Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
гр. Левски, 29.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III
състав, в публично съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Николаева АНД №291 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от
Т.И.Й. *** против Наказателно постановление №18-0938-001320/26.03.2018г. на
Началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на жалбоподателя е
наложено наказание имуществена санкция в размер на 400 лв. за извършено
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. С жалбата са изложени доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Посочва се, че незаконосъобразно на жалбоподателя –
физическо лице, е наложена имуществена санкция, което наказание било предвидено
в разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, като обективна, безвиновна отговорност
на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата.
Посочва се още, че административно-наказващия орган е нарушил разпоредбата на
чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е коментирал наличието или липсата на
обстоятелства, налагащи или изключващи приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска съда
да постанови решение, с което да отмени, като неправилно и незаконосъобразно,
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адв. Р.Р., която поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Посочва, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
разпоредбата на чл.13, б. „б” ЗАНН и чл.83, ал.1 от ЗАНН, тъй като на
подзащитния й, в качеството му на физическо лице, било наложено административно
наказание „имуществена санкция”.
Позовава се и на разпоредбата на чл.638а, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, съгласно която на физически лица се налага „глоба” в посочен
размер.
Ответната страна по жалбата - ОДМВР – Плевен не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание. С изпращане на
административно-наказателната преписка изразява писмено становище, че жалбата
следва да бъде оставена без последствие и съда да потвърди наложеното
наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 13.03.2018г., около 09,30ч., в с.Б., на ул.“***“, срещу №*, в посока гр.Р., жалбоподателят Т.И.Й.
управлявал лек автомобил „***“, с чужд регистрационен №***,
собственост на ***,
с рама №***, като за автомобилът нямало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По същото време, свидетелят Д.Л.Д., заедно с колегата си С.Г.С. – мл.
автоконтрольор при
Сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР – Плевен, изпълнявали служебните си
задължения в с.Българене, като спрели за проверка процесния автомобил,
управляван от Т.И.Й.. След извършена проверка чрез радиостанция за отдалечен
достъп, била установена липсата на сключен за автомобила и действащ към момента
на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Направена била проверка и за сключена застраховка във
Великобритания, предвид на това, че автомобилът бил с английски номера, но било
установено, че няма такава.
На жалбоподателя бил съставен АУАН №Д401611/13.03.2018г., за това, че на
13.03.2018г., около 09,30ч., в с.Б., на ул.“***“, срещу №2, в посока гр.Р. управлявал лек автомобил „***“, с рег.№***, собственост на ***, с рама №***, като няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, с което виновно нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Актът бил подписан от Д.Л.Д., като свидетел. Същият бил връчен лично на
жалбоподателя и подписан без възражения от негова страна по направените
констатации.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на Т.И.Й. имуществена
санкция в размер на 400 лв. за нарушаване на чл.638, ал.3 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Д.Л.Д., както
и от писмените доказателства – АУАН №Д401611/13.03.2018г., НП№18-0938-001320/25.03.2018г.,
Справка за нарушител/водач.
От показанията на свидетеля Д. се установяват фактите относно извършената
на процесните дата и час проверка, начина по който е установено нарушението,
обстоятелствата по съставяне на АУАН за констатираното нарушение. Съдът даде
изцяло вяра на свидетелските показания, тъй като същите са последователни,
логични, категорични и в съответствие с писмените доказателства по делото.
Кредитирани бяха и посочените писмени доказателства, тъй като същите
представляват официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в
кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и не са оспорени
от страните.
С оглед на установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са
съставени от компетентни длъжностни лица, видно от представената Заповед рег.№316з-770/18.03.2016г.
на Директор ОДМВР – Плевен, както и разпоредбата на чл.647, ал.1 от Кодекса на
застраховането.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното НП. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички
необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично
на нарушителя и подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити
съдържа и издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Нарушението,
описано в НП съответства на това в акта, налице е съответствие и между
отделните части на НП, предвид на което правото на защита на жалбоподателя не е
нарушено.
Изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти се установяват по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Установено по делото е, че именно жалбоподателят е управлявал процесния лек
автомобил, както и че за същия към момента на проверката не е имало действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Правилно установеното нарушение е квалифицирано като такова по чл.638, ал.3
от КЗ, предвиждащ административно-наказателна отговорност за лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. От гласните
доказателствени средства, съставения АУАН, както и от приложената справка за
нарушител/водач по отношение на Т.И.Й., се установява, че същият не е
собственик на управлявания от него автомобил, който е регистриран на името на
лицето ***. Не са налице предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН и ненаказване
на жалбоподателя, поради маловажност на случая. Процесното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от типичните случаи на административно
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, което представлява такова на просто извършване.
Съдът намира обаче, че при издаване на процесното наказателно постановление
е допуснато съществено нарушение на материалния закон, досежно наложеното на
жалбоподателя административно наказание. Видно от приложеното наказателно
постановление, за нарушаване на чл.638, ал.3 от КЗ на Т.И.Й. е наложена
имуществена санкция в размер на 400 лв. Така наложеното наказание е
незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл.13 от ЗАНН урежда административните наказания, които
могат да бъдат налагани на физически лица при реализиране на
административно-наказателната им отговорност за осъществени от тях
административни нарушения. Имуществената санкция не е сред тях за разлика от
глобата, посочена в чл.13, б“б“ от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1
от ЗАНН - в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и
еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно
ТР№3 от 03.07.2014г. на ВАС по т.д. №5/2013г., имуществената санкция е отделен
правен институт, представляващ обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Същата е въведена
в специална разпоредба от ЗАНН и не може да бъде приравнявана на глобата, която
има различна законова регламентация и се налага на физически лица за виновно
осъществено от тях административно нарушение.
Наложената на Т.Й. имуществена санкция е в нарушение и на принципа за
законоустановеност на наказанието, доколкото в чл.638, ал.3 от КЗ е предвидено
само налагане на наказание „глоба“. Законодателят е отчел, че се касае за
нарушение, извършвано от физическо лице – управляващо лек автомобил, на което
не е собственик и за който автомобил не е сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид на изложеното, с налагането на жалбоподателя на имуществена
санкция, в качеството му на физическо лице, е допуснато нарушение на
материалния закон, което води до незаконосъобразност на обжалваното НП и налага
неговата отмяна. С решението на районния съд, имащо за предмет въззивна
проверка на законосъобразността на наказателното постановление, не може да бъде
наложено за пръв път ново по вид административно наказание, тъй като по този
начин би се стигнало до съществено накърняване правото на защита на
жалбоподателя, инициирал производството по проверка на акта.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0938-001320/26.03.2018г. на Началник Сектор
„Пътна полиция” към ОДМВР Плевен, с което на Т.И.Й., ЕГН:**********, с адрес: ***, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 400 лв.
за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: