Р Е Ш Е Н И Е
Номер VІ - 391 09.05.2017 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На: девети май две хиляди и седемнадесета
година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Елеонора Кралева
въззивно гражданско
дело номер 372 по описа за 2017 година
Производството
по делото е по реда на чл.463 ГПК.
Постъпила
е жалба от „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115, сграда Е, подадена чрез
ю.к.Светлин Тошев, присъединен взискател в изпълнителното производство, против Разпределение
на суми изх.№ 4793/01.02.2017 г., предявено на 02.02.2017 г. по изпълнително
дело № 20168030400103 по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 на КЧСИ и с
район на действие БОС. Жалбоподателят счита извършеното разпределение за
неправилно и незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна. В тази
връзка, на първо място жалбоподателят посочва, че в разпределението не са
включени като присъединени взискатели Държавата и общината за дължимите
публични задължения върху имота. На следващо място се излагат оплаквания, че не
е ясно на какво основание ЧСИ Маджарова е постановила банката-жалбоподател да
възстанови на взискателя платени авансови такси в размер на 1 403.20 лв.,
като не е посочен характера на авансовите такси в общата сума, извън т.20 ТТР
към ЗЧСИ, тъй като при сравнение с първото разпределение от 18.01.2017 г.
посочените там за заплатени от първоначалния взискател авансови такси били
отразени само 229 лв. В този смисъл, за посочените от ЧСИ като платени авансови
такси не е конкретизирано дали същите касаят сторени разноски във връзка с
процесния имот или не, което водело до неяснота относно вида, размера и
основанието на включените разноски по изпълнението в посочения общ размер,
както и за прилагането на чл.136, ал.1 ГПК при определяне на привилегированите
вземания за разноски. Според жалбоподателя, от разпределението не ставало ясно
и как е изчислена от ЧСИ таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ, както и защо следва да
се възстановяват на взискателя Р. авансово
платени такси, като такива всъщност не са били заплатени от него. Моли съда
предявеното на 02.02.2017 г. разпределение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноски по настоящото дело в размер на 360
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл.436, ал.3 ГПК не са депозирани писмени възражения от взискателя Л.В.Р.
и от присъединения взискател П.С.П., същите не вземат становище по жалбата. В
законовия срок не са постъпили писмени възражения и от длъжника Е.Х.Н. и Р.В.Щ..
На
основание чл.436, ал.3, изр.второ ГПК, ЧСИ Таня Маджалова е изложила мотиви по
обжалваното действие, в които е изразено становище за неоснователност на подадената
от жалба, тъй като единственият избран и реализиран способ по изпълнението е
проданта на имотите, поради което всички направени разноски и формирани такси
касаели именно имотите, чието възлагане иска присъединения взискател „Банка
Пиреос България“ АД. Приложено е копие на изпълнителното дело.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и приложените към изпълнителното дело доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
против разпределението по изпълнителното дело е депозирана по пощата в
тридневния срок по чл.462, ал.2 ГПК, видно от допълнително представените от ЧСИ
Маджарова доказателства. Същата е подадена от легитимирано лице и срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Изпълнително
дело № 20168030400103 по описа на ЧСИ
Таня Маджарова с рег.№ 803 и район на действие ОС-Бургас, е образувано на 28.01.2016 г. по молба Л.В.Р. ***, против Е.Х.Н. ***, въз основа на издаден изпълнителен лист №
1363/30.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 1060/2015 г. по описа на РС-Несебър, с който
длъжникът Е.Х.Н. и Симеон Тодоров Перчемлиев са осъдени да заплатят солидарно
на кредитора Л.В.Р. сумата от 30 000 лв., представляваща вземане по запис
на заповед от 28.01.2011 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК – 16.11.2015 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 600 лв. за платена държавна такса по делото.
С молбата взискателят Р. е направил искане за насочване на принудителното
изпълнение върху собствения на длъжника Е.Н. недвижим имот, находящ се в
гр.Бургас, ул.“Чадалджа“, а именно – поземлен имот с идентификатор № 07079.659.463 /
погрешно посочен .462/ по КККР на гр.Бургас, ведно с построената в имота сграда с
административно предназначение с идентификатор № 07079.659.463.2. Имотът е
продаден на длъжника от ЕТ „Перчемлиев – Симеон
Перчемлиев“ с НА за покупко-продажба № 155, том І, рег.І 1234, дело № 75/26.02.2010
г.
Впоследствие по изпълнителното дело е
присъединен по право като взискател и жалбоподателят „Банка Пиреос България“ АД
– ипотекарен кредитор, съгласно договорни ипотеки върху процесния имот, учредени
в полза на банката от ЕТ „Перчемлиев – Симеон Перчемлиев“ (праводател на
длъжника Е.Н.) за обезпечаване вземания на банката по отпуснати на „Перчемлиев“
ЕООД банкови кредити, а именно договорни ипотеки: с НА № 31, том І-4, рег.№
659, дело № 29/10.02.2006 г. – до размер на 200 000 евро, с НА № 54, том І-4, рег.№ 1054, дело № 48/27.02.2007
г. – до размер на 200 000 евро и с НА № 29, том І, рег.№ 1486, дело №
23/23.02.2010 г. – до размер на 200 000 евро. Представено е и
удостоверение за присъединяване по чл.456 ГПК, издадено по изп.д.№ 20168000400931
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова – рег.№ 800 на КЧСИ в района на БОС, съгласно
което размерът на дълга до този момент възлиза на 1 376 771.65 лв. Присъединен
като взискател по изпълнителното дело е и кредитора П.С.П. по нейна молба от 05.12.2016
г. и приложен изпълнителен лист от 28.11.2016 г., издаден по ч.гр.д.№ 7296/2016
г. по описа на БРС за заплащане на сумата от 30 000 лв., дължима по запис
на заповед от 28.01.2011г., ведно със законната лихва от 23.11.2016 г. и 600 лв.
платена държавна такса.
От страна на ЧСИ е извършен опис на процесните имоти, изготвена е оценка с помощта на вещо лице,
насрочена е публична продан за времето от 14.03.2016 г. до 14.04.2016 г., която
е била спряна по молба на взискателя Р. от 13.04.2016 г. (л.140). По
молба на взискателя от 31.10.2016 г. (л.146) е насрочена нова публична продан в
периода 21.11.2016 г. – 21.12.2016 г., като по молба на длъжника недвижимите
имоти – ПИ и сграда са обявени за продан като съвкупност, поради функционалната
им обвързаност. Тази продан е приключила с продажбата
на имотите, като с протокол от 22.12.2016 г. за купувач е обявен първоначалният
взискател по делото Л.Р. за сумата от 533 003 лв. Съгласно получена
справка от Община Бургас (л.226), за процесните имоти, предмет на публичната
продан, не са налице непогасени публични задължения за дължими данъци и такси
за НДИ.
На 18.01.2017 г. е изготвен от ЧСИ
Маджарова Протокол за разпределение във връзка с обявяване на взискател за
купувач, предявен на 19.01.2017 г., с който на купувача-взискател Р. е указано
да приспадне сумата от 229 лв., платени от него като авансови такси по
изпълнителното дело и в седмодневен срок да довнесе сумата от 532 774 лв.
до предложената от същия цена, която следва да се изплати на привилегирования
взискател с вписана първа по ред договорна ипотека „Банка Пиреос България“ АД
до размер: главници – 601 637.36 евро и дължими лихви – 589 511.64
евро, като се приспаднат дължимите авансови такси в размер на 1042.20 лв. и неплатената разноска за
вещо лице – 400 лв. и да се
приспадне т.26 върху остатък от 531331.80 лв., а именно 14 496.58 лв. В седмодневния срок по чл.495 ГПК взискателят Л.Р.
не е внесъл дължимата от него по разпределението сума, поради което ЧСИ
Маджарова е обявила за купувач втория по ред наддавач, предложил следващата
най-висока цена (чл.493, т.2 ГПК), а именно – 509 828 лв., като за купувач
е обявен присъединения взискател „Банка Пиреос България“ АД. Насрочено е
разпределение за 02.02.2017 г., за което страните по изпълнителното дело са
надлежно уведомени.
На 01.02.2017 г. е изготвен от ЧСИ
Маджарова Протокол за разпределение във връзка с обявяване на взискател за
купувач, предявен на 02.02.2017 г., с който във връзка с обявяването на „Банка Пиреос
България“ АД за купувач за сумата от 509 828 лв. и в качеството на
привилегирован взискател с вписана първа по ред ипотека е указано на банката
следното: „да възстановите платените от взискателя такси и разноски и дължимите
такси, а именно: 1 403.20 лв.
авансови такси, включая и таксата по т.20 от ТТР към ЗЧСИ; 400 лв. вещо лице и т.26 в размер на 12 747.26 лв. с вкл. ДДС върху сумата прихваната за вземането
на взискателя присъединен по право „Банка Пиреос България“ АД, изчислена
съразмерно, а именно 508024.80 лв. върху главници 601 637.36 евро и
дължими лихви 589 511.64 евро. Посочени са взискатели: П.С.П. и Л.В.р.,
присъединен по право „Банка Пиреос България“ АД, както и длъжници: Е.Х.Н. и Р.В.Щ.
(последният не следва да е длъжник, тъй като изпълнителното дело не е насочено
против него, поради което е неясно защо фигурира като такъв в разпределението).
Предвид горното, в разпределението е посочено, че присъединеният по право
взискател „Банка Пиреос България“ АД следва в едноседмичен срок да внесе сума в
размер на 14 550.46 лв.
Горното разпределение е връчено на банката на
02.02.2017 г. и против него е постъпила и настоящата жалба, депозирана по
пощата на 06.02.2017 г. (първия работен ден), т.е. в тридневния срок по чл.462,
ал.2 ГПК.
При горните
факти, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че в разпределението не се посочени като
присъединени взискатели Държавата и общината за дължимите публични задължения
върху имота. Видно от представената справка
от Община Бургас (л.226), за процесните имоти, предмет на публичната продан, не
са налице непогасени публични задължения за дължими данъци и такси за НДИ,
поради което правилно Държавата и Общината не са включени в разпределението. Освен
това, жалбоподателят не може да защитава чужди права, които не притежава, както
е в случая, поради което възраженията му в този смисъл са неоснователни.
Основателно е обаче оплакването в жалбата досежно
определените с обжалваното разпределение за внасяне суми от жалбоподателя и
посочената в тази връзка липса на яснота какви суми и на кое лице следва да се
заплатят от страна на банката.
Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното
дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният
изпълнител извършва разпределение, като първо определя сумите за изплащане на
вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът
се разпределя между другите вземания по съразмерност. В разпределението се
включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначален
взискател и на присъединените по право взискатели, както и разноските по
изпълнението. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда
на привилегиите по чл.136 ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото
за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Предвид горното,
следва, че с разпределението по чл.460 ГПК съдебния изпълнител определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване и техните размери, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане
на всяко едно от тях, което означава, че този акт следва да съдържа яснота по
отношение на посочените компоненти, за да могат да бъдат коректно проследени
действията на ЧСИ, както от страните, така и от съда в случай на обжалване.
Съдът намира, че
в конкретния случай съдебният изпълнител не е извършил разпределение съобразно
изискванията на чл.460 ГПК. В протокола за разпределение от 01.02.2017 г.,
предявен на 02.02.2017 г., не е посочено каква сума се разпределя, кои са
притезанията, подлежащи на удовлетворяване, т.е какви са вземанията на всеки
един от взискателите към момента на разпределението, какъв е редът за
удовлетворяване на притезанията, като се посочат привилегиите по чл.136 ЗЗД и
каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Действително,
с цената от публичната продан се удовлетворява вземането на жалбоподателя, тъй
като същият е привилегирован кредитор с вписана първа по ред договорна ипотека.
В обжалваното разпределение обаче не е конкретно посочено и не става ясно кое
точно вземане на банката и в какъв размер се погасява, тъй като е видно, че
вземанията на този взискател включват главници, договорни лихви, наказателни
лихви, всички в различни размери и по различни договори за банкови кредити, като
ЧСИ следва да посочи кои от вземанията в какъв размер се погасяват, а в случая
няма никаква яснота какво се погасява със сумата от проданта. От друга страна,
след като по изпълнителното дело има присъединени и други взискатели, техните
вземания също следва да бъдат посочени в разпределението, независимо дали
сумата от публичната продан е достатъчна за тяхното удовлетворяване, а това не
е сторено в настоящия случай от ЧСИ Маджарова.
Отделно от това,
в обжалваното разпределение не са конкретно посочени по основание и размери
разноските по изпълнението, което прави невъзможна преценката от съда за
спазване на привилегията за тях по чл.136, ал.1, т.1 ГПК. В посочената
разпоредба законодателят е предвидил, че вземанията за разноски по изпълнението
се ползват с право на предпочтително удовлетворение от първи ред спрямо
кредиторите, които се ползват от тази разноски, като и същите следва да са
реално сторени, за което е необходимо по изпълнителното дело да има приложени
доказателства. В случая, по делото липсват доказателства включените в първи ред
суми да са реално заплатени от взискателя Р., като не са представени платежни
нареждания и съда няма как да приеме, че разноските реално са били заплатени. В
тази връзка следва да се отбележи, че от вписаната в протокола за разпределение
обща сума от 1403.20 лв. въобще не става ясно какъв всъщност е размерът на
авансовите такси и тяхното основание за начисляване, тъй като по изпълнителното
дело липсват данни в този смисъл. Така, в обжалваното разпределение е посочено,
че „Банка Пиреос България“ АД следва да възстанови платените от взискателя суми
– 1403.20 лв. за дължими такси и разноски, включая и таксата по т.20 от ТТР към
ЗЧСИ, както и 400 лв. за вещо лице. Видно обаче от приложеното изпълнително
дело, тези суми не са предварително внесени от първоначалния взискател Л.Р. и
не са заплатени от него. В материалите по преписката има приложени единствено
две сметки, издадени от ЧСИ Маджарова за заплатени от Р. авансови разноски в
размер общо от 231 лв. – сметка №
30032/04.02.2016 г. (л.72) за сумата от 54 лв. с ДДС (по т.1 – 20 лв. за
образуване на изп.дело, по т.4 – 10 лв. за изпращане на призовки и по т.10 – 15 лв. за вписване на възбрана,
каквато обаче не е налагана от ЧСИ Маджарова), както и сметка № 30551/
18.02.2016 г. (л.132-гръб) за сумата от 177 лв. с ДДС (по т.4 – 10 лв. за
изпращане на призовки, по т.5 – 40 лв. за изготвяне и връчване на книжа, по т.20 – 50 лв. за извършване на опис и
по т.31 – 47.50 лв. допълнителни разноски). Други сметки за заплатени от
взискателя суми не са издавани от съдебния изпълнител, липсват данни и за
заплатени от Р. разноски за вещо лице от 400 лв., както и за определянето от
ЧСИ на този размер. При това положение, след като посочените в протокола за
разпределение авансови такси и разноски от 1403.20 лв. и 400 лв. за вещо лице не
са предварително заплатени от взискателя Л.Р., същите не му се следват и не могат
да намерят място в разпределението по чл.136, ал.1 ЗЗД. В тази връзка, следва да се има предвид,
че съгласно нормата на чл.79 ГПК, за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка от частния съдебен изпълнител, в която се посочват разпоредбите,
въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната
такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на
получената предплата и последиците при неплащане. При положение, че по
настоящото изпълнително дело не са налични такива сметки, изготвени от ЧСИ
Маджарова, то в случая не може да се направи и преценка от страна на съда
относно правилността на изчисляване и действителната дължимост на включените в
разпределението такси на ЧСИ. По същия начин напълно неясна е и включената в
обжалваното разпределение такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ относно съдържателната
й част, тъй като в протокола за разпределение не е посочен нейният размер, а
това препятства възможността да се прецени от съда дали същата е определена правилно
от ЧСИ, съобразно тарифата. Таксата по т.20 е такса за опис и е дължима от
взискателя преди извършването на описа, но в изпълнителното дело няма сметка,
от която да е виден размера на събраната такса и дали е заплатена от взискателя,
което опорочава разпределението. По отношение на таксата по т.26 от ТТР към
ЗЧСИ, определена в размер на 12 747.26 лв. с ДДС, също не става ясно как
точно е изчислена от съдебния изпълнител, като при извършените от съда
изчисления се получава различна сума от тази, която е посочена в
разпределението, което води до извод за неправилното й определяне от ЧСИ. Следва
изрично да се посочи, че за да отговаря на законовите изисквания, в
разпределението всяка такса и разноска трябва не само да е изрично посочена и
индивидуализирана надлежно, но и да е документално обоснована, за което няма
данни по настоящото дело. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно за
отмяна на атакуваното разпределение като неправилно.
С оглед на
изложеното, съд намира, че извършеното от ЧСИ Маджарова разпределение на суми
от 01.02.2017 г., предявено на 02.02.2017 г., не отговаря на изискванията на
чл.460 ГПК. Налице са пороци на извършеното разпределение, с които се нарушават
имуществени и процесуални права на обжалващата страна, предвид липсата на
надлежна индивидуализация на таксите и разноските по изпълнителното дело,
включени в разпределението, а оттам и до невъзможност на страните по
разпределението да получат информация относно основанието за начисляване
таксите на ЧСИ и начина на определянето им, както и предвид липсата на яснота
за вземанията, които се погасяват. Ето защо, съдът намира, че обжалваното разпределение следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, а изпълнителното дело следва да бъде върнато
на ЧСИ Маджарова за изготвяне на ново разпределение при съобразяване на
изложените в решение мотиви.
С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за разноски в размер на 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съдът намира следното: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК (ДВ-бр.8/24.01.2017 г.), размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.37 ЗПП препраща към Наредба за заплащането на правната помощ, като съгласно чл.27 от същата – „за представителство в изпълнително производство възнаграждението е в размер от 50 до 100 лв.“, поради което съдът определя дължимото на жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение в неговия минимален размер от 50 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно разпределението,
извършено с Протокол за разпределение във връзка с обявяване на взискател за
купувач, изх.№
4793/01.02.2017г., предявено на 02.02.2017 г., по изпълнително дело № 20168030400103
по описа на ЧСИ Таня Маджарова с рег.№ 803 на КЧСИ и с район на действие БОС.
ВРЪЩА
делото на ЧСИ Таня Маджарова – рег.№ 803 за изготвяне на ново разпределение, съобразно дадените в мотивите на
решението указания.
ОСЪЖДА Е.Х.Н. ***,
ЕГН **********, да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115,
сграда Е, сумата от 50.00 лв.
(петдесет лева) – разноски по настоящото дело за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.