№ 2147
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100503186 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3186/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД
гр.София срещу решение №14386 от 12.12.2022 г постановено по гр.д.№36276/22 г на СРС ,
179 състав , поправено с решение №2094 от 13.02.2023 г по същото дело , в частта , с която
са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1
ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде установено , че О.А. – Област София му дължи сумата от 1982,25
лева – стойност на получена без основание и потребена за стопански нужди топлинна
енергия за периода м.10.2020 г – м.04.2021 г ; за ателие №7 в гр.София , ж.к******* , ведно
със законната лихва от 12.05.2022 г до окончателното заплащане на посочената главница ; и
сумата от 216,02 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.12.2020 г –
03.05.2022 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение №14152 по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№24774/22 г на СРС , 179 състав, поправена с разпореждане №19926 от
13.02.2023 г по същото дело. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред
СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като процесният
имот е държавна собственост и се управлява от О.А. – Област София . От 2017 г имотът е
предоставен за безвъзмездно управление от Столична община , след което на 14.10.2020 г е
върнат обратно на ответника . Последният не е доказал , че имотът е ползван от трето лице ,
а и този факт е без правно значение . Ответникът не е подписал писмен договор за доставка
1
на топлинна енергия , поради което отношенията трябва да се уредят на извъндоговорно
основание – неоснователно обогатяване . Доказано е , че в имота е ползвана топлинна
енергия , както и размерът на претендираните вземания.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Имотът е
бил предоставен за ползване на Столична община и тя дължи консумативите за имота .
Ищецът не е доказал , че имотът е ползван от ответника , а имотът всъщност е бил ползван
от Столична община . Не е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване .
Третото лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по
въззивната жалба.
Третото лице помагач на ответника Столична община счита въззивната жалба за
неоснователна .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД гр.София на
14.12.2022 г и е обжалвано в срок на 21.12.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че безспорно между ищеца и ответника не е сключен
за процесния период писмен договор за доставка на топлинна енергия съгласно чл.149 ЗЕ .
За имота е доставена и начислена топлинна енергия , но ищецът не е доказал , че ответникът
е ползвал реално имота и си е спестил разходи / с което се е обогатил / . Поради
неоснователност на исковете за главница , неоснователни са и исковете за лихви за забава .
Решението на СРС е частично неправилно . По делото е безспорно, че процесният имот -
ателие №7 в гр.София , ж.к******* - е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост,
в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Действащата в исковия период разпоредба на чл.153 ал.1 ЗЕ определя всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение за клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149
2
ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) " Продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В настоящия казус исковете се основават на твърдения за липса на сключен писмен
договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е
бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало
валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди /за небитови нужди/. При тези данни ищецът като топлопреносното предприятие има
право на стойността на доставената топлинна енергия на основание чл. 59 ЗЗД , според
който всеки , който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
За процесния период ответникът като процесуален субституент на държавата като
собственик на имота е процесуално и материално-правно легитимиран ответник по чл.59
ЗЗД . Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор за продажба
обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за
процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана за имота. Като не е заплатил нейната
стойност ответникът е спестил разходи , които е следвало да направи .
Без значение е дали ответникът е ползвал лично имота или го е предоставил за ползване от
трето лице – тези обстоятелства са непротивопоставими на ищеца , който не е длъжен да
доказва , че собственикът реално и лично ползва имота . В случая с договор от 04.05.2017 г
имотът е бил предоставен безвъзмездно за управление на Столична община на основание
чл.15 ал.2 изр.2 ЗДС , като правоотношенията са близки до тези по заем за послужване .
Столична община няма открита партида за доставка на топлинна енергия , нито е подписан
писмен договор между нея и ищеца . Такъв договор не е подписан и от трето лице от
„социално слабо ромско семейство“ , за което поначало е бил предназначен имота , който
обаче е нежилищен . Отделно , с протокол от 14.10.2020 г Столична община е върнала на
ответника имота т.е. за периода 14.10.2020 г - м.04.2021 г ответникът е бил и във
владение на имота т.е. без никакво съмнение дължи суми за топлинна енергия .
Според изслушаната пред СРС САТЕ доставената топлинна енергия за имота за
първоначалния процесен период м.05.2019 г – м.04.2021 г е на стойност 6967,59 лева , която
сума е начислена при спазване на действащата нормативна уредба . Ищецът е претендирал
по-малко пред СРС - 4650,86 лева , която сума му се дължи . Дължима е и претендираната
/по-малка от доказаната по делото/ пред настоящия съд главница от 1982,25 лева – стойност
на получена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода
3
м.10.2020 г – м.04.2021 г.
Искът за главница е доказан по основание и размер в претендираната пред настоящия съд
част . Без значение е дали ответникът е получавал фактури , тъй като процесните искове се
основават не на договорни отношения , а на неоснователно обогатяване . Отделно , самият
ответник е отказал да сключи договор за доставка .
Безспорно дяловото разпределение е извършено от третото лице помагач на ищеца . Същото
е било в договорни отношения с Етажната собственост като цяло , в която се намира и
ателието на ответника . Изрично писмено съгласие на ответника не е необходимо .
Неоснователно е възражението на ответника за погасителна давност , Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.05.2022 г и липсва изтекъл период от 3
/три/ години по чл.111 б.В ЗЗД .
Неоснователен е искът за лихви за забава върху процесната главница . За дължимите суми
по чл.59 ал.1 от ЗЗД не са приложими ОУ на ищеца, поради което липсва уговорен срок за
плащане. Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да настъпи забава за ответника, е необходима
покана . По делото липсват данни за изпращането на надлежна покана за заплащане на
главниците и за получаването й от ответника. В представената покана на л.37 от делото пред
СРС липсва индивидуализация на претендираните вземания т.е. не става ясно дали тази
покана касае процесните задължения . Не е настъпила забава за плащането на главницата и
като краен резултат законосъобразно е отхвърлен от СРС иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД . В тази
част решението на СРС следва да се потвърди .
С оглед изхода на делото разноски по компенсация пред СРС и СГС се дължат от ответника
. Ищецът не дължи разноски пред СРС .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №14386 от 12.12.2022 г постановено по гр.д.№36276/22 г на СРС , 179
състав , поправено с решение №2094 от 13.02.2023 г по същото дело по същото дело , в
частта , с което е отхвърлен иска на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено , че О.А. – Област
София му дължи сумата от 1982,25 лева – стойност на получена без основание и потребена
за стопански нужди топлинна енергия за периода м.10.2020 г – м.04.2021 г ; за ателие №7 в
гр.София , ж.к******* , ведно със законната лихва от 12.05.2022 г до окончателното
заплащане на посочената главница ; с която сума ответникът неоснователно се е обогатил
и за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение №14152 по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№24774/22 г на СРС , 179 състав, поправена с разпореждане №19926 от 13.02.2023 г
по същото дело ; както и в частта , в която „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на О.А. –
4
Област София сумата от 100 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.59 ал.1 ЗЗД срещу О.А. – Област София , че последната дължи
сумата от 1982,25 лева – стойност на получена без основание и потребена за стопански
нужди топлинна енергия за периода м.10.2020 г – м.04.2021 г ; за ателие №7 в гр.София ,
ж.к******* , ведно със законната лихва от 12.05.2022 г до окончателното заплащане на
посочената главница ; с която сума ответникът неоснователно се е обогатил и за която
сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение №14152 по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№24774/22 г на СРС , 179 състав, поправена с разпореждане №19926 от 13.02.2023 г по
същото дело .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решението на СРС в останалата му част , с която е
отхвърлен иска на „Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София с правно основание чл.422 ал.1 ГПК
във чл.86 ЗЗД срещу О.А. – Област София гр.София , да бъде признато за установено , че
последната дължи сумата от 216,02 лева лихви за забава върху посочената главница-
неоснователно обогатяване за периода 01.12.2020 г – 03.05.2022 г , за която сума /частично/ е
издадена заповед за изпълнение №14152 по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№24774/22 г на СРС , 179
състав, поправена с разпореждане №19926 от 13.02.2023 г по същото дело .
ОСЪЖДА О.А. – Област София гр.София да заплати на „Т.С.” ЕАД ЕИК ******* гр.София
сумата от 271,98 лева разноски пред СРС и в заповедното производство /по компенсация/ и
сумата от 120 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД ЕИК ******* .
Решението е постановено при участието на Столична община като трето лице помагач на
въззиваемата страна – ответник О.А. – Област София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5