Решение по дело №4629/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 54
Дата: 19 януари 2022 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20212120204629
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204629 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД ЕИК *** представлявано
от А.Г. против наказателно постановление № 1699-F552384/03.11.2020г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1
КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно като не
било посочено кое точно задължение не било изпълнено. Било издадено почти в края на
шестмесечния срок по чл. 34 ЗАНН. Моли за отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Ч., който поддържа жалбата, моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Т., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 16.09.2021 г., а
жалбата е депозирана с п.к. от 23.09.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 10.06.2020г. на жалбоподателя „***“ ЕООД е съставен от св. С.Х. акт за
установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в
ТД на НАП Бургас за месец февруари 2020г. Мястото за подаване на декларация Образец 1
за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице било в сградата на ТД на НАП- Бургас или
1
по електронен път с квалифициран електронен подпис. Декл. обр. 1, съдържаща данни за
осигурителен доход, осигурителни вноски за ДОО, УПФ, здравно осигуряване, ДЗПО,
вноски за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ – поотделно за
всяко лице, подлежащо на осигуряване, се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца,
за който се отнасят данните: при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец
след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В
случая декларация е посочено, че е трябвало да се подаде до 25.03.2020г. Тя е подадена с
КЕП на 06.04.2020г. и приета с вх. номер 02000203153454. До лицето била изпратена покана
за явяване в НАП за получаване на АУАН, който бил връчен на 10.06.2020г. на
представител на дружеството. Нарушението е посочено, че е за първи път. Като нарушена е
посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019г. на
МФ вр. чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ.
Представя се възражение от представляващия дружеството, в което сочи, че
информацията не била подадена в срок предвид извънредното положение.
На 03.09.2020г. било издадено предупреждение № 1702-F552386/03.09.2020г. от
Заместник директор на ТД на НАП Бургас във връзка с това, че „***“ не подало в срок
декларация образец 6 за месец февруари 2020г. в срок до 31.03.2020г., а такава била
подадена на 06.04.2020г. с КЕП. Счетено е, че случаят е маловажен и затова е приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като нарушителят е предупреден, че при повторно нарушаване
ще му бъде наложено административно наказание.
Наказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за
безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 03.11.2020г., с което на
основание чл. 355, ал. 1 КСО на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва като цяло и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока
по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване.
Не е спорно, че „***“ ЕООД има качеството на осигурител като е било длъжно да
представи посочената информация. Условията и реда за подаване на информацията се
определят с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредбата/. В чл. 2, ал. 1 от посочената
Наредба се предвижда, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации
по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3 като се посочват задължителните
данни, които трябва да съдържат.
2
В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че декларация образец № 1 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при
полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
На първо място съдът намира, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредбата приема АНО, че е налице – че трябва да се подаде до 25-о число на месеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение
на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа или при начислено
или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението. Липсва твърдение кога е начислено или
изплатено възнаграждението.
На следващо място, действително съгласно нормата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
осигурителите периодично подават в НАП декларация образец № 1, като задължението се
изпълнява в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. В
конкретния случай данните са относими за месец февруари 2020 г., поради което при липса
на начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок, крайният срок
за изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е 25.03.2020 г. Към този момент
обаче, е действала разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗАКОН за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, според която се удължават с един месец от
отмяната на извънредното положение, сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3
(процесният срок не попада сред тях), които изтичат по време на извънредното положение и
са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни
субекти. Изтичането на срока за подаване на декларация образец № 1, попада в тази
хипотеза, защото към този момент – 25.03.2020 г., беше в сила извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ
бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на този закон, или от 21.05.2020 г. (така в Решение № 1640 от 29.10.2021 г. на АдмС - Бургас
по к. а. н. д. № 2090/2021 г.)
Ето защо подадената от дружеството декларация образец № 1 на 06.04.2020 г. е била
подадена в срок.
Отделно, изложеното деяние разкрива признаците и на „маловажен случай”. Изводът за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
Съгласно чл.28, ал. 1 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение
наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че
при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция
на понятието „маловажен случай” се съдържа в пар. 1, т. 4 (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
3
неизпълнение на задължение от съответния вид.
За преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла
на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси,
значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на
нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да
изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.28 от ЗАНН.
В случая декларацията в била подадена по време на обявено в страната извънредно
положение, посочено е, че нарушението е за първи път, което сочи за ниска степен на
обществена опасност на дееца. Към датата на нарушението не е издавано и представеното
предупреждение от 03.09.2020г. и не са били указвани последиците в случай на маловажно
нарушение, не се твърди да са произтекли вредни последици и конкретния случай разкрива
признаци на по-ниска степен на обществена опасност, което не оправдава налагането на
имуществена санкция, било то и в минималния предвиден размер от 500 лева, която се явява
несъразмерно тежка.
По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно и като
неправилно.
Съгласно на чл. 63д ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може
да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само жалбоподателят,
който претендира заплащането на такива и е представил договор за правна защита и
съдействие за сторени разноски в размер на 200 лева /л. 32/. Не е направено възражение за
прекомерност на възнаграждението. Същото според съдебния състав съответства на
фактическата и правна сложност на делото и следва да се присъди изцяло.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1699-F552384/03.11.2020г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на „***“ ЕООД ЕИК *** за нарушение
на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ на
основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите за заплати на „***“ ЕООД ЕИК ***
сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за адвокат в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси,
както и на основание чл. 61 (в сила от 23.12.2021 г. ) ЗАНН да се изпрати и на наказващия
орган Заместник- директор на ТД на НАП Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
Ж.М.
4