Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 448 26.11.2019г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 606 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от И.Н.А.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗО - Черна гора към Затвора гр. Стара
Загора, против Заповед № Л-3696 от 15.08.2019г., издадена от Началник отдел
„Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София. С оспорената заповед, на основание
чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е наредено лишеният от свобода И.Н.А. да бъде
преместен от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Пловдив, за изтърпяване на наложеното
му наказание „лишаване от свобода”.
В жалбата се твърди, че към момента
на издаването на оспорената заповед, е настъпила промяна в обстоятелствата,
обусловили направеното преди време искане за преместване в Затвора гр. Пловдив.
Жалбоподателят сочи че жената, с която живее на съпружески начала, се е
преместила да живее в семейното им жилище в гр. Димитровград и да се грижи за
майка му, като всяка седмица идва в ЗО - Черна гора на свиждане и скоро ще
сключват граждански брак, за което са подали молба. Преместването на лишения от
свобода в Затвора гр. Пловдив ще ограничи възможността за свиждания на
жалбоподателя с неговите близки. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед и за постановяване
доизтърпяването на наложеното му наказание „лишаване от свобода” да бъде в ЗО –
Черна гора към Затвора гр. Стара Загора.
Ответникът по жалбата - Началник на отдел „Социални дейности и
възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
недопустима и неоснователна. Поддържа, че доколкото заповедта за преместване на
лишения от свобода И.Н.А. ***, е издадена по предходно подадена от него молба в
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за жалбоподателя не е налице
правен интерес от оспорването на акта. Обосновава, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при
наличието на нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по
чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за разпореденото преместване на лишения от свобода, е
правилна и законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че към
датата на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят И.Н.А. изтърпява
наказание „лишаване от свобода”, наложено с присъда по НОХД № 382/ 2019г. по
описа на Окръжен съд - Хасково, както и че за изтърпяване на наложеното
наказание И.А. е бил настанен в ЗО „Черна гора” към Затвора гр. Стара Загора.
В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
е постъпила молба от лишения от свобода И.А., подадена чрез пълномощна му адв. Г.,
с искане да бъде преместен да търпи наложеното му наказание в Затвора гр.
Пловдив. Искането се основава на промяна на постоянния адрес на лицето В.А., с
която лишеният от свобода съжителства на съпружески начала и заявеното желание
от осъденото лице за запази социалните контакти с близките си.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № Л-3696 от 15.08.2019г., издадена от Началник отдел
„Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е наредено лишеният от свобода И.Н.А. да бъде преместен от Затвора гр.
Стара Загора в Затвора гр. Пловдив, за изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода”. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с обстоятелството, че лице, с което лишеният от свобода поддържа
контакти, е променило постоянния си адрес, като целта на разпореденото преместване
на л.св. И.А. да търпи наложеното му наказание в Затвора гр. Пловдив, е
запазване на социалните контакти с неговите близки.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на
обжалваната Заповед № Л-3696 от 15.08.2019г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на обжалваната заповед, в законово установения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспорената
заповед е упражнено административно правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС – за
преместването на лишения от свобода И.Н.А. ***. Съгласно нормата на чл.62, ал.1
от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва
със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". В разпоредбата на чл.62, ал.4 от ЗИНЗС е предвидено, че
Главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" може със заповед
да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на
началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
От представената и приета като доказателство по делото Заповед № Л-3531 от 06.08.2019г.,
е видно, че на основание чл.13, ал.2, т.1 от ЗИНЗС и чл.5, ал.5 от ППЗИНЗС, ВПД Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е възложил на комисар Ю.Р.Ш.
- Началник на отдел „Социални дейности и
възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на наказанията”, да
премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл. 62, ал.1,
т.1-3 и т.5 от ЗИНЗС, както и да прави отказ за преместването. С оглед на което
съдът приема, че оспорената Заповед Л-3696 от 15.08.2019г. е издадена от
материално компетентен орган - Началника на отдел „Социални дейности и
възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на наказанията” –
комисар Ю.Ш., при упражняване на делегирани му със Заповед № Л-3531 от 06.08.2019г.
на Главния директор на ГДИН правомощия.
Обжалваната заповед е постановена в писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по
чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от
Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в
ГД „Изпълнение на наказанията“ правомощие, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправната предпоставка по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за
разпореденото преместване на лишения от свобода И.А. ***.
Заповед № Л-3696 от 15.08.2019г. е издадена и
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Упражняването на
административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор
в друг, е ограничено до визираните в чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС хипотези. Законово
регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са: включване
в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода
/чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско
предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на близките или на лишения от свобода
при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти /чл.62, ал.1, т.3/; по предложение на началника на затвора
при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или
лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното
престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с
ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване
от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при необходимост с цел съобразяване с
изискванията на чл.43, ал.4, като в този в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.5/.
В случая от фактическа страна
обжалваният административен акт е обоснован с обстоятелството, че лице, с което
лишеният от свобода поддържа контакти, е променило постоянния си адрес в гр.
Пловдив, като целта на разпореденото преместване на л.св. И.А. да търпи
наложеното му наказание в Затвора гр. Пловдив, е запазване на социалните
контакти с неговите близки. Така посоченото фактическо основание се субсумира в
хипотезата на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и съставлява материалноправна
предпоставка за преместването на лишения от свобода от един затвор в друг.
Наличието на тази материалноправна предпоставка се установява по несъмнен начин
от приложените по административната преписка доказателства. В този смисъл
оспорената заповед се явява постановена в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Не води до друг правен
извод заявената от жалбоподателя настъпила промяна в обстоятелствата,
обусловили направеното искане за преместване в Затвора гр. Пловдив и съответно
издаването на Заповед № Л-3696 от 15.08.2019г. /че жената, с която живее на
съпружески начала, се е преместила да живее в семейното им жилище в гр.
Димитровград и да се грижи за майка му и че ще сключват граждански брак/.
Освен, че тези твърдения на лишения от свобода не са подкрепени с каквито и да
е било документи и доказателства, нововъзникналите
обстоятелства биха могли да бъдат единствено основание за подаване на нова
молба по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС от л.св. А. или от неговите близки до ГД
„Изпълнение на наказанията”. Няма процесуални пречки при настъпила промяна
в обстоятелствата жалбоподателят по съответния ред да заяви и да упражни правото
си изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” да бъде в затвор в
населено място, най-близо до постоянния адрес на семейството му.
С оглед на
изложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Н.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗО - Черна
гора към Затвора гр. Стара Загора, против Заповед № Л-3696 от 15.08.2019г.,
издадена от Началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с
правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, като неоснователна.
Решението е окончателно на основание
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: