид.ч.
от имота от всеки един от двамата ответници, както и да осъди ответниците да
предадат на ищците владението над имота.
Претендират
се съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение - хонорар
за един адвокат.
На
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, молят съда да осъди
ответниците, да заплатят на адвоката, оказал безплатна правна помощ на първия
ищец - К.Х.Й., адвокатско възнаграждение в минимален размер, изчислен съобразно
Наредба №1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците,
чрез процесуалния си представител са подали писмен отговор, в който развиват
съображения за неоснователност на исковете.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Не се спори и от писмените доказателства по делото се
установява, че след смъртта си В.М.А.не е оставил съпруга, възходящи от
втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, поради което ищците се
явяват единствени негови наследници по закон, на основание чл.8, ал.4 от ЗН, а
също и наследници на първоначалните праводатели М.Н.А.и Д.Н.А.а, които са родители на починалия В.М.А..
От приложения към делото нотариален акт № 168,
том III. рег. № 12925. дело № 388 от 28.12.2018 год., се установява, че
процесния недвижим имот е прехвърлен от В.М.А.на
ответниците по делото - С.С.Г. и И.К.Т., като всеки един от тях е придобил по ½ идеална част, срещу
задължение за приобретателите да поемат гледането и
издръжката на прехвърлителя А., заедно и поотделно, лично или чрез трето лице, като му осигурят спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега,
докато е жив.
Установено е и не се спори, че на 11.09.2020г., В.А. е починал,
вследствие на инцидент и/ли нещастен случай. Образувано било
наказателно досъдебно производство за престъпление по чл.127, ал.1 от НК.
С постановление
на РРП от 19.03.2021г. наказателното производство било прекратено поради
липса на доказателства за това, друго лице да е
имало отношение към смъртта на А., че са се отнасяли жестоко към него или системно
са унизявали достойнството му. Прокурорът достигнал до
категоричен извод, че никой не е подпомогнал А. с думи или действия към
извършване на самоубийство.
По проведеното досъдебно наказателно производство ищецът К.Й. депозирал молба
да бъде конституиран в качеството на пострадал, но последователно , на два пъти
Русенска районна и Русенска окръжна прокуратура с постановления отхвърлили,
като недопустимо искането му.
По
предявения иск за разваляне на договора, поради нищожност, като противоречащ на
закона и/или заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави, а също и при липса
на основание, както и като представляващ по същността си привиден договор.
В хода
на делото, не бяха събрани убедителни доказателства в
подкрепа на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2, пр. 4 и пр. 5 от ЗЗД. Ищците не представиха доказателства за липса на основание за сключване на
процесния договор, както и доказателства за представляващ по същността си
привиден договор.
Установената съдебна практика по подобен вид дела е следната: С
Решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на IV ГО на ВКС и решение
№ 384 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на III ГО на ВКС, е прието, че
изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане поради липса на основание е наличие на заболяване, предполагащо
настъпване на смъртта на прехвърлителя твърде скоро след датата на договора,
както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за
скорошното й настъпване, като под такива заболявания са изброени и се имат
предвид с такъв характер, или в такъв стадий, които предшестват непосредствено
смъртта. Ако такива са налице, то за да е налице нищожност на това основание,
следва да се касае за съвсем кратък времеви период от сделката до настъпването
на смъртта - дни, по-малко от месец. За да се приеме, че договорът в тази част
е без основание е необходимо още при сключването му приобретателят да е знаел,
че прехвърлителят ще почине много скоро и той няма да го гледа и издържа.
От
събраните по делото доказателства такъв извод не може да се направи, тъй като
не се установи наличието на такова заболяване на А., за което прогнозата на
лекуващите лекари е да не може да бъде излекуван и с предстоящ летален изход, още повече и за скорошното му
настъпване.
Нещо
повече, нито ищците, нито групата свидетели от тяхна страна, св.Й.,
св.А. и св.Т.
посочиха какво точно е твърдяното от ищците сърдечно заболяване на А.. За това,
сключвайки договора, у ответниците не е съществувало знание, че няма да
изпълнят поетото задължение за в бъдеще. Освен това, смъртта на А. е настъпила
близо две години след сделката, вследствие на инцидент.
Алеаторният
договор не е сключен по настояване на приобратателите,
а напротив по воля на починалия А.. Установява се по делото, че той сам е
настоявал и предприел действия за сключване на
договора. По делото липсват , каквито и да са доказателства А. да
е действал под
заплахи и/или при крайна нужда. Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че страните
по алеаторния договор са имали прекрасни отношения,
датиращи много преди сключването му.
Неоснователни, неподкрепени
с доказателства и противоречащи на нормалната логика
са твърденията на ищците, че „процесният договор е бил сключен
с цел прикриване на покупко-продажба на имота, при която, обаче не била
осъществена дължимата престация от страна на приобретателите - ответници, които
не са заплатили на прехвърлителя паричната стойност на прехвърления
апартамент". В тази насока по делото не се
представиха доказателства за обещания от страна на ответниците, за заплащане на
„солидна парична сума“
на А. в размер на продажната цена на процесния апартамент - около петдесет
хиляди лева. Ето защо съдът приема, че твърденията на
ищците за привидност на сключения алеаторен договор за издръжка и гледане, с
който е прикрита покупко-продажба на процесния имот са неоснователни и недоказани .
По
предявения при условие на евентуалност, иск за разваляне на договора поради
неизпълнение, на основание чл. 87, ал. З от ЗЗД.
Фактическият
състав на правото на разваляне на договор по чл.87,
ал.З от ЗЗД предполага наличието на следните предпоставки: 1/ валидно
съглашение; 2/ изправност на страната,
искаща развалянето; 3/ неизправност на страната, срещу която се иска
развалянето. Ал.4 на същия член поставя, като допълнителен критерий, степента
на неизпълнението, като правото на разваляне възниква единствено при
съществуването на съществено по своя характер неизпълнение.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява по безспорен начин, че ответниците са изпълнявали постоянно и
непрекъснато задълженията си по издръжката и гледането на починалия А., поети с договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка, като се устани, че помощ му е оказвана от ответниците и преди сключване на договора. Установява се по категоричен начин, че ответниците са
спазвали стриктно задълженията си по алеаторния договор, като
са осигурявали на прехвърлителя нужните грижи и издръжка, съобразно нуждите,
възрастта и здравословното състояние.
В конкретния случай страните не са уговорили с договора обема и вида
на дължимите грижи и издръжка, поради което се
дължат всички необходими грижи и издръжка според нуждите на прехвърлителя. В
този случай именно действителните му нужди са критерият,
какво следва и е необходимо да се изпълни по
договора. На прехвърлителя не могат да му се наложат грижи и начин на живот,
които той не желае да приеме дори и те да са
по-добри от условията в жилището му.
Съдът не кредитира, предвид заинтересоваността й от изхода на
делото, показанията на св.Й. (съпруга на ищеца К.Й.),
относно проведен разговор, при среща, между нея и А. на 01.09.2020 г., провел се десет дни преди смъртта на А.). В този разговор „...А.
споделил, че не е ял от седмици, че няма никаква храна, никакви пари и е
доведен до безпомощно състояние. ... че бил
излъган и измамен...". Дори и да се допусне, че такъв
разговор, с подобно съдържание е бил проведен,
без свидетели, само между двамата, след като единият от събеседниците е
починал, твърденията на другия са напълно безполезни, ако не
бъдат установени с други доказателствени средства.
От друга страна показанията на св.Й. са непоследователни,
противоречиви и не кореспондират с останалите доказателства по делото, а
именно: св.Й. твърди, че при същия разговор на 01.09.2020г.
с А. обсъждали обезщетението от бюрото по труда за оставането му без работа, а
от приложеното по делото писмо от 10.12.2020г. на НОИ ТП - Русе е видно, че за периода 01.01.2019 г.
– 11.09.2020 г. А. не е получавал паричното
обезщетение за безработица, парично обезщетение за временна неработоспособност
и пенсия. Нормалната логика сочи, че А. не би могъл да
обсъжда изобщо такава тема, тъй
като въобще не се е бил регистрирал в бюрото по труда, след съкращаването му от
работа на 01.05.2019г. В показанията си пред съда св.Й. твърди, че А. „...не й
е казал, че не е регистриран в бюрото по труда". В показанията си пред
дознателя в образуваното досъдебно производство № 5450/2020 год.. Й. сочи,
противоположен факт - че В.А. й споделил, че получава обезщетение от бюрото по
труда. Показанията на св.Й., че на 01.09.2020г. А. й заявил, че не може да си
вземе рентата от гр.Две Могили, защото нямал пари за да отиде до там се
опровергават по категоричен начин от приложената по
делото служебна бележка от ЗКПУ „Филип
Тотю" - гр.Две Могили, която удостоверява, че рентата за 2019г. е получена
лично от А. на 18.10.2019г., а изплащането на рентата за 2020г. към
01.09.2020г. все още не е било започнало.
В
показанията си пред съда св.Й. твърди още, че А. е
присъствал на 23.10.2019г., около една година след прехвърлянето на апартамента
на рожденния ден на ищеца К.Й., заедно с останалите ищци - братовчедите,
пристигнали от Германия - Р. и Д.
Й.. Твърди, че си говорили
за лични неща, но А. не бил споделил нищо по
повод на въпросната сделка, нито изразил някакво недоволство и разочарование.
Св.Й. твърди, че в деня на инцидента с А. - 10.09.2020г.,
разговаряла с друго лице, представил се за много близък приятел и доверено лице
на В., с име Иван, който й заявил „... аз знам всичко, Вальо е измамен….
Аз присъствах на сделката в мазата, когато се уговаряха….
Те му обещаха да живеят с него и пари да се лекува…".
От друга страна по досъдебното производство на 12.01.2021г. е
бил проведен разпит на лице с имена И.Г.Г., при
който, същия заявил, че жената на К. („батко“- както го нарича в разпита) - св.Й., е
посещавала А. но рядко, а по повод апартамента и прехвърлянето на собствеността
му, А. не му е споделял нищо.
Нещо повече, в мотивите на постановлението на РРП от 19.03.2021г. за
прекратяване на образуваното досъдебно производство се сочи, че по отношение на
твърдението, че В.А. е бил излъган и измамен, само св.Й.
го твърдяла, макар че А. е бил близък с И.Г.. Интересен е факта, че дори наблюдаващият прокурор е намерил за странно,
че св.Й. е уведомена от В. за измамата почти две години след изповядване на нотариалния акт. Също така, важно е да се отбележи , че прокурорът е отхвърлил,
като неотговарящо на истината, заявлението на Й., че И.Г. е присъствал лично, когато са измамили А..
В действителност ако починалия В.А. се е чувствал излъган, измамен,
недоволен от грижите за него и „искал да развали този договор, дето са го
излъгали да подпише"', както твърдят ищците, предприемането на действия по
развалянето на договора е било осъществимо, лично от А., приживе, но това не е
направено, което опровергава твърдения на ищците.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства, че за периода от 28.12.2018г.
- до смъртта на А., процесния имот не бил ползван от ответниците, а предоставен
изцяло на разположение на прехвърлителя.
Установява се, че през период от 2-3 дни, ежеседмично,
съобразено с работния й график, ответницата И.Т. посещавала А., пазарувала е
със свои средства продукти, с които му е приготвяла храна, купувала е
необходимите препарати и поддържала хигиената в жилището. Поддържала
домакинството според нуждите и изискванията на прехвърлителя. който ходел на
работа и не се нуждаел от специални грижи. Тази ситуация
продължила и след
съкращаването на А. от работа.
Установява се, че А. редовно посещавал и гостувал в
семейството на ответниците и дори преспивал
по няколко дни, като за целта го вземали и го връщали с автомобила
си.
Установява се от събраните гласни доказателства, че А. пребивавал
и за по-дълги периоди от време, когато поради аварии, отоплението и
топлата вода в района са били преустановявани, като винаги бил
приеман и се е чувствал, като член на семейството на ответниците.
Установи се по категоричен начин от събраните писмени и гласни
доказателства по делото, че данък сгради, такса битови отпадъци и всички
разноски, свързани с ползването на апартамента са били поети и плащани от
ответниците, с техни собствени парични средства - отопление, електричество, ВиК, общи
разноски на входа, необходими средства за поддържане и ремонти на сградата
(входна врата с чип, домофонна уредба и др.). Със
собствени средства и личен труд, ответникът С.Г. дори започнал
в процесния апартамент, поетапен ремонт -стая
след стая, който не бил завършен.
Съдът не кредитира показанията на св.М.А. и св.М.Т.,
че поради липса на средства е било преустановено електрозахранването и
топлоподаването в процесния имот. Това е така, тъй
като същите се опровергават по категоричен начин от
приложените по делото документи, удостоверяващи редовното им плащане от
ответниците. Интересен факт във връзка с процеса на обсъждане
достоверността на показанията на тези двама свидетели е заявеното от св.М.А. в
с.з. от 19.05.2021г. „ …. че е започнала по-често да комуникира със св.Й. и
уточнява, че отношенията им станали по-близки след смърта на А. …..“. Изложеното дава основания на съда да формулира
извод, че въпросното „сближаване“ между св.Й. и св.А. е отпочнало
непосредствено след смъртта на А. и е имала за цел „подготовка“ на св.А. за участието и в настоящия процес. В
тази насока са и констатираните вътрешни противоречия в показанията на св.А. в
хода на задаваните от страните въпроси. Така например в показанията си по
делото дадени на 19.05.2021г. св.А. заявява категорично „ … Да,
казвала съм на разследващата, че А. ми е споделил, че е бил измамен. …..“ Не
съм казвала на разследващата, че с В.А. не съм комуникирала откакто той се е
променил и отслабнал…..“. От друга страна в
разпита на св.А. на лист 20 от досъдебното производство не споделя за разговор
с А. в който й бил казал , че е измамен, а твърди друго – че й казал че е
добре, въпреки че бил отслабнал.
Аналогично следва да бъде посочено, че съдът не кредитира и показанията на
св.М.Т., тъй като същите са непоследователни , противоречиви и не кореспондират
със събраните по делото писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
По
предявения иск за разваляне на договора, поради нищожност, като противоречащ на
закона и/или заобикалящ закона и накърняващ добрите нрави, а също и при липса
на основание, както и като представляващ по същността си привиден договор.
Разгледан по същество горният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
В настоящия случай нотариалната форма за сключване на сделки с недвижими имоти е
била спазена и този факт не се оспорва от страните. Това е така, тъй като основанието за сключване на сделката е
налице – полагане на грижи за А.. Основанието
е посочено в текста на самия договор за
прехвърляне на имота, въз основа на което е сключена прехвърлителната сделка в нотариална
форма.
По делото не се спори, че А. е бил в състояние да ръководи
постъпките си, че е знаел какво прави, че е бил признателен и благодарен на ответниците за
отношението им към
него. Не се спори, че
прехвърлителя е бил под запрещение, нещо повече всички свидетели съобщават, че
А. е бил адекватен и
без каквито и да е умствени или психични отклонения. Това дава основание на съда да
формулира извод, че той е
осъзнавал действията на ответниците в негова полза,
бил е признателен и благодарен към тях.
Адекватността, психичното и умствено равновесие се потвърждават
косвено и от нотариуса, който е заверил волеизявлението му за прехвърляне на процесния имот.
Договорът, с който едно лице
прехвърля недвижим имот срещу насрещно задължение за гледане и издръжка не е
уреден изрично в закона и сключването му се основава на общото правило на чл.9
от ЗЗД за свобода на договарянето, доколкото не противоречи на повелителните
правни норми и на добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в
правната теория се приема, че този договор е двустранен - страните
правят насрещни волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации, алеаторен.
Обемът и
продължителността на престацията на приобретателя не е определена във времето,
а е в зависимост от здравословното състояние на прехвърлителя и
продължителността на живота му, тъй като със смъртта договорът се прекратява.
Придобивното основание на ответниците е правна сделка, като за валидността на правните сделки
съдът следи служебно, освен ако законът предписва другояче – напр. чл. 26, ал.
2, изр. 2 от ЗЗД.
По
предявения при условие на евентуалност, иск за разваляне на договора поради
неизпълнение, на основание чл. 87, ал. З от ЗЗД.
Искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
Съдът приема, че договорът в частта за поемане на
задължение за бъдещи грижи и издръжка (като част от неделимата престация на
приобретателя в случая) е действителен, поради което е безпредметно обсъждането
на действителността на договора в частта за вече положени грижи
Събрания по делото
доказателствен материал дава основание на съда да формулира категоричен извод, че приобретателите са полагали
грижи за прихвърлителя А. в целия период
от датата на
прехвърляне на имота до неговата смърт така, както е посочено в атакувания
нотариален акт.
Ответниците,
в качеството на приобретатели на процесния имот са изпълнявали договора
съобразно нуждите и изискванията на прехвърлителя, както и задълженията си в
пълен обем. Ответниците винаги били на разположение, в помощ на прехвърлителя. В.А.
винаги изразявал задоволство и одобрение на оказваната му грижа и отношение на
ответниците към него, като не е имало недоволство или неудовлетворение от
предоставяната морална и материална подкрепа.
Доказателствата по делото установяват, че на В.А.,
като праводател по алеаторния договор е давана дължимата и необходима грижа, и
издръжка, необходими за неговия спокоен и нормален живот, които съответстват на
действителните му нужди. Престираното от страна на ответниците е било приемано
от прехвърлителя, като винаги било демонстрирано поведение на удовлетвореност и
никога не бил поставян въпрос за непълно или неточно изпълнение, още по-малко -
за разваляне на сключения договор. Това се потвърждава от последователните,
логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал показания на
св.Пенев и св.Георгиев, които лично са контгактували
с А. при редовните му посещения в дома на ответниците, последното от които е
било но 05.09.2020 г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и това, че причина за завеждане на
делото е поведението на ищците, то същите следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците и
сторените от тях разноски в настоящото производство,
съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК,
а именно сумата в
общ размер от 4210,00 лева от които 4200,00 лева платен адвокатски хонорар от
ответниците и 10,00 лева платена д.т. за издаване на удостоверения..
Така
мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от К.Х.Й. с ЕГН:********** ***, Р.Й. роден на ***г. в
гр.Б. М., Г., с лична карта N:******* и Д.Й., роден на ***г. в гр.Б.,
Германия с лична карта N:******* срещу С.С.Г. с ЕГН:********** и
И.К.Т. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2,
пр.4 и пр.5 от ЗЗД, за прогласяване на
нищожност на сключения с нотариален
акт № 168,
том III, рег.№ 12925, дело № 388 от 28.12.2018г. по описа на Нотариус - Стефан
Варамезов, с район на действие Русенски Районен съд и с Рег.№ 632 в Регистъра
на Нотариалната камара, договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като
противоречащ на закона и/или заобикалящ закона, както и като накърняващ добрите
нрави, а също и при липса на основание, както и като представляващ по същността
си привиден договор, съобразно наследствените квоти на ищците - по 1/3 идеални
части за всеки един от ищците и притежаваните от ответниците идеални части - по
1/2 идеални части за всеки един от ответниците.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от К.Х.Й. с ЕГН:********** ***, Р.Й. роден на ***г. в
гр.Б. М., Г., с лична карта N:**** и Д.Й., роден на ***г. в гр.Б.,
Германия с лична карта N:****** срещу С.С.Г. с ЕГН:********** и И.К.Т.
с ЕГН:********** иск за разваляне на сключения с нотариален акт № 168, том III, рег.№ 12925, дело № 388 от
28.12.2018г. по описа на Нотариус - Стефан Варамезов, с район на действие
Русенски Районен съд и с Рег.№ 632 в Регистъра на Нотариалната камара, договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение на
договорните задължения на ответниците,
съгласно чл.87 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Х.Й. с ЕГН:**********
***, Р.Й. роден на ***г. в гр.Б. М., Германия, с лична карта N:********* и Д.Й., роден на ***г. в гр.., Германия с лична
карта N:************ да заплатят на С.С.Г. с ЕГН:********** и И.К.Т.
с ЕГН:********** сумата от 4210,00 лева
направени разноски по делото.
Решението да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5
от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/