Р Е Ш
Е Н И Е
№ 192
гр.Кюстендил, 23.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА С.
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 112 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Г.Й.Е., с ЕГН ********** и адрес: ***, оспорва Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 01-6500/7491/05.10.2015 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради липса на мотиви, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материални закон. Жалбоподателят сочи, че липсата на уведомление от органа по чл.26 от АПК за започналото административно производство, е ограничило съществено правото му на участие и защита в същото. По същество се отрича наличието на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения акт, като се оспорва датата на първото одобрение по процесната мярка с възражения срещу редовността на връчване на уведомителното писмо за одобрение с изх. № 01-6500/7491 от 22.07.2013г. на ДФЗ. Налице са доводи за нарушения на основите принципи на АПК и на ПЕС. Прави се искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък.
Изложените в жалбата доводи и искания се поддържат в съдебното производство от пълномощника на оспорващия адв. Д.Т..
Ответникът –
заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез
процесуалния си представител юк Д. Г.,
оспорва жалбата и иска нейното отхвърляне. Счита, че не съществуват
основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания
на закона при постановяването му. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие за установено следното:
С оспореното Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7491/05.10.2015г., заместник изпълнителният директор
на Държавен фонд „Земеделие“ – Ж.Ж., на основание чл.18, ал.1
от Наредба № 11 от 6.04.2009г. във
връзка с чл.21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011година за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005г., е отказал финансова
помощ на оспорващия земеделски производител и е прекратил поетия от него агроекологичен ангажимент по Мярка
214 „Агроекологични плащания”
от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013 г. за кампания 2014.
Органът е приел, че заявителят Г.Й.Е. е одобрен за подпомагане по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г.
и съгласно чл.7 от Наредба № 11 от 6.04.2009г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214 „Агроекологични плащания”
от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 /Наредбата/ е
задължен да изпълнява агроекологичните дейности за период от пет последователни
години; че при извършени административни проверки на осн. чл.65, ал.1 от Наредбата,
на подадено от него Заявление за подпомагане с УИН 10/120614/53405 и Приложение
за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014г., направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1/2), е установено, че не е изпълнил изискванията на чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредбата да премине агроекологично обучение или
информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година,
считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане, тъй като
не е предоставил документ, с който да удостовери преминаването на агроекологично
обучение или информационни дейности по агроекология в сроковете по чл. 20 от Наредбата.
Издаденото уведомително писмо е връчено на жалбоподателя на 21.10.2019г. и същият го е оспорил пред министъра на
земеделието с жалба вх. № 01-6500/7491#12 от 06.11.2019г. Сезираният административен орган се е
произнесъл по оспорването със заповед № РД-20-298/10.12.2019г., с която е
оставил без уважение жалбата. По делото липсват данни относно датата на
съобщаване на заповедта на министъра на
оспорващия, но жалбата му до съда е подадена
чрез ДФЗ на 16.12.2019г. с вх. № 01-6500/7491#14 от посочената дата, което сочи на спазване на срока по
чл.149, ал.3 вр. с ал.1 от АПК.
От документите по преписката се установяват следните относими за спора по делото обстоятелства, а именно:
Жалбоподателят Г.Й.Е. е регистриран с УРН 439396 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), въз основа на подадено Заявление за регистрация на 23.04.2012год., и Заявление за подпомагане на 07.05.2012г. с УИН 10/230512/42775. Същият е заявил финансово подпомагане по мярка 2014 "Агроекологични плащания" (АЕП), направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), във връзка с което е поел 5-годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. Със заявленията е представено и Приложение за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания“ 2012, част от което са общи декларации, в т.1 от които е възпроизведен текста на чл.20 от Наредбата.
Следва Уведомително писмо изх.№ 01-6500/10104 от 21.09.2012 г. на ДФЗ с адресат заявителят, в което се сочи, по цитираното заявление за подпомагане по мярка 214 са одобрени за участие 23,09 ха от заявените парцели. Видно от съставен Констативен протокол от 26.10.2012г., уведомителното писмо за одобрение на участието на заявителя Е. по мярка 214, е обявено на таблото за обявления на ДФ „Земеделие“ в ОД – Кюстендил на основание чл.61, ал.3 от АПК и обявлението е свалено на 13.11.2012г.
По делото е приложено писмо изх. № 01-6500/7491 от 22.07.2013г. на зам.
изпълнителния директор на ДФЗ също с адресат жалбоподателя, с което последният се
уведомява за задължението му по чл.20, ал.1 от Наредбата за преминаване на агроекологично обучение или опит, както и за представяне на
документ, който да ги удостовери. Налице
е предупреждение, че при неизпълнение на описаните изисквания, следва
прекратяване на агроекологичния ангажимент. Няма данни за връчване на писмото.
На 03.06.2014г., жалбоподателят е
подал Заявление за подпомагане
2014, вкл. по мярка 214, а на 06.06.2014 г. е представил декларация, че във връзка с подадено от него
заявление за подпомагане за директни плащания 2014 г. и заявено
участие в агроекология, към 06.06.2014г. няма преминато агроекологично обучение
и не притежава съответното удостоверение. С искане вх. № 02-101-6500/174 от
19.11.2014г. до ОД на ДФЗ - Кюстендил, Е. е представил
Удостоверение № 384/05.10.2014г., издадено от сдружение „Балкански форум за
развитие” за участие в
информационна дейност – семинар, на тема: „Мярка 214 Агроекологични плащания –
Обща агроекология – 18 учебни часа”, в периода от 04.10.2014г. до 05.10.2014г., като е посочил,
че удостоверението се представя във връзка с поетия ангажимент по мярка 214. При извършени, във
връзка със заявлението за кампания 2014г., административни проверки на осн.
чл.65, ал.1 от Наредбата, е установено,
че заявителят не е изпълнил изискванията на
чл.20, ал.1 и ал.2 от Наредбата, с оглед на което е започнало административното
производство, в което е издадено оспореното уведомително писмо.
Към административната преписка е приложена Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на осн. чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2 и 4 от ЗПЗП и чл.10, т.1 и чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, са делегирани правомощия на Живко Тодоров Живков – заместник изпълнителен директор, да издава и подписва актове за прекратяване агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ /т.7/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.149, ал.3 вр. с ал.1 АПК и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспореният акт съдържа волеизявление на административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на жалбоподателя като адресат на този акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверен изцяло, съгласно изискванията на чл. 168,
ал.1 от АПК и по критериите на
чл.146 от АПК, оспореният акт е валиден административен акт, издаден
в писмена форма и с необходимото съдържание, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Следва отхвърляне на жалбата по следните съображения:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия. Съгласно чл. 18, ал.1 от
Наредба № 11 от
6.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от
Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 /Наредбата/,
Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния
ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100 % от получената финансова
помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл.
20, ал. 1. Видно е, че липсват специални правила в Наредбата, уреждащи компетентността, поради което
правомощието за издаване на акт за прекратяване на ангажимент по схеми и мерки
от ПРСР се извежда от общата компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ.
Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността и я представлява. Държавният фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/, а
Разплащателната агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата
на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на
законовата норма на чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност изпълнителният
директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения
на заместник-изпълнителните директори. В
случая със Заповед № 03-РД/323 от
11.03.2015г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на Ж.Ж. – заместник изпълнителен директор, са делегирани
правомощия за издаване и подписване на уведомителни
писма за образуване на производства за прекратяване на агроекологични
ангажименти, както и за издаване и подписване на актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на
делегираните му правомощия, поради което е валиден административен акт.
Страните не спорят по компетентността.
Актът е издаден в писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК. Същият съдържа изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден, а поддържана от жалбоподателя теза за липса на мотиви, е неоснователна. Органът е посочил фактите, от които черпи упражненото публично субективно право, като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Прекратяването на поетия от жалбоподателя агроекологичен ангажимент е на основание чл.18, ал.1 от Наредба № 11/2009г. и е мотивирано от преценката на събраните относими доказателства, респ. от констатациите за това, че същите не доказват изпълнение на изискванията по чл.20, ал.1 от Наредбата.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения административнопроизводствените правила, в който смисъл приема оплакванията в жалбата като неоснователни. Доказано е, че органът не е спазил изискванията по чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство,тъй като писмото с изх. № 01-6500/7491 от 22.07.2013г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, не е съобщено на земеделския производител. Горното нарушение обаче не е съществено, защото дори и ако не беше допуснато, т.е. дори и при надлежно уведомяване на заявителя, същият не би могъл да ангажира доказателства, различни от представените, с оглед на което правният резултат от административната проверка би бил същият. В този смисъл са мотивите на касационната инстанция в отменителното решение, от което следва, че във връзка с отменителното основание по чл.146, т.3 вр. с чл.26 от АПК е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт.
Допълнително във връзка с преценката за спазване на процедурните правила и в отговор на наведените в писмената молба на жалбоподателя доводи, следва да се посочи, че документите, удостоверяващи преминато обучение или опит по агроекология не са задължително приложение към заявленията за подпомагане или плащане и длъжностните лица при ответника нямат задължение да проверяват за наличието им и съответно да изискват представянето им от заявителите. Горното следва от разпоредбата на чл.66, ал.1 вр. с чл.57, а.3 и чл.58 от Наредбата. От друга страна, видно от приложенията към подаденото от Е. заявление за подпомагане, същият е декларирал знание относно задължението си по чл.20 от Наредбата, поради което неизпълнението на нормативните изисквания не е следствие от поведението на администрацията. Следва, че в производството по издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизовдствените правила, поради което не е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК.
Съдът приема, че оспореният административен акт е материалноправно законосъобразен. Както се посочи, същият е издаден на основание чл.18, ал.1 от Наредба № 11/2009г., съгласно която, Държавен фонд „Земеделие“ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват 100% от получената финансова помощ, когато не са изпълнили изискванията по чл.20, ал.1. Според разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата, подпомаганите лица преминават агроекологично обучение или информационни дейности по агроекология до 31 декември на втората година считано от датата на първото одобрение на заявлението за подпомагане или доказват наличие на опит в извършването на дейностите, които са избрали да прилагат, а ал.2 предвижда, че изпълнението на разпоредбите по ал. 1 се установява с диплома, удостоверяваща преминат изпит по агроекология, или удостоверение за преминат курс, обучение или информационна дейност по агроекология, издадени от обучаваща институция.
В случая не е спорно, а и от събраните доказателства е видно, че заявителят Е. е изпълнил задължението по чл.20, ал.1 от Наредбата през м. октомври 2014г., когато е участвал в информационна дейност – семинар, на тема: „Мярка 214 Агроекологични плащания – Обща агроекология – 18 учебни часа”, в периода от 04.10.2014г. до 05.10.2014г. Документът, удостоверяващ преминато обучение е Удостоверение № 384/05.10.2014г., издадено от сдружение „Балкански форум за развитие”, което е представено на органа с искане вх. № 02-101-6500/174 от 19.11.2014г. до ОД на ДФЗ – Кюстендил.
Основният спор по делото е за това, коя е годината /датата/ на първото одобрение на заявлението за подпомагане по процесната мярка 214, съответно, кога изтича срокът по чл.20, ал.1 от Наредбата, в който подпомаганото лице Е. следва да премине на агроекологично обучение. Тезата на жалбоподателя е, че 2012г. не е първата година от поетия ангажимент, респ. че срокът по чл.20, ал.1 от Наредбата не изтича до 31 декември 2013г. Същата се обосновава с твърдения, че одобрението на заявлението за подпомагане, става с изричен акт съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 от Наредбата, а в случая издаденото Уведомително писмо с такова съдържание с изх.№ 01-6500/10104 от 21.09.2012 г., не е връчено по надлежния ред на заявителя, а е обявено по реда на чл.61, ал.3 от АПК без да са налице предпоставките за това.
Съдът, след анализ на събраните доказателствени средства по делото и на относимите нормативни разпоредби, счита доводите на жалбоподателя за неоснователни. Действително, органът не е доказал надлежно съобщаване на уведомителното писмо, издадено по заявлението за подпомагане по мярка 214, подадено от Е. за кампания 2012г., каквото задължение има съгласно общата норма на чл.61, ал.1 от АПК, както и на специалната норма на чл.62, ал.3 от Наредба № 11/2009г. Не са доказани също и предпоставките по чл.61, ал.3 от АПК / ред. ДВ бр.30/2006г./, от което следва, че съобщаването на уведомителното писмо чрез обявление в ОД на ДФЗ – Кюстендил е в нарушение на процесуалните правила. Горната констатация обаче не означава, че заявителят не е знаел за позитивния акт на ДФЗ по заявлението му за подпомагане за 2012г. , т.е. че кампания 2012г. е първата от петгодишния ангажимент по мярка 214. За земеделските производители съществува възможност да извършат проверка в Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, респ. в регистъра към нея, който се създава въз основа на заявленията за подпомагане и съдържа данни за подадените от кандидата заявления за участие в схемите и мерките за подпомагане и за отпуснатата помощ / арг. чл.31 от ЗПЗП/. От друга страна, в разпоредбите на чл.10б, ал.2 вр. с ал.1 от Наредба № 5/2009г., която е приложима по препращане с разпоредбата на чл.60 от Наредба № 11/2009г. , е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по реда на АПК, но и публикува на интернет страницата си съобщение, с което информира кандидатите да проверят в Системата за електронни услуги за наличие на информация по администрирането на подадените от тях заявления за подпомагане и че такова съобщение се поставя и на видно място в съответната общинска служба по земеделие, областна дирекция "Земеделие" и областна дирекция на ДФЗ – РА.
Следва, че връчването по пощата на издадените уведомителни писма на заявителите, не е единственият способ за съобщаването им, с оглед на което жалбоподателят е разполагал с възможност да се информира за резултата по подаденото заявление за подпомагане по електронен път. В случая независимо от затрудненията при кореспонденцията между ДФЗ и Г.Е., вкл. във връзка с уведомителното писмо за процесната мярка, съдът счита, че последният е знаел, че заявлението за подпомагане за кампания 2012г. е одобрено и поради това е подал заявления за плащане за следващите кампании, което е доказано по делото за кампания 2014г.
По горните съображения,
съдът счита, че са налице материалноправните
предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл.18, ал.1 от
Наредбата за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, поет от жалбоподателя по мярка 214. Е. е
подал заявление за подпомагане и е одобрен за участие по мярката за кампания 2012г., поради което крайният срок за провеждане
на обучението по чл.20, ал.1 от
Наредбата, е 31 декември 2013г., която е втората година от първото одобрение на
заявлението за подпомагане.
Съобразявайки горното правило, органът е предприел административни проверки за спазването му през 2014год. и съобразно констатациите за неизпълнение на визираното
задължение от земеделския производител в установения срок, е постановил
оспореното уведомително писмо, което е законосъобразен административен
акт.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на принципите на чл.6,
чл.7 и чл.9 от АПК, както на принципа за пропорционалност, установен в Правото
на ЕС. Задължението за обучение е предпоставка за получаване на финансиране,
която е пряко свързана с характера на подпомаганата дейност по агроекология, с
оглед на което неизпълнението на същото обосновава пропорционалността на
предвидената санкция. Доколкото неизпълнението
засяга национални правила, липсата на основания за прекратяване на поет агроекологичен ангажимент в Регламент № 65 от
27 януари 2011г., не е пречка за прилагане на националното право, която в
случая е съобразено с вида и тежестта на нарушението, т.е. съответства на
принципа за пропорционалност.
С оглед на изложеното
съдът счита оспорването за неоснователно и постановява решение за отхвърляне на
жалбата.
Предвид изхода по спора, съдът осъжда жалбоподателя да заплати
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., определено на осн. чл.78,
ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Г.Й.Е., с ЕГН ********** и адрес: ***, против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. за кампания 2014 г. с изх. № 01-6500/7491/05.10.2015 г., издадено от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ОСЪЖДА Г.Й.Е., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №136, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: