РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Радомир, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20251730100685 по описа за 2025 година
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът М. В. М., адвокатска колегия П., с адрес на кантора и съдебен адресат:
гр.П., ул. „П. О. и К.“ № . ет.. ап.., в качеството му на пълномощник на Д. Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Р., ул. „А. С.“ № . съдебен адресат по делото: гр.П.ул. П.О.
и К. № . ет.. ап.., е предявил иск против ответника "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. Ц. ш. № . ., ет. ., представлявано от Н. П. П., с които моли
съда да постанови решение, с което, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди ответника
да заплати на ищцата, сумата в размер на 400 лева, недължимо платена по Договор за
кредит № . от 24.07.2023 г., сключен със Сити Кеш ООД, тъй като същият е нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност моли съда да постанови решение, с което на основание
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД, да му заплати сумата от 350 лв., недължимо
платена като неустойка по Договор за кредит № . от 24.07.2023 г.,ведно със законната лихва,
смятано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че ищцата е сключила договор за кредит № ./24.07.2023
г. с ответника „Сити Кеш“ ООД, по силата на който последният се задължил да й предостави
сумата 1 000 лв. със задължение за връщането й с 3 погасителни вноски, в общ размер на 1
067.49 лв.
1
Твърди, че договорът е нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр.
чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, като нарушаващ основен принцип на добросъвестността в
гражданските отношения, тъй като води до неравновесие в правата на страните по смисъла
на чл. 143 ЗЗП.
В условията на евентуалност се твърди, че договорът е нищожен и поради това, че
чрез сключването му се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез него, представлява скрит добавък към възнаградителната лихва на
търговеца, не е включена в ГПР на договора за кредит и надвишава изискването да не бъде
по-висока от пет пъти размера на законната лихва.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен по съображения,
че сключения между страните договор не противоречи на добрите нрави, тъй като не е
налице нееквивалентност на престациите, доколкото срещу възнаграждение в неголям
размер длъжникът получава сигурност, че ако не изпълни в срок задълженията си към
заемодателя, последният ще ангажира отговорността на поръчителя. Сочи, че страните имат
свобода на договаряне и ищецът е могъл да избере дали да сключи договора. Не се оспорва
извършеното плащане.
Възразява и договорът да заобикаля закона и да съдържа неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като ответникът не е страна по договора за кредит.
По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Според ТР № .от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № ./2009 г., ОСТК добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Според Решение № . от 03.02.2009 г. по гр. д. № ./ 2007
г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не
може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката
и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави.
2
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на
ответника сума в размер на 400 лв. – по клауза за неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № ./24.07.2023 г., както и
недействителност на договора за кредит и клаузата за неустойка на посочените в исковата
молба основания. В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен
заем и валидна клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, основание за задържане на платените суми.
С определение от 07.08.2025 г. съдът е задължил ответника да представи справка за
извършени плащания по процесния договор. Подобна справка не е постъпила, като
ответникът не е оспорил получаването на сумата.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищцата е потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това сключеният между страните договор за заем по своята
същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на договора за заем.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК. В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения
за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите,
предвидени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. След изследване съдържанието на договора,
съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски
кредит, предвидени в цитираните разпоредби.
Видно от договора, в чл.3, т.7 е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема
от 40.05 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия
период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото
такива не са налице.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл.11 ЗПК или в друга
разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
67.49 лева /разликата между предоставения кредит в размер на 1000 лева – чл.3, т.1 и общо
дължима сума по договора 1067.49 лева – чл.3, т.10, който размер е фиксиран за целия
3
период на договора. В т.5 от договора е посочен и годишния процент на разходите на заема
47.19 % – реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в
договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и се отнася до
действителността на клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не
влече след себе си недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали
предвидената в договора неустойка следва да бъде включена към общо дължимата сума по
договора и в ГПР е въпрос относим към действителността на тази клауза, а не на договора.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и тази разпоредба от ЗПК – посочен е ГПР и
общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора. Не се спори, че в договора
е предвидено минимално изискуемото съдържание на договора по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. С
оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените от страна
на ищеца основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице нарушение на
която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния
договор, поради което и същият е валидно сключен.
По доводите за недействителност на клаузата за неустойка.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № . от 15.06.2010 г. по т. д. № ./2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № ./25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № ./2009 г., II т.о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.6.5 от
договора/, като при неизпълнение е предвидена неустойка във фиксиран размер от 346.16
лв., съгласно чл.6.6. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
4
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието
между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Ответникът е признал, че по клаузата за неустойка ищецът му е заплатил сума в
размер на 400 лв. Посоченото признание се ползва с обвързваща съда доказателствена
стойност, доколкото се признава неизгоден за ответника факт.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаване на тази претенция, върху нея следва да се
присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.06.2025 г. до
окончателното плащане, каквото искане изрично е направено в исковата молба.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход
на спора право на разноски се пораждат само за ищеца.
Ищцата доказа следните разноски – 50 лева, платена държавна такса, които следва
да се присъдят на същата, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.4/, съгласно който
на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА Адвокатско
5
дружество
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл.7, ал.2, т.1, вр.с пар.2 от ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв.М. М. в размер на 400 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„Ц. ш.“ № ., ет.., представлявано от Н. П. П., да заплати на М. В. М., адвокатска колегия П., с
адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П.в, ул.„П.О.и К.“ № . ет.. ап.. в качеството му на
пълномощник на Д. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул.„А. С.“ № . съдебен
адресат по делото: гр.П.,ул. П. О.и К. № . ет.3 ап.., по предявения иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), недължимо платена по Договор за
кредит № . от 24.07.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, тъй като клаузата за неустойка е
нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„Ц. ш. № ., ет., представлявано от Н. П.П., да заплати на М. В. М., адвокатска колегия П. с
адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П. ул. „П.О. и К.“ № . ет. ап.., в качеството му на
пълномощник на Д. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ул. „А. С.“ № . съдебен
адресат по делото: гр.П.,ул. П.О. и К. № . ет.. ап.., сумата от 50 лв. (петдесет лева) –
направени разноски по делото и сумата от 400 лв. (четиристотин лева) – адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6