РЕШЕНИЕ
№ 1465
гр. Пловдив, 09.12.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 2099 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №
50411/31.07.2019 г. по описа на РС- Пловдив от И.Г.Х. против решение № 2869/ 08.07.2019 г., постановено по гр. дело №
20256 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, VІІІ гр.състав, с което е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения от И.Г.Х., против Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – гр. ****,
иск с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна
и отмяната като такава на Заповед № ДН-23-22/26.10.2018 г. на Началника на
ответната страна, с която на основание чл.188, т.1 във връзка с чл.187, т.3 и
чл.192, ал1 от КТ и Заповед № РД-01-909/09.11.2017г. на Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. ****, въз основа на
Доклад рег. № 15-00-00-409/ 29.08.2018 г. на **** в Главна дирекция
„Автомобилна инспекция“ към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на
атакуваното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на такова, с
което да бъде уважена исковата претенция.
Поддържа се, че в процесния случай не е налице от субективна страна
доказано виновно извършено от ищцата – жалбоподателка в настоящото
производство, нарушение на трудовата дисциплина, доколкото същата не е имала
предоставен достъп до необходимата база данни, за да направи нужната справка за
процесния учебен кабинет.
Въззиваемата страна - Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. **** не е подала отговор на въззивната жалба.
Настоящият въззивен състав
намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна. Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Предявен е конститутивен иск с
правно основание чл. 357 КТ.
Съдът като съобрази събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 235, ал.
2 ГПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Тежестта на доказване, т.е.
задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание
„забележка” носи ответникът /въззивник в настоящото производство/– ОО
„Автомобилна администрация” - ****. А законността на това дисциплинарно
наказание се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.
190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето субективно право
да наложи дисциплинарно наказание на виновния служител.
При налагане на съответното
дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното
дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189 (1) КТ.
Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и
правото на защита на наказвания работник или служител, както предписва правната
норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните
основания за налагане на дисциплинарно наказания се осигурява защитата на работника
или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина
се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът
на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
дисциплинарното наказание.
Както бе изяснено, по силата
на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се
произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във
въззивната жалба основания, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). Следователно, предметът на решаващата дейност на
въззивната инстанция е очертан не с наведените фактически доводи и правни
съждения в исковата молба, а с релевираните във въззивната жалба
основания за неправилност на обжалвания съдебен акт – по отношение на неговата
обоснованост, респ. по отношение на обстоятелството дали ищцата е извършила
виновно релевираното в процесната заповед нарушение на трудовата дисциплина.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание е законосъобразна, тъй като
отговаря на изискванията за реквизити и мотивираност, закрепени в чл. 195 КК,
както и, че същата е издадена в
преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Изложил е доводш и за спазването на
процедурата, визирана в разпоредбата на чл. 193 ал. 1 КТ. Аргументирал е, че наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание съответства на степента на тежест на вмененото ѝ
нарушение. Действително, от формална страна заповедта отговаря на изискванията
за реквизити и мотивираност, издадена е преди изтичането на преклузивните
срокове по чл. 194, ал. 1 КТ, като при издаването ѝ е спазена процедурата,
предвидена в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства, настоящият въззивен състав установи, че Заповед № ДН – 23- 22/ 26.10.2018 г. е издадена от субекта на дисциплинарна власт - началник на ОО „Автомобилна администрация” –
**** и съдържа всички обстоятелства, индивидуализиращи от обективна и
субективна страна нарушението, заради които е наложено наказанието. В нея като
основание за дисциплинарната отговорност е посочено неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила. Конкретизирано е,
че на 07.12. 2017 г. И.Х. е приела
списък за начално и периодично обучение на професионални водачи на МПС по
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, регистриран от нея в системата с рег. №
41-01-23-77772 от същата дата. При приемането на документа , Х. е била пропуснала
да провери в информационната система, дали обявения кабинет за провеждане
на това обучение, находящ се в град **** – е вписан в регистъра на учебен
център на Сдружение БАСАТ. Посоченото, според заповедта, съставлява нарушение
на трудовата дисциплина - на техническите и технологичните правила при приемане
и обработка на конкретния входящ документ.
