О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 42

В ИМЕТО НА НАРОДА

      гр. ПЛОВДИВ, 28.01.2020 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА                                                                                                                                                                                                                                                                                     

като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова търг. дело №29 описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

 

Производство по чл.274 във вр.с чл.248,ал.3 от ГПК, образувано по повод подадена частна жалба от жалбоподателя М.А.ЕООД, ЕИК …, предстявлявано дружество от управителя М. Л. А., чрез процесуалния си пълномощник адвокат И.Ц., против постановеното определение №409 от 08.10.2019 г. по търг.дело №68/2018 г. по описа на Окръжен съд Хасково.

 С обжалваното определение е допълнено  определение№123 от 19.03.2019 г. по т.д.№68/2018 г. в частта за разноските, като  жалбоподателят е осъден за заплати на ответника М. Х. АД сумата от 1200 лв.  направени по делото разноски.

           Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното определение и моли то да бъде отменено, тъй като не са налице предпоставките за присъждане на разноски.

           Изложил е съображения, че не са представени безспорни доказателства, от които да е видно, че са заплатени присъдените разноски, явяващи се  адвокатско възнаграждение, както и че не е представен своевременно списък по чл.80 от ГПК.

           Ответната  страна М. Х. АД, ЕИК …, представлявано дружество от изпълнителния директор А. Г. С., чрез процесуалния си  представител адвокат Н.Г., е подала отговор, в който моли да се остави без уважение подадената частна жалба, тъй като са неоснователни наведените оплаквания в нея, като се е аргументирал за това. Претендира и разноските за настоящото производство, като е приложил пълномощно и договор за правна помощ, както и фактура от 18.12.2019 г., и банково извлечение за превод на сумата от 240 лв.

           Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, и съдържанието на делото, по което същият е постановен, намери за установено следното:

 Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 04.11.2019 г.,частната жалба срещу него е постъпила по пощата на 11.11.2019 г., което е в законно определения срок за обжалване, посочен  в закона – чл.248,ал.3 от ГПК. Ето защо,  частната жалба не е просрочена, подадена е от надлежна страна  против подлежащ на обжалване съдебен акт.

 Съгласно чл.248 от ГПК, няма пречка  съдът да допълни или измени постановеното си решение в частта му за разноските с изключение на случая, когато се иска изменение на решението и  не е предоставен списък  на разноските по чл.80 от ГПК.

 От данните по делото се установява, че ищецът М.А.ЕООД е предявил искова молба срещу ответника М. Х. АД, като е образувано  т.д.№68/2018 г. Пристъпило се е към размяна на книжа, след което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск по чл.71 от ТЗ и е върната исковата молба на ищеца. Определението за прекратяване №123 от 19.03.2019 г. по т.д.№68/2018 г. е влязло в сила.

Междувременно е постъпила молба от ответника с основание чл.248 от ГПК. Ответникът моли да се допълни определението за прекратяване на производството, като му се присъдят направените разноски в размер на 1200 лв., представляващи адвокатски хонорар. Посочва, че в отговора си е направил искане за присъждане на сторените разноски, както и че към отговора е приложил приложения, представляващи пълномощно от 18.06.2018 г., договор за правна помощ от същата дата, фактура №… от същата дата. Посочва, че към допълнителния отговор е приложил и извлечение от разплащателната сметка №… от 28.06.2018 г. за удостоверяване заплащането да договореното адвокатско възнаграждение.

 След осъществена размяна на книжа е постановено обжалваното определение №409 от 08.10.2019 г., с което е допълнено  определение№123 от 19.03.2019 г. по т.д.№68/2018 г. в частта за разноските, което обжалвано определение е предмет на настоящото производство.

           При така установената фактическа обстановка обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно. В случая не се е достигнало  до постановяване на съдебно решение, поради прекратяване на производството по делото, като недопустимо.

           Съгласно чл.78,ал.4 от ГПК, ответникът  има право на разноски  и при прекратяване на делото. Ето защо е следвало да бъде разрешен въпросът с разноските към момента на прекратяване на производството. При положение, че този въпрос не е разрешен в определение №123 от 19.03.2019 г., няма пречка това да стане в производство по чл.248 от ГПК.

            От данните в делото се установява, че ответникът е поискал  присъждането на разноски в отговора, което е направено своевременно – след като му е връчена исковата молба. Приложил е доказателства за уговорения размер на адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. без ДДС, начина на заплащането му, а след това и за заплащането му. От приложените доказателства, се установява, че заплащането е направено в съответствие с уговорения начин за това между страните. Т.е. налице е искане за  присъждане на разноски, и второ, представени са доказателства за направените разноски - посочените по горе доказателства. Ето защо е налице фактическият състав за присъждане на направените разноски. До този извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което неговото определение следва да бъде потвърдено.

             Не се установяват направените от жалбоподателя оплаквания. Налице са данни за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение и следователно същите са направени. Що се касае до оплакването за несвоевременното представяне на списък за разноските, в случая това обстоятелство няма правно значение. Съгласно чл.80 от ГПК, значението на това обстоятелство е в случаите, при които се е достигнало до постановяване на решение по съществото на спора и са определени разноски. Тогава може да се пристъпи към изменение на решението за разноските при наличието на предпоставките по чл.80 от ГПК, в това число и своевременно представен списък за разноските.  В случая не е налице посочената хипотеза и оплакването за нарушения в тази връзка се явява неоснователно.

            Ответникът е направил и искане за присъждане на направените разноски за настоящото производство, като е приложил към отговора на частната си жалба пълномощно от 18.12.2019г., договор за правна помощ от същата дата,  фактура от същата дата, както и банково извлечение от№… от … г. С оглед резултата по делото и нормата на чл.78,ал.4 от ГПК искането се явява основателно. От приложените доказателства се установява и размерът на направените разноски – 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.  

   Ето защо , апелативният съд

 

   О П Р Е Д Е Л И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА постановеното определение №409 от 08.10.2019 г. по търг.дело №68/2018 г. по описа на Окръжен съд Хасково.

   Осъжда М.А.ЕООД да заплати на М. Х. АД направените разноски за настоящото производство в размер на 240 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. 

   Определението е неокончателно и може да се обжалва с частна касационна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.