Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 866
гр.Бургас, 11.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 508 по описа на
БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на Т. П.П. с
ЕГН **********, с адрес ***, против
наказателно постановление № */ 07.01.2019г., издадено от началник ОО „АА“
-Бургас, с което за нарушение на чл.40,
ал.1, т.5 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева.
С
жалбата се поддържа, че е налице материална незаконосъобразност на
постановлението.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Наказващият
орган не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 25.01.2019 г., а жалбата е депозирана на 31.01.2019 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата
по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На
21.12.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на същата дата- 21.12.2018г., около 07,40 часа в
гр.Бургас, на автогара „Юг“, като водач на автобус марка „Рено мастър“ рег.№ *, е извършил обществен превоз на пътници (в
момента на проверката без пътници) по редовна автобусна линия Бургас-Варна,
като при проверката не е представил на контролните органи маршрутно разписание
за извършения превоз в нарушение на чл.40, ал.1 т.5 от Наредба № 2/
15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Представен бил
лиценз на общността № **********, издаден на „*“ ЕООД и пътен лист за деня № 073805.
Било представено и маршрутно разписание № 2601 за линията гр. Бургас- гр.
Варна, което било издадено на ЕТ „*“.
За
извършената проверка и констатациите от него св. Р. съставил АУАН с № 243976. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 21.12.2018 г. нарушение.
Впоследствие,
на 07.01.2019 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 93,ал. 1, т. 1 от ЗАвП
водачът бил санкциониран с глоба в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло. Съдът счита, че показанията на св. Р. са подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви. Освен това, самият жалбоподател потвърждава, че
представеното маршрутно разписание е издадено на ЕТ „*“.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № РД08-249/15.05.2015
г. на МТИТС в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. От изложеното в АУАН и НП е ясно какво е вмененото нарушение, като
действително е посочено, че е представено маршрутно разписание, но е посочено,
че то е издадено на друга фирма. Посочени са нарушените материалноправни
норми.
Съгласно чл.40, ал.1, т.5 от
Наредба № 2/ 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси по време
на работа, водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи,
копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината
възложител по образец. От събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията
на свидетеля Р. се установява, че при извършената проверка в гр.Бургас на 21.12.2018г.
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници по редовна автобусна
линия Бургас-Варна, без маршрутно разписание, заверено от общината възложител
със свеж печат. Проверката е извършена в района на автогарата, преди потегляне,
макар и без пътници в момента. Независимо, че не е имало пътници, вече са били
започнати действията по извършване на превоз. Да се приеме, че за да се извърши
проверка, е необходимо да има пътници и да е бил започнал превоза, разбиран буквално
като придвижване в пространството, означава да се допусне застрашаване
сигурността на гражданите при наличие на неизрядност
във връзка с този превоз. При проверката е иззет пътен лист, приложен към административнонаказателната преписка, който е бил на името
на „*“ ЕООД. От самите твърдения в жалбата става ясно, че поради технически
причини ЕТ „*“ не е могъл да изпълни
курса, затова същият е щял да бъде изпълнен от жалбоподателя, или иначе казано-
от друг субект. Последното обаче не се допуска от закона, тъй като водачът
трябва да представи маршрутно разписание на името на фирмата, която ще извърши
превоза. Без значение е обстоятелството, дали се касае за свързани помежду си
търговци, тъй като дори и едно лице да участва в дейността на различни
дружества (дори да е техен управител или собственик) маршрутното разписание се
издава конкретно за всеки субект (бил той дружество или ЕТ). Не се допуска произволно препредаване на
разписанията, тъй като те се издават след нарочна процедура, в която се
преценят възможностите на субекта да извършва превози и са неразделна част от
договорите с възложителите (чл. 26, ал. 2 от наредбата). Представянето на чуждо
маршрутно разписание, на практика е равносилно на липса на такова.
Отговорността на жалбоподателя, като водач на процесния
автобус е правилно е ангажирана по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
съгласно който водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева. Деянието на водачът
осъществява признаците на гореописания състав. Според посочената норма субект
на нарушението е водачът на моторното превозното средство, с което се извършва
превоз на пътници и товари. Бидейки водач на моторното превозно средство
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
коментираното нарушение, което е на просто извършване, като причините за
извършването му са без правно значение, тъй като задължението по чл.40, ал.1,
т.5 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси е безусловно.
Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция в чл.93, т.9 НК, така че да
бъде направен извод, че е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случай на нарушения от този вид.
Наказанието е определено в съответствие със закона, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */ 07.01.2019г., издадено от
началник ОО „АА“ -Бургас, с което за
нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози
на пътници с автобуси, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвП/ на Т. П.П. с
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.