Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.03.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:
1. Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№658/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.250 ГПК.
Образувано е по молба вх.№
11991/14.02.2019г. на „Р.Б.“ ЕООД с ЕИК. с адрес на управление ***,за допълване
на решение № 43 от 01.02.2019г. по гр.д. № 658/2018г-. на
СОС.Молителят-ответник в първоинстанционното
производство-твърди,че съдът не се е произнесъл по въззивната
му жалба против решение № 200/26.07.2018г. на РС-Костинброд по гр.д. №
1041/2017г. в частта му, с която е отхвърлен обратния иск на дружеството против
третото лице помагач„Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК. с
предмет регресно притезание
на ответника по главния иск за сумата 7271.66 лв.,представляваща цената
уважените от ищеца „БНН“ ООД обективно
кумулативно съединени главни искове.,ведно със законната лихва върху
сумите,считано от датата на предявяване на обратния иск до окончателното й
плащане, ведно със съдебни разноски по обратния иск в размер на 1915 лв. и
съдебни разноски,1047 лв., които дължи на ищеца по главния иск за въззивното производство.
Въззивникът „БНН“ ООД не взема становище.
Третото лице помагач – ответник по
обратния иск-е депозирал писмен отговор вх.№ 1803/06.03.2019г., с който оспорва
молбата.Поддържа,че въззивният съд правилно е
приел,че не съществува спедиторско правоотношение между „БНН“ ООД и „Р. „ Б.
ЕООД и че ответникът по главния иск има качество на товародател .В този смисъл
той е отговорен за неправилното оформяне на документите от страна на изпращача.
След преценка на данните по делото
съдът намира молбата процесуално допустима и основателна доколкото съдът
действително е пропуснал да се произнесе по въззивната
жалба на „Р.Б.“ ЕООД срещу първоинстанционното
решение в частта му, с която се отхвърля обратния иск срещу третото
лице-помагач.По същество въззивната жалба против
решението на КРС в тази му част е неоснователна по следните съображения:
За да се ангажира регресната
отговорност на третото лице помагач,то следва да се докаже,че е виновно за
щетите, понесени от ищеца по обратния иск,представляващи намаляване на
имуществото му вследствие заплащане на суми,за които е осъден по първоначалния
иск, при положение,че ответникът по обратния иск носи деликтна
или договорна отговорност за причинените щети в конкретния казус. В обратния
иск „Р.Б.“ ЕООД твърди,че „Б.Ф.“ ЕООД „е в договорни отношения с изпращача на
товара по процесната заявка“,т.е. не твърди,че е в
договорни отношения с ищеца по обратния иск.Също така твърди,че е в договорни
отношения с превозвача по заявка –договор за превоз на товари №
13633818.11.2016г.-тоест позовава се на облигационна връзка с трето лице, а не
с ответника по обратния иск.данните на „Б.Ф.“ ЕООД фигурират само във връзка с
индивидуализацията на мястото на доставка по една от фактурите-договор –заявка
от 18.11.2016г.,който се отнася за товар“добавки за животни със срок на
доставка 30.11.-01.12.2016г.,в която като „получател“ е вписан „Б.Ф.“ ЕООД, но
в графата „товарен пункт“ фигурира „Р.Б.“ ЕООД.Следователно се касае за договор
за превоз по чл.367 и сл ТЗ, по който ищецът е превозвач, а ответникът
товародател.Ето защо обратният иск е неоснователен и в частта,с която е
отхвърлен,първоинстанционното решение е
законосъобразно.
Водим от горното и на осн.чл.250 от ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение № 43 от 01.02.2018г.
на СОС по гр.д. № 658/18г. както следва:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
200/26.07.2018г. на РС-Костинброд по гр.д. 0 1041/2017г. в частта му, с която е
отхвърлен обратния иск, предявен от „Р.Б.“ ЕООД с ЕИК. и адрес на управление ***
против „Б.Ф.“ ЕООД, ЕИК. с адрес на управление ***.,за сумата 7271.66 лв.,ведно
със законната лихва,считано от датата на предяваване
на обратни иск до окончателното й плащане и
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
сумата 1047 лв., представляваща съдебни разноски по въззивното
производство в полза на въззивника ,ведно със съдебни
разноски за двете инстанции в размер на 1915 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.