Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …. май
2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на
съдебен секретар Габриела Владова, след като изслуша докладваното от съдията
Радева т.д.№211 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
молба вх.№300482/09.12.2020година, подадена от „Е.“ АД, ЕИК ******, с която се
иска възобновяване на производството по несъстоятелност по отношение на „Н.“
ЕООД(н), ЕИК ********, което е спряно на
основание чл.632, ал.1 ТЗ. В молбата се твърди, че по отношение на
длъжника е образувано изпълнително производство по изп.д.№*********/2018г. по
описа на ТД на НАПІ -София, по което има наложени обезпечителни мерки и по
което се събират суми по запорираните сметки на длъжника и се осребрява
неговото имущество. Молителят твърди, че след осъществяване на тези действия са
останали парични средства. Едновременно с това се твърди, че е налице висящо
адм.д. №11925/2020г. по описа на ВАС, изходът по което ще определи дали НАП има
вземания спрямо длъжника и ако се установи, че такива не са налице, то
събраните суми в хода на публичното изпълнение ще могат да се реализират в
производството по принудително изпълнение.
Съдът, преценявайки
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
С Решение № 2324/23.12.2019година, постановено по
т.д.№211/2019г. по описа на СГС, То, 6-състав, на основание чл.632, ал.1 Тз
съдът е установил неплатежоспособността на „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, открил е
производство по несъстоятелност по отношение на този субект, обявил го е в
несъстоятелност, постановил е прекратяване на дейността му, наложил е общ запор
и възбрана върху активите му и е спрял производството по делото.
Актът на съда е вписан по партидата на длъжника в
ТРРЮЛНЦ на 27.12.2019година.
Молителят в
настоящето производство твърди, че има качество на кредитор по отношение на „Н.“
ЕООД, ЕИК ********, което качество на този субект е установено в производството
по чл.625 ТЗ.
От правната страна:
За да бъде възобновено по чл.632
ал.2 от ТЗ спряното по чл.632 ал.1 от ТЗ производство, е необходимо да са се
осъществили кумулативно три предпоставки: 1/
Молбата за възобновяване на производството да изхожда от длъжника или от
негов кредитор; 2/ Молбата да е
подадена в рамките на преклузивния едногодишен срок, течащ от вписване в търговския регистър на решението
по чл.632 ал.1 или ал.5 от ТЗ; 3/ Да
е налице достатъчно имущество или да са предплатени определените от съда суми
за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. Втората предпоставка е
за допустимост на молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ, а първата и трета - за
основателността й.
Легитимирани да предявят молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ за
възобновяване на спряното по чл.632 ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност
е длъжникът, по отношение на който е открито производството по несъстоятелност
или негов кредитор. За разлика от молбата по чл.625 от ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност, молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ за възобновяване
на спряното производство по несъстоятелност, може да бъде подадена от всеки кредитор на длъжника по см. на
чл.616 ал.1 от ТЗ, независимо от вида на вземането /не е необходимо да е сред
кръга на вземанията по чл.608 от ТЗ/. Без значение е и размерът на вземането. Възможността
всеки кредитор да иска възобновяване на спряното производство по
несъстоятелността е предпоставена от това, че всеки кредитор има интерес от
възобновяване, за да може да удовлетвори
вземането си по реда на универсалното принудително изпълнение.
Молбата за възобновяване е
подадена в преклузивния срок по чл.632, ал.2 ТЗ.Ето защо тя се явява допустима,
а разгледана по същество- неоснователна, тъй като по делото не са събрани
доказателства за достатъчно имущество на длъжника. В хода на производството по
възобновяване на делото, молителят не е привнесъл и разноски.
Ето защо съдът намира, че тази молба се явява
неоснователна.
Както е посочено и по-горе решението по чл.632,
ал.1 Тз е вписано по партидата на длъжника на
27.12.2019година, а молбата за възобновяване на производството е неоснователна.
Следователно
съдът следва да прецени дали е изтекъл предвидения в закона преклузивен срок,
за да постанови прекратяване на делото и заличаване на търговеца.
При
изчисляване на едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ съдът
съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от Заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от
09.04.2020 г.) относно продължаването на сроковете след изтичане на седем дни
от обнародването му в “Държавен
вестник”.
При първоначалната редакция на горецитирания
закон съдът намира, че срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ попада
в хипотезата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона – “други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”. С оглед на това, считано от
13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ е спрял да тече.
Нормата на чл. 3, т. 2, предложение второ от
закона е изменена с изменението на горецитирания закон (изм. ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от хипотезите на спиране на
сроковете отпадат “други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права”.
Съгласно § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по
чл. 3, т. 2 относно “други
срокове”
в досегашната редакция, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем
дни от обнародването му в “Държавен
вестник”.
Следователно, считано от 17.04.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е
започнал да тече отново, като за изтичането му е необходим срок, обхващащ
остатъка от първоначалния срок, както и да бъде добавен периодът на спирането
от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, т.е. общо 35 дни (така в Определение № 15/29.01.2021
г. по ч.гр.д. № 4042/2020 г. по описа на ВКС, Г.К., I Г.О., като даденото разрешение
относно преклузивния срок по чл. 172 от ЗЗД е приложимо и в настоящия случай).
Отчитайки разпоредбата на чл. 3 от
горецитирания закон и нейното изменение, съдът намира, че в случая законоустановеният
едногодишен срок за привнасяне на определените разноски в производството по несъстоятелност
е изтекъл на 01.02.2021 г.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая не е
приложима нормата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща,
че се спират процесуалните
срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на
сроковете по производствата и делата съгласно приложението.
Това следва от използвания законодателен подход. Спирането течението на
процесуалните срокове за определен период от време не е прецедент в българското
законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК (нова – ДВ, бр. 86
от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) е предвидено
спирането на течението на сроковете по съдебни производства през дните, обявени
за официални празници и по време на съдебната ваканция, с изключение на
сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това спиране обаче касае само процесуалните
срокове по движението на висящите дела, а не и преклузивните срокове, какъвто е
едногодишният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Аргумент за горното е и приетото
относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС,
че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл. 694, ал.6 от ТЗ, доколкото
те са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на искове, не
намира приложение процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща
спиране на течението на срока при спиране на производството и продължаване на
течението на срока от момента след възобновяването му. Това разрешение следва
да се приложи и по отношение на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ.
Не е приложима в случая и нормата
на чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г.), тъй като преклузивният срок по настоящото производство не е
изтекъл по време на извънредното положение и не е свързан с упражняване на права
от частно правни субекти.
Доколкото НОИ е
уведомено от съда за обявяване на длъжника в несъстоятелност и задължението по
чл. 632, ал. 6 от ТЗ е в тежест на длъжника, за приключване на производството
по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от ТЗ е от значение изтичането на
законовоустановения срок, но не и дали е проведена процедура от НОИ по
изземване на документи по реда на Инструкция № 5/ 30.06.2005 г. за приемане и
съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник.
С оглед на
горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което
следва да бъде постановено прекратяване
на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския
регистър.
С оглед на горното съдът намира, че са налице
предпоставките на
чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което следва да бъде постановено прекратяване на производството
по несъстоятелност и заличаване
на дружеството
от Търговския
регистър.
Водим от горното и на
основание чл.632,ал.4 от ТЗ съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№211/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-6
състав.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на „Н.“
ЕООД(н), *** от ТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ на основание чл.622 ТЗ и може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от вписването.
СЪДИЯ: