РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Търговище, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500129 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца Р. Г. А. от с.*********,
общ.******** против решение №46/21.02.2025г., постановено по гр.д.
№175/2024г. на Районен съд-Попво, с което са отхвърлени предявените от него
против ответниците Г. А. Г. от гр.*********, А. М. М. от с.*********,
общ.********* и С. Е. М. от с.с. установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във
вр.с чл.79, ал.1 от ЗС за собственост по давностно владение УПИ XVII
(седемнадесети), с площ от 658 кв.м. (шестстотин петдесет и осем квадратни
метра), ведно с построената в него стопанска постройка, отреден за имот с кад
№181 (сто осемдесет и едно), находящ се в кв.8 (осем) по ПРЗ на с.Медовина,
общ.Попово, при граници и съседи: улица, УПИ II-181 и УПИ III- 182, както и
евентуален отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
собственост, че последните не са собственици описания недвижим имот, като
на ответниците М.и са присъдени направените по делото разноски в размер на
800 лв.С доводи за нарушения на процесуалния, материалния закон и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове.
1
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
процесуалният представител на въззиваемите М.и-адв.Р. Р. оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението,
противопоставяйки се на доказателственото искане на въззивника.
С писмено становище първия ответник счита въззивната жалба за
основателна.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Исковата молба по чл.124, ал.1 от ГПК е обоснована с обстоятелствата,
че с нот.акт за продажба №8, том 3, дело № 288/2017г. на нот.рег.№497 братът
на ищеца-първият ответник Г. А. Г. продал на ответницата А. М. М., чийто
съпруг е вторият ответник С. Е. М. техен семеен имот, останал в наследство от
дядо и баба им по майчина линия, а именно- УПИ XVII-181 от 658 кв.м., ведно
с построената в него стопанска постройка в кв.8 плана на с.Медовина,
общ.Попово, но който имот е придобит в индивидуална собственост на ищеца
Р. А. Г. по давностно владение в периода 2003-2024г., обуславящо и правния
му интерес от водене на делото.
Първият ответник счита иска по чл.79, ал.1 от ЗС за основателен.
Ответниците М.и оспорват исковете с възражение, че са носители на
правото на собственост по силата на посочения договор за продажба,
евентуално-по кратката 5-годишна придобивна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Ищецът Р. Г. и ответникът Г. Г. са братя, като с нот.акт за продажба №76,
т.1, нот.д.№83/2001г. с продавач Ст. К. К.-негова братовчедка, последният е
легитимиран като собственик на УПИ XVII-181 от 658 кв.м., ведно с
построената в него стопанска постройка в кв.8 плана на с.Медовина,
общ.Попово, който от своя страна продал на ответниците М.и с нот.акт за
продажба №8, том 3, дело № 288/2017г. на нот.рег.№497, като спорът е дали
ищецът е установил владение върху имота в периода 2003-2024г., ставайки
индивидуален собственик на целия имот по 10-годишна придобивна давност.
2
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС.
Позоваващият се на придобивна давност е длъжен при условията на
пълно и главно доказване да установи предпо-ставките по чл.79, ал.1 от ЗС-
начален момент и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години,
в който период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано
именно с намерение за своене, като за придобиване на имот по давност не е
достатъчно само упражняване на фактическа власт, независимо дали тя е
получена със знанието и съгласието, или не, на собственика, но и открито
манифестиране на намерението за придобиване на собствеността (в този
смисъл-Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на
ВКС, решение №635/25.10.2010г. по гр.д.№1405/2009г. на ВКС, Іг.о., решение
№566/21. 06.2010г. по гр.д.№1053/2009г. на Іг.о., решение №270/20.05.2010г.
по гр.д.№1162/2009г. на ІІг.о. и определение №27/22.01.2014г. по гр.д.№66
45/2013г. на Іг.о.), която практика е по чл.290 от ГПК и е задължителна за
съдеб-ните инстанции).
В конкретния случай, съгласно събраните приложените писмени и
гласни доказателства, от 2000г. до 2017г. ищецът е живеел и работел в
Кралство Испания, завръщайки се окончателно през 2018г., когато започнали
споровете му с ответниците М.и.Съгласно показанията на св.Др., св.Др. и
св.Ст., при идването си от чужбина ищецът косил и почиствал дворното място,
но предвид и останалите доказателства, включително показанията на св.Е.а,
св.Якубова и св.Ангелов, касае се за два отделни парцела без ограда между
тях, като ищецът се настанил в къщата на родителите си, т.е. в съседния
имот.Липсата на отграничаване площта на двата съседни имота не изключва
извода, че спорадичните посещения на ищеца докато е живеел в чужбина и
пребиваването му след 2018г. да е свързано с ползването имота на родителите
им, но не и на имота на брат му-първия ответник, закупил го от роднини през
2001г. и отчуждил същия в полза на другите двама ответници през 2017г.
Същевременно, съгласно втората група свидетелски показания, ответниците
М.и обработват процесното място още от 2006-2007г. по договорка с бащата
на двамата братя, което място закупили от ответника Г. Г. през 2017г.В тази
3
насока са и показанията на св.Ст., който при необходимост за влизане в имота
преди 5-6 години бил препратен от самия ищец към действителния
собственик- С. М., т.е. събраните по делото доказателства не сочат установена
от ищеца фактическа власт върху имота, нито намерение за своене до 2018г., а
в последващия период до 2024г. не е изтекла предвидената в закона 10-
годишна давност. С оглед на това, не е възможно да се приеме, че ищецът
успешно е провел пълно и главно доказване на правнорелевантните
обстоятелства по спора, поради което не са налице предпоставките по чл.79,
ал.1 от ЗС и предявеният главен иск е неоснователен.Неоснователен е и
предявеният срещу ответниците М. евентуален отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК, които при посочените обстоятелства са
легитимирани като носители на правото на собственост върху имота по силата
на договора за продажба от 2017г.
При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, цитирайки задължителна съдебна практика, които мотиви
изцяло се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, поради
което въззивният съд извършва препращане към тях, на осн.чл.272 от ГПК.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемите М. се присъдят и направените в настоящата
съдебна инстанция разноски в размер на 400 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №46/21.02.2025г., постановено по гр.д.
№175/2024г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ищеца Р. Г. А. от с.********, общ.********, ЕГН:**********
да заплати на ответниците А. М. М., ЕГН: ********** и С. Е. М., ЕГН:
**********, двамата от с.**********, общ.********* направените по делото
във въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5