№ 18030
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20221110159957 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от А. Х.“ ООД ЕИК
******** със срещу „М. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати сумата от 9 292,80 лева, представляваща
незаплатени суми по фактури, ведно със законната лихва за забава върху
горната сума - до окончателното плащане на същата, както и сума в размер на
2 831,95 лева, представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата за периода от 02.11.2019 г. до 02.11.2022г.
Ищецът твърди, че между „А. Х.“ ООД, като продавач и „М. Г.“ ЕООД
като купувач са установени договорни отношения, по силата на които „М. Г.“
ЕООД е закупило стоки (авточасти, аксесоари и др.), в резултат на което „А.
Х.“ ООД е издало Фактура с № ********** от 28.09.2018 г. на стойност 3
455,38 лв. и Фактура с № ********** от 27.10.2018 г. на стойност 5 837,42 лв.
В посочените фактури подробно били описани вида, количеството и цената на
закупените стоки, както бил посочен и срок за заплащане на дължимите суми
от страна на „М. Г.“ ЕООД, съответно на 01.10.2018 г. и на 30.10.2018 г. Сочи,
че На 18.02.2019 г. управителят на „М. Г.“ ЕООД е потвърдил дължимите към
„А. Х.“ ООД главници общо в размер на 9 292,81 лв., като е подписал
документ наименован „Молба за потвърждение'' - иницииран връзка с
годишното счетоводно приключване за 2018 г. на „А. Х." ООД. Заявява, че до
момента не постъпило плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
1
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ.
Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е
консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага
постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на
съгласието в писмена форма.
За да бъде уважен така предявения иск следва да се установи, че е
сключен договор за търговска продажба, предаването на стоките и
настъпилата изискуемост на задължението за заплащане на тяхната цена,
както и че същата възлиза именно на сума в претендирания размер.
По делото е представена фактура № ********** от 28.09.2018г. на
стойност 3 455,38 лв. и фактура с № ********** от 27.10.2018 г.на стойност 5
837,42 лв. издадени от ищеца за доставка на автомобилни части и
консумативи, подробно описани във фактурите (филтри, масла, биалети,
шарнири, амортисьори, лагери и т.н.).
Съгласно практиката на ВКС (В този смисъл са постановени РЕШЕНИЕ
№ 218 ОТ 06.01.2017 Г. ПО Т. Д. № 3572/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС,
РЕШЕНИЕ № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение №
71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; РЕШЕНИЕ № 62/25.06.2009 г. по т. д. №.
№ 546/2008 г.; РЕШЕНИЕ № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.;
РЕШЕНИЕ № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; РЕШЕНИЕ №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; РЕШЕНИЕ № 109/07.09.2011 г.
по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. РЕШЕНИЕ № 103/11.07.2014 г. по т.д. № 2334/13
г. на ІІ т. о. и др.) фактурата може да бъде кредитирана като доказателство,
установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на
стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за
продавач и купувач, време и място на съставянето й, като вписването й в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и
отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването
на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението
на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена.
Именно такъв е настоящият случай.
По делото е допуснато заключение по съдебно-счетоводна експертиза
което съдът кредитира като пълно подробно и компетентно съгласно което За
данъчния период 01.09.2018 - 30.09.2018 г. в Дневника за покупките на „М. Г.“
ЕООД е отразена фактура № ********** от 28.09.2018 г. на стойност 3 455.38
лв. с ДДС, издадена от доставчика „А. Х.“ ООД. За данъчния период
01.10.2018 - 31.10.2018 г. в Дневника за покупките на „М. Г.“ ЕООД е отразена
фактура № ********** от 27.10.2018 г. на стойност 5 837.42 лв. с ДДС,
издадена от доставчика „А. Х.“ ООД.
От СД по ЗДДС с входящ номер 29001040317/11.10.2018 г., както и от СД
по ЗДДС с входящ номер 22151685580/12.11.2018 г. е видно, че дружеството
„М. Г.“ ЕООД е упражнило правото си на ползване на данъчен кредит за
процесните фактури.
При това положение ответникът е признал доставката на стоки във
връзка с които са издадени процесните фактури.
2
Ето защо исковете следва да бъдат уважени.
На уважаване подлежат и акцесорните искове за наказателна лихва в
размер на 2 831,95 лева
По отношение на разноските.
Предвид уважаването на исковете на ищецът следва да бъдат присъдени
сторените разноски в размер на 784,99 лева за държавна такса и депозит по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и 960 лева за адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., ДА ЗАПЛАТИ на „А. Х.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Р......, на основание чл. 327, ал.1 ТЗ и чл.
86, ал.1 ЗЗД сумата от 9 292,80 лева, представляващи цената на доставени на
автомобилни части и консумативи, подробно описани във фактура №
**********/28.09.2018г. на стойност 3 455,38 лв. и фактура с № ********** от
27.10.2018 г.на стойност 5 837,42 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба, както и сумата от 2 831,95 лева,
представляваща обезщетение за забава (мораторна лихва) върху главницата за
периода от 02.11.2019 г. до 02.11.2022г.
ОСЪЖДА „М. Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С....., ДА ЗАПЛАТИ на „А. Х.“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Р......, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 784,99 лева разноски за държавна такса и депозит по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза и 960 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3