Р Е Ш Е Н И Е
№:132 07.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и втора година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2747 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ).
Образувано
е по жалба на Д.П.П., ЕГН-**********,***, П.Г.С., ЕГН-**********,*** и И.Н.Н.,
ЕГН-**********,***, против протокол № **********/29.09.2021г. на старши експерт
в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в Община Бургас, потвърден с решение №
94-01-37764/2/02.11.2021г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси
и реклама“ към Община Бургас, с който им е отказана обработка на декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от 29.09.2021г. за недвижим имот с проектен
кадастрален идентификатор 07079.604.333, находящ се в гр.Бургас, ПЗ Север.
Жалбоподателите
твърдят, че са собственици на процесния имот, като няма никакъв спор за това. Първоначално
производството започнало по заповед от 1999г. за нанасяне в кадастъра на
реституирания им имот, която била частично отменена. До сега преписката стои
открита и процедурата по реституцията на имота им в реални граници не е
завършена, констатирано от Апелативен съд - Бургас в решение от 2014г. През
2018г. след окончателно произнасяне на ВКС, са били отхвърлени претенциите на
Българската държава за отмяна на констативен нотариален акт от 2009г. и
признаване на държавата за собственик на 4047/5043 кв.м. ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 07079.604.57, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №4, който
е част от реституирания имот. Тази част е идентична с претендирания от
жалбоподателите имот с
проектен идентификатор 07079.604.187 с проектна площ от 1662 кв.м. Поради изложеното те считат, че съдът е
упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност и общината е длъжна да се
съобрази със съдебното решение. През 2018г. след проведена среща със служители
на общината, последните заявили, че няма пречки за завършването на земеделската
реституция в полза на жалбоподателите, като единствен проблем създава липсата
на компетентност на общината за разгледа и уважи искането за нанасяне в
кадастъра на имота, тъй като от 2009г. е влязла в сила кадастрална карта за
гр.Бургас и сега компетентен е друг орган. За целта е нужна данъчна оценка, за
която жалбоподателите получават изричен отказ от Община Бургас. С това се пречи
на процедурата по завършването на реституцията в стари реални граници, като
общината заема абсурдната позиция, че имотът бил общинска собственост и
въпросът бил решен със силата на присъдено нещо. Жалбоподателите искат от съда
да отмени отказа за обработка на декларацията им по чл.14 от ЗМДТ, а данъчната
им оценка им е необходима за снабдяване с констативен нотариален акт и
нанасянето в кадастралните карта и регистър.
Пред съда
жалбоподателите, чрез редовно упълномощения от тях адвокат Е.А. от АК-Бургас,
поддържат жалбата и пледират за уважаването й с присъждане на сторените по
делото разноски. Адвокат А. представя писмена защита в която доразвива тезите
си.
Ответникът
– директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община
Бургас, чрез редовно упълномощения юрисконсулт Ефтим М., оспорва жалбата. Твърди, че ако подадената декларация бъде
обработена, ще бъдат генерирани данъчни задължения за несобственици, което е в
противоречие с принципа за законността. Доколкото жалбоподателите свързват
процесния отказ с искането им за издаване на данъчна оценка, заявява, че в ЗМДТ
и съответната наредба на общината издаването на данъчна оценка е различна
административна услуга, но жалбоподателите не са поискали данъчна оценка със
съответно заявление-бланка. Пледира за потвърждаване на оспорения отказ и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
П.Г.С. подал в общинската администрация данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№ ********** от 29.09.2021г. (л.104) за земя в гр.Бургас, която
идентифицирал по ПУП като имот 07079.604.333, одобрен на 30.01.2009г. Посочил,
че е придобил имота по реституция, въз основа на съдебно решение, скица-проект
№15-6444296/16.06.2021г. (л.37) и набор документи за собственост. Придобил го е
от Община Бургас, а останалите жалбоподатели са му съсобственици при съответни
квоти. Датата на придобиване е 16.06.2021г., а площта на имота е 1526 кв.м.
Към
декларацията е представено удостоверение за наследници изх.№
94-01-4646/09.02.2021г. (л.109), съгласно което жалбоподателите са наследници
на П.С. ***, починал на 17.12.1993г. Представен е и нотариален акт от 1942г., с
който П.С. Паскалев и Иринка П. Сократова са закупили лозе от 40 дка и празно
място от 5 дка в местност Мадика, землището на гр.Бургас.
Представено
е по преписката решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№ 1421/1998г. на Районен
съд - Бургас (л.101), с което по жалба на П.С. Паскалев и др., против решения
на поземлената комисия за отказ за възстановяване на имота от 45 дка, в една
част този отказ е бил отменен и е постановено възстановяване на описани части
от имота. Съдържанието на това съдебно решение е приповторено и от Поземлена
комисия-Бургас с решение № 9834/21.05.1999г. (л.43).
Съгласно
решение от 04.12.2001г. по адм.д.№ 587/1999г. (л.99), издадена по искане на
наследниците на П.С. Паскалев заповед за въвеждането на реституираните имоти по
кадастралния план под № 432/17.05.1999г., е била отменена по жалба на няколко
юридически лица, с мотив, че е налице спор за материално право между тях и
наследниците. По делото не са ангажирани доказателства този спор да е бил
разрешен в полза на настоящите жалбоподатели.
Вместо
това те са предявили иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра
и имотния регистър (ЗКИР), против Община Бургас за част от имотите. Същият е
бил отхвърлен с решение № 449/24.04.2014г. по гр.д.№ 1442/2011г. на Окръжен съд
- Бургас, потвърдено с решение № 87/19.09.2014г. по в.гр.д.№ 191/2014г. на Апелативен
съд - Бургас (л.58-76). Като решаващ мотив е посочено от въззивната инстанция,
че процедурата по реституция не е завършена поради невъвеждането на имотите в
кадастъра. Не е споделен мотивът на окръжния съд, че била налице пречка за
възстановяване по чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и в патримониума на наследниците не е
възникнало право на собственост.
Последвало
издаването на решение № 551/04.01.2017г. по гр.д.№ 1968/2015г. на Окръжен съд -
Бургас, потвърдено с решение № 43/18.05.2017г. по гр.д.№ 99/2017г. на
Апелативен съд - Бургас и определение № 247/11.05.2018г. по гр.д.№ 3546/2017г.
на ВКС с което не е допуснато касационно обжалване (л.45-57). То е постановено
по предявен ревандикационен иск от Българската държава против наследниците за
част от реституираните имоти, който е бил отхвърлен с основен мотив
позоваването на тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. на ВКС по тълк.д.№
5/2011г., ОСГК. Според него държавата е обвързана от съдебното решение за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда
на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по
предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен
пряк съдебен контрол. Изрично в решението на окръжния съд е отбелязано, че по
възстановяването е постановено решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№
1421/1998г. на Районен съд - Бургас, което е влязло в сила и е задължително за
държавата и нейните органи.
Съгласно
цитираната по-горе скица-проект №15-6444296/16.06.2021г. и представените с нея
проект и удостоверение за приемането му (л.37-42) в СГКК-Бургас е инициирана
процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас в частта, относно поземлени имоти с идентификатори 07079.604.85 и
07079.604.58, първият с отреждане за второстепенна улица, площ от 8089кв.м. и
собственик Община Бургас, вторият за друг вид застрояване, площ от 978кв.м. без
данни за собственост. Предвидено е създаването на два нови обекта – процесния, за
който е постановен атакувания отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ,
имот с идентификатор
07079.604.333, при отреждане
за второстепенна улица, площ от 1526кв.м. и втори имот с идентификатор 07079.604.332,
при отреждане за друг вид застрояване, площ от 895кв.м.
При тези
данни Габриела Веселинова Иванова, на длъжност старши експерт в отдел
„Обслужване на данъкоплатци“ в Община Бургас, с предоставени й правомощия на
орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ, съгласно заповед №
1681/01.07.2014г. (л.113), издала протокол № **********/29.09.2021г. (л.103). С
него тя отказала да обработи подадената от жалбоподателите данъчна декларация
по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/29.09.2021г. за недвижим имот с проектен
идентификатор 07079.604.333, гр.Бургас, ПЗ Север. Като мотив за отказа е
изложено заявеното от лицата, че са собственици на имота по силата на съдебно
решение от 16.02.1999г. При извършената служебна проверка било установено, че
са били водени други съдебни дела, приключили с влязло в сила решение № 449/24.04.2014г. с което със сила на присъдено нещо
е прието, че те не са собственици на имотите, част от които са сега
декларираните терени. Поземлените имоти са общински и единият от тях (б.а.
процесният) е улица. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗМДТ улицата е необлагаем обект.
Също така не налице условието на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, т.е. лицата да са
собственици на имота, поради което те не са данъчно задължени и подадената
декларация не следва да се обработва.
Жалбоподателите,
недоволни от постановения отказ го оспорили пред горестоящия орган със същите
аргументи, които са изложили и в сезираща съда жалба.
Директорът
на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас,
компетентен съгласно заповед № ЧР-105/10.02.2014г. (л.114) и чл.4, ал.5 от ЗМДТ, издал решение № 94-01-37764/2/02.11.2021г. с което отхвърлил жалбата. Като
мотиви той е посочил, че жалбоподателите твърдят, че са собственици на имот с идентификатор
07079.604.333, който ще се образува след промяна на кадастралната карта и ще
замести част от имоти с идентификатори 07079.604.85 и 07079.604.58. С решение №
449/24.04.2014г. по гр.д.№ 1442/2011г. на Окръжен съд - Бургас са били
отхвърлени техни собственически претенции за конкретни имоти, включително и посочените
два имота. Поради това директорът е намерил за правилна преценката на органа по
приходите, че обработката на декларацията не може да се извърши при наличието
на влязлото в сила съдебно решение. Посочил е, че дори при спор за собственост,
същият не може да се разреши от органите на общината, а при положение, че не са
представени категорични доказателства за изясняването на собствеността, то би
било неправилно да се начисляват публични вземания от несобственик.
Решението
е връчено на заявителя П.С. лично на 09.11.2021г., а сезиращата съда жалба е
подадена на 23.11.2021г.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в установения 14-дневен
срок по чл.156, ал.1 от ДОПК.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
В чл.4,
ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред;
според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по
обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители; според ал.4,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината, а според
ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152,
ал.2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община -
на териториален директор на Националната агенция за приходите.
В
конкретния случай се касае за обжалване на акт във връзка с определяне на
задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на
чл.107, ал.3 от ДОПК, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което
от своя страна води до извод, че при обжалването на акта по административен ред
компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни
приходи при съответната община.
Правомощията
на конкретният приходен орган издал обжалваният акт произтичат от заповед №
1681/01.07.2014г. на кмета на Община Бургас (л.113), издадена на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК.
Актът е
потвърден с решение № 94-01-37764/2/02.11.2021г. на директора на дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, който по смисъла
на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община с придадени от закона правомощия на териториален директор на
Националната агенция за приходите. По делото е представена и заповед №
ЧР-105/10.02.2014г. (л.114) на кмета на Община Бургас за назначаването на
Шарпов на длъжност директор.
В този
смисъл обжалваният акт е издаден от компетентен орган.
Съдът не
установи нарушения във формата на атакувания акт – същият напълно отговаря на
изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като включително са налице част от
фактическите и правните основания за неговото издаване, които се споделят от
настоящия съдебен състав. В тази част той е и съобразен с материалния закон.
Съгласно
чл.10 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, като с оглед разпоредбата на чл.11,
ал.1 от ЗМДТ, субекти на това задължение (данъчно задължени лица) са собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти. Задълженията за данък върху недвижимите
имоти имат своето основание и следват от факта на принадлежността на правото на
собственост върху съответния недвижим имот. Именно данъчнозадължените лица са
тези, които подават данъчна декларация, в случая по чл.14 от ЗМДТ.
В лимитативно
изброени от законодателя случаи – разпоредбите на чл.10, ал.2-4 и чл. 24 ЗМДТ е
предвидено, че определени обекти, както и някои субекти, ще бъдат необлагаеми,
респ. освободени от данък. По аргумент от чл.64, ал.1, вр. чл.11 от ЗМДТ, собствениците на необлагаеми
с данък недвижими имоти, не дължат за тях и такса битови отпадъци. Следователно
за необлагаемите обекти и освободените от данък лица няма задължение за подаване
на декларация по чл.14 от ЗМДТ, защото те не са задължени лица по смисъла на
чл.11, ал.1 от ЗМДТ.
Иначе неправилна
е преценката на органа по приходите и горестоящия орган, че с решение №
449/24.04.2014г. по гр.д.№ 1442/2011г. на Окръжен съд - Бургас е отречено
правото на собственост на жалбоподателите върху имотите. То е било постановено
по предявен иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР, в тогавашната му
редакция, по повод нуждата от въвеждането в кадастъра на вече реституираните
имоти с решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№ 1421/1998г. Основния мотив за
отхвърлянето на иска, посочен от въззивната инстанция в решение №
87/19.09.2014г. по в.гр.д.№ 191/2014г. на Апелативен съд - Бургас е, че
реституцията не е била завършена поради невъвеждането на имотите в кадастъра, а
не липсата на реституционни права.
Правата
на жалбоподателите върху имотите не само, че не са отречени с представените по
преписката съдебни решения, а изрично са признати с последното постановено решение
№ 551/04.01.2017г. по гр.д.№ 1968/2015г. на Окръжен съд - Бургас и
потвърждаващите го съдебни актове на горните инстанции. Те, на основание тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2011г., ОСГК, са постановили,
че проведената реституция по решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№ 1421/1998г.
е задължителна за държавата и нейните органи.
Ето защо
при констатираните реституционния права на жалбоподателите върху имотите по
цитираните съдебни решения, неправилен е изводът на органа по приходите и
горестоящия орган, че не са били представени категорични доказателства за
изясняването на собствеността. Това обаче не се отразява на констатирания факт,
че процесният имот с проектен кадастрален идентификатор 07079.604.333 е отреден
за второстепенна улица. Като такъв той не е необлагаем обект по смисъла на
чл.10, ал.2 от ЗМДТ, поради което неговите собственици, дори и те да са
жалбоподателите, не са задължени лица по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ. Като
такива за тях не съществува правна възможност да декларират този имот по чл.14
от ЗМДТ и отказът за обработка на подадената от тях декларация се явява
законосъобразен единствено на това основание, посочено в протокол №
**********/29.09.2021г. на органа по приходите.
В
контекста на изложеното настоящата инстанция намира, че оспореният акт е
законосъобразен, което предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената
жалба.
По делото
искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. Предвид изхода
на спора и на основание чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК във връзка с чл.4
от ЗМДТ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500
лева, определени по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.П., ЕГН-**********,***, П.Г.С., ЕГН-**********,*** и И.Н.Н.,
ЕГН-**********,***, против протокол № **********/29.09.2021г. на старши експерт
в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в Община Бургас, потвърден с решение №
94-01-37764/2/02.11.2021г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ към Община Бургас, с който им е отказана обработка на
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от 29.09.2021г. за недвижим имот с
проектен кадастрален идентификатор 07079.604.333, находящ се в гр.Бургас, ПЗ
Север.
ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН-**********,***, П.Г.С.,
ЕГН-**********,*** и И.Н.Н., ЕГН-**********,***, да заплатят на Община Бургас сумата от 500 (петстотин) лева, за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: