№ 17835
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110176026 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца
*********************************************, представлявано от
*****************, срещу ответника ****************, БУЛСТАТ
*********, обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 50, ал.
2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т.
10 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати сумата от 169,60 лв.,
представляваща сбор от незаплатени ежемесечни задължения за поддръжка и
управление на общи части и Фонд“Ремонт и обновление“ за периода 04.2024 –
11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда – 19.12.2024 г., до окончателното й плащане.
Ищецът *********************************************,
представлявано от *****************, поддържа, че ответникът притежава
самостоятелен обект с идентификатор ************** в сградата етажна
собственост. Сочи, че на проведено на 06.04.2023 г. Общо събрание на ЕС е
взето решение да се събира месечна такса за професионален домоуправител в
размер на 7,20 лв. за апартамент, 14 лв. на брой обитател, респ. – 14 лв.
фиксирана такса за необитаеми апартаменти. Излага твърдения, че за
процесния период / 04.2024 – 11.2024 г./ ищецът не е заплащал вноски за Фонд
„Ремонт и обновяване“ и разходи за поддръжка и управление на сградата в
претендираната сума. Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски
по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ****************, БУЛСТАТ
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. И. П., с който
поддържа, че процесната сума е била погасена чрез плащане, за което прилага
платежен документ. Твърди се, че притежаваният от ответника имот е без
1
самостоятелен достъп. Моли разноските по делото да бъдат възложени в
тежест на ищеца, доколкото до ответника не е била изпращана покана за
свикване на ОС, нито покана за изпълнение на процесното задължение. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. По делото е постъпило Становище с вх. №
180890/23.05.2025 г. от ищеца, в което последният оспорва вземането да е
погасено поради липса на приложени доказателства в тази връзка. Поддържа,
че твърдението за липса на достъп до обекта е ирелевантно и няма правно
значение. Доколкото решенията на ОС, на които се основават процесните
вземания, са валидни и няма данни по делото да са били отменени, респ. –
тяхното изпълнение да е спряно, то същите подлежат на изпълнение.
Поддържа искането си за разноски в пълен размер.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48,
ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС е да докаже следните обстоятелства: 1) че
ответникът е собственик, ползвател или обитател на индивидуален обект в
сградата в режим на етажна собственост; 2) че на етажната собственост се
дължат разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за
исковия период, определени на основание взето решение на Общото събрание
на етажната собственост; 3) размерът на частта от разходите, дължима от
ответника, съобразно броя на собствениците, ползвателите и обитателите; 4)
изискуемост на процесното вземане. В тежест на ответника е да докаже при
условията на пълно и главно доказване плащане на задължението. По иска с
правна квалификация чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС В тежест на
ищеца е да установи: 1) че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сградата в режим на етажната собственост; 2) че е взето решение на Общото
събрание на етажната собственост за конкретен размер на вноските за фонд
„Ремонт и обновяване“ за процесния период; 3) притежаваните от ответника
идеални части от общите части на етажната собственост; 4) изискуемост на
вземането. В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Между страните е отделено за безспорно обстоятелството, че
ответникът притежава самостоятелен обект с идентификатор **************
в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в
****************************.
Установява се съгласно протокол от общото събрание на собствениците
на етажната собственост в сграда, находяща се в *************************,
проведено на 06.03.2023 г., че е взето решение по точка 2 от дневния ред да се
събира ежемесечно такса към професионалния домоуправител , както следва:
7,20 лева за всички апартаменти и магазини без значение от обитаемостта им
и текущия им статус, както и да се събира ежемесечно по 14 лева на брой
2
обитател. Необитаемите апартаменти ще заплащат твърда такса в размер на 14
лева. Тази такса се дължи отделно от таксата за домоуправител и ФРО.
В хода на производството на 29.04.2025 г., ответникът е платил
процесната сума, което се потвърждава от ищеца в производството. Предвид
изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт
настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на исковите
суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени поради
плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата молба в
съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ищецът претендира 50 лева
– държавна такса и 400 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой
съгласно договор за правна защита от 17.12.2024 г. Доводите на ответника, че
не следва да бъдат присъждани разноски в негова тежест са неоснователни.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, предпоставките за недължимост на разноските са
две кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска
и да го е признал. Константата съдебна практика приема, че преценката за
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните за
извънсъдебното и процесуалното поведение на ответника. В разглеждания
случай, съдът приема, че именно извънпроцесуалното поведение на ответника
е довело до необходимост от предявяването на осъдителния иск за заплащане
на процесната сума, доколкото ответникът безспорно е собственик на
апартамент в процесната сграда и дължи месечните вноски съгласно решение
на ЕС и разпоредбите на ЗУЕС. Ето защо поради липса на изискуемите
предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът приема, че ответникът дължи
разноските, сторени от ищеца при приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Възражението за прекомерност се явява неоснователно, доколкото
заплатеното адвокатско възнаграждение се явява справедливо и обосновано
съгласно чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца
*********************************************, представлявано от
*****************, срещу ответника ****************, БУЛСТАТ
*********, обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 50, ал.
2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 51, ал. 1 вр. чл. 48, ал. 8 вр. чл. 6, ал. 1, т.
10 ЗУЕС да бъде осъдена **************** да заплати на ищеца сумата от
169,60 лв., представляваща сбор от незаплатени ежемесечни задължения за
поддръжка и управление на общи части и Фонд“Ремонт и обновление“ за
3
периода 04.2024 – 11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 19.12.2024 г., до окончателното й плащане, поради
постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ****************, БУЛСТАТ
********* да заплати на ищеца
*********************************************, представлявано от
***************** сумата в размер на 400 лева / четиристотин лева/ –
разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за исковото
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4