О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 408
град Велико Търново, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на шести
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Евтим
Банев
като
разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 568 по описа на Административен съд – Велико Търново за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК
Образувано е по жалба с вх. № 3390/
18.09.2020 г. в деловодството на АСВТ, подадена от „Мрежата ВТ“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с. Средно село, общ. Златарица, срещу
твърдян от дружеството мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция /ДФЗ-РА/– гр. София. Жалбоподателят сочи, че е подал заявление за
подпомагане по различни схеми и мерки за кампания 2019 г., по които
изпълнителният директор на ДФЗ – РА не се е произнесъл до 30.06.2019 година.
Освен това „Мрежата ВТ“ ЕООД е
подало Заявление вх. № 02-2600/3543 от 06.08.2020 г., с искане за извършване на
плащане за кампания 2019 г. по подаденото заявление за подпомагане, като
до момента на входирането на жалбата до съда /18.09.2020 г./, на дружеството не
са извършени дължимите по съответните мерки и схеми плащания, нито то е
информирано на какво основание му се отказва плащане. Иска се отмяна на
формирания мълчалив отказ.
Ответникът по жалбата, в
съпроводителното писмо вх. № 4034/ 23.10.2020 г., с което представя част от
преписката поддържа, че срокът по чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (по-нататък Регламент №
1306/2013), е инструктивен с оглед
разпоредбата на § 2 на този член. Изтъква, че в случая административния орган
не е бездействал, като е извършил поредица от проверки, а освен това в Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, нито в Устройственият акт
на ДФ „Земеделие“ /по-нататък фонда/, липсват разпоредби, които да установяват
срок за произнасяне. В тази връзка ответникът сочи, че от съда следва да се
отчита разликата в понятийния и съдържателен апарат на понятията „оторизация“,
„плащане“ и „издаване на уведомително писмо“. В заключение счита, че в случая
не е налице мълчалив отказ, доколкото съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 1 и
ал. 4 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. на МЗХ и на чл. 43, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП,
трябва да има обективиран изричен такъв, т.е. изключена е фикцията на общия
закон за мълчалив отказ. Твърдението за наличие на мълчалив отказ по чл. 58,
ал. 1 от АПК намира във всички случаи за неоснователно, поради липса на
определен срок за произнасяне от административния орган и поради изискването за
изрично, а не мълчаливо произнасяне.
Въз основа на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
„Мрежата ВТ“ ЕООД е подало заявление за
подпомагане от 16.04.2019 г. съгласно Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания. Поискано е подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, СМлК,СПК, ПНДП,
Агроекология и климат, компенсаторни плащания в планински райони и за други
райони, засегнати от значителни природни ограничения, като са приложени
съответните декларации за запознаване, таблици за ползваните парцели и
приложения, които касаят съответните мерки и схеми. Извършена е административна
проверка за кръстосано съответствие, видно от резултатите от автоматичните
проверки на въведените данни в заявлението на жалбоподателя от 13.05.2019
година. След административната проверка е подадено коригирано заявление за
подпомагане от 06.06.2019 г., с което дружеството е коригирало искането си за
подпомагате, като иска подпомагане по същите схеми за подпомагане, като е
изключило от тях схемата за обвързано подпомагане на млечни крави /СМлК/, но е
добавило схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и
пъпеши /СЗ-МЗДП/. Към заявленията са приложени съответните декларация за
запознаване с определения за нередност, нова таблица за използваните парцели и
т.н. Съгласно представените от ответника документи, по това заявление също е извършена
е административна проверка за кръстосано съответствие, на датата на подаване на
заявлението.
Впоследствие със заявление №
02-2600/3543 от 06.08.2020 г., „Мрежата ВТ“ ЕООД е поискало от изпълнителния
директор на ДФЗ-РА да му заплати сумите за подпомагане, след като при
извършените административни и други проверки не са открити причини, поради
които сумите за подпомагане не следва да се заплащат. На 20.08.2020 г.
заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА в писмо № 02-2600/3543 е отговорил на
дружеството, че предстои да се издадат увеомителни писма за оторизираните суми
и/или наложени санкции по съответните схеми и мерки, за които е подадено
заявление за подпомагане. Посочено е, че
тези писма се генерират и издават чрез ИСАК, като поради големия им брой не е
законосъобразно и удобно да се издават само част от тях. В писмото си заместник
изпълнителният директор на ДФЗ-РА е отбелязал, че същото не е индивидуален административен
акт.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи.
Приложима национална правна уредба,
касаеща конкретния казус са АПК, ЗПЗП и Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, а от общностното право - Регламент № 1306/2013.
Оспорващото дружество не твърди, че
писмо № 02-2600/3543 от 20.08.2020 г. на заместник изпълнителен директор на
ДФЗ, по съдържанието си представлява изричен отказ, нито оспорва това писмо,
като в петитума на жалбата се иска отмяната на мълчалив отказ във връзка със
заявлението за подпомагане по посочените схеми и мерки за подпомагане. В тази
насока се позовава на разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент № 1306/2013,
като счита, че административният орган е следвало да се произнесе по
заявлението му и да извърши плащане до 30 юни 2020 година. Според тезата на
жалбоподателя, като не е сторил това,
ответникът е формирал мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол.
Това становище на оспорващия не се
споделя от съда.
Съгласно чл. 75, § 1 от Регламент №
1306/2013, плащанията по схемите за подпомагане
и посочените в чл. 67, § 2 мерки се осъществява в периода от 1 декември
до 30 юни на следващата календарна година, а чл. 75, § 2 от Регламент №
1306/2013 въвежда забрана плащанията да се извършват преди да са приключили
проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да
осъществяват.
При така цитираните общностни разпоредби
следва да се отбележи на първо място, че в чл. 75, § 1 от Регламент №
1306/2013 е предвиден срок за плащане, а
не за одобряване или отказ за плащане на финансова помощ, а необходимостта от
установяване чрез проверки от други компетентни органи на определени
обстоятелства, не е равнозначно на административни проверки за допустимост по
чл. 74 от Регламент № 1306/2013, към която препраща чл. 75, § 2 от същия
регламент. В този смисъл има и съдебна практика - Определение № 12521/
09.10.2020 г. по адм. д. № 10332/2020 на ВАС, Определение № 11172/ 20.08.2020
г. по адм. д. № 8194/2020 г. на ВАС и други.
Същевременно не е спорно, че
коментираният регламент, ЗПЗП, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХ и
Устройсвеният правилник на ДФЗ не предвиждат срок, в който съответният
национален орган /в случая изпълнителния директор на ДФЗ-РА или упълномощено от
него лице/, следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с
индивидуален административен акт. От своя страна подзаконовите нормативни
актове по прилагането на ЗПЗП, във връзка с подпомагането по схемите и мерките
за директни плащания, очертават продължителни във времето административни
производства по оторизиране на сумите за подпомагане. Правилото е, че тези
производства преминават през определени етапи след подаването на заявлението,
за да се извършат всички проверки на условията за допустимост на подпомагането
по съответната схема, мярка и подмярка. Същевременно, независимо от вида на
мярката, по която е поискано финансово подпомагане, след извършване на
съответните проверки на изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности,
административният орган следва да одобри, намали или откаже изплащането на
окончателната годишна финансова помощ, чрез издаването на нарочен акт, в който писмено
информира кандидатите за подпомагане за изплатената им финансова помощ.
Основание за този извод дава разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от Наредба № 5/
27.02.2009 г. на МЗХ, която е приложима във всички производства по предоставяне
на отделните видове СМП и съгласно която Държавен фонд
"Земеделие"-Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез
уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките по чл. 1 по
реда на АПК. Тоест, в националната законодателна уредба е предвидено издаването
на изричен писмен акт - уведомително писмо за плащане, съответно отказ от
плащане (изцяло или частично) на заявената помощ, което „уведомително писмо“,
независимо от наименованието му, е краен индивидуален административен акт в
производството и като такъв, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Както се посочи, в специалния национален
закон и нормативите актове по прилагането му, не са предвидени нарочни срокове
за произнасяне на административния орган с коментирания по-горе акт
/уведомително писмо/. При съобразяване разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент
№ 1306/2013 , такова произнасяне при всяко положение би следвало да предхожда
датата 30 юни на следващата календарна година, доколкото в обратен случай
извършването на плащания към кандидата за подпомагане, би било лишено от
основание. От друга страна, в чл. 57 от АПК са предвидени различни крайни
срокове за произнасяне, в зависимост от вида на производството, възможна
необходимост от допълнителни действия и числения състав на административния орган,
а чл. 58, ал. 1 от АПК изрично приравнява непроизнасянето в срок на отказ да
бъде издаден административен акт. Последно цитираните две разпоредби, като част
от АПК, са субсидиарно приложими всички административни производства, за които
в специален закон не е предвидено друго /чл. 2, ал. 1 от АПК/, като в този
смисъл е и Определение №12521/ 09.10.2020 г. по адм. д. № 10332/2020 г. на ВАС,
Пето отделение, отразяващо най-новата практика на ВАС. Действително, налице е и
друго становище, залегнало в практика на ВАС, което отрича приложимостта на чл.
58, ал. 1 от АПК в производствата по заявления за подпомагане по ЗПЗП, но то не
се споделя от настоящия състав. Институтът на мълчаливия отказ е създаден, за
да бъде реализирана общата клауза на чл. 120, ал. 2 от КРБ, чрез предоставено
право на достъп до съдебна защита и при необосновано непроизнасяне на
административния орган, и не е изрично изключен по силата на закона, за
административни производства от вида на процесното.
Съобразно изложеното по-горе и предвид
коментираните относително усложнени административни производства по оторизиране
на сумите за подпомагане, съдът приема, че срокът за формиране на мълчалив
отказ за произнасяне на административния орган следва да е най-продължителният
определен в националния процесуален закон, а именно едномесечен, съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК. В конкретния
случай определянето на началния момент на срока, в който следва да се произнесе
ДФЗ-РА по годишното заявление за подпомагане на жалбоподателя, подадено на
16.04.2019 г. е в зависимост от последното процедурно действие на заявителя по
отстраняване на нередовности - внасяне на коригирано заявление от 06.06.2019
година. Така едномесечният срок за произнасяне на органа следва да се брои, от
тази дата и съответно изтича на 08.07.2019 г. - понеделник, присъствен ден. Не
е спорно, че в посочения срок, а и до 30.06.2020 г., уведомително писмо за
кампания 2019 г., с адресат „Мрежата ВТ“ ЕООД – с. Средно село, не е издавано
от изпълнителния директор на ДФЗ-РА или от упълномощено от него длъжностно
лице. Жалбоподателят не твърди, а ответникът изрично отрича мълчаливият отказ
да е бил обжалван по административен ред пред министъра на земеделието, храните и горите, за да се съобразява разпоредбата на чл. 149,
ал. 3 от АПК и Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на Първа и Втора
колегия на ВАС на ВАС по т. д. № 4/2013 година.
Съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК срокът за
обжалване на мълчаливият отказ е едномесечен от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе и е изтекъл на 09.08.2019
г. – петък, присъствен ден. Жалбата пред Административен съд В. Търново е
подадена на 18.09.2020 г., т.е. далеч след изтичането на преклузивния срок за
оспорване, което обуславя нейната недопустимост за разглеждане по същество и
прекратяването на производството на основание чл. 159, т. 5 от АПК.
Промяна в горния извод не внася и
обстоятелството, че от „Мрежата ВТ“ ЕООД
е подадено заявление № 02-2600/3543 от 06.08.2020 г., с което е поискано от
изпълнителния директор на ДФЗ-РА да му заплати сумите за подпомагане за
кампания 2019 година. Въпросното писмо поначало няма характер на заявление за
подпомагане по СМДП, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г.
на МЗХ и не съдържа реквизитите и приложенията по чл. 3 от същата наредба. На
второ място, ако се приеме за заявление по СМДП, то би било просрочено.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ, заявленията се
подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за
подпомагане, а съгласно алинея трета от същия член, в приложимата й редакция,
всеки кандидат може да подаде само едно заявление за подпомагане за съответната
година. Предвид изложената по-горе фактология, в настоящия случай такова
подаване е извършено с отстраняване на допуснатите грешки и неточности по
първоначално подаденото заявление, а именно 06.06.2019 година. Всъщност
подаването на заявление № 02-2600/3543 от 06.08.2020 г., има по-скоро характер
на напомнително писмо към административния орган, за произнасяне на заявлението
от 2019 г., то не възобновява срока за произнасяне на изпълнителния директор на
ДФЗ-РА, съответно не оказва влияние върху факта на просрочие на жалбата с оглед
аргументите, изложени в посоченото по-горе тълкувателно решение на ВАС.
На последно място, дори в разрез с
изложеното дотук да се приеме, че по-късно е получено писмо от ответника,
поради което за жалбоподателя възниква нова възможност за обжалване на
последното в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, то трябва да се отбележи, че видно
от съдържанието на това последно писмо от 20.08.2020 година на заместника на
директора на фонда, същото няма характеристиките на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, като с него не се създават
права или задължения и не се засягат
непосредствено права, свободи или законни интереси на жалбоподателя.
Както се
посочи, срокът за обжалване по чл. 149, ал. 2 от АПК е преклузивен и
пропускането му погасява правото на обжалване, което се явява предпоставка за
допустимостта на жалбата и разглеждането й по същество от компетентния съд.
Спазването на сроковете е процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на
делото. Посочените съображения мотивират становище за недопустимост на
направеното оспорване, поради което подадената от „Мрежата ВТ“
ЕООД – с. Средно село жалба, дала
начало на настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане
жалба с вх. № 3390/ 18.09.2020 г. в деловодството на АСВТ, подадена от
„Мрежата ВТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Средно
село, общ. Златарица, срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция /ДФЗ-РА/– гр. София по заявление за подпомагане по СМДП за кампания
2019 г., подадено от „Мрежата ВТ“ ЕООД.
Заличава
като
дата за провеждане на открито съдебно заседание по адм. дело № 568/ 2020 г. на
Административен съд – В. Търново 17.11.2020 г., 11:30 часа
Прекратява производството по адм. дело №
568/ 2020 г. по описа на Административен съд – В. Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните,
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на жалбоподателя да се
извърши чрез пълномощника му по делото ***Р.Т., на посочения служебен адрес: ***,
офис № 8.
Съобщаването на ответника да се извърши
чрез пълномощника му по делото ст. юрисконсулт Ц.Ц., на посочения в
пълномощното служебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Никорла Габровски“ № 71,
Областна дирекция Велико Търново на ДФЗ-РА.
Административен съдия :