От гореизложеното следва, че
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали ищцата е
извършила виновно релевираното в процесната заповед нарушение на трудовата
дисциплина, в която насока са и доводите, изложени във въззивната жалба.
Дисциплинарното нарушение
представлява противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от работник или служител,
полагащ труд по трудово правоотношение, с което се нарушава установената от
работодателя трудова дисциплина, вкл. и установените от него техническите и
технологични правила– арг. чл. 186, изр. 1 КТ.
От представената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „**** в Областен отдел „Автомобилна
администрация“”, на която полага труд по трудово правоотношение ищцата, се
установява, че същата се е задължила да изпълнява основни трудови функции, част
от които, свързани с регистриране на входящи, изходящи и вътрешни документи,
приключване на преписки в автоматизираната информационна система, насочване на
документ, отразяване на резолюции, предаване по предназначение на
регистрираните документи, изпращане на изходящи писма и пратки по пощата,
съгласно Вътрешните правила за оборота на електронни документи и документи на
хартиен носител; да изпълнява задачи съгласно организацията и технологията
на документооборота в отдела, в т. ч. работата с входящите, вътрешните и
изходящите документи, справочно-
информационна дейност и насочване на електронно архивираните документи по
предназначение. В т. 5 от характеристиката е предвидено задължението да
приема документи от потребители на административни услуги в ЗАО, предоставя
информация за тяхното правилно оформяне и попълване и ги регистрира в АИС.
Видно от приложеното по делото
заверено копие от заявление за предоставяне на персонален достъп до
информационни системи за служители на ОО „Автомобилна администрация“ с изх. №
11-23-7356/ 01.11.2017 г., на ищцата е бил предоставен достъп единствено
до деловодна система „Архимед“, с ниво на достъп “Регистратор с видимост до
документите, отдел ОО „АА Пловдив“, не и до другите информационни системи,
включително до тези по т. 6 и т. 9, позволяващи ѝ да направи справка
относно това дали горепосочения кабинет за провеждане на обучение е вписан в
съответния регистър. Посоченото води до извод за обективна невъзможност
ищцата да извършва справки за наличните вписвания в него. В дадените по реда на
чл. 193, ал. 1 КТ обяснения, както и в уточнителната искова молба, същата
заявява, че по отношение на процесните документи /списъци и графици за обучение
по Наредба № 41/е сезирала Началника на отдела в чиито правомощия било да
разпредели и резолира документа, което изявление кореспондира с посочения в
длъжностната характеристика начин на взимане на решения, включително и предвид
прякото ѝ подчинение спрямо Началника на отдела. Доколкото ответникът, в
хода на производство, в чиято тежест е било да докаже законността на
уволнението, не е ангажирал доказателства за оборване на коментираните
твърдения, съдът намира, че в процесния случай не се установява по
категоричен и безсъмнен начин виновното извършване на описаното в процесната
заповед нарушение на трудовата дисциплина.
Обстоятелство, което първостепенният съд е пропуснал да изследва при
задължението му за проверка правилността, обосноваността на издадената заповед.
Въз основа на тези правни
съображения, настоящият съдебен състав намира, че заповедта, с която е
наложено на И.Г. дисциплинарно наказание „забележка“ се явява незаконосъобразна
и следва да бъде отменена, което, от своя страна, налага обжалваното решение да
бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго в посочения смисъл.
По разноските:
Жалбоподателката не е
направила изрично искане в тази насока , а и няма данни такива да са били
сторени, поради което такива няма да бъдат присъдени.
Решението е окончателно и не
подлежи на инстанционен контрол.
По изложените съображения,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2869/08.07.2019 г., постановено по гр. дело № 20256 по описа за 2018 г. на
РС-Пловдив, VІІІ гр.състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №
ДН-23-22/26.10.2018 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – гр. ****, с която на И.Г.Х. ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание - „забележка“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: